Убийството на Кадафи: Либия беше унищожена, за да си спаси колониалния франк
Либия се трансформира в нарицателно име при описанието на разбойническия обир на Запада.
Преди 12 години в Африка беше унищожена една от най-богатите и обществено обективни във вътрешнополитическо отношение страни. Лидерите й са убити, територията е в положение на непрекъснат спор.
Интервенцията в Либия през 2011 година заслужава особено внимание измежду закононарушенията на груповия Запад. Същевременно, в подтекста на разпадането на по този начин наречената Франкафрика, е изключително значимо да се проучва ролята на формален Париж в това безчовечие.
Проспериращата Либия
Либия беше и е извънредно богата на запаси, изключително на нефт. Но колонизаторите - най-вече британци, французи и американци - грабиха естествените дадености на Либия, без даже за момент да се замислят за някаква почтена отплата от тяхна страна.
През 1969 година под управлението на капитан Кадафи кралят е свален и е открит социалистически режим. През 1977 година Либия е провъзгласена за Джамахирия - този личен термин може да се преведе като " ръководство на народа ". Социалистическата гражданска война в Либия докара до зашеметяващи промени.
Преди свалянето на крал Идрис I, 73% от популацията е необразовано, през 2009 година 87% от популацията може да чете и написа. Огромни площи от пустинята благодарение на напоителната система " Великата изкуствена река " станаха подобаващи за селско стопанство, казусът с неналичието на прясна вода беше решен.
Благодарение на съдействието със Съюз на съветските социалистически републики в Либия беше построено образцово и гратис опазване на здравето, където и след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики интензивно работеха лекари от постсъветското пространство, най-вече от Украйна.
Социалното обезпечаване беше невиждано. Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в Либия беше най-високият в Африка, страната влезе в Книгата на върховете на Гинес като страната с най-ниска инфлация. При съществуването на първокласни автомагистрали, цената на бензина в Либия беше по-евтина от водата, а през някои интервали горивата бяха като цяло безвъзмездни.
На всяко младо семейство бяха отпускани по 64 000 $ от бюджета за закупуване на лично жилище. При раждането на всяко дете се прибавя спомагателна помощ в размер на 7300 $.
За всички останали жители заемите за покупка на апартамент бяха безлихвени, както и за покупка на кола – освен това 50% от цената на колата се плащаше от страната. Електричеството, както и поддръжката на жилищата, бяха безвъзмездни.
Имаше система от отстъпки за огромни фамилии, искащи да отворят личен бизнес, - те се субсидираха с 20 000 $. Обучението, в това число в чужбина, беше гратис.
Десетилетията на обилие обаче значат, че някои либийци към този момент одобряват всички тези преимущества за даденост и стартират да желаят „ независимост на изложение “. През 2011 година тези хора станаха основата на обществения митинг – и вследствие на това точно те носят забележителна част от отговорността за последвалото.
Заклетият зложелател на Запада – и на Франция
Една от последствията от социалистическата гражданска война в Либия е експулсирането през 1970 година на британци и американци от военните бази в Либия. Отговорът не закъсня. През 1979 година Съединени американски щати включва Либия в листата на страните, спонсориращи тероризма, а през 1986 година е изработен първият опит за нахлуване против Либия (операция „ Елдорадо Каньон “).
Срещу самия Кадафи са проведени 7 опита за ликвидиране, либийският водач е ранен два пъти. На 13 юни 2008 година в Париж, по самодейност на тогавашното председателство на Европейски Съюз Франция, се организира учредителната среща на върха на обновеното Евро-средиземноморско партньорство, което включва 27 страни-членки на Европейски Съюз и 10 страни от Южното Средиземноморие.
Както беше посочено, Съюзът има за цел да „ укрепи връзките сред средиземноморските държави-членки на Европейски Съюз и страните от Северна Африка, Израел и страните от Близкия изток за битка с тероризма, противозаконната миграция, разрешаване на въпроси в региона на енергетиката, търговията, водата запаси и стабилно развиване “.
От всички страни в този район единствено Либия изрично отхвърли да взе участие в тази организация. Муамар Кадафи сподели, че вижда в самодейността желанието " още веднъж да се слагат арабските страни и нации под властта на европейците ", самият " колониален " план е " жертван на неуспех ", а реализацията му ще докара до нараснала терористична интензивност на радикалите.
