Джемили и Сезам, отвори се
Левски отнесе с 3:1 Ботев Пд посред " Колежа " и подвигна падналото си самочувствие за извънредно значимите конфликти с Шкупи в Лигата на конференциите, които могат да вкарат свежи доходи в клубната каса и да изкристализират някои игрови процеси в тима.
Сините си потеглиха от Пловдив, като възприятието е, че го направиха по този начин, като че ли в огромна част от мача играеха в задния си двор. Преди началото обаче нищо не предвещаваше, че ще се случи тъкмо по този начин. Защото взор към стартовия състав даваше много мотиви за размисъл. Сред 11-те не бяха Ноа Сонко Сундберг и Андриан Краев. Беше ли напекло слънцето спортно-техническия щаб, с цел да вземе това решение? Или пък той изпълняваше разпореждане на управлението да ги извади от състава за наставление, откакто не желаят да преподпишат контрактите си и упорстват за трансфер? А може и - толкоз ли късогледи са били на " Герена " по време на лятната пауза, че дефинираха тъкмо тях за капитани? Каквито и да са аргументите, в Пловдив сините излязоха на процедура без най-важните си играчи в централната ос и в допълнение - без хората, които са призвани да дърпат отбора напред, тъй като са сложени високо в йерархията от треньора.
Николай Костов не изглеждаше обезпокоен първоначално, само че още преди да изтече четвърт час, бе заставен да си сяда на скамейката и нервно да разисква с помощниците си, за какво тимът не може да изнесе топката. Рецептата най-малко първоначално бе елементарна - диагонални пасове към Велтон, а по-късно той да се оправя самичък. Затова и до почивката тимът в предни позиции изглеждаше като тайфа разбойници.
Бразилското ляво крило стартира да разнася като " девиз на манифестация " десния бек на жълто-черните Николай Минков и до края на мача безусловно го сдъвка и изплю. Действията му идваха бързо даже за съдията Валентин Железов, който подмина две чисти нарушавания, които трябваше да бъдат съпроводени с картони. Фланговият нападател правеше отлични пробиви, които по предписание обаче завършваха или с неопределено подаване, или със слаб изстрел. От него попиваше и Роналдо, а индивидът на върха на нападението Рикардиньо по този начин и не влезе в композиция, камо ли да насочи удар. Крилата направиха и по една отлична контра, която с удивителна лекост сами провалиха. В този хор като че ли се опитваше да влезе и Ел Джемили, макар че с придвижването си сред линиите, както и от фланга към наказателното поле новоизпеченият титуляр показваше, че може да промени статуквото. Зад тях Ивелин Попов не направи нищо значително. А младокът Асен Митков още в 18-ата минута получи жълт картон. Затова и през втората част Ботев направи едно от редките си положения с офанзива през него, която Митков щеше да пресече, в случай че нямаше публично предизвестие. За 18-те си години обаче юношеският национал работи зряло, лиши много топки и подхвана нелоши набези.
През втората част играта на Левски бе радикално друга. И всичко потегли от удивителна опция на Рикардиньо да изкара нещо от обстановка, от която не мирише, и си изкара дузпа, която самичък осъществя. Бразилецът продължи да демонстрира, че ще е главен източник на попадения, както и че може да реши сериозния проблем на отбора при изстрелите от бялата точка.
Голът успокои сините, а хората в нападението се трансфораха от " тайфа разбойници " в " Али Баба и разбойниците ". В ролята на предводител ненадейно влезе Джавад Ел Джемили. Испанецът с марокански корени пръв откри, че тръгнеш ли самоуверено с топката в крайници през центъра, отбраната на домакините просто замръзва - стои на едно място и не знае какво да прави. Доскоро отписван, 20-годишният къдрокоско сграбчи диригентската палка и потвърди, че на новата си позиция се усеща чудесно. Той като че ли бе видял преди мача, че тъкмо до " Колежа " има голямо казино. И знаеше магическите думи, с които да го разбие: " Сезам, отвори се! ". Изтичаше 74-ата минута, когато Джавад овладя пас с пета на Митков. Още с поемането смени посоката и се обърна с лице към вратата. Роналдо чудесно увлече противник към десния фланг, а роденият в Барселона състезател единствено това и чакаше. Напредна ловко и с изстрел с десния крайник от 23-24 метра я прати в горния ляв ъгъл на Ханкич - 0:2. И до момента в който за придвижването си Джавад към този момент бе загатвал, то за първи път виждахме толкоз мощен и добре ориентиран изстрел от него (б.а. - като се изключи един в Разград, когато Левски бе заложил на странна единайсеторка). И с цел да е смайването цялостно, той повтори упражнението до края още един път, само че този път с левия крайник в противоположния ъгъл. И по този начин може би най-подценяваният състезател на сините извади маршалски скиптър от войнишката си раница.
Със сигурност около разединението в публиката и митингите против управлението, неуверения старт на сезона, съблекалня, цялостна с играчи, които желаят трансфер, Левски се нуждаеше от тъкмо такова експлоадиране. " Няма ляв, няма десен " и името на Ел Джемили към този момент се скандира от почитателите. Същият този човек, поради който сините едвам не стъпиха изкривено в предходното си посещение на " Колежа ". Тогава офанзивният състезател обърка всичко, каквото можеше да се обърка. Няколко месеца по-късно Джавад даде поръчка за водеща роля в състава - сподели визия на плеймейкър и клиничен свършек. Направи го едвам в 4-ия си мач като титуляр (б.а. - общо 13-и), в който осъществя и дебютните си попадения.
