Публиката дойде, играта още не...
Левски претърпя една от най-бурните си зими през последните години. Откъм управителни и спонсорски промени нещата стартират да получават все по-ясни контури. И до момента в който тяхното официализиране ще би трябвало да изчака до март, шампионата към този момент стартира. И с първия мач за годината трябваше да се видят контурите на новия " наследник " тим на Георги Дерменджиев.
Солидното наличие по трибуните потвърди, че публиката на Левски гласоподава доверие на новото управническо и спорно-техническо управление. Дали поради нормалната еуфория при старт на нов дял на шампионата, дали поради топлото време и макар невижданите земетресения и неясноти през зимата, към 10 хиледи " сини " шалчета понапълниха стадион " Георги Аспарухов ".
И до момента в който публиката беше на мястото си и свърши своята работа, не можем да кажем същото за футболистите на терена. Играчите на Дерменджиев не дадоха отговор уместно на въодушевените си почитатели и ги накараха да си тръгнат малко позамръзнали и много разочаровани. Разочаровани от това, че Левски за следващ път в последните години игра постепенно, безидейно, ялово, неатрактивно. Разочаровани, че очевидно още веднъж ще би трябвало да калят нервите си със зверско самообладание.
Видно е, че треньорът и тимът в действителност потеглят от нулата и е напълно естествено да им би трябвало време. Лошото е, че даже и дребното хубави неща, построени от предните треньори, наподобяват окончателно изгубени. При Делио Роси " сините " най-малко имаха постоянна отбрана, от която към този момент няма и помен. При Славиша Стоянович виждахме мощен домашен напън и нападателен атакуващ жанр, неналичието на който се усещаше осезаемо против Локомотив. Вместо него публиката видя игра на мудна скорост, без превключване на по-горна предавка. Сякаш играчите нямаха сили за нея. Многобройните пасове по ширината на терена сред централните бранители и сред халфовете, както и безкрайното връщане обратно, пристигнаха допълнително. В последна сметка Левски би трябвало да се радва, че измъкна равенството против Локо (Пд) на фона на монотонната си игра.
Единственият позитивен миг бе стабилността на вратата, показана от Ники Михайлов. Прибързано е да се вадят заключения от един мач, само че някогашният народен пазач излезе чудесно и невъзмутимо при няколко центрирания и като цяло вдъхваше убеденост с държанието си под рамката. Допреди два месеца, всеки удар към вратата на Левски беше гол. С Михайлов този проблем към този момент наподобява решен.
Другите пред него обаче са надалеч от оптимална си форма - Цветкович и изключително Горанов са неузнаваеми, като капитанът разреши няколко пъти да бъде надбяган от Момчил Цветанов. Нуно Рейш пък се подхлъзна комично при гола на Локомотив и наподобява няма да е индивидът, кадърен да замести Холмар в дуета с Яблонски. Райнов, Тиам и Мариани размениха голям брой подавания в средата, които не доведоха до нищо. Мартин имаше и положителни моменти, само че като цяло действаше по-плахо, в сравнение с се очакваше. Тиам на няколко пъти бе на път да си изпроси жълт картон в типичните си жанр. Мариани опитваше да подхване офанзива, само че приносът му за играта е дребен, а качествата са му надалеч от стандартите за плеймейкър на Левски. Крилата Кабрал и Паулиньо също действаха предвидивмо и направиха малко рискови пробиви. В разиграванията си Левски убиваше остротата на фланговите офанзиви, които завършваха с центриране, избивано от снажните бранители на Локо.
Това би било удачна тактичност, в случай че в наказателното поле на " черно-белите " имаше централен нападател, кадърен да надскочи бранителите, да забоде два гола с глава и да реши мача. Левски няма подобен стрелец, а в случай че някой от тримата нападатели се приближава малко до тази характерност, то сигурно това не е Валери Божинов. Той надали може да надскочи доста хора, с изключение на Аймен Белаид. Затова е учудващо, че Георги Дерменджиев заложи на него, а не на Станислав Костов. Дори Серджуи Буш можеше да свърши по-добра работа, в случай, че Левски няма друга концепция, с изключение на да изсипва топки в наказателното поле.