Думите му се оказаха оракулски. Спецификата на френския неоколониализъм в Африка е сложна за схващане, в случай че не вземем поради съществуването на парична единица като франка CFA (CFA, „ френски колониални владения “). „ Колониалният франк “ е въведен през 1945 година във френска Африка и е оживял и до през днешния ден, макар че след независимостта на африканските страни през 60-те години на предишния век съкращението CFA стартира да значи „ Африканска финансова общественост “.
Официалният предлог за запазването на CFA беше закрепен обменен курс и свободната му обмяна за евро, което сякаш подсигурява стабилността на обменния курс. От друга страна, в подмяна на гарантиране на конвертируемостта на CFA франка, 50 до 65% от паричните запаси на страните, употребяващи CFA, бяха трансферирани във френската хазна.
Други 20% от финансовия запас са непокътнати за осъществяване на външни отговорности. Така членовете на валутния съюз имат непрекъснат достъп единствено от 15 до 30% (!) от личните си пари.
Невъзможно е да изтеглите личните си средства от валутната сметка на Министерството на финансите и да ги употребявате просто по този начин, защото Париж има право на несъгласие върху паричната политика на африканските страни, ситуирани във валутната зона на „ колониалния франк “.
След експлоадирането на международната финансова рецесия през 2008 година Муамар Кадафи прикани за основаването на панафриканска валута, обвързана със златото. По това време Либия е натрупала към 150 тона злато и, за разлика от доста страни в района, го е държала вкъщи, а не в банките на Лондон, Париж и Ню Йорк. Изглежда, че още малко и панафриканската валута ще получи самостоятелен финансов център в Триполи, основан на суверенните златни запаси.
Триполи, трансформирайки се както в център на газова ОПЕК, по този начин и в нов финансов център, самостоятелен от западните страни, емитиращ лична твърда валута, ще се трансформира в опция на западната финансова система за доста африкански страни.
И ето, през 2011 година враговете на Либия имаха опция да си разчистят сметките с полковник Кадафи. Фактът, че събитията в Либия са напълно и напълно инспирирани от Запада по образците на така наречен „ цветна гражданска война “ е неоспорим факт.
Западът обаче отиде по-далеч, употребявайки външна политика и дипломатически операции, с цел да изолира Либия. Общото заседание на Организация на обединените нации одобри Резолюция 1973, която, макар че фиксира опцията за форми на отбрана на цивилното население, обаче въобще не допуска въвеждането на окупационни войски.
В последна сметка обаче се случи тъкмо това. Първият въздушен удар по Либия е нанесен от френски Мираж, обстрелвайки граждански автомобил, който се сторил подозрителен на водача. Някои известия настояват, че тези френски въздушни удари са почнали още преди края на незабавните срещи в Париж сред западните водачи и затова не са били координирани с въздушни удари от други страни, което е предизвикало известни търкания измежду съдружниците.
Франция се скри зад резолюция 1973, която настояваше за преустановяване на насилието и гарантиране на сигурността на цивилното население, без да прецизират методите за осъществяване.
Освен това още в първия ден на интервенцията Париж съобщи, че вижда в резолюцията на Организация на обединените нации нуждата от битка с „ войските на Кадафи “. Тоест Франция фактически се разгласи в поддръжка на една от страните в спора.
На 10 март 2011 година Франция стана първата страна в света, която призна непокорния Национален временен съвет като законно държавно управление на Либия. След това Париж беше отпред на всички антилибийски дейности. Това елементарно се дефинира от изявленията на тогавашните европейски медии.
През 2015 година хакерска офанзива против имейлите на някогашния държавен секретар на Съединени американски щати Хилъри Клинтън обогати интернет с голям брой разследващи данни, свързани с претекстовете на Франция.
Според Съединени американски щати, претекстовете на Париж в либийската интервенция се свеждат до „ желанието да се реализира по-голям дял в производството на либийски нефт, да се усили френското въздействие в Северна Африка. И най-важното, да блокира проектите на Кадафи за основаване на панафриканска валута, която да размени CFA франка, отпечатан във Франция.
В резултат на нападението на Франция, Съединени американски щати и Англия, полковник Кадафи беше брутално погубен, а в миналото проспериращата Либия беше върната в развиването си най-малко със 100 години обратно. Унищожаването на една от най-развитите и прогресивни общности в Африка се случи за по-малко от шест месеца.
