Вилфредо Леон пред Левски: Избягах от Куба, за да преследва мечтите си
- Левски София: Здравейте, благодарим, че отделихте от времето си да се срещнете с нашите състезатели и треньори. За всички нас е чест да ни гостувате?
- Владимир Николов: Аз също желая особено да ви благодаря, това е страхотна самодейност за младите и се веселя, че приехте.
- Вилфредо Леон: Благодаря за поканата, за мен е наслаждение.
- Теодор Салпаров: Лео, веселя се, че успяхме да организираме тази среща.
- Левски София: Лео, помниш ли добре двата мача на Куба против България, които бяха много мъчителни за нас? Първият на международното състезание пред 2010 година, а по-късно за бронзовите медали на Световната лига в София. На международното бяхме доста покрай успеха, а Владо Николов направи един от най-силните си мачове с близо 30 точки.
- Да, несъмнено. Спомням си доста добре, Владо игра в действителност ужасно. Съжалявам, Владо, само че по този начин е в спорта – или печелиш, или губиш. Помня, че ваш играч направи една фрапираща неточност, не съумя да приключи чиста контра-атака и това, сякаш, ни оказа помощ да се съвземем. Като обърнахме четвъртия гейм, знаехме, че в табрека ще спечелим, тъй като бяхме по-добре физически. Но България имаше в действителност мощен тим. Същото нещо се получи и на финалите на лигата в София – още веднъж беше доста оспорвано…
- Теодор Салпаров: Помниш ли, че май в 3-ия гейм на мача в София ти изкълчи гален и те смениха?
- Леон: Да, по този начин беше. Докторът ми сподели, че не мога да играя повече в този мач, само че аз споделих на съотборниците си: " Връщам се, с цел да спечелим медала ". Вярно, че ставаше дума за бронз, само че въпреки всичко си беше нещо.
- Т.С.: Трябваше да послушаш доктора, другар! (избухва в смях)
- Леон: Тео, в случай че слушах докторите, нямаше да играя волейбол (смее се и той). Но по-късно в действителност не играх няколко месеца, това беше остаряла травма. Както и да е, значимото тук и за младите ви състезатели е, че не би трябвало да се предават и постоянно да преследват задачите си.
- Левски София: Владо и Теди, какво си помислихте като видяхте Леон за първи път на игрището? Момче на петнайсетина години да играе против вас на равнище национални отбори…
- В. Н.: Помня, че всички приказваха за някакво дете-чудо от Куба, което предписание страхотни неща на игрището. Казах си – ами, добре. Предстоеше ни да срещнем кубинците за Световната лига, а аз бях към този момент на 32 години и си помислих, че колкото и да са добре физически, ще ги излъжем с опит и умения. Гледахме им няколко мача на видео, които бяха с доста неприятно качество и против по-посредствени противници. Пристигнахме в Хавана и от двете срещи спечелихме общо един гейм – първия (смее се). Другият играч, който тогава ми направи мощно усещане, беше Симон. Бяхме го виждали две години по-рано на едни контролни срещи и беше просто висок и слаб. В Хавана обаче не можах да го позная – беше станал двоен, една камара от мускули с свръхестествен отскок.
- Т.С.: Първите ми усещане от Лео бяха също на тези мачове. Помня, че като посрещах сервиса му, по този начин да се каже, давах 2-3 метра обратен тласък обратно. Толкова бяха мощни. Радвам се, че той по този начин се разви и съумя да стане евентуално най-хубавият волейболист в света. Щастлив съм, че играхме дружно три сезона в „ Зенит” и спечелихме толкоз купи. Сприятелихме се и го усещам непосредствен, познавам цялото му семейство.
- Леон: Аз също си припомням тези мачове с България в Куба. Ние бяхме малко невъзпитани тогава, подхвърляхме всякакви обидни неща за вашите играчи и Владо ни чу, тъй като схваща малко испански. Обърна се към мен и викна: " Ей, момче, имай малко почитание. Мога да съм ти татко! ". Ние се шегувахме, само че въпреки всичко – момчета, апелирам ви не се дръжте непристойно на игрището. Имайте почитание към противника, както аз се научих да го върша към безусловно всеки.
- Левски София: Лео, от къде идва тази в действителност впечатляваща физика на кубинските спортисти? Въпрос на ген или на доста тренировки?
- Леон: Според мен и на двете. Но в Куба в действителност се работи доста за физическата подготовка на спортистите. Тренировките са по към 4 часа, два пъти дневно. Но в действителност единствено за две години можеш да напреднеш доста физически. Виж, във връзка с техниката не е по този начин. Но физически сме в топ 3 на света.
- Левски София: Как се случи по този начин, че стана най-младият капитан в историята на всички мъжки национални тимове?
- Леон: След напускането на няколко значими играчи като Симон, Леал, Ясер и други ми предложиха аз да бъда капитан на тима. Според мен, тъй като постоянно имах смелостта да кажа какво мисля. Останалите играчи знаеха, че могат да разчитат на мен както на игрището, по този начин и отвън него, макар че бях единствено на 17. Тогава споделих на момчетата: Искам да създадем нещо с този тим, затворете очи и си представете къде можем да бъдем. Трябва всички да сме фокусирани в тази обща цел и непрекъснато да се подобряваме. Мисля, че изградихме добър тим, спечелихме и няколко значими оценки, изключително в района Norceca (Северна, Централна Америка и Карибите).
- Левски София: Някои от нас сме били в Националния волейболен център в Хавана. Честно казано, изискванията там не са по никакъв начин положителни. Стара, неподдържана зала, състезателите спях следобяд на игрищата… Как, все пак, успявате да стигнете такова високо равнище?
- Леон: За страдание, сте прави, изискванията за подготовка са меко казано несъответстващи. По принцип в комплекса има 6 стадиони, неотдавна чух, че три от тях към този момент не се употребяват, тъй като са разрушени. Докато аз бях, най-малко действаха всичките. Фитнес залата беше под всякаква рецензия. Като са идвали в Куба непознати тимове, все са ме питали – по какъв начин е допустимо да упражнявате в това нещо? Но истината е, че когато имаш сложена цел и искаш да успееш, това няма значение. Напротив, прави те даже още по-мотивиран. И другото в действителност значимо нещо е любовта. Когато обичаш нещо, в тази ситуация волейбола, изискванията и другите съпътстващи неща нямат такова значение. А във връзка с тежките тренировки ще ви кажа едно – да, тренираш крепко, тъй като това е методът да успееш и да осигуриш по-добри условия несамо на себе си, само че и на цялото си семейство. А във вашия случай – в случай че желаете да бъдете в топ 10 на най-хубавите играчи в света, би трябвало да не излизате от залата, безусловно. Колкото време ви каже треньорът, плюс още малко от горната страна. Не може да се спестяваш и да очакваш да постигнеш нещо огромно.
