Проф. Пенов: Рейтинговата система на висшите училища в България е една от най-добрите в света
" Личното ми разбиране е, че рейтинговата система е едно от най-хубавите неща, които се случват в последните години. Тя спомага извънредно доста на учители и кандидат-студенти. Рейтинговата система е от изключителна значимост и за факултетите. " Това съобщи на брифинг служебният министър на образованието и науката проф. Сашо Пенов.
Той разгласи, че 54% от приключилите висше обучение се осъществиха в сфери, които даже не изискват такова. Затова е значимо да се създават механизми, които да кореспондират с пазара на труда.
" Има по-добра реализация на приключилите, акцентира отново той и добави, че тази система е с значимо значение, тъй като посредством нея могат да се осъществят задачите ", сподели още министърът.
Рейтинговата система съпоставя представянето на 52 висши учебни заведения в границите на 52 професионални посоки на основата на десетки индикатори, измерващи разнообразни аспекти на образователния развой, научната активност, образователната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа и районната значителност на висшите учебни заведения, както и реализацията на приключилите на пазара на труда ", сподели той.
" Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България е една от най-хубавите в света и тя е основана с концепцията да ориентира кандидат-студентите в кое висше учебно заведение и в кое професионално направление да изберат да учат, както и какви са техните вероятности за образование и за реализация ".
Проф. Пенов акцентира, че е редно да продължи политиката за поддържане на качеството в университетите. По думите му насърчителните ограничения са дали резултат.
Актуализираните данни в системата също по този начин демонстрират продължаващо повишение на каузи на задграничните студенти в България, както и увеличение на броя и въздействието на научните изявления на българските висши учебни заведения.
Най-висок междинен облагаем приход получават приключилите „ Информатика и компютърни науки “ (3456 лева.), следвани от тези, които са приключили „ Математика “ (2771 лева.), „ Комуникационна и компютърна техника “ (2731 лева.), „ Медицина “ (2711 лева.), „ Обществено здраве “ (2703 лева.), „ Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми “ (2634 лева.) и „ Металургия “ (2510 лева.). На равнище съответно висше учебно заведение най-високи облагаеми приходи получават приключилите „ Информатика и компютърни науки “ в Софийския университет (5592 лева.), следвани от приключилите „ Администрация и ръководство “ в Американския университет (4568 лева.) и „ Информатика и компютърни науки “ в Нов български университет (4333 лева.). Сравнението по отношение на предходната година демонстрира, че първите по облагаем приход имат нарастване на заплатите с 400-500 лева.
Въпреки тези положителни трендове, новото издание на националната рейтингова система за поредна година демонстрира, че съществуват огромни разлики в междинните равнища на приходи, безработица и приложение на добитото висше обучение според от приключеното професионално направление, както и според от приключеното съответно висше учебно заведение даже и в границите на едно и също професионално направление.
Най-ниска безработица (под и към 1%) се следи измежду приключилите професионалните посоки „ Медицина “, „ Фармация “, „ Стоматология “, „ Военно дело “ и „ Математика “, а най висока измежду приключилите „ Социални действия “ (3,7%). Най-висока степен на приложение на добитото висше обучение (над 90%) се следи измежду приключилите „ Медицина “, „ Военно дело “ и „ Теория и ръководство на образованието “, а най-ниска измежду приключилите „ Туризъм “ (21%). Най-голям дял (над 90%) от приключилите се обезпечават в България измежду тези, които са се обучавали в направленията „ Теория и ръководство на образованието “, „ Военно дело “ и „ Фармация “, а минимален - измежду приключилите „ Транспорт мореплаване и авиация “ (67%).
Най-много настоящи студенти се образоват в СУ „ Св. Климент Охридски “ – 19 999, следван от Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “ с 16 9334 и УНСС с 14 610 студенти. В 13 висши учебни заведения в страната броят на обучаваните студенти е под 1000, в това число в три от тях броят на обучаваните студенти е под 100. В деветте най-големи университета се образоват половината от студентите в страната. Другата половина се образоват в останалите 43 висши учебни заведения. В Софийския университет се образоват повече студенти в сравнение с в 22-та университета с минимален брой студенти в страната, взети дружно.