След мача публиката въпреки всичко изпрати играчите и треньора с овации. Вярвайте ми, беше им мъчно. Отново демонстрираха самообладание. Но бъдете сигурни, че при нова издънка против Витоша и изключително при загуба от ЦСКА, заемът на доверие към Дерменджиев и " сините " звезди ще стартира да се изчерпва, аплодисментите да се трансфорат в освирквания, а цялостните трибуни - в познатите пустеещи седалки. Публиката на Левски е доста търпелива, само че и към този момент прекомерно дълго време понасям. Тя е задоволително зряла, с цел да разбере, че клубът би трябвало да се построи напълно отначало, че ще има и слаби мачове, че интервалът на излекуване, изчистване и стабилизиране, с цел да съществува клубът, ще изисква време.
И въпреки всичко, упованията към Георги Дерменджиев ще се повишават от ден на ден с всеки идващ мач и заемът към него от страна на почитателите няма да е безконечен. Той не би трябвало да повтаря грешките на различен ментор, показал се в Разград, само че неуспешен на " Герена " - Стойчо Стоев. Дерменджиев би трябвало да върне на Левски или в случай че щете да придвижи от Лудогорец, не просто дългото управление на топката, а бързите офанзиви, острите включвания по крилата, комбинациите, извеждащите пасове на скорост. Казано в резюме - атрактивния настъпателен жанр, присъщ за разградчани в последните години и исторически залегнал в " синята " идеология. Както сямиат той го назова " синьото ДНК ". Това чакат почитателите от новия ментор с дългата шуба. Дерменджиев ще получи още време да поработи върху това, тъй като всеки знае каква конюнктура завари. Но в случай че Левски започва пролетта с поредност от неприятни резултати, обстановката ще стане много по-напрегната. А в такава конюнктура Дерменджиев по-трудно ще наложи концепциите си за хубав атакуващ жанр и връщане на ДНК-то на Левски.
Изводът е, че за първия мач от новата година публиката пристигна, само че играта още не. Добре ще е за левскарите, а и за самия Дерменджиев, в случай че той и тимът съумеят по-бързо да включат на по-горна предавка. Защото това против Локомотив си беше познатата " синя " тъга.
Солидното наличие по трибуните потвърди, че публиката на Левски гласоподава доверие на новото управническо и спорно-техническо управление. Дали поради нормалната еуфория при старт на нов дял на шампионата, дали поради топлото време и макар невижданите земетресения и неясноти през зимата, към 10 хиледи " сини " шалчета понапълниха стадион " Георги Аспарухов ".
И до момента в който публиката беше на мястото си и свърши своята работа, не можем да кажем същото за футболистите на терена. Играчите на Дерменджиев не дадоха отговор уместно на въодушевените си почитатели и ги накараха да си тръгнат малко позамръзнали и много разочаровани. Разочаровани от това, че Левски за следващ път в последните години игра постепенно, безидейно, ялово, неатрактивно. Разочаровани, че очевидно още веднъж ще би трябвало да калят нервите си със зверско самообладание.
Видно е, че треньорът и тимът в действителност потеглят от нулата и е напълно естествено да им би трябвало време. Лошото е, че даже и дребното хубави неща, построени от предните треньори, наподобяват окончателно изгубени. При Делио Роси " сините " най-малко имаха постоянна отбрана, от която към този момент няма и помен. При Славиша Стоянович виждахме мощен домашен напън и нападателен атакуващ жанр, неналичието на който се усещаше осезаемо против Локомотив. Вместо него публиката видя игра на мудна скорост, без превключване на по-горна предавка. Сякаш играчите нямаха сили за нея. Многобройните пасове по ширината на терена сред централните бранители и сред халфовете, както и безкрайното връщане обратно, пристигнаха допълнително. В последна сметка Левски би трябвало да се радва, че измъкна равенството против Локо (Пд) на фона на монотонната си игра.
