Големи интереси се сблъскват в Либия
Либия се трансформира в един от най-големите проблеми на интернационалната политика. Преговори за преустановяване на спора в страната се организират в Москва и Берлин, а водещите международни сили търсят решение, само че без триумф. Причините са, че в северноафриканската страна се сблъскват в действителност огромни ползи.
На 19 януари в Берлин се организира интернационална конференция за Либия с присъединяване на Русия, Турция, Съединени американски щати, Европейски Съюз, Египет и Организация на обединените нации на равнище държавни водачи. В немската столица обаче не се стигна до решение – като изключим, че всички участници поеха уговорката да се въздържат от интервенция в спора.
Че надали ще има пробив, беше ясно още от резултата на провелата се преди този момент московска конференция, в края на която не бе признат общ документ. След срещата в Москва с присъединяване на премиера на Правителството на националното единодушие Файез Сарадж и воюващия с него водач на Либийската национална войска военачалник Халифа Хафтар започнаха непреки договаряния сред тях с посредничеството на Русия и Турция.
Либия е в непрекъсната неустойчивост след свалянето и убийството на Муамар Кадафи през 2011 година и сега има
фактическо двувластие.
От една страна, Правителството на националното единодушие е прието от Организация на обединените нации, а от друга – военачалник Хафтар управлява по-голямата част от либийската територия и запаси и е подкрепян от Народното събрание, както и от по-голямата част от локалните племената.
Премиерът Сарадж управлява столицата Триполи. Смята се, че е подкрепян от ислямистите от организацията "Братя мюсюлмани ", която обичайно е поддържана от Турция и Катар. Държави като Египет и Обединените арабски емирства, където организацията е отвън закона, оказват помощ пък на Хафтар.
Причините за турската поддръжка за премиера надалеч не са единствено идеологически. В края на ноември 2019-а сред Анкара и Триполи бе подписано съглашение, съгласно което двете страни откриват
обща морска граница
в Средиземно море. Турция се снабди и с право да сондира либийския континентален шелф, където се счита, че има огромни находища на природен газ. Сключен бе и меморандум за военно съдействие като турският президент Реджеп Ердоган разгласи, че ще изпрати военни сили в поддръжка на законната власт.
Египет поддържа съперниците на Сарадж, тъй като се бори против въздействието на "Братя мюсюлмани ". Сегашният президент Абдел Фатах Сиси пристигна на власт през 2013 година, като смъкна с прелом предходния държавен глава Мохамед Морси, който принадлежеше към организацията. Морси се радваше на благосклонностите на турския президент Реджеп Ердоган, а след свалянето му връзките сред Египет и Турция доближиха най-ниското си равнище.
Но и тук идеологията върви ръка за ръка с стопанската система. След откриването на
големи газови залежи
в Източното Средиземноморие Египет, Израел, Кипър, Гърция и Италия се споразумяха за построяването на водопровод, който да извежда добития в техните шелфове газ до Европа. Турция обаче е решила да не разреши това да се случи, без тя да получи своя къс от газовото благосъстояние. Подписването на меморандума за морските граници с държавното управление в Триполи има една цел – да блокира построяването на Източносредиземноморския водопровод. От своя страна военачалник Хафтар разгласи съглашението за морските граници за несъстоятелно.
Генерал Халифа Хафтар (отдясно) с негови доближени
Така турският президент сплоти против себе си освен Египет и емирствата, само че и страни като Малта и Италия, които до момента симпатизираха на Сарадж. И изобщо въпросът за поддръжката към военачалник Хафтар или премиера Сарадж се трансформира във въпрос "за " или "против " построяването на Източносредиземноморския газопровод. А в по-генерален проект става дума за опциите за енергийна диверсификация на Европа.
Тук е забавна
ролята на Русия.
Тя не е от страните, които биха имали изгода от плана, само че от години е измежду най-сериозните съдружници на Хафтар. Бившият военачалник от армията на Кадафи се е срещал с външния министър Сергей Лавров и с военния министър Сергей Шойгу. Русия печата парите на Хафтар, лекува ранените му бойци и даже не отхвърля, че военни от съветската частна въоръжена организация "Вагнер " водят война на негова страна. Според италианската тв РАИ генералът пък е заречен на Русия две военни бази в Либия.
Затова и в договарянията сред двете воюващи сили Русия съставлява Хафтар, а Турция – премиера Сарадж.
Според някои наблюдаващи Путин и Ердоган се стремят да реализират в Либия това, което реализираха в Сирия – да си разделят сферите на въздействие, като подсигуряват ползите си и
загърбят западните страни.
Неслучайно в навечерието на срещата в Москва гръцки медии сигнализираха, че следва съглашение за делба на властта в Либия, а неговата "зестра " ще е признаването от Хафтар на меморандума за морските граници – т.е. в газовия спор Либия да застане единна на страната на Турция. Генералът обаче не подписа нищо – нито в Москва, нито след това в Берлин.
Изглежда, че Халифа Хафтар не желае да се обвързва с руско-турската скица и да загърби опциите, предлагани от Запада. В края на 80-те години с американска помощ Хафтар първо оглави военната съпротива против Кадафи, а след това Съединените щати станаха негов дом за 20 години – до революцията от 2011-а. В навечерието на срещата в Москва на 13 януари стана известно, че през лятото на 2019 година лобисти на Хафтар в Съединените щати са разговаряли с конгресмени и висши представители на администрацията, отговарящи за енергийния бранш. По същото време Министерството на енергетиката на Съединени американски щати пусна туит, че "окуражава конкурентен и транспарантен либийски енергиен бранш за всички либийци " и че "либийците би трябвало да се концентрират върху възпирането на съветските старания за преодоляване на либийските енергийни запаси ". Но Съединените щати и президентът Тръмп до момента не са заели ясни позиции по либийската рецесия.
