На Балканите пак броди старата болест. А тя води към бездната
Либерал-глобалистите си изнамериха комфортна съпротива, която се изражда във враждебен шовинизъм
Породени от намачканото в последните десетилетия самочувствие, плод на дейностите на либерал-глобалистите, на Балканите още веднъж се надигат мрачни сили, които жадуват за реванш. Те залагат на капризните генерации, които не знаят какво е война и са не запомнили (а мнозина в действителност даже не са ги и учили) кървавите исторически уроци. Точно поради тях Балканите са наричани „ Барутния погреб на Европа “.
Подобно на рецидив при минало в ремисия раково заболяване, старите демони се завръщат, красиво маскирани като „ национална горделивост “, „ възобновяване на справедливостта “ или „ обединяване с изконните земи “. Съвсем неприкрито всичко това към този момент се чува в съвсем всички балкански страни. В Румъния - от устата на победилия на първия тур Джордже Симион. В София - където Костадин Костадинов не пропуща да означи, че си мечтае за „ обединена България “, до момента в който репортерките даже не схващат какво им приказва.
Изрича го министър-председателят на Косово Албин Курти, рисуващ мокрите си сънища за велика Албания. Виждаме го в Турция, където съдружниците на Ердоган размахват под път и над път „ картата на турския свят “. Или пък във видео, станало тези дни вирусно в Гърция. Монах от Атон развява голямо знаме на Византийската империя, приветствайки гръцки военни изтребители, прелитащи над полуострова. Да, към този момент това са единствено думи и знаци, пуснати в демократична среда. Но от историята на Балканите, както и от съветската експанзия в Украйна, знаем по какъв начин обещанията елементарно минават в потоци кръв.
Реджеп Ердоган и неговият съдружник Девлет Бахчели, водач на Партията на националистическото деяние, демонстрират картата на турския свят, в която България е теделима част от него
На Джордже Симион даже не му се постанова да ги повтаря непрекъснато, както прави сътрудника му Костадинов в България. Вплел е най-важното в името на партията си - Алианс за обединяване на румънците. Звучи красиво и обнадеждаващо. Особено когато е прикрито в анти либерал-глобалистката изразителност на Симион.
Макар международната и българска русофилия сега да се разтапят от заканите му да спре помощта за Украйна, не те бяха водещите за гласоподавателя. А точно безапелационното му заричане да направи Румъния велика като събере назад всички изконни земи, преди всичко като окупира Молдова. Оттам крачката да изиска и Южна Добруджа е една. Пък и всеки румънски националист счита, че тази територия им се поставя.
Симион в нито един миг не изясни по какъв начин тъкмо ще реализира присъединението на Молдова. Хората в прилежащата страна, които си мечтаят да станат провинция на Румъния, са дребно малцинство. В Молдова живеят гагаузи, българи, рускоговорящи. Последното, които всички те биха желали, е да се разсънят като жители на нова румънска империя. Но и Костадинов в никакъв случай не е споделил по какъв начин тъкмо ще сплоти България с Македония. Такива неща не се случват единствено с туптене в гърдите „ румънъ, румънъ “ или „ булгар, булгар “. Нито с изречени през усмивка обещания и жалко гледащи отсреща репортерки. За тях е нужна война с кървища и убийства.
Опитите на България да освобождава Македония през 20 век приключиха все с национални произшествия. Днешните почитатели на Костадинов може и да витаят в сантименталните облаци, само че водачът им е историк и следва да знае всичко това. След Междусъюзническата война (1913), последвана от присъединяване на неверната страна в две международни войни, страната ни освен не съумя да причисли изконните български земи, само че и ги изгуби вечно. В Егейска Македония и Беломорието, в това число градове като Солун, Кавала, Драма протекоха такива процеси по погърчване, че към този момент и парченце славянско съзнание у хората там не е останало.
Албанският министър на защитата Пиро Венгу, хърватският Иван Анушич и сътрудника им от Косово Еюх Македонци преди малко са подписали първия от 91 години боен пакт на Балканите, 18.03.2025 г.
Темата за Молдова не е нова — в годините след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики тя от време на време изникваше, само че през днешния ден се подгрява с нова рискова сила. Сила ѝ дава недоволството, поради всичко това, което Румъния не можа да реализира в ерата на либерал-глобализма. За идеолозите и слугуващите на този строй политици бе прекомерно преференциално да избутват на ярко като свои съперници националистите. Всички останали партии те съумяха да подчинят на догмата си за омешване на народите в пихтиеста маса и за закриване на страните. Дълго време национализмът бе дежурната подигравка, която трябваше да утвърждава безалтернативността на либерал-глобализма.