- Левски София: Лошите условия за тренировки и живот ли бяха повода да напуснеш страната?
- Леон: Ще ви кажа. Чашата преля, когато получих травми в глезена и рамото. Казах на доктора ни, само че той не ми обърна изключително внимание. Трябваше да почивам малко и още веднъж да упражнявам крепко. Проблемът беше, че аз играех за три възрастови категории – кадети, юноши и мъже. И всичките групи упражняваха най-малко по три часа. Освен това пътувахме непрекъснато, нямах никакви паузи за възобновяване. Даваха ми само обезболяващи, което не беше решение на казуса, в противен случай. След финалите на Световната лига през 2012 година към този момент нещата бяха неудържими и контузията в глезена беше нетърпима. Наложи се да почивам близо 6 месеца и през това време си дадох сметка, че единственият късмет да се развия и да реализира максимума си е в случай че отпътува. Приятелката ми, за която след това се ожених, е полякиня. Тя ми липсваше доста и не си представях по какъв начин 6-7 месеца няма да я виждам. Но нещата на базово равнище бяха доста зле – липсваше вода за къпане след подготовка. В пространствата, където трябваше да се къпем, имаше жаби. Храната все недостигаше – тренирахме по 8 часа дневно, а не можеха да ни обезпечат и минималните дневни калории. Въпреки всичко, беше мъчно решението да отпътува, само че в този момент също съм уверен, че това е било най-правилното нещо.
- Левски София: След 2 години отвън игра поради разпоредбите на интернационалната федерация, Леон и Салпаров се оказват в един тим. И на всичкото от горната страна вършат формалния си дебют дружно. Разкажете нещо за този първи мач?
- Т.С.: Спомням си, че когато дойдох в Казан, Зенит имаше мач за Суперкупата с Белгород. Лео дебютира, само че още при първата си офанзива стъпи върху крайници на Гроцер и напусна игра. Моят контракт беше единствено за Шампионската лига, само че единствено три седмици по-късно се случи по този начин, че Матю Андерсън изиска да замине за родината си, тъй като имаше фамилни проблеми. Така се освободи една квота за задграничен играч и ме картотекираха и за съветската лига. През това време Лео се възвърне и дружно дебютирахме. След това тимът направи серия от 10 следващи победи. Просто на Лео явно доста му беше липсвал волейболът в тези повече от две години. Направо ги размазваше всички тимове, а тови по никакъв начин не е елементарно, тъй като в Русия е доста силов волейболът, равнището на сервис и блок е в действителност на топ равнище.
- Леон: Да, в никакъв случай няма да не помни първия си мач за Зенит. Нямах самообладание да изляза на игрището след две години пауза. Когато още на първата точка се контузих и ми споделиха, че няма да играя близо месец, си споделих: " Господи, за какво ме поставяш в такава обстановка? ". Като се случи тази контузия, ми беше доста жалко. Но Тео непрекъснато ме окуражаваше – " Спокойно, бе човек, всичко ще е наред. Напъни се малко, пристигнал съм да играя с теб и да побеждаваме ". Бързо се сработихме и ми хареса, че играе с доста страст. Няма да не помни по какъв начин от време на време се хвърляше върху нас след сполучлива офанзива или блок. На мен не ми харесваше изключително, само че даваше доста спомагателен заряд (смее се).
- Левски София: Теди, през този сезон се завърна в Русия и игра на доста положително равнище. Как успяваш да поддържаш мотивацията си за тренировки всеки ден на близо 38-годишна вързаст?
Т.С.: Ами както Лео сподели – от обич към това, което върша. Емоциите, това, което усещаме по време на мач, е незаменимо. В началото ми беше малко мъчно, въпреки всичко два сезона бях играл в България, където равнището на сервис и офанзива не е като в Русия. Тренирах крепко и за месец смъкнах към 7 кг, бях доста стимулиран да потвърдя, че към момента мога да се представям добре и в този шампионат. В края на сезона играех в действителност добре, а тимът записа победи, в това число и над Зенит. Но имаше и противоположната посока. Когато се върнах в България след три извоювани купи в Шампионската лига, не можех да си разреша подценяване. Дори и когато играехме против 8-ия в класирането, да вземем за пример. Защото хората може да си кажат: " А, това ли е огромната звезда Салпаров, какви купи е спечелил, той за нищо не става ". Поради тази причина е значимо постоянно да си с точната настройка.
- Левски София: Лео, по какъв начин може да се стимулира професионален волейболист, който едвам на 24-годишна възраст е спечелил всичко допустимо?
- Леон: Винаги си слагам цел и стартирам да работя крепко, с цел да я реализира. След като това се случи, се отправям към идната. Имах опция да подпиша с Казан за още 2 години, само че бях постигнал всичко там. Отборът доминираше и имах потребност от друго предизвикателство, което открих в Италия. И откакто не съумях още в първия сезон в Перуджа да печеля всичко, в този момент мотивацията ми е двойно по-голяма. Същото нещо е и в живота – би трябвало да постоянно да си поставяш цели и да ги преследваш. Само по този начин можеш да се пребориш първо със себе си, а по-късно и с останалите.
- В.Н.: Лео, аз желая да ти задам един въпрос. Ти самият опитваш ли да се занимаваш с нещо отвън залата и би ли посъветвал младите волейболисти да натъртват и на ученето, с изключение на на тренировките?
- Леон: Да, пробвам да науча полския език, също така върша избрани стъпки и в посока на бизнес. Но бих споделил на всички млади играчи да не оставят учението, тъй като то е доста значимо. И не просто да маркират, а да вземат в действителност нещо от него. Човек се учи, до момента в който е жив. Много е значимо да имате нещо зад тила си, което да ви приготви за живота след волейбола. Независимо дали ще изберете да се занимавате с треньорство, ще станете ръководители или пък инженери, финансисти или каквото и да е.
- Георги Митов (Левски София): Лео, по какъв начин реагираха твоите родители, когато им заяви, че планираш да избягаш от Куба?
- Леон: Те постоянно са ме подкрепяли и са оставяли да последвам инстинктите си. Още от напълно дребен трябваше да отпътува за Хавана, с цел да упражнявам съществено. След това непрекъснато пътувах и бях по лагери. Но те изцяло одобриха решението ми, тъй като това беше единственият метод да потърся реализация и по-добър живот за всички ни.
