Публиката дойде, играта още не...
Левски претърпя една от най-бурните си зими през последните години. Откъм управителни и спонсорски промени нещата стартират да получават все по-ясни контури. И до момента в който тяхното официализиране ще би трябвало да изчака до март, шампионата към този момент стартира. И с първия мач за годината трябваше да се видят контурите на новия " наследник " тим на Георги Дерменджиев.
Солидното наличие по трибуните потвърди, че публиката на Левски гласоподава доверие на новото управническо и спорно-техническо управление. Дали поради нормалната еуфория при старт на нов дял на шампионата, дали поради топлото време и макар невижданите земетресения и неясноти през зимата, към 10 хиледи " сини " шалчета понапълниха стадион " Георги Аспарухов " .
Източник:
И до момента в който публиката беше на мястото си и свърши своята работа, не можем да кажем същото за футболистите на терена. Играчите на Дерменджиев не дадоха отговор уместно на въодушевените си почитатели и ги накараха да си тръгнат малко позамръзнали и много разочаровани . Разочаровани от това, че Левски за следващ път в последните години игра постепенно, безидейно, ялово, неатрактивно . Разочаровани, че очевидно още веднъж ще би трябвало да калят нервите си със зверско самообладание.
Видно е, че треньорът и тимът в действителност потеглят от нулата и е напълно естествено да им би трябвало време . Лошото е, че даже и дребното хубави неща, построени от предните треньори, наподобяват окончателно изгубени. При Делио Роси " сините " най-малко имаха постоянна отбрана , от която към този момент няма и помен. При Славиша Стоянович виждахме мощен домашен напън и нападателен атакуващ жанр, неналичието на който се усещаше осезаемо против Локомотив. Вместо него публиката видя игра на мудна скорост, без превключване на по-горна предавка. Сякаш играчите нямаха сили за нея. Многобройните пасове по ширината на терена сред централните бранители и сред халфовете, както и безкрайното връщане обратно, пристигнаха допълнително. В последна сметка Левски би трябвало да се радва, че измъкна равенството против Локо (Пд) на фона на монотонната си игра.
Източник:
Единственият позитивен миг бе стабилността на вратата, показана от Ники Михайлов . Прибързано е да се вадят заключения от един мач, само че някогашният народен пазач излезе чудесно и невъзмутимо при няколко центрирания и като цяло вдъхваше убеденост с държанието си под рамката . Допреди два месеца, всеки удар към вратата на Левски беше гол . С Михайлов този проблем към този момент наподобява решен.
Другите пред него обаче са надалеч от оптимална си форма - Цветкович и изключително Горанов са неузнаваеми , като капитанът разреши няколко пъти да бъде надбяган от Момчил Цветанов. Нуно Рейш пък се подхлъзна комично при гола на Локомотив и наподобява няма да е индивидът, кадърен да замести Холмар в дуета с Яблонски. Райнов, Тиам и Мариани размениха голям брой подавания в средата, които не доведоха до нищо. Мартин имаше и положителни моменти, само че като цяло действаше по-плахо, в сравнение с се очакваше. Тиам на няколко пъти бе на път да си изпроси жълт картон в типичните си жанр. Мариани опитваше да подхване офанзива, само че приносът му за играта е дребен, а качествата са му надалеч от стандартите за плеймейкър на Левски. Крилата Кабрал и Паулиньо също действаха предвидивмо и направиха малко рискови пробиви. В разиграванията си Левски убиваше остротата на фланговите офанзиви , които завършваха с центриране, избивано от снажните бранители на Локо.
Източник:
Това би било удачна тактичност, в случай че в наказателното поле на " черно-белите " имаше централен нападател, кадърен да надскочи бранителите, да забоде два гола с глава и да реши мача . Левски няма подобен стрелец, а в случай че някой от тримата нападатели се приближава малко до тази характерност, то сигурно това не е Валери Божинов . Той надали може да надскочи доста хора, с изключение на Аймен Белаид . Затова е учудващо, че Георги Дерменджиев заложи на него, а не на Станислав Костов. Дори Серджуи Буш можеше да свърши по-добра работа, в случай, че Левски няма друга концепция, с изключение на да изсипва топки в наказателното поле.
