Личните данни се превръщат в изключително важен ресурс в AI

Личните данни се трансформират в извънредно значим запас в AI ерата, а цената им нараства дружно с уязвимостите им. Според разбор на Fast Company обществото влиза в софтуерен интервал, който може да се окаже извънредно значим за бъдещето на поверителността – в миг, когато защитните механизми могат да се дефинират като всичко останало, само че не и съответни.
Но по какъв начин стигнахме дотук?
Съвременната идея за персонална дискретност е относително нова. В исторически проект обществата рядко са предложили действително усамотение – от религиозното разбиране, че „ нищо не остава прикрито “, до живот в плътни общности през Средновековието.

Разпространението на книгопечатането през XV век дава подтик на концепцията за персонална автономност, а Просвещението формулира първите правила за цялост.

През XIX век се появява понятието „ право на персонален живот “, а индустриалната и модерната ера стартират да оформят и законодателни рамки.

С появяването на мобилните устройства, камерите и държавните разследващи служби поверителността на персоналните данни получава нова формулировка. Интернет форсира ерозията ѝ – обществените мрежи, бисквитките, рекламните профили и непрекъснатото цифрово следене основават среда, в която персоналните данни се трансформират в разменна монета.

Съвременните закони като GDPR и CCPA дават известни права на жителите, само че постоянно се оказват незадоволителни по отношение на динамичността на цифровата стопанска система.
AI форсира рецесията на поверителността
Навлизането на изкуствения разсъдък изостря проблемите.

Компаниите към този момент не разчитат единствено на история на браузване или покупки, а построяват модели върху доста по-интимна информация – изражение на лицето, звук на гласа, страсти, привички, местонахождение, персонални търсения и даже психически недостатъци.

Няколко трендове ускоряват рисковете:

Според Fast Company точно комбинацията от всеобщо събиране на данни, непрозрачни логаритми и липса на регулации основава извънреден риск – освен за персоналната информация, само че и за моделирането на държание. Данните към този момент директно вземат участие в оформянето му.
От „ правото да бъдеш оставен на мира “ до данни, които дефинират живота ти
Настоящата формулировка за дискретност допуска, че данните биват споделяни при ясни условия. На процедура обаче множеството компании скриват единодушието в дълги политики и непрозрачни механизми. Резултатът е, че потребителите действително не имат надзор върху личната си информация.

Изкуственият разсъдък прави тази накърнимост още по-голяма. Данните към този момент включват както дейности, по този начин и прогнози за бъдещо държание, прочувствени реакции и персонални модели, които могат да се употребяват както за улеснение, по този начин и за операция.
Може ли AI да реши казуса, който самичък основава?
Анализът предлага и по-оптимистична вероятност: изкуственият разсъдък може да играе значима роля в построяването на нов модел на дискретност. Необходима е инфраструктура, която да разрешава на потребителите да съхраняват своите данни в предпазени „ портфейли “ и те да се употребяват от персонален, местен AI, който работи само за своя притежател.

Пример за евентуална приложимост е сензитивна информация като следене на месечния цикъл. Вместо да се съхранява на сървърите на трети страни, тя би могла да бъде обработвана локално от персонален AI инструмент, който да дава помощ, без да съществува риск от правни или етични последствия.
Нужда от „ нова печатна преса “
Според Fast Company днешният свят има потребност от софтуерен еквивалент на печатната преса – инструмент, който да даде действителен надзор върху персоналните данни и да сложи жителите, а не корпорациите, в центъра на цифровата екосистема.

Този модел би разрешил на изкуствения разсъдък да се трансформира в средство за възстановяване на живота, а не за наблюдаване и надзор. Реализирането му изисква промени както в регулациите, по този начин и в бизнес тласъците – развой, който занапред следва да бъде построен.