Да снимаш „танца за лоялността“ и щастието на Културната революция в Китай
Ли Дженшенг чува пеене, последвано от бурни овации. Звуците водят фотожурналиста до младо момиче с извънредно светла коса, вързана на опашка, което танцува с вдигнати ръце, заобиколена от усмихнати бойци, които пляскат в такт.
Това се случва на стадиона на Червената армия в Харбин, в Северен Китай, дружно със стотици хиляди фрагменти на Комунистическата партия, служащи, селяни и още бойци, които са се събрали на конференция за ученията на ръководителя на Китайската комунистическа партия Мао Дзъдун. Това става през 1968 година, съвсем две години след Културната гражданска война – опитът на Мао да очисти китайското общество от хипотетични буржоазни детайли и да ескалира личния си фетиш към личността. Участниците като че ли се пробват да надминат един различен в изрече си на обич към водача на нацията.
На 28 април, последния ден от 23-дневното събиране, 5-годишно дете извършва по този начин наречения „ танц за преданост “. Пред бойците на трибуните на стадиона тя играеше и пееше:
Колко неуместно, намерения си Ли, който тогава беше фотограф за партийния вестник Хейлундзян. Момичето сигурно е прелестно и нетърпеливо да угоди, само че фотожурналистът намира прекомерното старание неловко. „ Те трябваше да го обичат до прекаленост “, споделя Ли, в този момент на 68 години и пенсионер.
В култа към Мао от всички се чака да изпълнят танца на лоялността – от миньори през служащи до дребни деца и възрастни дами, които не могат да движат краката си. „ Движенията постоянно са към небето – по този метод показвате какъв брой почитате Мао “, споделя Ли. „ Всички знаеха по какъв начин да го танцуват. “
Ли прави шест фрагмента на сцената, от които Хейлундзян разгласява две. Когато момичето – незабавно известно като „ Малката жълтокоска “ – се връща в окръг Деду (сега град Удалянчи), хората излизат на улицата, с цел да я поздравят за това, че носи популярност и чест в своя град.
В тъмната стая Ли отделя евентуално рисковите негативи и ги скрива в бюрото си. Когато времето наподобява уместно, той ги занася у дома за по-безопасно като изрязва укритие с размерите на книга в дъските на пода на едностайния си апартамент.
Дори откакто Културната гражданска война на процедура завършва със гибелта на Мао, на 82-годишна възраст, през 1976 година Ли продължава да е внимателен като демонстрира работа си. През 1980 година напуща вестника, с цел да преподава в Международния институт за политически науки в Пекинския университет. През 1988 година уредниците на народен фотоконкурс – Ли споделя, че това е първото сходно нещо в Китай, защото се отваря към външния свят – го предизвиква да изпрати някои от своите фотоси.
Тогава министърът на защитата Джан Айпинг, който е в пандиза в продължение на години по време на Културната гражданска война, поздравява изложбата с думите: „ Нека историята споделя бъдещето “. Снимките на Ли (които не включваха „ Малката жълтокоска “) печелят огромната премия.
„ Властите бяха шокирани от насилието, изобразено в фотосите на Ли на обществените унижения, нанесени на сановници, и от фотосите на изтезанията “, споделя Робърт Пейдж, съосновател на фото организацията New York City Contact Press. От своя страна Ли споделя, че хората от фотографиите го преследват в мозъка му. Той желае да знае какво е станало с оживелите и да се свърже със фамилиите на тези, които не оцеляват. През 1998 година написа публикация за някогашния си вестник под заглавието „ Къде си ти, момиченце, което извърши танца на лоялността? “
Канг към момента живее в град Удалянчи, близо до съветската граница. Тя изкарва прехраната си, продавайки облекла на едро на съветски търговци, омъжена е и има 12-годишен наследник.
Канг споделя на Ли, че е била определена да съставлява своя град преди всичките тези години, тъй като може да пее и да танцува, само че даже не е знаела, че танцът, който извършва този ден си има име. След като Ли й споделя за танца, тя употребява същата дума в реакцията си, която той самият си помисля през 1968 година: ke xiao – парадокс. „ Аз бях просто наивно дете, което не знаеше нищо “, споделя през днешния ден Канг, на 46 години. „ Как бих могла да стана толкоз известна с един танц? “
Ли споделя, че историята му припомня за баснята за новите облекла на царя – имаме дете, което даже не може да прочете текстовете на Мао, само че се показва като пример на неговата философия. „ По време на Културната гражданска война “ – споделя Ли – „ никой не смееше да каже истината “. И до през днешния ден истината за тези мрачни дни остава деликатна тематика. Книгата на Ли е оповестена на шест езика, само че не и на китайски.
