Златното петле“ от Николай Римски-Корсаков – фантастична приказна опера в пролог, 3 действия и епилог
Либрето: Василий Белски (по едноименната приказка на Пушкин)
Музика: Николай Римски-Корсаков
Първо осъществяване: 24 септември 1902 година, Москва
Първо осъществяване в България: 12 януари 1973 година, Варна
Действащи лица:
• Цар Додон – бас
• Царевич Гвидон – тенор
• Царевич Афрон – тенор
• Воеводата Полкан – бас
• Амелфа, икономка – мецосопран
• Звездоброецът – тенор алтино
• Шемаханската кралица – сопран
• Златното петле – сопран
Място и време на действието: Русия, приказно време
Пролог
Пътуваща натрупа комедианти се готвят да изнесат спектакъла „ Златното петеле “. Пред завесата излиза беловласият влъхва Звездоброец, който се обръща към публиката с думите: Туй е легенда и поука, носи тя за остарял и млад... тук пред вас от остарели песни маски смешни ще разбудя. Те неистина са, само че намек самоуверен съзира в тях човек...
Първо деяние
Зала в двореца на остарелия цар Додон. Заседава болярската Дума. Царят – малоумен, нехаен самовластник, който обича да си поспива и да похапва, е свикал болярите, с цел да се посъветва по какъв начин да се избави царството от нападенията на злите съседи. Царевич Гвидон поучава да се прибере войската от границата и да се разположи към столицата. Царят и болярите са възхитени от умното решение, само че не и воеводата Полкан. Той, въпреки и недодялан и непохватен, преценява, че по този начин ще стане по-зле. Царевич Афрон предлага да се разпусне войската и месец преди да ги атакуван съседите ще се тръгне против тях и ще се завърже нечовечен пердах. Отново всички са възхитени от този съвет като се изключи Полкан. Ами от кое място ще се разбере по кое време ще ги атакуван съседите? Като не стигат до никакво решение болярите оферират да се извърнат към изпитаното средство в сложните моменти на държавния живот – гадаенето. Разгаря се спор по какъв начин по-вярно се гадае – на фасул или на наслойка от мая. Всичко бързо утихва при идването на Звездоброеца. Той е донесъл на царя подарък – едно златно петле, което има чудно свойство: наближи ли война, петленцето със своето кукуригане предизвестява за заплахата. Царят не знае по какъв начин да благодари на мъдрия дъртак и му дава обещание да извърши първото негово предпочитание. Уповавйки се на правилния пазач, цар Додон заспива. Заедно с него потъва в сън и целия царски двор.
Изведнъж петлето закукуригва. Настъпва шумна суматоха. Царят изпраща войската на война, отпред с двамата си сина и още веднъж си ляга да спи. Събужда го второ обезпокоително кукуригане на петлето. Що да се прави – този път, стиснал зъби, потегля самичък Додон на поход дружно с воеводата Полкан.
Второ деяние
Тъмна нощ. Тесният проход в планината е затрупан с телата на убитите, сред тях и на двамата царевичи. Със своя воевода и бойците царят ужасяващ се стопира пред страшната картина. Но къде се крие жестокият зложелател?
Изведнъж изникват очертанията на пъстра шатра. С първите лъчи на изгряващото слънце от шатрата излиза лъчезарна като зората хубавица – Шемаханската кралица. Сякаш нищо не забелязала, тя се обръща с въодушевена ария към ясното слънце. Додон и воеводата доближават към царицата. Тя приема приветливо гостите, сервира им вино и пее песни. Увлечен от съблазнителната хубавица, царят бързо не помни своето злощастие и гибелта на синовете си. Царицата се подиграва с Додон, с неговата духовна мизерия, нелепост и мудност. Той обаче е удивен и омаян, подготвен на всичко и даже предлага на хубавицата престола на царството си. Докарват златна каляска и цар Додон дружно с годеницата си радостно потеглят към двореца.
Трето деяние
Улица пред двореца. Застанало нависоко, гордо се пери Златното петле. Наближава стихия. Народът обезпокоително чака царското шествие. И ето, то се задава тържествено – вървят стражите, а след тях и пъстрата и чудновата свита на Шемаханската кралица. Пристига и златната каляска, в която значимо седят царят и царицата. Появява се Звездоброецът. Като припомня на царя за неговото заричане, мъдрецът желае да му подарят Шемаханската кралица. Напразно Додон желае да го вразуми, на вятъра дава обещание половината от царството си – Звездоброецът упорства на своето. Разгневеният цар удря стареца с жезъла по главата, а бездушната кралица отбелязва: „ Ний затуй сме със прислужници – щом не слушат, удряй ги! “. Звездоброецът пада мъртъв.
Слънцето се скрива, разчува се гръм. Шемаханската кралица се смее. Цар Додон се пробва да я прегърне, само че тя го отблъсква с яд и омерзение. Изведнъж Златното петле се спуща и клъвва царя по главата. Додон пада мъртъв. За момент настава тишина и мрачевина. Когато отново става ярко, няма ни кралица, ни петле.
Епилог
От дъното на сцената се появява още веднъж Звездоброецът и произнася загадъчния завършек на приказката:...Живите лица ний двама тук с царицата сме единствено. Всичко друго бе идеал, фантазия, фантом бледен и пустош...
