Либерализацията на пазара в България и региона, сближаването на местните

Либерализацията на пазара в България и района, доближаването на локалните пазари и цените бяха в основата на полемиката „ Либерализация на пазара на природен газ “, проведена от сп. „ Ютилитис “.

Разликата в развиването на газовите пазари в Западна и Източна Европа е доста огромна, само че като цяло районът има капацитет. Това разяснява Матю Монтеверде, вицепрезидент, Енергийни запаси, Argus Media в границите на полемиката „ Либерализация на пазара на природен газ “. До либерализирането на пазара на природен газ в района като цяло следва да се свърши доста работа, изясни Монтеверде.

Газовият пазар в Западна Европа стартира да наподобява на финансовите пазари, само че до момента в който Източна Европа стигне до това положение ще мине много време. Освен това газовият пазар е изправен пред нови провокации. Блокчейн ще даде нова визия освен на пазара, само че и на част от компаниите, които реализират доставката на услугата. Вероятно е преходът към блокчейн даже да се окаже не доста сполучлив за част от компаниите.

Според него по какъв начин тъкмо ще се развива търговията с природен газ е мъчно да се предскаже. Това се отнася и във връзка с териториалните пазари. В същото време Монтеверде регистрира, че във връзка с вероятностите за развиване предвид на потреблението районът има благоприятни условия за развиване.

Той направи обзор на развиването на цените на природния газ обвързани с показателя на петрола през последните години и разминаването им със спотовите цени на газа, което докара до редица арбитражни каузи. По-късно в границите на полемиката бе разисквана и тематиката за модела „ разноски минус “ и възможните изгоди от него.

Представителят на гръцката DEPA Стелиос Бикос от своя страна разяснява от своя страна проблемите за локалния пазар. Проблемите на пазара към сегашния миг касаят междусистемната съгласуваност и механизма на ценообразуване в района, разяснява Бикос. Според него доставките на тръбопроводен газ през последните години са по-конкурентни, в съпоставяне със спотовите цени.

Представителят на DEPA направи обзор и на потенциала на входа и на излаз на България, като уточни, че голяма част от него е обвързвана с дълготрайни задължения и направи извод във връзка с опцията за облага от преноса на синьо гориво. Сега, по думите му е време да се тръгне към доближаване на пазарите на прилежащите страни от района, в това число и на цените. Това ще е доста мъчно упражнение, разяснява в това време Бикос и обърна внимание, че евентуално преди да се случи ще е нужна интеграция на някои компании.

Петя Иванова от „ Булгартрансгаз “ очерта постигнатият до момента прогрес от сдружението и обърна внимание на не по този начин от дълго време въведеният входно-изходен модел, по който българските газови сдружения не престават да имат към момента обилни забележки, поради високите разноски. В този смисъл някогашният изпълнителен шеф на „ Булгартрансгаз “ и сега ръководител на газова асоциация Кирил Темелков разяснява, че въпреки всичко има опция за усъвършенстване на разноските.

Темелков прикани КЕВР да откри метод за уравновесяване на пазара, а с цел да се откри решение на казуса. В частност в границите на полемиката, а и към този момент нееднократно се разяснява въпрос и за невъзможността заради високите разноски и използването на връзката Кулата-Сидирокастро.
Освен това Темелков изясни, че „ пазарът ни не е толкоз килнат, колкото го показват сега. В момента никой не приказва за плачевно положение на „ Булгаргаз “ и „ Булгартрансгаз “, нито за другите газови сдружения “, сподели той, само че сложи под въпрос плана за газов хъб „ Балкан “.
„ Прекрасно е да си гледаме хъба, само че още не мога да схвана защо ни е. Какво, с изключение на упоритостта за газов хъб, какво друго целим “, попита той. Диверсификацията е нещо прелестно, би трябвало да се целим към нея, конкуренцията я няма, изясни Темелков. В този смисъл той разяснява, че газовият хъб е по-скоро дълготрайна тактика, въпреки и още да не знаем какво още желаеме да получим.

Междувременно в десетгодишния проект на „ Булгартрансгаз “, възложен за социална консултация в края на предходната седмица се отбелязва зависимостта на страната ни към момента от вноса на един единствен снабдител, макар че се натъртва и на напъните за диверсификация.
В Република България до момента няма открити значими залежи на природен газ и потреблението на газ в страната се обезпечава основно посредством импорт от един основенизточник - Руската Федерация. Природният газ доближава до България главно по маршрута през териториите на Русия, Молдова, Украйна и Румъния, се споделя в документа.
Считано от 1 юли 2016 година, в следствие от сключването на Споразумение за междусистемна съгласуваност с DESFA S.A. за IP Кулата/ Сидирокастро, бе обезпечена опция за импорт на газ от Гърция. Капацитетът за предпазване на природен газ в ПГХ „ Чирен” и локалният рандеман са главните други възможности във връзка с сигурността на доставките при спиране на вноса от главната входна точка Негру вода 1/Кардам, като потенциалът за предпазване е непълен за изцяло гарантиране на сигурността на доставките при спиране на вноса (основния газов поток) на дневна база. Тези фактори обуславят незадоволителна степен на либерализация и ликвидност на националния газов пазар и риск по повод сигурността на доставките, установяват от „ Булгартрансгаз “.

От документа на газовото сдружение става ясна и картината до момента на локалния пазар. Газоразпределителните сдружения реализират дейностите „ систематизиране на естествен газ” и „ доставяне с природен газ от краен снабдител”, като доставят природен газ до клиенти, присъединени към съответните газоразпределителни мрежи на лицензираните територии. В края на 2016 година на територията на Р. България са лицензирани 24 сдружения. Те упражняват своята активност на 35 лицензирани територии и обслужват 5 газоразпределителни района (Дунав, Запад, Тракия, Мизия, Добруджа) и 80 общини отвън тези райони. По данни на газоразпределителните сдружения общият брой на клиентите им през 2016 година е 87 274, от тях 80 705 (92%) – битови и 6 569 (8%) – икономически. Клиенти на газоразпределителните сдружения са главно семейства, обществено-административни и търговски консуматори и дребни и междинни търговски и промишлени консуматори.

Делът на битовото газоснабдяване в страната към момента се резервира прекомерно дребен, в съпоставяне със страните от Европейски Съюз, признават създателите на десетгодишния проект на „ Булгартрансгаз “, като показват вяра за нарастване на тренда през идващите години. Те се стимулират частично с това, че нужната инфраструктура за систематизиране на природен газ в страната е в развой на създаване. Също по този начин азербайджанската държавна нефтена компания SOCAR изследва правните аспекти по отношение на вероятни бъдещи вложения в газоразпределителния бранш в България. Темп на повишаване се регистрира и при потреблението на компресиран природен газ, регистрират още от „ Булгартрансгаз “.