- В.Н.: Истината е, че Леон в случай че не бе напуснал Куба, в никакъв случай нямаше да стане най-хубавият волейболист в света. Защото с цел да си номер 1, би трябвало да побеждаваш огромните играчи. Както се случи в Зенит, а в този момент и в Перуджа.
- Леон: Абсолютно правилно, Владо.
- Кристиян Титрийски (Левски София): Лео, имало ли е миг в кариерата ти, когато ти е било доста мъчно и си мислил за отричане от спорта?
- Леон: За отричане, никога. Аз в никакъв случай не се предавам и при мен не съществува такова нещо. Но ще ти кажа друго - в действителност ми е било доста мъчно. Ако не си бил в Куба, ти предлагам да я посетиш. Там 2 години може да бъдат цяла безкрайност и аз усещах, че в случай че ги прекарам, ще изгубя всякаква опция да съумея в живота. Когато избягах, имах доста време да мисля. Задавах си всевъзможни въпроси, питах се дали съм постъпил вярно. И един ден майка ми сподели: " Като се решил нещо, спри зад това, не се разколебавай. Всичко се случва заради някаква причина ".
- Левски София: Въпрос от треньорите в клуба. Кой е най-важният детайл след нападението?
- Леон: Сервисът. За мен това е най-важният детайл, тъй като зависи напълно от теб самият. Така да се каже, нямаш опрощение – неприятно са ти я подали, била ти е обратно и така нататък Ти би трябвало да си подхвърлиш добре топката, да я удариш по избран метод и със съответната мощ. Същевременно обаче единствено офанзивата и сервисът не могат да ти завоюват мача. Ако тимът е мощен на тези два детайла, само че му куцат блокадата и отбраната, мъчно ще се получи нещо. Затова за мен е най-съществен салдото. Което ви е по-слабо, би трябвало да го упражнявате повече.
- Т.С.: Според мен два са най-важните детайла в актуалния волейбол – сервисът и посрещането. Оттам стартира всичко. Ако тимът ти има добър сервис, ще улесни доста задачата си на блок. Съответно пък в случай че посреща добре, ще си даде повече шансове в нахлуване. Свързани са нещата.
- Божидар Костадинов (Левски София): Коя е обичаната ви мини игра във волейбола, която практикуваш за наслаждение, като тази на 3-ия метър, да вземем за пример?
- Т.С.: Най-много обича да върви за риба (смее се)
- Леон: Честно казано, в никакъв случай не играя на някакви игри преди подготовка или мач, тъй като се опасявам да не получа някоя глупава травма. Ако на вас ви харесва, няма проблем, може да загреете с сходна игра. Аз избирам да вървя за риба в свободното си време, както сподели Салпаров.
- Кристиян Бучков (Левски София): Коя е обичаната позиция на Леон в игра?
- Леон: Играл съм на всички позиции без разпределител и либеро. Но най-вече ми подхожда ролята на краен нападател – посрещач. Мога да играя диагонал или център, само че това не е моето. Предпочитам да посрещам и по-късно да забивам.
- Георги Митов (Левски София): Теди, аз не изучавам в спортно учебно заведение, само че желая да стана добър играч на поста либеро. Какъв съвет би ми дал, защото за мен е значимо и да получа положително обучение?
- Т.С. От персонален опит мога да те уверя, че доста мъчно ще постигнеш нещо огромно в случай че не тренираш по два пъти дневно. Поне аз не знам да има подобен случай. Най-важното е да определиш кое е по-важното за теб – образованието или кариерата в спорта. Да си поставиш приоритет. Тъй като по този метод и двете неща ще ти бъдат половинчати. Аз не мога да ти дам формула, по която да успееш, тренирайки един път дневно. Просто няма такава. Спомням си даже, че в младежкия народен тим тренирахме и по три пъти.
- Симеон Николов (Левски София): Леон, по какъв начин реши да се занимаваш с волейбол?
- Леон: Това стана, може би, 2 години откакто към този момент упражнявах. Започнах като доста дребен – 9-годишен. Майка ми, която е някогашна волейболистка, ме записа да упражнявам и първоначално не бях кой знае какъв брой въодушевен. Все отново си споделих, окей, ще се занимавам с нещо, едвам консумирам част от силата си. След към 2 години участвах на първото си съревнование отвън страната – един шампионат във Венецуела, и тогава осъзнах, че няма връщане обратно. Страстта и страстта от мачовете не можеше да се съпостави с нищо.
- Т.С.: Лео, разкажи за татко си, който е сполучлив треньор в борбата…
- Леон: Да, баща ми е някогашен герой и след това треньор. Постигна много положителни резултати в Мали, преди да отиде федерацията им беше на 22-о място в ранглистата и ги изкачи до 5-а позиция. Ситуацията в Мали обаче не позволяваше да се работи умерено и той напусна.
- Антоан Цанов (Левски София): С кой разпределител си се чувствал най-добре?
- Леон: Момчета, в действителност до момента не съм играл с кой знае какъв брой разпределители. Може би 7 или 8. Тук се включва Салпаров, който споделя: " Е, по какъв начин, единствено по време на единия от сезоните ни в Зенит се смениха трима”. Така е, само че отново не са доста. Та, за мен има три вида разпределители – едните са доста прецизни в подаването, само че в същото време не са по този начин нападателни като състезатели, не са задоволително борбени. Другите са тъкмо противоположното – играят с голям хъс, само че нямат чак такава акуратност и би трябвало да се нагаждаш. Аз персонално избирам третия вид – които имат и точност и експанзия, само че това е рядко срещано. Например, в Казан се усещах малко по-добре с Кобзар, в сравнение с с Бутко, тъй като беше войник и непрестанно надъхваше другите, изключително в сложни моменти. Сега играя с Де Чеко и ще ви кажа – той има ръце на вълшебник, само че не е по този начин нападателен. Така че, мъчно е да се реши в кой миг кое ще бъде по-добре. Да знаеш, че ще получиш топката на точното място, или пасът да не е по този начин акуратен, само че разпределителят да ти викне: " Хайде, забивай мощно, имаме потребност от точката! ".
- Александър Николов (Левски София): Леон, ти си прочут с мощните си офанзиви и с евентуално най-силния сервис в света. Но по какъв начин съумя да се развиеш и във връзка с посрещането и отбраната?