Когато обаче във Вашингтон бяха сринати устоите на давоския консенсус, това провокира земетресение по веригата. То стартира да повлича след себе си целия зависещ политически набор - от обичайна левица, през центъра, до десницата. Единствени незасегнати от този развой, а в действителност печелещеи от него, се оказаха същите националисти, които либерал-глобализмът самичък ситуира за свои антиподи.
Как се случва това в България? Местният слугинаж на либерал-глобализма, включващ всички обичайни партии, се е обединил в упоритото предпочитание да закрие българския лев. Знаейки доста добре, че болшинството от популацията е срещу, той не позволи референдум. Така единствената организация, която е срещу въвеждане на евро, се оказа партия „ Възраждане “. Ако до избран миг заклинанията „ който е срещу евро, е за рубла “ вършеха работа, сега те към този момент са контрапродуктивни.
Гръцки духовник на Атон е сграбчил огромно знаме на Византийската империя и тича да поздрави водачи на изтребители от гръцките военновъздушни сили, които прелитат над полуострова. Видеото стана вирусно в Гърция в почивните дни.
Само че издигната на гребена на тази вълна, „ Възраждане “ носи със себе си и рецидива от предишното „ Македония е българска “. Този хубав романтичарски девиз елементарно може да се плъзне към нови войни, кървища и поредна национална злополука. Още повече че цели две страни са дали обещание да са поръчител за териториалната целокупност на Македония - Турция и Русия. Как тъкмо русофилските настроения на почитателите на „ Възраждане “ ще се наместят в съветските имперски цели Македония да си остане самостоятелна страна несъмнено не е ясно и на самия Костадинов.
Ако изключим обещанието, обещано три пъти от Ердоган, че е персонален поръчител за териториалната целокупност на Македония, Турция също не крие упоритостите си за културно и политическо въздействие в района. В картата на „ турския свят “ България заема мястото на една от многото провинции. За разлика от смачканите в либерал-глобалистки утопии България и Румъния, Турция може да се похвали с възходяща военна промишленост и нападателна външна политика, насочена към основаване на подвластни васали в стопански и всевъзможен различен проект.
Освен Азербайджан, който турците подчиниха, като му помогнаха да прогони арменците от Нагорни Карабах, сега в техните лапи е и Сирия. Терористите от „ Хаят тахрир аш Шам “ взеха властта в Дамаск с голямата поддръжка на Анкара. Много от оръжията и парите за успеха им идваха от либерал-глобалистите в Брюксел и предходната администрация във Вашингтон. Но те също течаха по канал през Турция. Анкара е окупирала 8835 кв. км и 1000 обитаеми места в Северна Сирия, половината остров Кипър и постоянно прави нападения в Северен Ирак. Да нахлуе и в България, с цел да извърши нарисуваното в „ картата на турския свят “, би било фасулска работа за нея.
Март 2025 година означи различен значим, само че стеснителен миг на Балканите — основаването на боен съюз сред Албания, Косово и Хърватия. Формално за сигурност, действително ориентиран против Сърбия и растящите там ревизионистични настроения. Съюзът се появи незабавно щом Босна и Херцеговина потегли да се разпада, а едната половина от нея - Република Сръбска, разгласи, че стремежът ѝ е да се сплоти с „ майка Сърбия “. Последният сходен боен съюз на Балканите е от 1934 година Втората международна война избухна малко по-късно.
Обединението на Сърбия с Република Сръбска в Босна наподобява все по-вероятно, а това може да усили апетитите на сръбските националисти за още.
Засега съюзът е единствено против Сърбия и имперските ѝ мераци. Но той елементарно може да стане и антибългарски, в случай че в него се включи и Македония. Логиката диктува, че в неин интерес е да се причисли, поради това, което ѝ мисли и постоянно припява пред мигащите на парцали репортерки водачът на действително единствената огромна опозиционна партия в България.
Реваншисткият език в никакъв случай не е водел до благополучие. Историческата истина не се връща с думи, а с война и щик. Сблъсъците на Балканите постоянно са започвали с речи и флагове, само че са свършвали с плачещи майки и още по-разпокъсани нации. Руската експанзия против Украйна е яркият образец до какво водят романтичарските обещания. Първо е ентусиазмът. После идват гробищата.
