53% от българите не виждат промяна през 2019 г.
Личната равносметка на българите за 2019-та продължава в общи линии позитивната наклонност , присъща за последните пет години. Двойно по-голям % (33%) правят оценка миналата година като по-добра за тях, в сравнение с тези, за които тя е била по-лоша (14%). Това сочат данни от последното изследване на " Алфа Рисърч ".
Остава обаче най-значим делът (53%) на хората, които не виждат смяна в личния си живот и благоприятни условия - нито за положително, нито за неприятно.
Наблюдава се прочут спад както в едните, по този начин и в другите. На позитивните - от 35 на 33 на 100, на негативните - от 19 на 14 на 100.
Към момента анализът сочи, че оптимизмът понижава главно измежду по-високо статусните групи, а скептицизмът - измежду по-нискостатусните. Най-значим спад е налице във възрастовата група на 55-60 годишните.
Основните събития, с които българите ща запомнят отминаващата 2019г. удостоверяват вниманието на болшинството от хората върху вътрешните проблеми и дейности с директно отражение върху персоналния им живот. Като събития с най-значимо влияние те показват локалните избори (38%) и хакерската офанзива против Национална агенция за приходите (23%). Брекзит, както и изборите за Европейски парламент, са задържали вниманието на сред 12 и 16 на 100 от пълнолетните жители. Действията на ръководещите в разнообразни сфери с по-пряк или дълготраен резултат върху обществото, като построяването на интерконектора с Гърция, опитите за рестарт на плана АЕЦ " Белене ", решението за закупуване на самолетите F-16, се правят оценка сега като значими от 12 до 17% от интервюираните.
Оценките за икономическото положение на страната се вписват в същата логичност - постепенно усъвършенстване (до 18%), само че отрицателните (28%), както и неутралните (54%) не престават доста да преобладават над тях.
Личните прогнози за 2020г. не престават да бъдат очебийно оптимистични - 55% чакат персонално за тях тя да бъде по-добра, против едвам 9%, които я виждат в по-лоша светлина. Три значими трендове могат да бъдат откроени зад тази систематизирана макро картина.
Първо, след десетилетия на политическо ангажиране и разочарования, българинът освен се дистанцира от ден на ден от партиите, само че и затвърждава скептицизма си към огромните публични планове , като се затваря от ден на ден в персоналния живот - наклонност, която беше доказана и от европейското проучване на полезностите.
В края на 2019-та основанията за позитивната равносметка и очакванията идват главно от фамилния и професионалния живот. 93%, или с 12% повече от 2018г. споделят, че усещат поддръжката на фамилията и околните си. 68%, по отношение на 61% през предишния декември, се стремят да отделят повече време за себе си и фамилията си, и по-малко да се ангажират в професионалния и публичния живот. Сред работещите, осем от всеки 10 е удовлетворен от мястото, където работи. Логично, на другия завършек на скалата са вложенията в образователно-професионалния и публичния живот. Едва 26%, по отношение на 27% през 2018, са повишили образованието, квалификацията си, или са придобили нови умения. 16%, с 4% повече от 2018, е присъединяване в гражданска самодейност, идея или митинг.
Източник:
Второ, без да се подценява смисъла на персоналните приходи, от ден на ден хора се концентрират върху средата на живот в тяхното обитаемо място. Новото през 2019 година е, че тази наклонност, тръгнала от София и няколко огромни града, набира скорост и се разгръща във от ден на ден места в страната. Ако през 2017г. фокусът върху приходите, по отношение на този върху средата, беше в съответствие 55%:29%, в този момент към този момент е 46% към 35%, като към този момент заема водещо място във всички дейни групи.
Трето, демотивиращите резултати от гражданския напън за смяна в правилата и качеството на ръководство намират отражение и тук, като едвам 12% настояват, че на настоящия стадий от живота им по-доброто ръководство на страната и постигането на повече правдивост са персонални цели за тях. Онова, което можем да чакаме през 2020г., е засилен цивилен напън точно във връзка с проблеми и проблеми в локалната среда , където живеят хората, защото тя е най-силно изразената точка на секване сред персоналния и общностния им живот.
По отношение на оценка за активността на институциите и държавното управление, изследването демонстрира, че 2019 година приключва с няколко негативи за ръководещите - пробойни в имиджа, неодобрение и митинги в сфери, в които от години се натрупат проблеми, изострена сдържаност към оферти в обществената система и опазването на здравето, засягащи ползите на необятни групи. Същевременно неналичието на мощно водачество, на безапелационни решения в най-проблемните сфери и на разминаването сред заявления и действително държание на опозицията по тематики, в които би могла да покаже действителни други възможности, не й разрешават да оползотвори тези негативи, нито електорално, нито рейтингово.