- Леон: За посрещането не знам какъв брой съм го развил последните години. Дори ми се коства, че като играех за кубинския народен тим бях по-стабилен. Това е най-вероятно, тъй като системата на тренировки беше ориентирана главно към сервиса и изобщо концепцията „ бързо привършване на съперника”. Но през последната година работя доста крепко върху посрещането и отбраната. Защото в случай че не се оправям добре там, няма да мога да бъда на топ равнище. Това, че докосвам над 3,75 м, няма да е постоянно. Трябва да имам непоклатимост и механически боеприпас в нахлуване. Сега имам треньор, който доста държи на това, и аз съм благополучен да се развъртвам още.
- Левски София: Какъв би трябвало да бъде треньорът, с който желаете да работите?
- Леон: На първо място той би трябвало да има вяра в играчите си и в тима. В неприятните моменти да не споделя неприятни неща на състезателите, а в противен случай. Добрият треньор би трябвало да вижда какво се случва на игрището и да реагира. Не може постоянно да играеш със 70% в офанзива, някой мач ще си на 30 или надолу. Просто нямаш ден. Тогава треньорът би трябвало да те успокои и да насочи силата ти към други неща, с които може да си потребен – посрещане, отбрана, сервис. Добрият треньор би трябвало да е способен, да може да стимулира, само че и да изисква. Ако позволява някой да не се раздава на подготовка или пък си трае, когато грешиш на мач, значи не е за тази работа.
- Т.С.: За мен има три съществени неща за сполучливия треньор – да има вяра в тима си, да бъде невъзмутим по време на мачове и в никакъв случай да не губи престижа си. Защото изгуби ли го, даже измежду един-двама играчи, това ще е пагубно за това по какъв начин ще се възприемат възгледите му. И още нещо значимо – не би трябвало да приказва единствено в първо лице, само число – " Аз съумях, аз завоювах, аз направих… ". Над всичко е тимът, множественото число. Имал съм такива треньори.
- Левски София: Къде най-вече ви е допадало да играете както с клубен, по този начин и с народен тим?
- Леон: Голямата фантазия на множеството състезатели е да играят в Италия. И това не е инцидентно, тъй като там в действителност е най-силната лига. Така че, момчета, ви предлагам горещо, един ден да играете там, в случай че имате опция. Сега сте в България, само че след години, в случай че сте работили крепко и имате качества, това ще стане. В Русия също се играе доста крепко, топката лети като камък, както се споделя. Пътуванията са много тежки, изобщо животът е по-труден, в сравнение с в Италия, само че също си заслужава.
- В. Н.: За мен мястото, където съм се чувствал най-добре, е Италия. Там всички клубове работят на в действителност високо равнище и състезателите мислят единствено за волейбол. Има места като Модена, да вземем за пример, където един играч не може да отиде за кафе без да го спрат десетина души да обсъдят последния мач. Ако приказваме за националния тим, домакинските мачове във Варна и София са били в действителност незабравими.
- Т.С.: Аз не съм имал опцията да играя в Италия, само че съм бил доста пъти там с клубни тимове за мачове от евротурнири. За мен годните със Зенит са най-хубавите – и като условия, и като резултати, които постигнахме. А с националния – както Владо сподели, всички домашни срещи, без значение дали в " Арена Армеец " или Двореца на културата и спорта във Варна. Имам незабравими страсти от международното състезание през 2006 година в Япония, от международната купа там на идната година, както и от европейското (2009), където също спечелихме бронзови медали. Иначе за гостувания – всички мачове в Полша с националния тим. Там атмосферата за волейбол е в действителност впечатляваща – организацията, почитателите. Волейболът е спорт номер 1 в Полша.
- Левски София: Лео, по какъв начин те одобриха в полския народен тим и усещаше ли се необичайно да чуеш химна на друга страна, откакто си израснал и играл за Куба?
- Леон: Ще ви кажа нещо, което доста рядко съм споделял. Не чувствам никакво напрежение преди мач. Преди първата подготовка с полския народен тим обаче бях доста под напрежение. Потях се непрекъснато и се чудех по какъв начин ще ме посрещнат, дали ще ме харесат. Всички обаче ми одобриха доста добре, накараха ме да се усещам на място и доста бързо се приспособих. Имах възприятието, че сме дружно от години. Казах на треньора ни Витал Хейнен, че задачата ми е да печеля с Полша всички вероятни златни медали, до момента в който съм в положение да играя на високо равнище. Което знаем, че е доста мъчно, изключително като комбинираш клубен тим с огромни упоритости и народен подобен.
- Костадин Козелов (Левски София): Леон, има ли мач, който би желал да изиграеш още веднъж, в случай че е допустимо?
- Леон: Да, финалът на международното състезание през 2010 година с Бразилия. Загубихме прекомерно елементарно, като че ли ни беше задоволително, че сме стигнали до този мач. А трябваще да оставим сърцата си на полето, пък даже да паднем. Ние даже не видяхме топката, както се споделя.
- Левски София: Лео, разкажи ни за питателните си привички. Вярно ли е, че не ядеш червени плодове и зеленчуци?
- Леон: Да, тъкмо по този начин е. Като цяло съм много комплициран във връзка с храненето. Като дребен съвсем не се хранех и за разлика от всички към мен избрах месото ми да е препечено, съвсем черно. Вероятно от живота в Куба се настроих против алените храни и в този момент не преставам да ги страня. Всъщност, хапвам ягоди, само че за друго не се сещам.
- Левски София: Как ти се отрази паднемията от COVID-19 и успяваш ли да поддържаш форма в домашни условия?
- Леон: Безспорно това е доста неприятна обстановка за всички по света. Едва ли има някой, който да не е обиден малко или доста. За страдание, би трябвало да сме готови, че може да загубим собствен непосредствен. Изключително значимо е спазването на хигиеничните правила – отдалеченост, постоянно миене на ръцете. Иначе пробвам да подкрепям форма, доколкото е допустимо. Така че всички вие би трябвало да учите и да подготвите тялото си за завръщането в залата. Защото съм убеден, че това нещо ще свърши един ден и ние ще се върнем към нормалните си занимания.
- Левски София: Лео, Теди, благодарим ви най-искрено за тази среща, беше извънредно потребно за нашите млади състезатели да се допрян до волейболисти като вас!
- Леон: Благодаря, че ме поканихте. И за мен беше доста прелестно, времето мина незабелязано. Искам единствено да ви кажа още нещо – не се отхвърляйте от фантазиите си и работете крепко, с цел да ги постигнете! Имате образци като Тео, Владо, от които може да се вдъхновявате. Ако желаете съвет, те постоянно ще ви го дадат. Бъдете здрави, пазете се и нека скоро да се върнем към естествения живот!