Източник:
След мача публиката въпреки всичко изпрати играчите и треньора с овации. Вярвайте ми, беше им мъчно . Отново демонстрираха самообладание. Но бъдете сигурни, че при нова издънка против Витоша и изключително при загуба от ЦСКА, заемът на доверие към Дерменджиев и " сините " звезди ще стартира да се изчерпва , аплодисментите да се трансфорат в освирквания, а цялостните трибуни - в познатите пустеещи седалки. Публиката на Левски е доста търпелива, само че и към този момент прекомерно дълго време понасям. Тя е задоволително зряла, с цел да разбере, че клубът би трябвало да се построи напълно отначало, че ще има и слаби мачове, че интервалът на излекуване, изчистване и стабилизиране, с цел да съществува клубът, ще изисква време.
И въпреки всичко, упованията към Георги Дерменджиев ще се повишават от ден на ден с всеки идващ мач и заемът към него от страна на почитателите няма да е безконечен. Той не би трябвало да повтаря грешките на различен ментор, показал се в Разград, само че неуспешен на " Герена " - Стойчо Стоев. Дерменджиев би трябвало да върне на Левски или в случай че щете да придвижи от Лудогорец, не просто дългото управление на топката, а бързите офанзиви, острите включвания по крилата, комбинациите, извеждащите пасове на скорост. Казано в резюме - атрактивния настъпателен жанр, присъщ за разградчани в последните години и исторически залегнал в " синята " идеология . Както сямиат той го назова " синьото ДНК " . Това чакат почитателите от новия ментор с дългата шуба. Дерменджиев ще получи още време да поработи върху това, тъй като всеки знае каква конюнктура завари. Но в случай че Левски започва пролетта с поредност от неприятни резултати, обстановката ще стане много по-напрегната. А в такава конюнктура Дерменджиев по-трудно ще наложи концепциите си за хубав атакуващ жанр и връщане на ДНК-то на Левски.
Източник:
Изводът е, че за първия мач от новата година публиката пристигна, само че играта още не . Добре ще е за левскарите, а и за самия Дерменджиев, в случай че той и тимът съумеят по-бързо да включат на по-горна предавка. Защото това против Локомотив си беше познатата " синя " тъга .
Идентичността се завърна, предпоставките са налични, остава единствено и тимът да заиграе
Всичко е в ръцете на футболистите и треньора
Солидното наличие по трибуните потвърди, че публиката на Левски гласоподава доверие на новото управническо и спорно-техническо управление. Дали поради нормалната еуфория при старт на нов дял на шампионата, дали поради топлото време и макар невижданите земетресения и неясноти през зимата, към 10 хиледи " сини " шалчета понапълниха стадион " Георги Аспарухов " .
Източник:
И до момента в който публиката беше на мястото си и свърши своята работа, не можем да кажем същото за футболистите на терена. Играчите на Дерменджиев не дадоха отговор уместно на въодушевените си почитатели и ги накараха да си тръгнат малко позамръзнали и много разочаровани . Разочаровани от това, че Левски за следващ път в последните години игра постепенно, безидейно, ялово, неатрактивно . Разочаровани, че очевидно още веднъж ще би трябвало да калят нервите си със зверско самообладание.
Видно е, че треньорът и тимът в действителност потеглят от нулата и е напълно естествено да им би трябвало време . Лошото е, че даже и дребното хубави неща, построени от предните треньори, наподобяват окончателно изгубени. При Делио Роси " сините " най-малко имаха постоянна отбрана , от която към този момент няма и помен. При Славиша Стоянович виждахме мощен домашен напън и нападателен атакуващ жанр, неналичието на който се усещаше осезаемо против Локомотив. Вместо него публиката видя игра на мудна скорост, без превключване на по-горна предавка. Сякаш играчите нямаха сили за нея. Многобройните пасове по ширината на терена сред централните бранители и сред халфовете, както и безкрайното връщане обратно, пристигнаха допълнително. В последна сметка Левски би трябвало да се радва, че измъкна равенството против Локо (Пд) на фона на монотонната си игра.
Източник:
Единственият позитивен миг бе стабилността на вратата, показана от Ники Михайлов . Прибързано е да се вадят заключения от един мач, само че някогашният народен пазач излезе чудесно и невъзмутимо при няколко центрирания и като цяло вдъхваше убеденост с държанието си под рамката . Допреди два месеца, всеки удар към вратата на Левски беше гол . С Михайлов този проблем към този момент наподобява решен.