Породени от намачканото в последните десетилетия самочувствие, плод на дейностите на либерал-глобалистите, на Балканите още веднъж се надигат мрачни сили, които жадуват за реванш. Те залагат на капризните генерации, които не знаят какво е война и са не запомнили (а мнозина в действителност даже не са ги и учили) кървавите исторически уроци. Точно поради тях Балканите са наричани „ Барутния погреб на Европа “.
Подобно на рецидив при минало в ремисия раково заболяване, старите демони се завръщат, красиво маскирани като „ национална горделивост “, „ възобновяване на справедливостта “ или „ обединяване с изконните земи “. Съвсем неприкрито всичко това към този момент се чува в съвсем всички балкански страни. В Румъния - от устата на победилия на първия тур Джордже Симион. В София - където Костадин Костадинов не пропуща да означи, че си мечтае за „ обединена България “, до момента в който репортерките даже не схващат какво им приказва.
Изрича го министър-председателят на Косово Албин Курти, рисуващ мокрите си сънища за велика Албания. Виждаме го в Турция, където съдружниците на Ердоган размахват под път и над път „ картата на турския свят “. Или пък във видео, станало тези дни вирусно в Гърция. Монах от Атон развява голямо знаме на Византийската империя, приветствайки гръцки военни изтребители, прелитащи над полуострова. Да, към този момент това са единствено думи и знаци, пуснати в демократична среда. Но от историята на Балканите, както и от съветската експанзия в Украйна, знаем по какъв начин обещанията елементарно минават в потоци кръв.
Реджеп Ердоган и неговият съдружник Девлет Бахчели, водач на Партията на националистическото деяние, демонстрират картата на турския свят, в която България е теделима част от него На Джордже Симион даже не му се постанова да ги повтаря непрекъснато, както прави сътрудника му Костадинов в България. Вплел е най-важното в името на партията си - Алианс за обединяване на румънците. Звучи красиво и обнадеждаващо. Особено когато е прикрито в анти либерал-глобалистката изразителност на Симион.
Макар международната и българска русофилия сега да се разтапят от заканите му да спре помощта за Украйна, не те бяха водещите за гласоподавателя. А точно безапелационното му заричане да направи Румъния велика като събере назад всички изконни земи, преди всичко като окупира Молдова. Оттам крачката да изиска и Южна Добруджа е една. Пък и всеки румънски националист счита, че тази територия им се поставя.
Симион в нито един миг не изясни по какъв начин тъкмо ще реализира присъединението на Молдова. Хората в прилежащата страна, които си мечтаят да станат провинция на Румъния, са дребно малцинство. В Молдова живеят гагаузи, българи, рускоговорящи. Последното, които всички те биха желали, е да се разсънят като жители на нова румънска империя. Но и Костадинов в никакъв случай не е споделил по какъв начин тъкмо ще сплоти България с Македония. Такива неща не се случват единствено с туптене в гърдите „ румънъ, румънъ “ или „ булгар, булгар “. Нито с изречени през усмивка обещания и жалко гледащи отсреща репортерки. За тях е нужна война с кървища и убийства.
Опитите на България да освобождава Македония през 20 век приключиха все с национални произшествия. Днешните почитатели на Костадинов може и да витаят в сантименталните облаци, само че водачът им е историк и следва да знае всичко това. След Междусъюзническата война (1913), последвана от присъединяване на неверната страна в две международни войни, страната ни освен не съумя да причисли изконните български земи, само че и ги изгуби вечно. В Егейска Македония и Беломорието, в това число градове като Солун, Кавала, Драма протекоха такива процеси по погърчване, че към този момент и парченце славянско съзнание у хората там не е останало.
Албанският министър на защитата Пиро Венгу, хърватският Иван Анушич и сътрудника им от Косово Еюх Македонци преди малко са подписали първия от 91 години боен пакт на Балканите, 18.03.2025 г. Темата за Молдова не е нова — в годините след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики тя от време на време изникваше, само че през днешния ден се подгрява с нова рискова сила. Сила ѝ дава недоволството, поради всичко това, което Румъния не можа да реализира в ерата на либерал-глобализма. За идеолозите и слугуващите на този строй политици бе прекомерно преференциално да избутват на ярко като свои съперници националистите. Всички останали партии те съумяха да подчинят на догмата си за омешване на народите в пихтиеста маса и за закриване на страните. Дълго време национализмът бе дежурната подигравка, която трябваше да утвърждава безалтернативността на либерал-глобализма.
