Италианската школа не сработи в Левски. Време е за немската
Левски най-сетне реализира трансфер на футболист, чието име е относително по-познато на публиката. " Сините " привлякоха състезател със сериозен опит и близо 100 гола в австрийската Бундеслига - шампионат, който сигурно превъзхожда българския по доста индикатори (ако не по всички). Идването на Дени Алар в тима е позитивен знак, само че за фанфари е рано. Дали това е сполучлив ход или не, ще се види в околните месеци. И на " Герена " очевидно са наясно, че подхващат някакъв риск. Австрийският нападател не е играл постоянно напоследък, по тази причина от Левски не се престрашиха да платят трансферна сума за правата му, а настояха да го вземат чартърен за 12 месеца, с цел да ревизират дали това е голмайсторът, който търсят.
Лично на мен по-голямо усещане ми направиха думите на самия Алар. " Водихме дълги диалози с треньора Хубчев, разбрахме се съвършено на немски ". Потвърждава се, че всякакви мениджърски ползи минават на назад във времето, а в предходни зими и лета такива схеми, доколкото се приказва, играха много осезаема роля в трансферната политика на " сините ". При това постоянно с отрицателни последствия. Доброто притежание на немски език от страна Петър Хубчев надали е изненада предвид на това, че той прекара повече от десетилетие в Германия като футболист и треньор, а пък е и малко аборигенска наслада да се гордеем с това, че някой е научил непознат език. Но пък можем да посочим много образци (вероятно и читателите на ТОПСПОРТ ще го създадат в мненията си), при които наши футболни и въобще спортни хора са създавали шлагери с лингвистични осъществявания или пък поради недоброто притежание на локалния диалект не са успявали да се наложат в чужбина.
А и е значимо треньорът да приказва на един език със своите играчи. Буквално и преносно. Наставникът би трябвало да откри метод да се схваща със своите подопечни, с цел да има изгледи за триумф. Левски загуби първите си две контроли, има проблеми в офанзива, следва много работа, с цел да бъде тимът сполучлив в изявите си. Футболистите би трябвало да " преведат " концепциите на треньора на терена, а това изисква време. Първото тестване на " сините " е в Европа, името на противника е задоволително благозвучно, с цел да влезе във фолклора на противниковите агитки, само че все пак построяването на тима не би трябвало да се управлява от мачовете с Ружомберок, а от цялостна идея по какъв метод би трябвало да се развива Левски.
След като италианската школа не сполучи на " Герена ", идва ред на немската. Делио Роси получи заем на доверие, на какъвто са се радвали малко на брой треньори на Левски, само че по този начин и не съумя да трансформира работата си на стадион " Георги Аспарухов " в сполучлив брак - нито по обич (макар и да беше постоянно пазят от немалка част от привържениците), нито по сметка. Просто италианският ментор и Левски не бяха един за различен, а това докара до две огромни разочарования - във финала за Купата на България против Славия и при срамното отпадане от Вадуц в Лига Европа.
Година по-късно Петър Хубчев ще се опита да придвижи всичко, което е попил от опита си в Германия, и на " Герена ". Досегашната работа на експерта недвусмислено приказва, че той държи на дисциплината, прецизното съблюдаване на тактическите инструкции, себеотдаването и сериозния принос на всеки във всяка фаза на играта. Профилът на водените от Хубчев тимове извикват паралели точно с очебийно по-дефанзивния акцент - по този начин както беше и при Роси. Такъв жанр не пасна на " сините ", а и не се харесваше на мнозина. Но когато треньорът приказва на един език с футболистите (нещо, което италианецът не съумя да постигне), изгледите за триумф евентуално са малко по-големи.
А и въпреки всичко Хубчев знае какво е да бъдеш част от Левски, въпреки и разликата сред интервала му като футболист и треньор на " сините " да е тъкмо четвърт век, в който доста неща се трансформираха на " Герена ", значително в отрицателна посока. Сега за самия Хубси, както го назоваха в Германия, е ред да обърне " сините " към по-позитивни вероятности. Германският опит сигурно може да послужи в търсенето им. /topsport.bg
Лично на мен по-голямо усещане ми направиха думите на самия Алар. " Водихме дълги диалози с треньора Хубчев, разбрахме се съвършено на немски ". Потвърждава се, че всякакви мениджърски ползи минават на назад във времето, а в предходни зими и лета такива схеми, доколкото се приказва, играха много осезаема роля в трансферната политика на " сините ". При това постоянно с отрицателни последствия. Доброто притежание на немски език от страна Петър Хубчев надали е изненада предвид на това, че той прекара повече от десетилетие в Германия като футболист и треньор, а пък е и малко аборигенска наслада да се гордеем с това, че някой е научил непознат език. Но пък можем да посочим много образци (вероятно и читателите на ТОПСПОРТ ще го създадат в мненията си), при които наши футболни и въобще спортни хора са създавали шлагери с лингвистични осъществявания или пък поради недоброто притежание на локалния диалект не са успявали да се наложат в чужбина.
А и е значимо треньорът да приказва на един език със своите играчи. Буквално и преносно. Наставникът би трябвало да откри метод да се схваща със своите подопечни, с цел да има изгледи за триумф. Левски загуби първите си две контроли, има проблеми в офанзива, следва много работа, с цел да бъде тимът сполучлив в изявите си. Футболистите би трябвало да " преведат " концепциите на треньора на терена, а това изисква време. Първото тестване на " сините " е в Европа, името на противника е задоволително благозвучно, с цел да влезе във фолклора на противниковите агитки, само че все пак построяването на тима не би трябвало да се управлява от мачовете с Ружомберок, а от цялостна идея по какъв метод би трябвало да се развива Левски.
След като италианската школа не сполучи на " Герена ", идва ред на немската. Делио Роси получи заем на доверие, на какъвто са се радвали малко на брой треньори на Левски, само че по този начин и не съумя да трансформира работата си на стадион " Георги Аспарухов " в сполучлив брак - нито по обич (макар и да беше постоянно пазят от немалка част от привържениците), нито по сметка. Просто италианският ментор и Левски не бяха един за различен, а това докара до две огромни разочарования - във финала за Купата на България против Славия и при срамното отпадане от Вадуц в Лига Европа.
Година по-късно Петър Хубчев ще се опита да придвижи всичко, което е попил от опита си в Германия, и на " Герена ". Досегашната работа на експерта недвусмислено приказва, че той държи на дисциплината, прецизното съблюдаване на тактическите инструкции, себеотдаването и сериозния принос на всеки във всяка фаза на играта. Профилът на водените от Хубчев тимове извикват паралели точно с очебийно по-дефанзивния акцент - по този начин както беше и при Роси. Такъв жанр не пасна на " сините ", а и не се харесваше на мнозина. Но когато треньорът приказва на един език с футболистите (нещо, което италианецът не съумя да постигне), изгледите за триумф евентуално са малко по-големи.
А и въпреки всичко Хубчев знае какво е да бъдеш част от Левски, въпреки и разликата сред интервала му като футболист и треньор на " сините " да е тъкмо четвърт век, в който доста неща се трансформираха на " Герена ", значително в отрицателна посока. Сега за самия Хубси, както го назоваха в Германия, е ред да обърне " сините " към по-позитивни вероятности. Германският опит сигурно може да послужи в търсенето им. /topsport.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