На този декор най-силната политическа фигура отвън ръководещите продължава да бъде президентът Румен Радев. За повторно обаче, след изразеното от него противоречие с покупката на самолетите F-16 в края на предходната година, персоналният му рейтинг пада под 50 на 100 (48% утвърждение против 15% неодобрение). Две съществени аргументи биха могли да се крият зад този спад - първо, неналичието на безапелационна и лидираща позиция във външната политика, където президентът по принцип има мощна роля и второ, изострянето на борбата с изпълнителната власт, което не се толерира от публичното мнение, очакващо от президента необорим спор по стратегически въпроси, а не съображения по настоящата обстановка.
Правителството си възстановява в края на годината част от изгубените позиции. Положителните отзиви нарастват от 13% първоначално до 19 на 100 в края на годината, а негативните спадат с 10 пункта - от 51% до 41%. Премиерът Бойко Борисов също обезврежда част от недоверието към себе си и персоналният му рейтинг в края на 2019-та е 30% утвърждение против 39% отрицание.
Сред членовете на кабинета за следващ път най-одобрявани са вицепремиерът Томислав Дончев (индекс от 25.8), Красен Кралев (индекс 10.1), Екатерина Захариева (индекс 7.9), Красимир Вълчев (индекс 6.3). За първи път от години положителен тренд е налице и в оценките за вътрешен министър - Младен Маринов доближава показател от 4.8, а полицията, с 29% утвърждение, е една от дребното институции с положителен тренд през 2019-та.
На противоположния полюс е оценката за Данаил Кирилов (индекс -26.1), Кирил Ананиев (индекс -17.9), Марияна Николова (индекс -14.1), както и за някогашния към този момент обществен министър.
Социална политика, опазване на здравето, правораздаване са обичайно подложени на критика посоки в активността на държавното управление. Повтарящите се и задълбочаващи се проблеми, пораждащи както неодобрение измежду работещите в тях, по този начин и незадоволеност измежду жителите, демонстрират, че единствено увеличение на парите в тези посоки не е в положение да ги реши.
По-съществена динамичност в края на годината е налице в оценките за работата на Красимир Каракачанов (спад в показателя за активността му от +1.3 до -3.1 пункта), Владислав Горанов (спад в показателя от -5.6 до -6.8) и Нено Димов (спад в показателя от -7.6 до -12.1). И тримата бележат отрицателен тренд в резултат от съответни проблеми като предлагането за първите дни болнични и водния режим в някои елементи на страната.
Парламентът продължава да е най-силно подложената на критика от обществото институция с утвърждение от 10% и отрицание от 51%. Председателят на Народно събрание Цвета Караянчева се употребява с по-висок персонален рейтинг (21%).
Дебатите, съпровождащи избора на нов основен прокурор и обособени правосъдни решения, привлякоха интензивно публично внимание и насочиха светлината към дълбокия разлом сред обособените институции в правосъдната система, като публичното мнение стартира да възстановява част от доверието си към съда. За първи път от седем години оценката за работата на съда записва позитивна смяна и растеж в утвърждението през последните дванадесет месеца от нормалните 11% до 19%. В края на мандата оценките за работата на основния прокурор Сотир Цацаров се резервират в откритите през последните месеци граници: 12% позитивни против 45% негативни оценки.
В електорален проект ГЕРБ (21.7%) резервира преимущество от към три и половина пункта пред Българска социалистическа партия (18.2%). Респективно, водачът на ръководещите Бойко Борисов (29.6%) продължава да е със значимо по-високо доверие от водача на опозицията Корнелия Нинова (20.8%).
Новоучредената (макар и към момента нерегистрирана) партия на Слави Трифонов има евентуалната поддръжка на 8.6% от гласоподавателите и конкурира Движение за права и свободи (7.8%) за третото място.
Източник:
През 2019-та продължава ерозията в поддръжката за националистическите партии. Тандемът ВМРО-НФСБ има доверието на 5.3%, а Атака - на 1.4%. Лидерите им също гладко губят публично въздействие: утвърждението за Красимир Каракачанов спада от 22.5% до 18.9%, през последната година доверието във Валери Симеонов остава на ниво 9.1%, а във Волен Сидеров 6.4%.
Първата изборна година на Демократична България донесе на обединяването мандат в ЕП и положително показване в пропорционалния избор за общински съветници и районни кметове в София. Цялостната електорална поддръжка за тях укрепва до 5.1% . Предизвикателство обаче продължава бъде слабото наличие отвън столицата.
Равносметката за 2019-та демонстрира, че българите не престават да споделят един като цяло положителен, само че по-скоро кратковременен небосвод, където най-силните репери са фамилията и непосредствената обществена среда. От това дали заложените във и от ръководството тактики, които на този стадий остават оттатък хоризонта на болшинството от жителите, ще се трансфорат в част от живота на хората и с какъв знак, ще зависи накъде ще поемат публичните настроения през 2020.