В частни висши учебни заведения се образоват близо 13% от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши учебни заведения е максимален в професионалните посоки „ Театрално и кино изкуство “ – над 69%, „ Теория на изкуствата “ – 54%, „ Изобразително изкуство “ – близо 43% и „ Администрация и ръководство “ – близо 42%.
Той разгласи, че 54% от приключилите висше обучение се осъществиха в сфери, които даже не изискват такова. Затова е значимо да се създават механизми, които да кореспондират с пазара на труда.
" Има по-добра реализация на приключилите, акцентира отново той и добави, че тази система е с значимо значение, тъй като посредством нея могат да се осъществят задачите ", сподели още министърът.
Рейтинговата система съпоставя представянето на 52 висши учебни заведения в границите на 52 професионални посоки на основата на десетки индикатори, измерващи разнообразни аспекти на образователния развой, научната активност, образователната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа и районната значителност на висшите учебни заведения, както и реализацията на приключилите на пазара на труда ", сподели той.
" Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България е една от най-хубавите в света и тя е основана с концепцията да ориентира кандидат-студентите в кое висше учебно заведение и в кое професионално направление да изберат да учат, както и какви са техните вероятности за образование и за реализация ".
Проф. Пенов акцентира, че е редно да продължи политиката за поддържане на качеството в университетите. По думите му насърчителните ограничения са дали резултат.
Актуализираните данни в системата също по този начин демонстрират продължаващо повишение на каузи на задграничните студенти в България, както и увеличение на броя и въздействието на научните изявления на българските висши учебни заведения.
Най-висок междинен облагаем приход получават приключилите „ Информатика и компютърни науки “ (3456 лева.), следвани от тези, които са приключили „ Математика “ (2771 лева.), „ Комуникационна и компютърна техника “ (2731 лева.), „ Медицина “ (2711 лева.), „ Обществено здраве “ (2703 лева.), „ Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми “ (2634 лева.) и „ Металургия “ (2510 лева.). На равнище съответно висше учебно заведение най-високи облагаеми приходи получават приключилите „ Информатика и компютърни науки “ в Софийския университет (5592 лева.), следвани от приключилите „ Администрация и ръководство “ в Американския университет (4568 лева.) и „ Информатика и компютърни науки “ в Нов български университет (4333 лева.). Сравнението по отношение на предходната година демонстрира, че първите по облагаем приход имат нарастване на заплатите с 400-500 лева.
Въпреки тези положителни трендове, новото издание на националната рейтингова система за поредна година демонстрира, че съществуват огромни разлики в междинните равнища на приходи, безработица и приложение на добитото висше обучение според от приключеното професионално направление, както и според от приключеното съответно висше учебно заведение даже и в границите на едно и също професионално направление.
Най-ниска безработица (под и към 1%) се следи измежду приключилите професионалните посоки „ Медицина “, „ Фармация “, „ Стоматология “, „ Военно дело “ и „ Математика “, а най висока измежду приключилите „ Социални действия “ (3,7%). Най-висока степен на приложение на добитото висше обучение (над 90%) се следи измежду приключилите „ Медицина “, „ Военно дело “ и „ Теория и ръководство на образованието “, а най-ниска измежду приключилите „ Туризъм “ (21%). Най-голям дял (над 90%) от приключилите се обезпечават в България измежду тези, които са се обучавали в направленията „ Теория и ръководство на образованието “, „ Военно дело “ и „ Фармация “, а минимален - измежду приключилите „ Транспорт мореплаване и авиация “ (67%).
Най-много настоящи студенти се образоват в СУ „ Св. Климент Охридски “ – 19 999, следван от Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “ с 16 9334 и УНСС с 14 610 студенти. В 13 висши учебни заведения в страната броят на обучаваните студенти е под 1000, в това число в три от тях броят на обучаваните студенти е под 100. В деветте най-големи университета се образоват половината от студентите в страната. Другата половина се образоват в останалите 43 висши учебни заведения. В Софийския университет се образоват повече студенти в сравнение с в 22-та университета с минимален брой студенти в страната, взети дружно.
В частни висши учебни заведения се образоват близо 13% от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши учебни заведения е максимален в професионалните посоки „ Театрално и кино изкуство “ – над 69%, „ Теория на изкуствата “ – 54%, „ Изобразително изкуство “ – близо 43% и „ Администрация и ръководство “ – близо 42%.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