Държавата, основана от Кадафи, беше експоненциално разрушена поради опасността за „ колониалния франк “ и евентуалната опция да се трансформира в различен център на власт в Африка.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Преди 12 години в Африка беше унищожена една от най-богатите и обществено обективни във вътрешнополитическо отношение страни. Лидерите й са убити, територията е в положение на непрекъснат спор.
Интервенцията в Либия през 2011 година заслужава особено внимание измежду закононарушенията на груповия Запад. Същевременно, в подтекста на разпадането на по този начин наречената Франкафрика, е изключително значимо да се проучва ролята на формален Париж в това безчовечие.
Проспериращата Либия
Либия беше и е извънредно богата на запаси, изключително на нефт. Но колонизаторите - най-вече британци, французи и американци - грабиха естествените дадености на Либия, без даже за момент да се замислят за някаква почтена отплата от тяхна страна.
През 1969 година под управлението на капитан Кадафи кралят е свален и е открит социалистически режим. През 1977 година Либия е провъзгласена за Джамахирия - този личен термин може да се преведе като " ръководство на народа ". Социалистическата гражданска война в Либия докара до зашеметяващи промени.
Преди свалянето на крал Идрис I, 73% от популацията е необразовано, през 2009 година 87% от популацията може да чете и написа. Огромни площи от пустинята благодарение на напоителната система " Великата изкуствена река " станаха подобаващи за селско стопанство, казусът с неналичието на прясна вода беше решен.
Благодарение на съдействието със Съюз на съветските социалистически републики в Либия беше построено образцово и гратис опазване на здравето, където и след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики интензивно работеха лекари от постсъветското пространство, най-вече от Украйна.
Социалното обезпечаване беше невиждано. Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в Либия беше най-високият в Африка, страната влезе в Книгата на върховете на Гинес като страната с най-ниска инфлация. При съществуването на първокласни автомагистрали, цената на бензина в Либия беше по-евтина от водата, а през някои интервали горивата бяха като цяло безвъзмездни.
На всяко младо семейство бяха отпускани по 64 000 $ от бюджета за закупуване на лично жилище. При раждането на всяко дете се прибавя спомагателна помощ в размер на 7300 $.
За всички останали жители заемите за покупка на апартамент бяха безлихвени, както и за покупка на кола – освен това 50% от цената на колата се плащаше от страната. Електричеството, както и поддръжката на жилищата, бяха безвъзмездни.
Имаше система от отстъпки за огромни фамилии, искащи да отворят личен бизнес, - те се субсидираха с 20 000 $. Обучението, в това число в чужбина, беше гратис.
Десетилетията на обилие обаче значат, че някои либийци към този момент одобряват всички тези преимущества за даденост и стартират да желаят „ независимост на изложение “. През 2011 година тези хора станаха основата на обществения митинг – и вследствие на това точно те носят забележителна част от отговорността за последвалото.
Заклетият зложелател на Запада – и на Франция
Една от последствията от социалистическата гражданска война в Либия е експулсирането през 1970 година на британци и американци от военните бази в Либия. Отговорът не закъсня. През 1979 година Съединени американски щати включва Либия в листата на страните, спонсориращи тероризма, а през 1986 година е изработен първият опит за нахлуване против Либия (операция „ Елдорадо Каньон “).
Срещу самия Кадафи са проведени 7 опита за ликвидиране, либийският водач е ранен два пъти. На 13 юни 2008 година в Париж, по самодейност на тогавашното председателство на Европейски Съюз Франция, се организира учредителната среща на върха на обновеното Евро-средиземноморско партньорство, което включва 27 страни-членки на Европейски Съюз и 10 страни от Южното Средиземноморие.
Както беше посочено, Съюзът има за цел да „ укрепи връзките сред средиземноморските държави-членки на Европейски Съюз и страните от Северна Африка, Израел и страните от Близкия изток за битка с тероризма, противозаконната миграция, разрешаване на въпроси в региона на енергетиката, търговията, водата запаси и стабилно развиване “.
От всички страни в този район единствено Либия изрично отхвърли да взе участие в тази организация. Муамар Кадафи сподели, че вижда в самодейността желанието " още веднъж да се слагат арабските страни и нации под властта на европейците ", самият " колониален " план е " жертван на неуспех ", а реализацията му ще докара до нараснала терористична интензивност на радикалите.
