Обзор на добрите предложения
Левче или никак? Борисов или Пеевски? Който е осведомен с древногръцките легенди и митове, решително ще отговори: " Един господ знае! "
Казват, че предлагането на Борисов за левче партийна дотация и последвалият анонс на Пеевски за нулева дотация било надцакване, напук се кюскали двамата. Нека е напук, нали е положително! Пък и сеир да има. Още по-добро, надлежно още по-квалитетен сеир, е партиите да заплащат, с цел да влизат в Народното събрание, само че това освен че е първото, което ти идва мислено по казуса, е наивно - те нали отиват там, с цел да печелят, не да харчат.
След първичната радостна еуфория от дейностите на големците, човек се замисля.
Левче - добре. Без пари - още по-добре. Обаче по какъв начин ще се финансират партиите? Контрабанда? Услуги на предприемачи? Просия? Партийно компаньонство и депутатски хостеслък? Злите езици настояват, че партиите, най-много когато са на власт, и до момента по сходни способи се финансират, партийната дотация била единствено по този начин, да окръгля сумата. Да бъде транспарантно и под цивилен надзор? Някой да се сеща за нещо транспарантно и под цивилен надзор у нас? Че то у нас самата бистрота е непрозрачна и самият цивилен надзор има потребност от непоколебим надзор и наказания!
Ако се замислим съществено за относително почтен и съвсем легален метод за финансиране на нашичките, то това би трябвало да става още на изборите. Влизаш в тъмната стаичка, само че не дращиш по бюлетини да хабиш хартията, ами вадиш от джоба левче и го пускаш в касичката на определения от теб претендент. Като завърши изборният ден, комисията брои парите по касичките. Също както и до момента правилото е " Най-много левчета - най-вече места в Народното събрание ", само че към този момент по пътя на паричната народна власт.
Като сме тръгнали да юстираме партийно-парламентарните неща у нас в посока икономии, да вземем, та да усъвършенстваме и броя на местата в Народното събрание. Открай време се чуват гласове те да бъдат понижени, няма обаче единогласие какъв брой тъкмо да са. То е, тъй като не е открит правилото, по който това да се дефинира. Да помислим - какъв брой индивида работят действително в Народното събрание по време на съвещание? Председателят на съвещанието и водачите на парламентарните групи, които повеляват по какъв начин да се гласоподава. Значи формулата за установяване на нужния брой парламентаристи е 2(1 + n), където n е броят на парламентарните групи, а удвояването се постанова от съображения за сигурност - един настине, различен забременее, трябват запаси. Въоръжени с формула да минем със ситния математически гребен сегашния ни парламент - в него има 5 парламентарни групи (двамата единаци броим едно наум), т.е. достатъчният брой парламентаристи в този момент е 12. Колосална разлика! Веднага се освобождават 228 чифта ръчички, които езикът ни не се превърта да назовем " работни ". А какви икономии от заплати, спомагателни хонорари, наеми и, не на последно място, от тоалетна хартия (52 000 лв., което прави 52 360 рула вносна или 104 000 българска по цени на дребно)!
Намаляване на депутатската популация - добре, обаче какво ще стане с хумора у нас?! Та българският парламент е един от най-пълноводните извори на мотиви за смехории, глуми и гаври. Нищо, по-добре да линее хуморът, в сравнение с да би трябвало да се подвигат разноските за тоалетна хартия, че както я карат тия... Груб, доста недодялан опит за смешка, само че като желаеме фини смешки, да създадем нещо по въпроса, а?
Казват, че предлагането на Борисов за левче партийна дотация и последвалият анонс на Пеевски за нулева дотация било надцакване, напук се кюскали двамата. Нека е напук, нали е положително! Пък и сеир да има. Още по-добро, надлежно още по-квалитетен сеир, е партиите да заплащат, с цел да влизат в Народното събрание, само че това освен че е първото, което ти идва мислено по казуса, е наивно - те нали отиват там, с цел да печелят, не да харчат.
След първичната радостна еуфория от дейностите на големците, човек се замисля.
Левче - добре. Без пари - още по-добре. Обаче по какъв начин ще се финансират партиите? Контрабанда? Услуги на предприемачи? Просия? Партийно компаньонство и депутатски хостеслък? Злите езици настояват, че партиите, най-много когато са на власт, и до момента по сходни способи се финансират, партийната дотация била единствено по този начин, да окръгля сумата. Да бъде транспарантно и под цивилен надзор? Някой да се сеща за нещо транспарантно и под цивилен надзор у нас? Че то у нас самата бистрота е непрозрачна и самият цивилен надзор има потребност от непоколебим надзор и наказания!
Ако се замислим съществено за относително почтен и съвсем легален метод за финансиране на нашичките, то това би трябвало да става още на изборите. Влизаш в тъмната стаичка, само че не дращиш по бюлетини да хабиш хартията, ами вадиш от джоба левче и го пускаш в касичката на определения от теб претендент. Като завърши изборният ден, комисията брои парите по касичките. Също както и до момента правилото е " Най-много левчета - най-вече места в Народното събрание ", само че към този момент по пътя на паричната народна власт.
Като сме тръгнали да юстираме партийно-парламентарните неща у нас в посока икономии, да вземем, та да усъвършенстваме и броя на местата в Народното събрание. Открай време се чуват гласове те да бъдат понижени, няма обаче единогласие какъв брой тъкмо да са. То е, тъй като не е открит правилото, по който това да се дефинира. Да помислим - какъв брой индивида работят действително в Народното събрание по време на съвещание? Председателят на съвещанието и водачите на парламентарните групи, които повеляват по какъв начин да се гласоподава. Значи формулата за установяване на нужния брой парламентаристи е 2(1 + n), където n е броят на парламентарните групи, а удвояването се постанова от съображения за сигурност - един настине, различен забременее, трябват запаси. Въоръжени с формула да минем със ситния математически гребен сегашния ни парламент - в него има 5 парламентарни групи (двамата единаци броим едно наум), т.е. достатъчният брой парламентаристи в този момент е 12. Колосална разлика! Веднага се освобождават 228 чифта ръчички, които езикът ни не се превърта да назовем " работни ". А какви икономии от заплати, спомагателни хонорари, наеми и, не на последно място, от тоалетна хартия (52 000 лв., което прави 52 360 рула вносна или 104 000 българска по цени на дребно)!
Намаляване на депутатската популация - добре, обаче какво ще стане с хумора у нас?! Та българският парламент е един от най-пълноводните извори на мотиви за смехории, глуми и гаври. Нищо, по-добре да линее хуморът, в сравнение с да би трябвало да се подвигат разноските за тоалетна хартия, че както я карат тия... Груб, доста недодялан опит за смешка, само че като желаеме фини смешки, да създадем нещо по въпроса, а?
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