- Владимир Николов: Аз също желая особено да ви благодаря, това е страхотна самодейност за младите и се веселя, че приехте.
- Вилфредо Леон: Благодаря за поканата, за мен е наслаждение.
- Теодор Салпаров: Лео, веселя се, че успяхме да организираме тази среща.
- Левски София: Лео, помниш ли добре двата мача на Куба против България, които бяха много мъчителни за нас? Първият на международното състезание пред 2010 година, а по-късно за бронзовите медали на Световната лига в София. На международното бяхме доста покрай успеха, а Владо Николов направи един от най-силните си мачове с близо 30 точки.
- Да, несъмнено. Спомням си доста добре, Владо игра в действителност ужасно. Съжалявам, Владо, само че по този начин е в спорта – или печелиш, или губиш. Помня, че ваш играч направи една фрапираща неточност, не съумя да приключи чиста контра-атака и това, сякаш, ни оказа помощ да се съвземем. Като обърнахме четвъртия гейм, знаехме, че в табрека ще спечелим, тъй като бяхме по-добре физически. Но България имаше в действителност мощен тим. Същото нещо се получи и на финалите на лигата в София – още веднъж беше доста оспорвано…
- Теодор Салпаров: Помниш ли, че май в 3-ия гейм на мача в София ти изкълчи гален и те смениха?
- Леон: Да, по този начин беше. Докторът ми сподели, че не мога да играя повече в този мач, само че аз споделих на съотборниците си: " Връщам се, с цел да спечелим медала ". Вярно, че ставаше дума за бронз, само че въпреки всичко си беше нещо.
- Т.С.: Трябваше да послушаш доктора, другар! (избухва в смях)
- Леон: Тео, в случай че слушах докторите, нямаше да играя волейбол (смее се и той). Но по-късно в действителност не играх няколко месеца, това беше остаряла травма. Както и да е, значимото тук и за младите ви състезатели е, че не би трябвало да се предават и постоянно да преследват задачите си.
- Левски София: Владо и Теди, какво си помислихте като видяхте Леон за първи път на игрището? Момче на петнайсетина години да играе против вас на равнище национални отбори…
- В. Н.: Помня, че всички приказваха за някакво дете-чудо от Куба, което предписание страхотни неща на игрището. Казах си – ами, добре. Предстоеше ни да срещнем кубинците за Световната лига, а аз бях към този момент на 32 години и си помислих, че колкото и да са добре физически, ще ги излъжем с опит и умения. Гледахме им няколко мача на видео, които бяха с доста неприятно качество и против по-посредствени противници. Пристигнахме в Хавана и от двете срещи спечелихме общо един гейм – първия (смее се). Другият играч, който тогава ми направи мощно усещане, беше Симон. Бяхме го виждали две години по-рано на едни контролни срещи и беше просто висок и слаб. В Хавана обаче не можах да го позная – беше станал двоен, една камара от мускули с свръхестествен отскок.
- Т.С.: Първите ми усещане от Лео бяха също на тези мачове. Помня, че като посрещах сервиса му, по този начин да се каже, давах 2-3 метра обратен тласък обратно. Толкова бяха мощни. Радвам се, че той по този начин се разви и съумя да стане евентуално най-хубавият волейболист в света. Щастлив съм, че играхме дружно три сезона в „ Зенит” и спечелихме толкоз купи. Сприятелихме се и го усещам непосредствен, познавам цялото му семейство.
- Леон: Аз също си припомням тези мачове с България в Куба. Ние бяхме малко невъзпитани тогава, подхвърляхме всякакви обидни неща за вашите играчи и Владо ни чу, тъй като схваща малко испански. Обърна се към мен и викна: " Ей, момче, имай малко почитание. Мога да съм ти татко! ". Ние се шегувахме, само че въпреки всичко – момчета, апелирам ви не се дръжте непристойно на игрището. Имайте почитание към противника, както аз се научих да го върша към безусловно всеки.
- Левски София: Лео, от къде идва тази в действителност впечатляваща физика на кубинските спортисти? Въпрос на ген или на доста тренировки?
- Леон: Според мен и на двете. Но в Куба в действителност се работи доста за физическата подготовка на спортистите. Тренировките са по към 4 часа, два пъти дневно. Но в действителност единствено за две години можеш да напреднеш доста физически. Виж, във връзка с техниката не е по този начин. Но физически сме в топ 3 на света.
- Левски София: Как се случи по този начин, че стана най-младият капитан в историята на всички мъжки национални тимове?
- Леон: След напускането на няколко значими играчи като Симон, Леал, Ясер и други ми предложиха аз да бъда капитан на тима. Според мен, тъй като постоянно имах смелостта да кажа какво мисля. Останалите играчи знаеха, че могат да разчитат на мен както на игрището, по този начин и отвън него, макар че бях единствено на 17. Тогава споделих на момчетата: Искам да създадем нещо с този тим, затворете очи и си представете къде можем да бъдем. Трябва всички да сме фокусирани в тази обща цел и непрекъснато да се подобряваме. Мисля, че изградихме добър тим, спечелихме и няколко значими оценки, изключително в района Norceca (Северна, Централна Америка и Карибите).
- Левски София: Някои от нас сме били в Националния волейболен център в Хавана. Честно казано, изискванията там не са по никакъв начин положителни. Стара, неподдържана зала, състезателите спях следобяд на игрищата… Как, все пак, успявате да стигнете такова високо равнище?
- Леон: За страдание, сте прави, изискванията за подготовка са меко казано несъответстващи. По принцип в комплекса има 6 стадиони, неотдавна чух, че три от тях към този момент не се употребяват, тъй като са разрушени. Докато аз бях, най-малко действаха всичките. Фитнес залата беше под всякаква рецензия. Като са идвали в Куба непознати тимове, все са ме питали – по какъв начин е допустимо да упражнявате в това нещо? Но истината е, че когато имаш сложена цел и искаш да успееш, това няма значение. Напротив, прави те даже още по-мотивиран. И другото в действителност значимо нещо е любовта. Когато обичаш нещо, в тази ситуация волейбола, изискванията и другите съпътстващи неща нямат такова значение. А във връзка с тежките тренировки ще ви кажа едно – да, тренираш крепко, тъй като това е методът да успееш и да осигуриш по-добри условия несамо на себе си, само че и на цялото си семейство. А във вашия случай – в случай че желаете да бъдете в топ 10 на най-хубавите играчи в света, би трябвало да не излизате от залата, безусловно. Колкото време ви каже треньорът, плюс още малко от горната страна. Не може да се спестяваш и да очакваш да постигнеш нещо огромно.
