Нацист №2 – Мартин Борман
Личният секретар на Хитлер – Мартин Борман, е добре прочут на всички, които се интересуват от историята на Втората международна война. Десетилетия са минали, само че името на този непосредствен помощник на фюрера към момента е объркано в секрети, което води до всевъзможни исторически спекулации.
Мартин Борман е роден при започване на ХХ-ти век в семейство на боен. Участва в Първата международна война. След войната работил като шеф на имение. Но провалянето на Германия и позорният за страната Версайски контракт го завели в редиците на ултрадясна организация на някогашни офицери. Следващият стадий от неговата „ работа на нацията “ е като асистент на Хитлер. Борман изпълнявал с подготвеност и най-съмнителните заповеди на новия си стопанин. Той взел участие в убийството на собствен преподавател от началното учебно заведение, който обвинили в благосклонности към комунистите.
Борман влезнал в нацистката партия през 1926 г. След известно време заел доста добра позиция, като имал цялостен достъп до най-важните действия на партията. Друга стъпка на Борман към властта бил бракът му с дъщерята на един от най-близките сътрудници на Хитлер – Герда Бух. Фюрерът персонално поздравил младоженците. През цялото време Борман се стараел да потвърди на Хитлер своята лоялност, като категорично изпълнявал всяка заповед. Неговите усилия се увенчават с триумф: той става шеф на канцеларията на самия Рудолф Хес, най-висшия нацист по това време след Хитлер.
Скоро го назначили в райхсканцеларията на фюрера. Мартин Борман бил претрупан да ръководи освен партийната каса, само че и финансите на самия Хитлер. А нацистите имали доста пари: в касата им внасяли огромни суми всички немски индустриалци. Борман бързо се издигнал в кариерата. Хитлер го направил собствен персонален секретар и се вслушвал в неговото мнение. Борман подготвял документите и бележките толкоз добре, че на Хитлер оставало единствено да ги подпише.
Мартин Борман. Снимка – Уикипедия
Започнали да го назовават „ сянката на Фюрера “. Борман записвал всички изказвания на Хитлер и постоянно ги цитирал в преференциален за себе си смисъл. Освен това, събирал компромати за висши чиновници, с цел да ги употребява в нужен миг.
Борман имал безгранична власт, като формирал вътрешната и външната политика на страната. Той създал проект за делене на руската територия, въвел нечовешко отношение към военнопленниците, дефинирал политиката против евреите, предизвикал раздор в връзките сред Германия и Ватикана. Не е изненадващо, че няколко дни преди цялостния провал на нацизма Хитлер показал в своето наследство, че доверява управлението на страната единствено на Мартин Борман. Но даже и такава „ всемогъща “ фигура към този момент не можела да резервира фашисткия Райх.
Вечерта на 1 май 1945 година Борман облякъл елементарни цивилни облекла, взел документа с последната воля на Фюрера и персоналните си мемоари, а след това направил опит да премине неусетно през позициите на руските войски, обкръжили райхсканцеларията. Оттогава следите на „ сянката на фюрера “ се губят.
Офицери, които избягали дружно с него от бункера и били хванати от руски бойци, уверявали, че Борман умрял, попадайки под обстрел. В спомените на британски разузнавачи обаче има мемоари, от които следва, че Борман се трансферирал в Лондон. След пластична интервенция, която трансформирала външния му тип, той живял умерено на британска територия до края на живота си.
Съветски историци пък цитират маршал А. И. Ерьоменко, който твърди, че Мартин Борман бил сътрудник на руското разузнаване, а след войната бил скрито заведен в Съюз на съветските социалистически републики. Някои съветски откриватели настояват, че персонално са видели гроб в едно от московските гробища с името, датите на раждането и гибелта на Мартин Борман. Версията на съветските историци е доказана от доста западни политици и откриватели, в това число от фамозния немски шпионин Р. Гелен. Според тях Борман бил руски разузнавач.
Твърди се, че Мартин Борман след края на войната бил забелязан в доста страни от Европа, Америка и Африка, където се появявал като елементарен жител с разнообразни семейства.
Засега публично се счита, че тайната на гибелта на Борман е открита през 1972 година. Тогава служащи в Берлин прокарвали кабел и разкрили останките на двама души. Експертите сигнали до извода, че единият от мъртвите е Мартин Борман. Негови родственици дали мостри на ДНК, само че проучванията се оказали несполучливи. Експертите предположили, че „ нацист номер две “ се самоубил, откакто схванал, че не може да се промъкне през обкръжението – в зъбите на единия от черепите разкрили стъклени късчета от ампула.
Но това си остава единствено догадка. Всички са съгласни, че е рано да се поставя точка в търсенията на отговор за загадката на Мартин Борман.
