&02:14:12)
Проблемът не е в парите: търпението и ясният план на Хьогмо превръщат Лудогорец в Еверест за Левски на Веласкес
Левски е с 9 точки преднина пред своя главен съперник за купата - Лудогорец, само че за сметка на това позволи три следващи провали от “орлите ” с по 0:1 в границите на месец, което остави горчив привкус у последователите на родния гранд.
Загубите са част от играта, само че когато си с упоритост да спечелиш шампионата и водиш с голяма разлика пред преследвачите, упованията са в случай че не напълно да доминираш като резултати над съперниците, най-малко да си с еднакъв баланс. Нещо, което Лудогорец неизбежно постигаше през последните 14 години и по този метод затваряше устите на критиците, че печели купите по “втория метод ”.
41  )
От началото на пролетния полусезон чухме някакви полуоправдания за провалите, само че главната причина е една:
и в трите мача Лудогорец имаше явен проект по какъв начин да играе против Левски, до момента в който “сините ” нямаха никаква концепция по какъв начин да реализират своето - било то победи за Купата и Суперкупата или тъждество преди дни в Разград.
Плановете и за трите конфликта на Пер-Матиас Хьогмо бяха елементарни, само че в същото време убийствено ефикасни. В дуела за Суперкупата изпрати Видал да играе против Майкон. Знаем, че бразилският ляв бек е доста рисков в офанзива, само че рисков в защита и при по-напористо крило изпитва проблеми.
В идващия мач за Купата норвежецът заложи на напън в първите минути, посредством който вероятно да падне гол - получи се. След това остави “сините ” да владеят топката и да разиграват дълго, само че без да основават положения.
При турнирната победа още веднъж опита с напън първоначално и бързо попадение, само че този път не се получи. Въпреки това главният проект бе различен - затваряне на празните пространства на съперника с презумцията да не се допусне гол, а в предни позиции да се означи подобен посредством статични положения. Неслучайно Ивайло Чочев, който кардинално е употребен във основни дуели най-вече след почивката, този път изигра съвсем цялостен мач.
И не на последно място Хьогмо залага на голямо самообладание, каквото Веласкес не има. В трите срещи той употребява темперамента на своя конкурент против самия него.
Един от козовете му бе, че по-емоционалният испански ментор ще се изнерви в избран миг и ще предприеме опасен ход, от който Лудогорец да се възползва. Така и стана. Центриране от корнер и рисков удар с глава на Алмейда, центриране отляво и неприсъщ за Чочев пропуск с глава, само че двете пропилени положения не го накараха да промени тактиката, схемата и метода на игра. В заключителните минути попадение от фал на Маркус след неточност при изграждане на стената и ненавременна реакция на вратаря Вуцов. Търпението е възнаградено, а задачата - реализирана.
20  )
В същото време какво направи Левски?
Веласкес непрекъснато сменяше позиции и правеше промени даже преди 80-ата минута, когато резултатът устройваше отбора му. Те объркваха повече неговите момчета, в сравнение с противника, само че испанецът не отдаде огромно значение на това.
Отборът очевидно излезе за тъждество, посредством което дефинитивно да детронира 14-кратния първенец, само че без действителна визия по какъв начин да бъде реализирано.
Изначално неверен метод заради куп аргументи. Преди мача Левски водеше с 12 точки и верният, шампионският метод бе “сините ” да не “треперят ” от противника, а да се надиграват с него.
 )
Излизаш и играеш за победа, тъй като при проваляне не губиш съвсем нищо за разлика от противника. Напрежението и притесненението от това, че си притиснат до стената, не са при теб, а в другия клуб.
Но Веласкес избра друго - бек пред бека (Алдаир, Кандем) в зоната на Недялков и без отсрещната страна да разчита на бързоного крило пред българския национал. Решението на испанеца на процедура обезврежда десния фланг на “синята ” офанзива и разреши на съперника да трансферира сили към други позиции.
Същевременно излезе без характерен централен нападател залагайки на Око-Флекс да се бори със здравите Вердон и Алмейда, а обичащият единоборствата Хуан Переа остана на пейката. Дошлият от Ботев футболист сподели още на подготовката, че не се усеща удобно на тази позиция. Той няма физиката на Сангаре, с цел да притиска централните бранители на разградчани, а като прибавим и неналичието на изобретателен полузащитник, който да борави добре с топката и да разполага с фантазията да раздра с извеждащ пас отбраната на противника, е ясно за какво Левски не сътвори нито едно състояние.