- Левски София: Лошите условия за тренировки и живот ли бяха повода да напуснеш страната?
- Леон: Ще ви кажа. Чашата преля, когато получих травми в глезена и рамото. Казах на доктора ни, само че той не ми обърна изключително внимание. Трябваше да почивам малко и още веднъж да упражнявам крепко. Проблемът беше, че аз играех за три възрастови категории – кадети, юноши и мъже. И всичките групи упражняваха най-малко по три часа. Освен това пътувахме непрекъснато, нямах никакви паузи за възобновяване. Даваха ми само обезболяващи, което не беше решение на казуса, в противен случай. След финалите на Световната лига през 2012 година към този момент нещата бяха неудържими и контузията в глезена беше нетърпима. Наложи се да почивам близо 6 месеца и през това време си дадох сметка, че единственият късмет да се развия и да реализира максимума си е в случай че отпътува. Приятелката ми, за която след това се ожених, е полякиня. Тя ми липсваше доста и не си представях по какъв начин 6-7 месеца няма да я виждам. Но нещата на базово равнище бяха доста зле – липсваше вода за къпане след подготовка. В пространствата, където трябваше да се къпем, имаше жаби. Храната все недостигаше – тренирахме по 8 часа дневно, а не можеха да ни обезпечат и минималните дневни калории. Въпреки всичко, беше мъчно решението да отпътува, само че в този момент също съм уверен, че това е било най-правилното нещо.
- Левски София: След 2 години отвън игра поради разпоредбите на интернационалната федерация, Леон и Салпаров се оказват в един тим. И на всичкото от горната страна вършат формалния си дебют дружно. Разкажете нещо за този първи мач?
- Т.С.: Спомням си, че когато дойдох в Казан, Зенит имаше мач за Суперкупата с Белгород. Лео дебютира, само че още при първата си офанзива стъпи върху крайници на Гроцер и напусна игра. Моят контракт беше единствено за Шампионската лига, само че единствено три седмици по-късно се случи по този начин, че Матю Андерсън изиска да замине за родината си, тъй като имаше фамилни проблеми. Така се освободи една квота за задграничен играч и ме картотекираха и за съветската лига. През това време Лео се възвърне и дружно дебютирахме. След това тимът направи серия от 10 следващи победи. Просто на Лео явно доста му беше липсвал волейболът в тези повече от две години. Направо ги размазваше всички тимове, а тови по никакъв начин не е елементарно, тъй като в Русия е доста силов волейболът, равнището на сервис и блок е в действителност на топ равнище.
- Леон: Да, в никакъв случай няма да не помни първия си мач за Зенит. Нямах самообладание да изляза на игрището след две години пауза. Когато още на първата точка се контузих и ми споделиха, че няма да играя близо месец, си споделих: " Господи, за какво ме поставяш в такава обстановка? ". Като се случи тази контузия, ми беше доста жалко. Но Тео непрекъснато ме окуражаваше – " Спокойно, бе човек, всичко ще е наред. Напъни се малко, пристигнал съм да играя с теб и да побеждаваме ". Бързо се сработихме и ми хареса, че играе с доста страст. Няма да не помни по какъв начин от време на време се хвърляше върху нас след сполучлива офанзива или блок. На мен не ми харесваше изключително, само че даваше доста спомагателен заряд (смее се).
- Левски София: Теди, през този сезон се завърна в Русия и игра на доста положително равнище. Как успяваш да поддържаш мотивацията си за тренировки всеки ден на близо 38-годишна вързаст?
Т.С.: Ами както Лео сподели – от обич към това, което върша. Емоциите, това, което усещаме по време на мач, е незаменимо. В началото ми беше малко мъчно, въпреки всичко два сезона бях играл в България, където равнището на сервис и офанзива не е като в Русия. Тренирах крепко и за месец смъкнах към 7 кг, бях доста стимулиран да потвърдя, че към момента мога да се представям добре и в този шампионат. В края на сезона играех в действителност добре, а тимът записа победи, в това число и над Зенит. Но имаше и противоположната посока. Когато се върнах в България след три извоювани купи в Шампионската лига, не можех да си разреша подценяване. Дори и когато играехме против 8-ия в класирането, да вземем за пример. Защото хората може да си кажат: " А, това ли е огромната звезда Салпаров, какви купи е спечелил, той за нищо не става ". Поради тази причина е значимо постоянно да си с точната настройка.
- Левски София: Лео, по какъв начин може да се стимулира професионален волейболист, който едвам на 24-годишна възраст е спечелил всичко допустимо?
- Леон: Винаги си слагам цел и стартирам да работя крепко, с цел да я реализира. След като това се случи, се отправям към идната. Имах опция да подпиша с Казан за още 2 години, само че бях постигнал всичко там. Отборът доминираше и имах потребност от друго предизвикателство, което открих в Италия. И откакто не съумях още в първия сезон в Перуджа да печеля всичко, в този момент мотивацията ми е двойно по-голяма. Същото нещо е и в живота – би трябвало да постоянно да си поставяш цели и да ги преследваш. Само по този начин можеш да се пребориш първо със себе си, а по-късно и с останалите.
- В.Н.: Лео, аз желая да ти задам един въпрос. Ти самият опитваш ли да се занимаваш с нещо отвън залата и би ли посъветвал младите волейболисти да натъртват и на ученето, с изключение на на тренировките?
- Леон: Да, пробвам да науча полския език, също така върша избрани стъпки и в посока на бизнес. Но бих споделил на всички млади играчи да не оставят учението, тъй като то е доста значимо. И не просто да маркират, а да вземат в действителност нещо от него. Човек се учи, до момента в който е жив. Много е значимо да имате нещо зад тила си, което да ви приготви за живота след волейбола. Независимо дали ще изберете да се занимавате с треньорство, ще станете ръководители или пък инженери, финансисти или каквото и да е.
- Георги Митов (Левски София): Лео, по какъв начин реагираха твоите родители, когато им заяви, че планираш да избягаш от Куба?
- Леон: Те постоянно са ме подкрепяли и са оставяли да последвам инстинктите си. Още от напълно дребен трябваше да отпътува за Хавана, с цел да упражнявам съществено. След това непрекъснато пътувах и бях по лагери. Но те изцяло одобриха решението ми, тъй като това беше единственият метод да потърся реализация и по-добър живот за всички ни.