Единственият позитивен миг бе стабилността на вратата, показана от Ники Михайлов. Прибързано е да се вадят заключения от един мач, само че някогашният народен пазач излезе чудесно и невъзмутимо при няколко центрирания и като цяло вдъхваше убеденост с държанието си под рамката. Допреди два месеца, всеки удар към вратата на Левски беше гол. С Михайлов този проблем към този момент наподобява решен.
Другите пред него обаче са надалеч от оптимална си форма - Цветкович и изключително Горанов са неузнаваеми, като капитанът разреши няколко пъти да бъде надбяган от Момчил Цветанов. Нуно Рейш пък се подхлъзна комично при гола на Локомотив и наподобява няма да е индивидът, кадърен да замести Холмар в дуета с Яблонски. Райнов, Тиам и Мариани размениха голям брой подавания в средата, които не доведоха до нищо. Мартин имаше и положителни моменти, само че като цяло действаше по-плахо, в сравнение с се очакваше. Тиам на няколко пъти бе на път да си изпроси жълт картон в типичните си жанр. Мариани опитваше да подхване офанзива, само че приносът му за играта е дребен, а качествата са му надалеч от стандартите за плеймейкър на Левски. Крилата Кабрал и Паулиньо също действаха предвидивмо и направиха малко рискови пробиви. В разиграванията си Левски убиваше остротата на фланговите офанзиви, които завършваха с центриране, избивано от снажните бранители на Локо.
Това би било удачна тактичност, в случай че в наказателното поле на " черно-белите " имаше централен нападател, кадърен да надскочи бранителите, да забоде два гола с глава и да реши мача. Левски няма подобен стрелец, а в случай че някой от тримата нападатели се приближава малко до тази характерност, то сигурно това не е Валери Божинов. Той надали може да надскочи доста хора, с изключение на Аймен Белаид. Затова е учудващо, че Георги Дерменджиев заложи на него, а не на Станислав Костов. Дори Серджуи Буш можеше да свърши по-добра работа, в случай, че Левски няма друга концепция, с изключение на да изсипва топки в наказателното поле.
След мача публиката въпреки всичко изпрати играчите и треньора с овации. Вярвайте ми, беше им мъчно. Отново демонстрираха самообладание. Но бъдете сигурни, че при нова издънка против Витоша и изключително при загуба от ЦСКА, заемът на доверие към Дерменджиев и " сините " звезди ще стартира да се изчерпва, аплодисментите да се трансфорат в освирквания, а цялостните трибуни - в познатите пустеещи седалки. Публиката на Левски е доста търпелива, само че и към този момент прекомерно дълго време понасям. Тя е задоволително зряла, с цел да разбере, че клубът би трябвало да се построи напълно отначало, че ще има и слаби мачове, че интервалът на излекуване, изчистване и стабилизиране, с цел да съществува клубът, ще изисква време.
И въпреки всичко, упованията към Георги Дерменджиев ще се повишават от ден на ден с всеки идващ мач и заемът към него от страна на почитателите няма да е безконечен. Той не би трябвало да повтаря грешките на различен ментор, показал се в Разград, само че неуспешен на " Герена " - Стойчо Стоев. Дерменджиев би трябвало да върне на Левски или в случай че щете да придвижи от Лудогорец, не просто дългото управление на топката, а бързите офанзиви, острите включвания по крилата, комбинациите, извеждащите пасове на скорост. Казано в резюме - атрактивния настъпателен жанр, присъщ за разградчани в последните години и исторически залегнал в " синята " идеология. Както сямиат той го назова " синьото ДНК ". Това чакат почитателите от новия ментор с дългата шуба. Дерменджиев ще получи още време да поработи върху това, тъй като всеки знае каква конюнктура завари. Но в случай че Левски започва пролетта с поредност от неприятни резултати, обстановката ще стане много по-напрегната. А в такава конюнктура Дерменджиев по-трудно ще наложи концепциите си за хубав атакуващ жанр и връщане на ДНК-то на Левски.
Изводът е, че за първия мач от новата година публиката пристигна, само че играта още не. Добре ще е за левскарите, а и за самия Дерменджиев, в случай че той и тимът съумеят по-бързо да включат на по-горна предавка. Защото това против Локомотив си беше познатата " синя " тъга.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