48 години след Витиня...
Левски разгласява на формалната си страница материал, отдаден на 48-та годишнина от трагичната крах на именитите футболисти на клуба и националния тим Георги Аспарухов – Гунди и Никола Котков. Двете огромни звезди на българския футбол починаха на 30 юни 1971 година в автомобилна злополука край прохода Витиня.
Ето какво написаха " сините ":
Има една неостаряваща мисъл, че гордите хора пазят тъгата в себе си. Всеки от нас го е правил, разлиствайки страниците от своето съществуване. Има обаче мигове, които биват споделяни от хиляди. Има усеща, които сплотяват и които не си отиват, колкото и безсърдечен фактор да е времето.
То от време на време просто не може да отмие тези, на които им е предопределено величие. Не може да заличи величините, които сплотяват заради непреходния си смисъл. Гунди и Котето бяха невероятни и гениални футболисти, само че за всички преди нас и след нас те ще останат знак на едно неизмеримо и сантиментално време, родило мита за величието на играта и нейните рицари на зеления килим.
Георги Аспарухов и Никола Котков бяха събитие, надхвърлящо границите на футбола. Притежаваха невероятни човешки качества и по тази причина бяха толкоз обичани. Днес, 48 години след нещастието на Витиня, България към момента ги помни. Младите слушат прехласнати историите за тяхното майсторство и човешки достолепия, а по-възрастните към момента не могат да повярват, че ги няма.
Тъгата по Гунди и Котков не е просто горест по двама велики играчи. Не е горест единствено на спортната общност, тъй като от загубата на доблестни хора постоянно боли.
Имената на Гунди и Котков напомнят, че има митове, които не умират. Затова и приказката за Георги Аспарухов и Никола Котков се споделя от татковци на синове до ден сегашен и не разрешава пламъкът на величието им да угасне. Те останаха във футболната и социална памет със своят сексапил и грациозност.
За кариерата им е написано и казано всичко. Победите и попаденията с Левски, и с националния тим ще се помнят вечно. Те бяха всенародни любимци и по тази причина до наши дни не секва скръбта по ранната им крах.
А за нас... За нас остава да следваме ярката светлина на тези неугасващи доблестни мъже, с цел да можем най-малко малко да се докоснем до величието им!
Ръководството, футболистите и чиновниците на ПФК „ Левски “ се покланят пред паметта на Георги Аспарухов и Никола Котков.
Ето какво написаха " сините ":
Има една неостаряваща мисъл, че гордите хора пазят тъгата в себе си. Всеки от нас го е правил, разлиствайки страниците от своето съществуване. Има обаче мигове, които биват споделяни от хиляди. Има усеща, които сплотяват и които не си отиват, колкото и безсърдечен фактор да е времето.
То от време на време просто не може да отмие тези, на които им е предопределено величие. Не може да заличи величините, които сплотяват заради непреходния си смисъл. Гунди и Котето бяха невероятни и гениални футболисти, само че за всички преди нас и след нас те ще останат знак на едно неизмеримо и сантиментално време, родило мита за величието на играта и нейните рицари на зеления килим.
Георги Аспарухов и Никола Котков бяха събитие, надхвърлящо границите на футбола. Притежаваха невероятни човешки качества и по тази причина бяха толкоз обичани. Днес, 48 години след нещастието на Витиня, България към момента ги помни. Младите слушат прехласнати историите за тяхното майсторство и човешки достолепия, а по-възрастните към момента не могат да повярват, че ги няма.
Тъгата по Гунди и Котков не е просто горест по двама велики играчи. Не е горест единствено на спортната общност, тъй като от загубата на доблестни хора постоянно боли.
Имената на Гунди и Котков напомнят, че има митове, които не умират. Затова и приказката за Георги Аспарухов и Никола Котков се споделя от татковци на синове до ден сегашен и не разрешава пламъкът на величието им да угасне. Те останаха във футболната и социална памет със своят сексапил и грациозност.
За кариерата им е написано и казано всичко. Победите и попаденията с Левски, и с националния тим ще се помнят вечно. Те бяха всенародни любимци и по тази причина до наши дни не секва скръбта по ранната им крах.
А за нас... За нас остава да следваме ярката светлина на тези неугасващи доблестни мъже, с цел да можем най-малко малко да се докоснем до величието им!
Ръководството, футболистите и чиновниците на ПФК „ Левски “ се покланят пред паметта на Георги Аспарухов и Никола Котков.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