- В.Н.: Истината е, че Леон в случай че не бе напуснал Куба, в никакъв случай нямаше да стане най-хубавият волейболист в света. Защото с цел да си номер 1, би трябвало да побеждаваш огромните играчи. Както се случи в Зенит, а в този момент и в Перуджа.
- Леон: Абсолютно правилно, Владо.
- Кристиян Титрийски (Левски София): Лео, имало ли е миг в кариерата ти, когато ти е било доста мъчно и си мислил за отричане от спорта?
- Леон: За отричане, никога. Аз в никакъв случай не се предавам и при мен не съществува такова нещо. Но ще ти кажа друго - в действителност ми е било доста мъчно. Ако не си бил в Куба, ти предлагам да я посетиш. Там 2 години може да бъдат цяла безкрайност и аз усещах, че в случай че ги прекарам, ще изгубя всякаква опция да съумея в живота. Когато избягах, имах доста време да мисля. Задавах си всевъзможни въпроси, питах се дали съм постъпил вярно. И един ден майка ми сподели: " Като се решил нещо, спри зад това, не се разколебавай. Всичко се случва заради някаква причина ".
- Левски София: Въпрос от треньорите в клуба. Кой е най-важният детайл след нападението?
- Леон: Сервисът. За мен това е най-важният детайл, тъй като зависи напълно от теб самият. Така да се каже, нямаш опрощение – неприятно са ти я подали, била ти е обратно и така нататък Ти би трябвало да си подхвърлиш добре топката, да я удариш по избран метод и със съответната мощ. Същевременно обаче единствено офанзивата и сервисът не могат да ти завоюват мача. Ако тимът е мощен на тези два детайла, само че му куцат блокадата и отбраната, мъчно ще се получи нещо. Затова за мен е най-съществен салдото. Което ви е по-слабо, би трябвало да го упражнявате повече.
- Т.С.: Според мен два са най-важните детайла в актуалния волейбол – сервисът и посрещането. Оттам стартира всичко. Ако тимът ти има добър сервис, ще улесни доста задачата си на блок. Съответно пък в случай че посреща добре, ще си даде повече шансове в нахлуване. Свързани са нещата.
- Божидар Костадинов (Левски София): Коя е обичаната ви мини игра във волейбола, която практикуваш за наслаждение, като тази на 3-ия метър, да вземем за пример?
- Т.С.: Най-много обича да върви за риба (смее се)
- Леон: Честно казано, в никакъв случай не играя на някакви игри преди подготовка или мач, тъй като се опасявам да не получа някоя глупава травма. Ако на вас ви харесва, няма проблем, може да загреете с сходна игра. Аз избирам да вървя за риба в свободното си време, както сподели Салпаров.
- Кристиян Бучков (Левски София): Коя е обичаната позиция на Леон в игра?
- Леон: Играл съм на всички позиции без разпределител и либеро. Но най-вече ми подхожда ролята на краен нападател – посрещач. Мога да играя диагонал или център, само че това не е моето. Предпочитам да посрещам и по-късно да забивам.
- Георги Митов (Левски София): Теди, аз не изучавам в спортно учебно заведение, само че желая да стана добър играч на поста либеро. Какъв съвет би ми дал, защото за мен е значимо и да получа положително обучение?
- Т.С. От персонален опит мога да те уверя, че доста мъчно ще постигнеш нещо огромно в случай че не тренираш по два пъти дневно. Поне аз не знам да има подобен случай. Най-важното е да определиш кое е по-важното за теб – образованието или кариерата в спорта. Да си поставиш приоритет. Тъй като по този метод и двете неща ще ти бъдат половинчати. Аз не мога да ти дам формула, по която да успееш, тренирайки един път дневно. Просто няма такава. Спомням си даже, че в младежкия народен тим тренирахме и по три пъти.
- Симеон Николов (Левски София): Леон, по какъв начин реши да се занимаваш с волейбол?
- Леон: Това стана, може би, 2 години откакто към този момент упражнявах. Започнах като доста дребен – 9-годишен. Майка ми, която е някогашна волейболистка, ме записа да упражнявам и първоначално не бях кой знае какъв брой въодушевен. Все отново си споделих, окей, ще се занимавам с нещо, едвам консумирам част от силата си. След към 2 години участвах на първото си съревнование отвън страната – един шампионат във Венецуела, и тогава осъзнах, че няма връщане обратно. Страстта и страстта от мачовете не можеше да се съпостави с нищо.
- Т.С.: Лео, разкажи за татко си, който е сполучлив треньор в борбата…
- Леон: Да, баща ми е някогашен герой и след това треньор. Постигна много положителни резултати в Мали, преди да отиде федерацията им беше на 22-о място в ранглистата и ги изкачи до 5-а позиция. Ситуацията в Мали обаче не позволяваше да се работи умерено и той напусна.
- Антоан Цанов (Левски София): С кой разпределител си се чувствал най-добре?
- Леон: Момчета, в действителност до момента не съм играл с кой знае какъв брой разпределители. Може би 7 или 8. Тук се включва Салпаров, който споделя: " Е, по какъв начин, единствено по време на единия от сезоните ни в Зенит се смениха трима”. Така е, само че отново не са доста. Та, за мен има три вида разпределители – едните са доста прецизни в подаването, само че в същото време не са по този начин нападателни като състезатели, не са задоволително борбени. Другите са тъкмо противоположното – играят с голям хъс, само че нямат чак такава акуратност и би трябвало да се нагаждаш. Аз персонално избирам третия вид – които имат и точност и експанзия, само че това е рядко срещано. Например, в Казан се усещах малко по-добре с Кобзар, в сравнение с с Бутко, тъй като беше войник и непрестанно надъхваше другите, изключително в сложни моменти. Сега играя с Де Чеко и ще ви кажа – той има ръце на вълшебник, само че не е по този начин нападателен. Така че, мъчно е да се реши в кой миг кое ще бъде по-добре. Да знаеш, че ще получиш топката на точното място, или пасът да не е по този начин акуратен, само че разпределителят да ти викне: " Хайде, забивай мощно, имаме потребност от точката! ".
- Александър Николов (Левски София): Леон, ти си прочут с мощните си офанзиви и с евентуално най-силния сервис в света. Но по какъв начин съумя да се развиеш и във връзка с посрещането и отбраната?