41  )
Предвид пропускливите вътрешни халфове на Лудогорец, които постоянно не покриват зоните пред личното си наказателно поле, Веласкес беше задължен да стартира с Переа, разчитайки Левски да сътвори рискове след дълги пасове към тарана и избити/свалени топки към дъгата на огромния пеналт.
Нещо, което унгарският Ференцварош правеше много сполучливо единствено няколко дни по-рано. Друг е въпросът дали колумбиецът щеше да оправдае титулярното си място, само че в отсъствието на контузения Сангаре бе естественият и верен избор за титулярна “деветка ”. Ако не се получи, по-късно се търсят различни решения и тактически разбърквания.
Подобни неточности на са първи за испанския експерт. В мача за Суперкупата реши да изненада Лудогорец с Ради Кирилов като дясно крило. Всеизвестно е, че този футболист е един от най-нестандартните в родното състезание, а през годините дриблите му нееднократно са създавали неприятности на Лудогорец. Всичко обаче се случваше на левия фланг - единствената позиция, на която е потребен.
Веласкес предприе доста рисков ход с Кирилов и при едно към този момент позабравено посещение на Черно море, извоювано от “сините ” с 3:1 след поврат. Тогава фланговият играч бе оставен да играе като десен бек даже откакто софиянци обърнаха до 2:1. Позицията му даде късмет на “моряците ” да провеждат няколко рискови набега, само че огромен пропуск ги лиши от 2:2 в 90-ата минута.
Видно е, че Веласкес има положителни хрумвания и решения за играта на тима и позиционирането на футболистите в избрани срещи, което води до доста голове във вратите на съперниците.
Това би трябвало да е сигнална лампа за него, че не би трябвало да прави кой знае какви разбърквания и против Лудогорец. Тактиката е обикновена - пускаш най-хубавите си състезатели на най-силните им позиции и седиш спокоен на пейката. Все отново Левски води с 9 точки пред своя конкурент, а не противоположното.
41  )
Възможно е “сините ” да не побеждават в оставащите два конфликта против Лудогорец, само че най-малко би трябвало да покажат посредством атрактивна игра, че купата им е заслужена. Нека не не помнят, че разградчани печелиха своите първи места не с помощта на победи против по-непрентенциозните отбори, от които постоянно губеха точки, а тъй като наваксваха тези пропуски в директните борби за върха.
Загубите са част от играта, само че когато си с упоритост да спечелиш шампионата и водиш с голяма разлика пред преследвачите, упованията са в случай че не напълно да доминираш като резултати над съперниците, най-малко да си с еднакъв баланс. Нещо, което Лудогорец неизбежно постигаше през последните 14 години и по този метод затваряше устите на критиците, че печели купите по “втория метод ”.
От началото на пролетния полусезон чухме някакви полуоправдания за провалите, само че главната причина е една:
и в трите мача Лудогорец имаше явен проект по какъв начин да играе против Левски, до момента в който “сините ” нямаха никаква концепция по какъв начин да реализират своето - било то победи за Купата и Суперкупата или тъждество преди дни в Разград.
Плановете и за трите конфликта на Пер-Матиас Хьогмо бяха елементарни, само че в същото време убийствено ефикасни. В дуела за Суперкупата изпрати Видал да играе против Майкон. Знаем, че бразилският ляв бек е доста рисков в офанзива, само че рисков в защита и при по-напористо крило изпитва проблеми.
В идващия мач за Купата норвежецът заложи на напън в първите минути, посредством който вероятно да падне гол - получи се. След това остави “сините ” да владеят топката и да разиграват дълго, само че без да основават положения.
При турнирната победа още веднъж опита с напън първоначално и бързо попадение, само че този път не се получи. Въпреки това главният проект бе различен - затваряне на празните пространства на съперника с презумцията да не се допусне гол, а в предни позиции да се означи подобен посредством статични положения. Неслучайно Ивайло Чочев, който кардинално е употребен във основни дуели най-вече след почивката, този път изигра съвсем цялостен мач.
И не на последно място Хьогмо залага на голямо самообладание, каквото Веласкес не има. В трите срещи той употребява темперамента на своя конкурент против самия него.