Остава обаче най-значим делът (53%) на хората, които не виждат смяна в личния си живот и благоприятни условия - нито за положително, нито за неприятно.
Наблюдава се прочут спад както в едните, по този начин и в другите. На позитивните - от 35 на 33 на 100, на негативните - от 19 на 14 на 100.
Към момента анализът сочи, че оптимизмът понижава главно измежду по-високо статусните групи, а скептицизмът - измежду по-нискостатусните. Най-значим спад е налице във възрастовата група на 55-60 годишните.
Основните събития, с които българите ща запомнят отминаващата 2019г. удостоверяват вниманието на болшинството от хората върху вътрешните проблеми и дейности с директно отражение върху персоналния им живот. Като събития с най-значимо влияние те показват локалните избори (38%) и хакерската офанзива против Национална агенция за приходите (23%). Брекзит, както и изборите за Европейски парламент, са задържали вниманието на сред 12 и 16 на 100 от пълнолетните жители. Действията на ръководещите в разнообразни сфери с по-пряк или дълготраен резултат върху обществото, като построяването на интерконектора с Гърция, опитите за рестарт на плана АЕЦ " Белене ", решението за закупуване на самолетите F-16, се правят оценка сега като значими от 12 до 17% от интервюираните.
Оценките за икономическото положение на страната се вписват в същата логичност - постепенно усъвършенстване (до 18%), само че отрицателните (28%), както и неутралните (54%) не престават доста да преобладават над тях.
Личните прогнози за 2020г. не престават да бъдат очебийно оптимистични - 55% чакат персонално за тях тя да бъде по-добра, против едвам 9%, които я виждат в по-лоша светлина. Три значими трендове могат да бъдат откроени зад тази систематизирана макро картина.
Първо, след десетилетия на политическо ангажиране и разочарования, българинът освен се дистанцира от ден на ден от партиите, само че и затвърждава скептицизма си към огромните публични планове , като се затваря от ден на ден в персоналния живот - наклонност, която беше доказана и от европейското проучване на полезностите.
В края на 2019-та основанията за позитивната равносметка и очакванията идват главно от фамилния и професионалния живот. 93%, или с 12% повече от 2018г. споделят, че усещат поддръжката на фамилията и околните си. 68%, по отношение на 61% през предишния декември, се стремят да отделят повече време за себе си и фамилията си, и по-малко да се ангажират в професионалния и публичния живот. Сред работещите, осем от всеки 10 е удовлетворен от мястото, където работи. Логично, на другия завършек на скалата са вложенията в образователно-професионалния и публичния живот. Едва 26%, по отношение на 27% през 2018, са повишили образованието, квалификацията си, или са придобили нови умения. 16%, с 4% повече от 2018, е присъединяване в гражданска самодейност, идея или митинг.
Източник:
Второ, без да се подценява смисъла на персоналните приходи, от ден на ден хора се концентрират върху средата на живот в тяхното обитаемо място. Новото през 2019 година е, че тази наклонност, тръгнала от София и няколко огромни града, набира скорост и се разгръща във от ден на ден места в страната. Ако през 2017г. фокусът върху приходите, по отношение на този върху средата, беше в съответствие 55%:29%, в този момент към този момент е 46% към 35%, като към този момент заема водещо място във всички дейни групи.
Трето, демотивиращите резултати от гражданския напън за смяна в правилата и качеството на ръководство намират отражение и тук, като едвам 12% настояват, че на настоящия стадий от живота им по-доброто ръководство на страната и постигането на повече правдивост са персонални цели за тях. Онова, което можем да чакаме през 2020г., е засилен цивилен напън точно във връзка с проблеми и проблеми в локалната среда , където живеят хората, защото тя е най-силно изразената точка на секване сред персоналния и общностния им живот.
По отношение на оценка за активността на институциите и държавното управление, изследването демонстрира, че 2019 година приключва с няколко негативи за ръководещите - пробойни в имиджа, неодобрение и митинги в сфери, в които от години се натрупат проблеми, изострена сдържаност към оферти в обществената система и опазването на здравето, засягащи ползите на необятни групи. Същевременно неналичието на мощно водачество, на безапелационни решения в най-проблемните сфери и на разминаването сред заявления и действително държание на опозицията по тематики, в които би могла да покаже действителни други възможности, не й разрешават да оползотвори тези негативи, нито електорално, нито рейтингово.
