Левски отстрани Лудогорец за Купата и показа, че върви в

Левски в профил Лудогорец за Купата и сподели, че върви в вярна посока. Успехът не донесе трофей, а нещо доста по-ценно - вяра за бъдещето. Защото Левски не просто отстрани хегемона на България през последните 11 години. “Сините ” го сториха след по-добра игра и в двата мача. Т.е. триумфът не е на база “излъгахме ги ”, а изцяло подобаващ.

Как бе реализиран той? 99% от хората мигновено ще кажат “Мъри Стоилов ”. Да, той е една от главните аргументи, само че колкото и да е добър като треньор, не е вълшебник. Истаната е, че на този стадий Лудогорец има доста по-голям бюджет от Левски и когато “сините ” са равностойни или пък по-добри от своя конкурент в три следващи срещи (б.а. включваме и тази от първенството), това значи, че аргументите са две - положителната работа в спортно-технически проект на “Герена ” и неприятната в Разград.

Нека разгледаме процесите в двата клуба, които доведоха до триумфа на Левски и провалянето за Лудогорец.

Треньорите

И Станимир Стоилов, и Анте Шимунджа са експерти, които имат триумфи зад тила си. Мъри познава по-добре родната реалност, само че това надали е чак толкоз решаващо, когато разликата в бюджетите е много огромна в интерес на “орлите ”. Голямото преимущество на Стоилов пред словенеца е, че треньорът на Левски отгваря напълно за спортно-техническите въпроси в клуба, до момента в който в Разград по предписание функционалностите на наставниците са лимитирани.

Селекцията

Това е огромният проблем на Лудогорец през последните 4-5 години, който дърпа клуба надолу и не му разрешава да извърши главната цел - влизане в групите на ШЛ или пък излизане от тези на Лига Европа.

През въпросния интервал разградчани смениха огромно количество треньори, само че усъвършенстване в представянето им не бе видяно. Напротив. През последните две години те се трансфораха в боксова круша за отборите в групите на ЛЕ.

11-кратните първенци хвърлиха милиони, с цел да вдигнат класата на тима, само че е видно, че прехвърлянията не водят до нужния резултат. В първите години на ерата “Домусчиеви ” бяха привлечени играчи като Марселиньо, Кайсара, Вандерсон, Мисиджан, Паломино, Дяков за скромни трансферни суми съпоставими с качествата им. Сега се дават милиони за футболисти, които в случай че имат скорост, им липсва обикновена техника, в случай че пък имат някаква техника - не имат темперамент, неизменност и съществено отношение към футбола. А постоянно не са нито виртуози с топка в крайници, нито от по този начин наречените бойци. Да не приказваме за акомодацията им, която продължава не с месеци, а с години.

От друга страна имаме съвсем безплатната селекция на Левски, посредством която на “Герена ” дойдоха Уелтон, Цунами, Кордоба, Краев…

Кордоба по-слаб ли е от централните бранители на Лудогорец? Не. Уелтън по-слаб ли е от крилата на разградчани? Не проличава да е по този начин. Цунами по-лош бек ли е от чужденците на противника? Не.

Значи в това направление Левски се оправя надалеч по-добре от своя конкурент, който не може да употребява съответно голямото си финансово преимущество. Защо не може да го употребява? Защото в единия клуб главният фактор е Станимир Стоилов, а в другия - Караманджуков. Колкото и да бърка Мъри при взимане на спортно-технически решения, те няма да са по-лоши от тези на шефа в Разград. Именно това би трябвало да разбере Лудогорец, в случай че желае да играе в групи на Шампионска лига. Да подбере деликатно треньор и да му гласоподава доверие от най-малко една година. Да селектира скаутско звено, отпред на което да е футболен човек и той да разяснява спортно-техническите въпроси главно с треньора и от време на време със притежателите. А не крайните решения да зависят от някакви знайни и незнайни началници, които към този момент четвърта година не носят отговорност за нищо.

Феновете

През последните години в България се наслагва мнението, че последователите надали не пречат на клубовете си. В Лудогорец и Литекс се работело умерено и по тази причина реализирали триумфи. При ЦСКА и Левски напрежението и условията на почитателите стопирали развиването на тимовете.

Напълно неправилно разбиране, което ентусиастите на “сините ” изрично опровергаха. Ако искаш да си огромен тим, който да печели решителни дуели в Европа, почитателите са едно от най-важните неща. Вчера атмосферата на “Герена ” безусловно смаза най-малко половината играчи на Лудогорец и даде криле на тези на Левски.

Но и това не е главното в дълготраен проект. Всеки клуб се нуждае от ентусиасти вид Левски и ЦСКА, тъй като точно те са най-хубавият коректив за протичащото се в клубовете. Когато футболистите се раздават - следват овации, когато подскачат при всяко единоборство и го карат на стойки (б.а. постоянно срещано събитие в Лудогорец) - биват освирквани. В Разград корективът липсва, което занижава критериите по отношение на футболисти, треньори и хората под притежателите. В момента Лудогорец реализира някакви прилични резултати само поради упоритостта на притежателите, само че тя не е задоволителна, защото няма по какъв начин братя Домусчиеви да управляват всекидневно целия спортно-технически развой и след всеки мач да вършат анализ на играчите. Това е работа на почитателите, които приветстват или недоволстват на всеки три дни в продължение на години.

Дисциплината

Изглежда, че и тук Левски се оправя по-добре. Футболистите прецизно извършват напътствията на треньора. От своя страна Стоилов не им дава да надигат глави и постоянно ги подлага на критика даже след победи. В Разград методът е по-различен. Там на състезателите се гледа като на богопомазани и те не получават обществено рецензии от хора в клуба. Ако някой треньор си разреши да недоволства от представянето им, значи е въпрос на време да бъде освободен. Добре е управлението да подхожда с нужното почитание към футболистите, само че от време на време би трябвало и стягане на дисциплината. Интересно е да забележим дали в Лудогорец отново ще “наградят ” титулярите с по-дълга лятна почивка след вчерашното им отпадане, или пък тази година ще решат да ги държат до последния кръг, с цел да им покажат, че бонусите се заслужават с положителни игри на терена, а не са даденост.