На 19 януари в Берлин се организира интернационална конференция за Либия с присъединяване на Русия, Турция, Съединени американски щати, Европейски Съюз, Египет и Организация на обединените нации на равнище държавни водачи. В немската столица обаче не се стигна до решение – като изключим, че всички участници поеха уговорката да се въздържат от интервенция в спора.
Че надали ще има пробив, беше ясно още от резултата на провелата се преди този момент московска конференция, в края на която не бе признат общ документ. След срещата в Москва с присъединяване на премиера на Правителството на националното единодушие Файез Сарадж и воюващия с него водач на Либийската национална войска военачалник Халифа Хафтар започнаха непреки договаряния сред тях с посредничеството на Русия и Турция.
Либия е в непрекъсната неустойчивост след свалянето и убийството на Муамар Кадафи през 2011 година и сега има
фактическо двувластие.
От една страна, Правителството на националното единодушие е прието от Организация на обединените нации, а от друга – военачалник Хафтар управлява по-голямата част от либийската територия и запаси и е подкрепян от Народното събрание, както и от по-голямата част от локалните племената.
Премиерът Сарадж управлява столицата Триполи. Смята се, че е подкрепян от ислямистите от организацията "Братя мюсюлмани ", която обичайно е поддържана от Турция и Катар. Държави като Египет и Обединените арабски емирства, където организацията е отвън закона, оказват помощ пък на Хафтар.
Причините за турската поддръжка за премиера надалеч не са единствено идеологически. В края на ноември 2019-а сред Анкара и Триполи бе подписано съглашение, съгласно което двете страни откриват
обща морска граница
в Средиземно море. Турция се снабди и с право да сондира либийския континентален шелф, където се счита, че има огромни находища на природен газ. Сключен бе и меморандум за военно съдействие като турският президент Реджеп Ердоган разгласи, че ще изпрати военни сили в поддръжка на законната власт.
Египет поддържа съперниците на Сарадж, тъй като се бори против въздействието на "Братя мюсюлмани ". Сегашният президент Абдел Фатах Сиси пристигна на власт през 2013 година, като смъкна с прелом предходния държавен глава Мохамед Морси, който принадлежеше към организацията. Морси се радваше на благосклонностите на турския президент Реджеп Ердоган, а след свалянето му връзките сред Египет и Турция доближиха най-ниското си равнище.
Но и тук идеологията върви ръка за ръка с стопанската система. След откриването на
големи газови залежи
в Източното Средиземноморие Египет, Израел, Кипър, Гърция и Италия се споразумяха за построяването на водопровод, който да извежда добития в техните шелфове газ до Европа. Турция обаче е решила да не разреши това да се случи, без тя да получи своя къс от газовото благосъстояние. Подписването на меморандума за морските граници с държавното управление в Триполи има една цел – да блокира построяването на Източносредиземноморския водопровод. От своя страна военачалник Хафтар разгласи съглашението за морските граници за несъстоятелно.
Генерал Халифа Хафтар (отдясно) с негови доближени
Така турският президент сплоти против себе си освен Египет и емирствата, само че и страни като Малта и Италия, които до момента симпатизираха на Сарадж. И изобщо въпросът за поддръжката към военачалник Хафтар или премиера Сарадж се трансформира във въпрос "за " или "против " построяването на Източносредиземноморския газопровод. А в по-генерален проект става дума за опциите за енергийна диверсификация на Европа.
Тук е забавна
ролята на Русия.
Тя не е от страните, които биха имали изгода от плана, само че от години е измежду най-сериозните съдружници на Хафтар. Бившият военачалник от армията на Кадафи се е срещал с външния министър Сергей Лавров и с военния министър Сергей Шойгу. Русия печата парите на Хафтар, лекува ранените му бойци и даже не отхвърля, че военни от съветската частна въоръжена организация "Вагнер " водят война на негова страна. Според италианската тв РАИ генералът пък е заречен на Русия две военни бази в Либия.
Затова и в договарянията сред двете воюващи сили Русия съставлява Хафтар, а Турция – премиера Сарадж.
Според някои наблюдаващи Путин и Ердоган се стремят да реализират в Либия това, което реализираха в Сирия – да си разделят сферите на въздействие, като подсигуряват ползите си и
загърбят западните страни.
Неслучайно в навечерието на срещата в Москва гръцки медии сигнализираха, че следва съглашение за делба на властта в Либия, а неговата "зестра " ще е признаването от Хафтар на меморандума за морските граници – т.е. в газовия спор Либия да застане единна на страната на Турция. Генералът обаче не подписа нищо – нито в Москва, нито след това в Берлин.
Изглежда, че Халифа Хафтар не желае да се обвързва с руско-турската скица и да загърби опциите, предлагани от Запада. В края на 80-те години с американска помощ Хафтар първо оглави военната съпротива против Кадафи, а след това Съединените щати станаха негов дом за 20 години – до революцията от 2011-а. В навечерието на срещата в Москва на 13 януари стана известно, че през лятото на 2019 година лобисти на Хафтар в Съединените щати са разговаряли с конгресмени и висши представители на администрацията, отговарящи за енергийния бранш. По същото време Министерството на енергетиката на Съединени американски щати пусна туит, че "окуражава конкурентен и транспарантен либийски енергиен бранш за всички либийци " и че "либийците би трябвало да се концентрират върху възпирането на съветските старания за преодоляване на либийските енергийни запаси ". Но Съединените щати и президентът Тръмп до момента не са заели ясни позиции по либийската рецесия.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