На този декор най-силната политическа фигура отвън ръководещите продължава да бъде президентът Румен Радев. За повторно обаче, след изразеното от него противоречие с покупката на самолетите F-16 в края на предходната година, персоналният му рейтинг пада под 50 на 100 (48% утвърждение против 15% неодобрение). Две съществени аргументи биха могли да се крият зад този спад - първо, неналичието на безапелационна и лидираща позиция във външната политика, където президентът по принцип има мощна роля и второ, изострянето на борбата с изпълнителната власт, което не се толерира от публичното мнение, очакващо от президента необорим спор по стратегически въпроси, а не съображения по настоящата обстановка.
Правителството си възстановява в края на годината част от изгубените позиции. Положителните отзиви нарастват от 13% първоначално до 19 на 100 в края на годината, а негативните спадат с 10 пункта - от 51% до 41%. Премиерът Бойко Борисов също обезврежда част от недоверието към себе си и персоналният му рейтинг в края на 2019-та е 30% утвърждение против 39% отрицание.
Сред членовете на кабинета за следващ път най-одобрявани са вицепремиерът Томислав Дончев (индекс от 25.8), Красен Кралев (индекс 10.1), Екатерина Захариева (индекс 7.9), Красимир Вълчев (индекс 6.3). За първи път от години положителен тренд е налице и в оценките за вътрешен министър - Младен Маринов доближава показател от 4.8, а полицията, с 29% утвърждение, е една от дребното институции с положителен тренд през 2019-та.
На противоположния полюс е оценката за Данаил Кирилов (индекс -26.1), Кирил Ананиев (индекс -17.9), Марияна Николова (индекс -14.1), както и за някогашния към този момент обществен министър.
Социална политика, опазване на здравето, правораздаване са обичайно подложени на критика посоки в активността на държавното управление. Повтарящите се и задълбочаващи се проблеми, пораждащи както неодобрение измежду работещите в тях, по този начин и незадоволеност измежду жителите, демонстрират, че единствено увеличение на парите в тези посоки не е в положение да ги реши.
По-съществена динамичност в края на годината е налице в оценките за работата на Красимир Каракачанов (спад в показателя за активността му от +1.3 до -3.1 пункта), Владислав Горанов (спад в показателя от -5.6 до -6.8) и Нено Димов (спад в показателя от -7.6 до -12.1). И тримата бележат отрицателен тренд в резултат от съответни проблеми като предлагането за първите дни болнични и водния режим в някои елементи на страната.
Парламентът продължава да е най-силно подложената на критика от обществото институция с утвърждение от 10% и отрицание от 51%. Председателят на Народно събрание Цвета Караянчева се употребява с по-висок персонален рейтинг (21%).
Дебатите, съпровождащи избора на нов основен прокурор и обособени правосъдни решения, привлякоха интензивно публично внимание и насочиха светлината към дълбокия разлом сред обособените институции в правосъдната система, като публичното мнение стартира да възстановява част от доверието си към съда. За първи път от седем години оценката за работата на съда записва позитивна смяна и растеж в утвърждението през последните дванадесет месеца от нормалните 11% до 19%. В края на мандата оценките за работата на основния прокурор Сотир Цацаров се резервират в откритите през последните месеци граници: 12% позитивни против 45% негативни оценки.
В електорален проект ГЕРБ (21.7%) резервира преимущество от към три и половина пункта пред Българска социалистическа партия (18.2%). Респективно, водачът на ръководещите Бойко Борисов (29.6%) продължава да е със значимо по-високо доверие от водача на опозицията Корнелия Нинова (20.8%).
Новоучредената (макар и към момента нерегистрирана) партия на Слави Трифонов има евентуалната поддръжка на 8.6% от гласоподавателите и конкурира Движение за права и свободи (7.8%) за третото място.
Източник:
През 2019-та продължава ерозията в поддръжката за националистическите партии. Тандемът ВМРО-НФСБ има доверието на 5.3%, а Атака - на 1.4%. Лидерите им също гладко губят публично въздействие: утвърждението за Красимир Каракачанов спада от 22.5% до 18.9%, през последната година доверието във Валери Симеонов остава на ниво 9.1%, а във Волен Сидеров 6.4%.
Първата изборна година на Демократична България донесе на обединяването мандат в ЕП и положително показване в пропорционалния избор за общински съветници и районни кметове в София. Цялостната електорална поддръжка за тях укрепва до 5.1% . Предизвикателство обаче продължава бъде слабото наличие отвън столицата.
Равносметката за 2019-та демонстрира, че българите не престават да споделят един като цяло положителен, само че по-скоро кратковременен небосвод, където най-силните репери са фамилията и непосредствената обществена среда. От това дали заложените във и от ръководството тактики, които на този стадий остават оттатък хоризонта на болшинството от жителите, ще се трансфорат в част от живота на хората и с какъв знак, ще зависи накъде ще поемат публичните настроения през 2020.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