Когато обаче във Вашингтон бяха сринати устоите на давоския консенсус, това провокира земетресение по веригата. То стартира да повлича след себе си целия зависещ политически набор - от обичайна левица, през центъра, до десницата. Единствени незасегнати от този развой, а в действителност печелещеи от него, се оказаха същите националисти, които либерал-глобализмът самичък ситуира за свои антиподи.
Как се случва това в България? Местният слугинаж на либерал-глобализма, включващ всички обичайни партии, се е обединил в упоритото предпочитание да закрие българския лев. Знаейки доста добре, че болшинството от популацията е срещу, той не позволи референдум. Така единствената организация, която е срещу въвеждане на евро, се оказа партия „ Възраждане “. Ако до избран миг заклинанията „ който е срещу евро, е за рубла “ вършеха работа, сега те към този момент са контрапродуктивни.
Гръцки духовник на Атон е сграбчил огромно знаме на Византийската империя и тича да поздрави водачи на изтребители от гръцките военновъздушни сили, които прелитат над полуострова. Видеото стана вирусно в Гърция в почивните дни.
Само че издигната на гребена на тази вълна, „ Възраждане “ носи със себе си и рецидива от предишното „ Македония е българска “. Този хубав романтичарски девиз елементарно може да се плъзне към нови войни, кървища и поредна национална злополука. Още повече че цели две страни са дали обещание да са поръчител за териториалната целокупност на Македония - Турция и Русия. Как тъкмо русофилските настроения на почитателите на „ Възраждане “ ще се наместят в съветските имперски цели Македония да си остане самостоятелна страна несъмнено не е ясно и на самия Костадинов.
Ако изключим обещанието, обещано три пъти от Ердоган, че е персонален поръчител за териториалната целокупност на Македония, Турция също не крие упоритостите си за културно и политическо въздействие в района. В картата на „ турския свят “ България заема мястото на една от многото провинции. За разлика от смачканите в либерал-глобалистки утопии България и Румъния, Турция може да се похвали с възходяща военна промишленост и нападателна външна политика, насочена към основаване на подвластни васали в стопански и всевъзможен различен проект.
Освен Азербайджан, който турците подчиниха, като му помогнаха да прогони арменците от Нагорни Карабах, сега в техните лапи е и Сирия. Терористите от „ Хаят тахрир аш Шам “ взеха властта в Дамаск с голямата поддръжка на Анкара. Много от оръжията и парите за успеха им идваха от либерал-глобалистите в Брюксел и предходната администрация във Вашингтон. Но те също течаха по канал през Турция. Анкара е окупирала 8835 кв. км и 1000 обитаеми места в Северна Сирия, половината остров Кипър и постоянно прави нападения в Северен Ирак. Да нахлуе и в България, с цел да извърши нарисуваното в „ картата на турския свят “, би било фасулска работа за нея.
Март 2025 година означи различен значим, само че стеснителен миг на Балканите — основаването на боен съюз сред Албания, Косово и Хърватия. Формално за сигурност, действително ориентиран против Сърбия и растящите там ревизионистични настроения. Съюзът се появи незабавно щом Босна и Херцеговина потегли да се разпада, а едната половина от нея - Република Сръбска, разгласи, че стремежът ѝ е да се сплоти с „ майка Сърбия “. Последният сходен боен съюз на Балканите е от 1934 година Втората международна война избухна малко по-късно.
Обединението на Сърбия с Република Сръбска в Босна наподобява все по-вероятно, а това може да усили апетитите на сръбските националисти за още. Засега съюзът е единствено против Сърбия и имперските ѝ мераци. Но той елементарно може да стане и антибългарски, в случай че в него се включи и Македония. Логиката диктува, че в неин интерес е да се причисли, поради това, което ѝ мисли и постоянно припява пред мигащите на парцали репортерки водачът на действително единствената огромна опозиционна партия в България.
Реваншисткият език в никакъв случай не е водел до благополучие. Историческата истина не се връща с думи, а с война и щик. Сблъсъците на Балканите постоянно са започвали с речи и флагове, само че са свършвали с плачещи майки и още по-разпокъсани нации. Руската експанзия против Украйна е яркият образец до какво водят романтичарските обещания. Първо е ентусиазмът. После идват гробищата.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