Музика: Николай Римски-Корсаков
Първо осъществяване: 24 септември 1902 година, Москва
Първо осъществяване в България: 12 януари 1973 година, Варна
Действащи лица:
• Цар Додон – бас
• Царевич Гвидон – тенор
• Царевич Афрон – тенор
• Воеводата Полкан – бас
• Амелфа, икономка – мецосопран
• Звездоброецът – тенор алтино
• Шемаханската кралица – сопран
• Златното петле – сопран
Място и време на действието: Русия, приказно време
Пролог
Пътуваща натрупа комедианти се готвят да изнесат спектакъла „ Златното петеле “. Пред завесата излиза беловласият влъхва Звездоброец, който се обръща към публиката с думите: Туй е легенда и поука, носи тя за остарял и млад... тук пред вас от остарели песни маски смешни ще разбудя. Те неистина са, само че намек самоуверен съзира в тях човек...
Първо деяние
Зала в двореца на остарелия цар Додон. Заседава болярската Дума. Царят – малоумен, нехаен самовластник, който обича да си поспива и да похапва, е свикал болярите, с цел да се посъветва по какъв начин да се избави царството от нападенията на злите съседи. Царевич Гвидон поучава да се прибере войската от границата и да се разположи към столицата. Царят и болярите са възхитени от умното решение, само че не и воеводата Полкан. Той, въпреки и недодялан и непохватен, преценява, че по този начин ще стане по-зле. Царевич Афрон предлага да се разпусне войската и месец преди да ги атакуван съседите ще се тръгне против тях и ще се завърже нечовечен пердах. Отново всички са възхитени от този съвет като се изключи Полкан. Ами от кое място ще се разбере по кое време ще ги атакуван съседите? Като не стигат до никакво решение болярите оферират да се извърнат към изпитаното средство в сложните моменти на държавния живот – гадаенето. Разгаря се спор по какъв начин по-вярно се гадае – на фасул или на наслойка от мая. Всичко бързо утихва при идването на Звездоброеца. Той е донесъл на царя подарък – едно златно петле, което има чудно свойство: наближи ли война, петленцето със своето кукуригане предизвестява за заплахата. Царят не знае по какъв начин да благодари на мъдрия дъртак и му дава обещание да извърши първото негово предпочитание. Уповавйки се на правилния пазач, цар Додон заспива. Заедно с него потъва в сън и целия царски двор.
Изведнъж петлето закукуригва. Настъпва шумна суматоха. Царят изпраща войската на война, отпред с двамата си сина и още веднъж си ляга да спи. Събужда го второ обезпокоително кукуригане на петлето. Що да се прави – този път, стиснал зъби, потегля самичък Додон на поход дружно с воеводата Полкан.
Второ деяние
Тъмна нощ. Тесният проход в планината е затрупан с телата на убитите, сред тях и на двамата царевичи. Със своя воевода и бойците царят ужасяващ се стопира пред страшната картина. Но къде се крие жестокият зложелател?
Изведнъж изникват очертанията на пъстра шатра. С първите лъчи на изгряващото слънце от шатрата излиза лъчезарна като зората хубавица – Шемаханската кралица. Сякаш нищо не забелязала, тя се обръща с въодушевена ария към ясното слънце. Додон и воеводата доближават към царицата. Тя приема приветливо гостите, сервира им вино и пее песни. Увлечен от съблазнителната хубавица, царят бързо не помни своето злощастие и гибелта на синовете си. Царицата се подиграва с Додон, с неговата духовна мизерия, нелепост и мудност. Той обаче е удивен и омаян, подготвен на всичко и даже предлага на хубавицата престола на царството си. Докарват златна каляска и цар Додон дружно с годеницата си радостно потеглят към двореца.
Трето деяние
Улица пред двореца. Застанало нависоко, гордо се пери Златното петле. Наближава стихия. Народът обезпокоително чака царското шествие. И ето, то се задава тържествено – вървят стражите, а след тях и пъстрата и чудновата свита на Шемаханската кралица. Пристига и златната каляска, в която значимо седят царят и царицата. Появява се Звездоброецът. Като припомня на царя за неговото заричане, мъдрецът желае да му подарят Шемаханската кралица. Напразно Додон желае да го вразуми, на вятъра дава обещание половината от царството си – Звездоброецът упорства на своето. Разгневеният цар удря стареца с жезъла по главата, а бездушната кралица отбелязва: „ Ний затуй сме със прислужници – щом не слушат, удряй ги! “. Звездоброецът пада мъртъв.
Слънцето се скрива, разчува се гръм. Шемаханската кралица се смее. Цар Додон се пробва да я прегърне, само че тя го отблъсква с яд и омерзение. Изведнъж Златното петле се спуща и клъвва царя по главата. Додон пада мъртъв. За момент настава тишина и мрачевина. Когато отново става ярко, няма ни кралица, ни петле.
Епилог
От дъното на сцената се появява още веднъж Звездоброецът и произнася загадъчния завършек на приказката:...Живите лица ний двама тук с царицата сме единствено. Всичко друго бе идеал, фантазия, фантом бледен и пустош...
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