Сините си потеглиха от Пловдив, като възприятието е, че го направиха по този начин, като че ли в огромна част от мача играеха в задния си двор. Преди началото обаче нищо не предвещаваше, че ще се случи тъкмо по този начин. Защото взор към стартовия състав даваше много мотиви за размисъл. Сред 11-те не бяха Ноа Сонко Сундберг и Андриан Краев. Беше ли напекло слънцето спортно-техническия щаб, с цел да вземе това решение? Или пък той изпълняваше разпореждане на управлението да ги извади от състава за наставление, откакто не желаят да преподпишат контрактите си и упорстват за трансфер? А може и - толкоз ли късогледи са били на " Герена " по време на лятната пауза, че дефинираха тъкмо тях за капитани? Каквито и да са аргументите, в Пловдив сините излязоха на процедура без най-важните си играчи в централната ос и в допълнение - без хората, които са призвани да дърпат отбора напред, тъй като са сложени високо в йерархията от треньора.
Николай Костов не изглеждаше обезпокоен първоначално, само че още преди да изтече четвърт час, бе заставен да си сяда на скамейката и нервно да разисква с помощниците си, за какво тимът не може да изнесе топката. Рецептата най-малко първоначално бе елементарна - диагонални пасове към Велтон, а по-късно той да се оправя самичък. Затова и до почивката тимът в предни позиции изглеждаше като тайфа разбойници.
Бразилското ляво крило стартира да разнася като " девиз на манифестация " десния бек на жълто-черните Николай Минков и до края на мача безусловно го сдъвка и изплю. Действията му идваха бързо даже за съдията Валентин Железов, който подмина две чисти нарушавания, които трябваше да бъдат съпроводени с картони. Фланговият нападател правеше отлични пробиви, които по предписание обаче завършваха или с неопределено подаване, или със слаб изстрел. От него попиваше и Роналдо, а индивидът на върха на нападението Рикардиньо по този начин и не влезе в композиция, камо ли да насочи удар. Крилата направиха и по една отлична контра, която с удивителна лекост сами провалиха. В този хор като че ли се опитваше да влезе и Ел Джемили, макар че с придвижването си сред линиите, както и от фланга към наказателното поле новоизпеченият титуляр показваше, че може да промени статуквото. Зад тях Ивелин Попов не направи нищо значително. А младокът Асен Митков още в 18-ата минута получи жълт картон. Затова и през втората част Ботев направи едно от редките си положения с офанзива през него, която Митков щеше да пресече, в случай че нямаше публично предизвестие. За 18-те си години обаче юношеският национал работи зряло, лиши много топки и подхвана нелоши набези.
През втората част играта на Левски бе радикално друга. И всичко потегли от удивителна опция на Рикардиньо да изкара нещо от обстановка, от която не мирише, и си изкара дузпа, която самичък осъществя. Бразилецът продължи да демонстрира, че ще е главен източник на попадения, както и че може да реши сериозния проблем на отбора при изстрелите от бялата точка.
Голът успокои сините, а хората в нападението се трансфораха от " тайфа разбойници " в " Али Баба и разбойниците ". В ролята на предводител ненадейно влезе Джавад Ел Джемили. Испанецът с марокански корени пръв откри, че тръгнеш ли самоуверено с топката в крайници през центъра, отбраната на домакините просто замръзва - стои на едно място и не знае какво да прави. Доскоро отписван, 20-годишният къдрокоско сграбчи диригентската палка и потвърди, че на новата си позиция се усеща чудесно. Той като че ли бе видял преди мача, че тъкмо до " Колежа " има голямо казино. И знаеше магическите думи, с които да го разбие: " Сезам, отвори се! ". Изтичаше 74-ата минута, когато Джавад овладя пас с пета на Митков. Още с поемането смени посоката и се обърна с лице към вратата. Роналдо чудесно увлече противник към десния фланг, а роденият в Барселона състезател единствено това и чакаше. Напредна ловко и с изстрел с десния крайник от 23-24 метра я прати в горния ляв ъгъл на Ханкич - 0:2. И до момента в който за придвижването си Джавад към този момент бе загатвал, то за първи път виждахме толкоз мощен и добре ориентиран изстрел от него (б.а. - като се изключи един в Разград, когато Левски бе заложил на странна единайсеторка). И с цел да е смайването цялостно, той повтори упражнението до края още един път, само че този път с левия крайник в противоположния ъгъл. И по този начин може би най-подценяваният състезател на сините извади маршалски скиптър от войнишката си раница.
Със сигурност около разединението в публиката и митингите против управлението, неуверения старт на сезона, съблекалня, цялостна с играчи, които желаят трансфер, Левски се нуждаеше от тъкмо такова експлоадиране. " Няма ляв, няма десен " и името на Ел Джемили към този момент се скандира от почитателите. Същият този човек, поради който сините едвам не стъпиха изкривено в предходното си посещение на " Колежа ". Тогава офанзивният състезател обърка всичко, каквото можеше да се обърка. Няколко месеца по-късно Джавад даде поръчка за водеща роля в състава - сподели визия на плеймейкър и клиничен свършек. Направи го едвам в 4-ия си мач като титуляр (б.а. - общо 13-и), в който осъществя и дебютните си попадения.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