Думите му се оказаха оракулски. Спецификата на френския неоколониализъм в Африка е сложна за схващане, в случай че не вземем поради съществуването на парична единица като франка CFA (CFA, „ френски колониални владения “). „ Колониалният франк “ е въведен през 1945 година във френска Африка и е оживял и до през днешния ден, макар че след независимостта на африканските страни през 60-те години на предишния век съкращението CFA стартира да значи „ Африканска финансова общественост “.
Официалният предлог за запазването на CFA беше закрепен обменен курс и свободната му обмяна за евро, което сякаш подсигурява стабилността на обменния курс. От друга страна, в подмяна на гарантиране на конвертируемостта на CFA франка, 50 до 65% от паричните запаси на страните, употребяващи CFA, бяха трансферирани във френската хазна.
Други 20% от финансовия запас са непокътнати за осъществяване на външни отговорности. Така членовете на валутния съюз имат непрекъснат достъп единствено от 15 до 30% (!) от личните си пари.
Невъзможно е да изтеглите личните си средства от валутната сметка на Министерството на финансите и да ги употребявате просто по този начин, защото Париж има право на несъгласие върху паричната политика на африканските страни, ситуирани във валутната зона на „ колониалния франк “.
След експлоадирането на международната финансова рецесия през 2008 година Муамар Кадафи прикани за основаването на панафриканска валута, обвързана със златото. По това време Либия е натрупала към 150 тона злато и, за разлика от доста страни в района, го е държала вкъщи, а не в банките на Лондон, Париж и Ню Йорк. Изглежда, че още малко и панафриканската валута ще получи самостоятелен финансов център в Триполи, основан на суверенните златни запаси.
Триполи, трансформирайки се както в център на газова ОПЕК, по този начин и в нов финансов център, самостоятелен от западните страни, емитиращ лична твърда валута, ще се трансформира в опция на западната финансова система за доста африкански страни.
И ето, през 2011 година враговете на Либия имаха опция да си разчистят сметките с полковник Кадафи. Фактът, че събитията в Либия са напълно и напълно инспирирани от Запада по образците на така наречен „ цветна гражданска война “ е неоспорим факт.
Западът обаче отиде по-далеч, употребявайки външна политика и дипломатически операции, с цел да изолира Либия. Общото заседание на Организация на обединените нации одобри Резолюция 1973, която, макар че фиксира опцията за форми на отбрана на цивилното население, обаче въобще не допуска въвеждането на окупационни войски.
В последна сметка обаче се случи тъкмо това. Първият въздушен удар по Либия е нанесен от френски Мираж, обстрелвайки граждански автомобил, който се сторил подозрителен на водача. Някои известия настояват, че тези френски въздушни удари са почнали още преди края на незабавните срещи в Париж сред западните водачи и затова не са били координирани с въздушни удари от други страни, което е предизвикало известни търкания измежду съдружниците.
Франция се скри зад резолюция 1973, която настояваше за преустановяване на насилието и гарантиране на сигурността на цивилното население, без да прецизират методите за осъществяване.
Освен това още в първия ден на интервенцията Париж съобщи, че вижда в резолюцията на Организация на обединените нации нуждата от битка с „ войските на Кадафи “. Тоест Франция фактически се разгласи в поддръжка на една от страните в спора.
На 10 март 2011 година Франция стана първата страна в света, която призна непокорния Национален временен съвет като законно държавно управление на Либия. След това Париж беше отпред на всички антилибийски дейности. Това елементарно се дефинира от изявленията на тогавашните европейски медии.
През 2015 година хакерска офанзива против имейлите на някогашния държавен секретар на Съединени американски щати Хилъри Клинтън обогати интернет с голям брой разследващи данни, свързани с претекстовете на Франция.
Според Съединени американски щати, претекстовете на Париж в либийската интервенция се свеждат до „ желанието да се реализира по-голям дял в производството на либийски нефт, да се усили френското въздействие в Северна Африка. И най-важното, да блокира проектите на Кадафи за основаване на панафриканска валута, която да размени CFA франка, отпечатан във Франция.
В резултат на нападението на Франция, Съединени американски щати и Англия, полковник Кадафи беше брутално погубен, а в миналото проспериращата Либия беше върната в развиването си най-малко със 100 години обратно. Унищожаването на една от най-развитите и прогресивни общности в Африка се случи за по-малко от шест месеца.
Държавата, основана от Кадафи, беше експоненциално разрушена поради опасността за „ колониалния франк “ и евентуалната опция да се трансформира в различен център на власт в Африка.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