Един от козовете му бе, че по-емоционалният испански ментор ще се изнерви в избран миг и ще предприеме опасен ход, от който Лудогорец да се възползва. Така и стана. Центриране от корнер и рисков удар с глава на Алмейда, центриране отляво и неприсъщ за Чочев пропуск с глава, само че двете пропилени положения не го накараха да промени тактиката, схемата и метода на игра. В заключителните минути попадение от фал на Маркус след неточност при изграждане на стената и ненавременна реакция на вратаря Вуцов. Търпението е възнаградено, а задачата - реализирана.
В същото време какво направи Левски?
Веласкес непрекъснато сменяше позиции и правеше промени даже преди 80-ата минута, когато резултатът устройваше отбора му. Те объркваха повече неговите момчета, в сравнение с противника, само че испанецът не отдаде огромно значение на това.
Отборът очевидно излезе за тъждество, посредством което дефинитивно да детронира 14-кратния първенец, само че без действителна визия по какъв начин да бъде реализирано.
Изначално неверен метод заради куп аргументи. Преди мача Левски водеше с 12 точки и верният, шампионският метод бе “сините ” да не “треперят ” от противника, а да се надиграват с него.
Излизаш и играеш за победа, тъй като при проваляне не губиш съвсем нищо за разлика от противника. Напрежението и притесненението от това, че си притиснат до стената, не са при теб, а в другия клуб.
Но Веласкес избра друго - бек пред бека (Алдаир, Кандем) в зоната на Недялков и без отсрещната страна да разчита на бързоного крило пред българския национал. Решението на испанеца на процедура обезврежда десния фланг на “синята ” офанзива и разреши на съперника да трансферира сили към други позиции.
Същевременно излезе без характерен централен нападател залагайки на Око-Флекс да се бори със здравите Вердон и Алмейда, а обичащият единоборствата Хуан Переа остана на пейката. Дошлият от Ботев футболист сподели още на подготовката, че не се усеща удобно на тази позиция. Той няма физиката на Сангаре, с цел да притиска централните бранители на разградчани, а като прибавим и неналичието на изобретателен полузащитник, който да борави добре с топката и да разполага с фантазията да раздра с извеждащ пас отбраната на противника, е ясно за какво Левски не сътвори нито едно състояние.
Предвид пропускливите вътрешни халфове на Лудогорец, които постоянно не покриват зоните пред личното си наказателно поле, Веласкес беше задължен да стартира с Переа, разчитайки Левски да сътвори рискове след дълги пасове към тарана и избити/свалени топки към дъгата на огромния пеналт.
Нещо, което унгарският Ференцварош правеше много сполучливо единствено няколко дни по-рано. Друг е въпросът дали колумбиецът щеше да оправдае титулярното си място, само че в отсъствието на контузения Сангаре бе естественият и верен избор за титулярна “деветка ”. Ако не се получи, по-късно се търсят различни решения и тактически разбърквания.
Подобни неточности на са първи за испанския експерт. В мача за Суперкупата реши да изненада Лудогорец с Ради Кирилов като дясно крило. Всеизвестно е, че този футболист е един от най-нестандартните в родното състезание, а през годините дриблите му нееднократно са създавали неприятности на Лудогорец. Всичко обаче се случваше на левия фланг - единствената позиция, на която е потребен.
Веласкес предприе доста рисков ход с Кирилов и при едно към този момент позабравено посещение на Черно море, извоювано от “сините ” с 3:1 след поврат. Тогава фланговият играч бе оставен да играе като десен бек даже откакто софиянци обърнаха до 2:1. Позицията му даде късмет на “моряците ” да провеждат няколко рискови набега, само че огромен пропуск ги лиши от 2:2 в 90-ата минута.
Видно е, че Веласкес има положителни хрумвания и решения за играта на тима и позиционирането на футболистите в избрани срещи, което води до доста голове във вратите на съперниците.
Това би трябвало да е сигнална лампа за него, че не би трябвало да прави кой знае какви разбърквания и против Лудогорец. Тактиката е обикновена - пускаш най-хубавите си състезатели на най-силните им позиции и седиш спокоен на пейката. Все отново Левски води с 9 точки пред своя конкурент, а не противоположното.
Възможно е “сините ” да не побеждават в оставащите два конфликта против Лудогорец, само че най-малко би трябвало да покажат посредством атрактивна игра, че купата им е заслужена. Нека не не помнят, че разградчани печелиха своите първи места не с помощта на победи против по-непрентенциозните отбори, от които постоянно губеха точки, а тъй като наваксваха тези пропуски в директните борби за върха.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