Лев Толстой – Хората се гордеят с чистата си съвест

Лев Толстой – „ Хората се гордеят с чистата си съвест само, тъй като имат къса памет ”

През първата брачна нощ със София, 34-годишният Толстой заставил 18-годишната си брачна половинка да прочете на глас страниците от неговия дневник, където в детайли бил описал любовните си завършения с разнообразни дами. измежду които и крепостни селянки. „ Без никакви секрети ” – такова било веруюто на писателя за съпружеския живот. Вместо кръст, Лев Николаевич носел на гърдите си портрет на френския просветник Жан-Жак Русо. Години откакто написал, най- прославените си романи „ Война и мир ” и „ Ана Каренина ”, Толстой се отнасял скептично към първия и искрено съжалявал за втория. Той споделил в писмо до близкия си другар Афанасий Фет, какъв брой е щастлив, че в никакъв случай към този момент няма да написа такива многословни отпадъци.

Анри Матис – „ Винаги има цветя за тези, които желаят да ги видят ”

През 1961 година, Нюйоркският музей за модерно изкуство показва галерия с последните произведения на Матис. В продължение на 47 дни, никой, даже синът на художника не вижда, че една от картините е окачена погрешно. Нелогичното отражение на нарисуваната лодка в рисунката Le Bateau прави усещане на една брокерка, а срамът от позволената неточност е почистен с няколко оставки на чиновниците в МОМА. Матис страдал от меланхолия и бодърствуване, от време на време ридаел насън и се събуждал с вопли и стенания. Внезапно и без всякаква причина у него се зародил страха да не ослепее. Затова се научил да свири на цигулка – при положение, че загуби зрението си, щял да се прехранва като махленски музикант.

Чарлз Дикенс – „ Около горяща свещ постоянно се въртят мушици и буболечки, само че белким за това е отговорна свеща? ”

Чарлз Дикенс спял с глава на север. Нещо повече – той постоянно сядал с лице към север, когато пишел творбите си. Бил фен на хипнозата, наричана по негово време мезмеризъм. Едно от обичаните му развлечения било да върви в парижката морга и да преглежда неразпознатите от родственици тела.

Едвард Мунк – „ В моето изкуство се пробвах да си обясня смисъла на живота. Опитвах и да оказа помощ на останалите, да открият смисъла на своя ”

Мунк е едвам 5-годишен, когато майка му умира от туберкулоза, а малко по-късно губи и огромната си сестра. Това време поставя отпечатък върху творчеството на художника, а гибелта постоянно участва в картините му, изпълнени с трагични настроения. Неговата картина „ Викът ” (The Scream, 1895) е най-скъпоструващото произведение на изкуството, продадено на открит аукцион. Цената – 120 млн. $. В дневника си Мунк споделя, че решил да нарисува картината по време на разходка с другари, когато видял аления залез и чул „ великия зов на природата ”. „ Слънцето залязваше, небето стана кървавочервено. Обзе ме горест. Смъртно изтощен, стоях на фона на тъмната синева. Фиордът и градът бяха пронизани от езиците на пламъци... ” Мунк бил захласнат от своята работа и наричал тази пристрастеност замайване и болежка – болежка, с която не желае да се разделя и замайване, в което желае да съществува.

Пол Гоген – „ За да постигнеш нещо ново, би трябвало да се върнеш към изворите ”

Художникът е роден в Париж, само че Перу е мястото на неговото детство. Там се ражда и любовта му към екзотиката и хубостта на тропиците. Гоген постоянно сменял техники и материали, обичал и дърворезбата. Нерядко имал материални усложнения и нямал опция да си купи бои. тогава разчитал на ножа и дървото. Портите на дома си на Маркизките острови той украсил с резбовани панели. През 1889 година Гоген почнал задълбочено да учи Библията, а след това нарисувал четири платна, в които изобразил себе си като Христос.

Инфо: www.webstage.bg