Другите пред него обаче са надалеч от оптимална си форма - Цветкович и изключително Горанов са неузнаваеми , като капитанът разреши няколко пъти да бъде надбяган от Момчил Цветанов. Нуно Рейш пък се подхлъзна комично при гола на Локомотив и наподобява няма да е индивидът, кадърен да замести Холмар в дуета с Яблонски. Райнов, Тиам и Мариани размениха голям брой подавания в средата, които не доведоха до нищо. Мартин имаше и положителни моменти, само че като цяло действаше по-плахо, в сравнение с се очакваше. Тиам на няколко пъти бе на път да си изпроси жълт картон в типичните си жанр. Мариани опитваше да подхване офанзива, само че приносът му за играта е дребен, а качествата са му надалеч от стандартите за плеймейкър на Левски. Крилата Кабрал и Паулиньо също действаха предвидивмо и направиха малко рискови пробиви. В разиграванията си Левски убиваше остротата на фланговите офанзиви , които завършваха с центриране, избивано от снажните бранители на Локо.
Източник:
Това би било удачна тактичност, в случай че в наказателното поле на " черно-белите " имаше централен нападател, кадърен да надскочи бранителите, да забоде два гола с глава и да реши мача . Левски няма подобен стрелец, а в случай че някой от тримата нападатели се приближава малко до тази характерност, то сигурно това не е Валери Божинов . Той надали може да надскочи доста хора, с изключение на Аймен Белаид . Затова е учудващо, че Георги Дерменджиев заложи на него, а не на Станислав Костов. Дори Серджуи Буш можеше да свърши по-добра работа, в случай, че Левски няма друга концепция, с изключение на да изсипва топки в наказателното поле.
Източник:
След мача публиката въпреки всичко изпрати играчите и треньора с овации. Вярвайте ми, беше им мъчно . Отново демонстрираха самообладание. Но бъдете сигурни, че при нова издънка против Витоша и изключително при загуба от ЦСКА, заемът на доверие към Дерменджиев и " сините " звезди ще стартира да се изчерпва , аплодисментите да се трансфорат в освирквания, а цялостните трибуни - в познатите пустеещи седалки. Публиката на Левски е доста търпелива, само че и към този момент прекомерно дълго време понасям. Тя е задоволително зряла, с цел да разбере, че клубът би трябвало да се построи напълно отначало, че ще има и слаби мачове, че интервалът на излекуване, изчистване и стабилизиране, с цел да съществува клубът, ще изисква време.
И въпреки всичко, упованията към Георги Дерменджиев ще се повишават от ден на ден с всеки идващ мач и заемът към него от страна на почитателите няма да е безконечен. Той не би трябвало да повтаря грешките на различен ментор, показал се в Разград, само че неуспешен на " Герена " - Стойчо Стоев. Дерменджиев би трябвало да върне на Левски или в случай че щете да придвижи от Лудогорец, не просто дългото управление на топката, а бързите офанзиви, острите включвания по крилата, комбинациите, извеждащите пасове на скорост. Казано в резюме - атрактивния настъпателен жанр, присъщ за разградчани в последните години и исторически залегнал в " синята " идеология . Както сямиат той го назова " синьото ДНК " . Това чакат почитателите от новия ментор с дългата шуба. Дерменджиев ще получи още време да поработи върху това, тъй като всеки знае каква конюнктура завари. Но в случай че Левски започва пролетта с поредност от неприятни резултати, обстановката ще стане много по-напрегната. А в такава конюнктура Дерменджиев по-трудно ще наложи концепциите си за хубав атакуващ жанр и връщане на ДНК-то на Левски.
Източник:
Изводът е, че за първия мач от новата година публиката пристигна, само че играта още не . Добре ще е за левскарите, а и за самия Дерменджиев, в случай че той и тимът съумеят по-бързо да включат на по-горна предавка. Защото това против Локомотив си беше познатата " синя " тъга .
Идентичността се завърна, предпоставките са налични, остава единствено и тимът да заиграе
Всичко е в ръцете на футболистите и треньора
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