- Леон: За посрещането не знам какъв брой съм го развил последните години. Дори ми се коства, че като играех за кубинския народен тим бях по-стабилен. Това е най-вероятно, тъй като системата на тренировки беше ориентирана главно към сервиса и изобщо концепцията „ бързо привършване на съперника”. Но през последната година работя доста крепко върху посрещането и отбраната. Защото в случай че не се оправям добре там, няма да мога да бъда на топ равнище. Това, че докосвам над 3,75 м, няма да е постоянно. Трябва да имам непоклатимост и механически боеприпас в нахлуване. Сега имам треньор, който доста държи на това, и аз съм благополучен да се развъртвам още.
- Левски София: Какъв би трябвало да бъде треньорът, с който желаете да работите?
- Леон: На първо място той би трябвало да има вяра в играчите си и в тима. В неприятните моменти да не споделя неприятни неща на състезателите, а в противен случай. Добрият треньор би трябвало да вижда какво се случва на игрището и да реагира. Не може постоянно да играеш със 70% в офанзива, някой мач ще си на 30 или надолу. Просто нямаш ден. Тогава треньорът би трябвало да те успокои и да насочи силата ти към други неща, с които може да си потребен – посрещане, отбрана, сервис. Добрият треньор би трябвало да е способен, да може да стимулира, само че и да изисква. Ако позволява някой да не се раздава на подготовка или пък си трае, когато грешиш на мач, значи не е за тази работа.
- Т.С.: За мен има три съществени неща за сполучливия треньор – да има вяра в тима си, да бъде невъзмутим по време на мачове и в никакъв случай да не губи престижа си. Защото изгуби ли го, даже измежду един-двама играчи, това ще е пагубно за това по какъв начин ще се възприемат възгледите му. И още нещо значимо – не би трябвало да приказва единствено в първо лице, само число – " Аз съумях, аз завоювах, аз направих… ". Над всичко е тимът, множественото число. Имал съм такива треньори.
- Левски София: Къде най-вече ви е допадало да играете както с клубен, по този начин и с народен тим?
- Леон: Голямата фантазия на множеството състезатели е да играят в Италия. И това не е инцидентно, тъй като там в действителност е най-силната лига. Така че, момчета, ви предлагам горещо, един ден да играете там, в случай че имате опция. Сега сте в България, само че след години, в случай че сте работили крепко и имате качества, това ще стане. В Русия също се играе доста крепко, топката лети като камък, както се споделя. Пътуванията са много тежки, изобщо животът е по-труден, в сравнение с в Италия, само че също си заслужава.
- В. Н.: За мен мястото, където съм се чувствал най-добре, е Италия. Там всички клубове работят на в действителност високо равнище и състезателите мислят единствено за волейбол. Има места като Модена, да вземем за пример, където един играч не може да отиде за кафе без да го спрат десетина души да обсъдят последния мач. Ако приказваме за националния тим, домакинските мачове във Варна и София са били в действителност незабравими.
- Т.С.: Аз не съм имал опцията да играя в Италия, само че съм бил доста пъти там с клубни тимове за мачове от евротурнири. За мен годните със Зенит са най-хубавите – и като условия, и като резултати, които постигнахме. А с националния – както Владо сподели, всички домашни срещи, без значение дали в " Арена Армеец " или Двореца на културата и спорта във Варна. Имам незабравими страсти от международното състезание през 2006 година в Япония, от международната купа там на идната година, както и от европейското (2009), където също спечелихме бронзови медали. Иначе за гостувания – всички мачове в Полша с националния тим. Там атмосферата за волейбол е в действителност впечатляваща – организацията, почитателите. Волейболът е спорт номер 1 в Полша.
- Левски София: Лео, по какъв начин те одобриха в полския народен тим и усещаше ли се необичайно да чуеш химна на друга страна, откакто си израснал и играл за Куба?
- Леон: Ще ви кажа нещо, което доста рядко съм споделял. Не чувствам никакво напрежение преди мач. Преди първата подготовка с полския народен тим обаче бях доста под напрежение. Потях се непрекъснато и се чудех по какъв начин ще ме посрещнат, дали ще ме харесат. Всички обаче ми одобриха доста добре, накараха ме да се усещам на място и доста бързо се приспособих. Имах възприятието, че сме дружно от години. Казах на треньора ни Витал Хейнен, че задачата ми е да печеля с Полша всички вероятни златни медали, до момента в който съм в положение да играя на високо равнище. Което знаем, че е доста мъчно, изключително като комбинираш клубен тим с огромни упоритости и народен подобен.
- Костадин Козелов (Левски София): Леон, има ли мач, който би желал да изиграеш още веднъж, в случай че е допустимо?
- Леон: Да, финалът на международното състезание през 2010 година с Бразилия. Загубихме прекомерно елементарно, като че ли ни беше задоволително, че сме стигнали до този мач. А трябваще да оставим сърцата си на полето, пък даже да паднем. Ние даже не видяхме топката, както се споделя.
- Левски София: Лео, разкажи ни за питателните си привички. Вярно ли е, че не ядеш червени плодове и зеленчуци?
- Леон: Да, тъкмо по този начин е. Като цяло съм много комплициран във връзка с храненето. Като дребен съвсем не се хранех и за разлика от всички към мен избрах месото ми да е препечено, съвсем черно. Вероятно от живота в Куба се настроих против алените храни и в този момент не преставам да ги страня. Всъщност, хапвам ягоди, само че за друго не се сещам.
- Левски София: Как ти се отрази паднемията от COVID-19 и успяваш ли да поддържаш форма в домашни условия?
- Леон: Безспорно това е доста неприятна обстановка за всички по света. Едва ли има някой, който да не е обиден малко или доста. За страдание, би трябвало да сме готови, че може да загубим собствен непосредствен. Изключително значимо е спазването на хигиеничните правила – отдалеченост, постоянно миене на ръцете. Иначе пробвам да подкрепям форма, доколкото е допустимо. Така че всички вие би трябвало да учите и да подготвите тялото си за завръщането в залата. Защото съм убеден, че това нещо ще свърши един ден и ние ще се върнем към нормалните си занимания.
- Левски София: Лео, Теди, благодарим ви най-искрено за тази среща, беше извънредно потребно за нашите млади състезатели да се допрян до волейболисти като вас!
- Леон: Благодаря, че ме поканихте. И за мен беше доста прелестно, времето мина незабелязано. Искам единствено да ви кажа още нещо – не се отхвърляйте от фантазиите си и работете крепко, с цел да ги постигнете! Имате образци като Тео, Владо, от които може да се вдъхновявате. Ако желаете съвет, те постоянно ще ви го дадат. Бъдете здрави, пазете се и нека скоро да се върнем към естествения живот!
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