Без любов се живее по-леко, но без нея няма смисъл
Лев Николаевич Толстой (9 септември 1828 – 20 ноември 1910) е съветски публицист, мъдрец, есеист, журналист и набожен модернизатор. Той е патриархът на съветската класическа литература и един от най-плодотворните писатели на всички времена. Автор е на „ Война и мир ”, „ Ана Каренина ”, „ Възкресение ”.
Толстой търси Бог през целия си умишлен живот, жадува единство с Него и дълги години се пробва да го открие в земните религии, които обаче не му дават отговори на въпросите за вярата. Толстой громи догмите и каноните. Той заземява християнската добродетелност, предадена на хората от индивида Христос в планинската му проповед. Вярата и духовността са персонален избор за всяко човешко създание, вярата е тук и в този момент. Тя няма никаква връзка с обредите и тайнствата на църквата като институция. За това волнодумство Толстой е отстранен от съветската православна черква през 1901 г.Нека всеки мете пред личната си врата. Ако всеки прави по този начин, улицата ще е чиста.Винаги ни се коства, че ни обичат за това, че сме толкоз положителни. А не се досещаме, че ни обичат, тъй като са положителни тези, които ни обичат.Всички щастливи фамилии си наподобяват, всяко нещастно семейство е нещастно по своему. Без обич се живее по-леко. Но без нея няма смисъл.Нямам всичко, което обичам, само че обичам всичко, което имам.Най-великите истини са най-простите.Ако дивакът е престанал да има вяра в своя дървен Бог, това не значи, че няма Бог, а че Бог не е дървен.Хората постоянно се хвалят с чистата си съвест единствено тъй като имат къса памет.Няма непрокопсаник, който да потърси и да не откри по-лоши от него в някакво отношение други негодници, и това да му даде мотив да се гордее и да е удовлетворен от себе си.Всичко идва при този, който умее да чака.Злото е единствено вътре в нас – т.е. там, откъдето може да бъде извадено.Същността на всяка религия е в това, че тя придава на живота подобен смисъл, който не може да бъде погубен от гибелта.Човек би трябвало постоянно да е благополучен, в случай че щастието привършва – погледни в какво си сбъркал.Сигурен съм, че смисълът на живота за всеки от нас е просто да пораства в обич.Всички вършат проекти и никой не знае дали ще доживее до вечерта.Всеки мечтае да промени света, само че никой не си слага за цел да промени себе си.Лицето и на най-злия човек разцъфтява, когато му кажат, че го обичат. Като че ли в това е щастието...
Толстой търси Бог през целия си умишлен живот, жадува единство с Него и дълги години се пробва да го открие в земните религии, които обаче не му дават отговори на въпросите за вярата. Толстой громи догмите и каноните. Той заземява християнската добродетелност, предадена на хората от индивида Христос в планинската му проповед. Вярата и духовността са персонален избор за всяко човешко създание, вярата е тук и в този момент. Тя няма никаква връзка с обредите и тайнствата на църквата като институция. За това волнодумство Толстой е отстранен от съветската православна черква през 1901 г.Нека всеки мете пред личната си врата. Ако всеки прави по този начин, улицата ще е чиста.Винаги ни се коства, че ни обичат за това, че сме толкоз положителни. А не се досещаме, че ни обичат, тъй като са положителни тези, които ни обичат.Всички щастливи фамилии си наподобяват, всяко нещастно семейство е нещастно по своему. Без обич се живее по-леко. Но без нея няма смисъл.Нямам всичко, което обичам, само че обичам всичко, което имам.Най-великите истини са най-простите.Ако дивакът е престанал да има вяра в своя дървен Бог, това не значи, че няма Бог, а че Бог не е дървен.Хората постоянно се хвалят с чистата си съвест единствено тъй като имат къса памет.Няма непрокопсаник, който да потърси и да не откри по-лоши от него в някакво отношение други негодници, и това да му даде мотив да се гордее и да е удовлетворен от себе си.Всичко идва при този, който умее да чака.Злото е единствено вътре в нас – т.е. там, откъдето може да бъде извадено.Същността на всяка религия е в това, че тя придава на живота подобен смисъл, който не може да бъде погубен от гибелта.Човек би трябвало постоянно да е благополучен, в случай че щастието привършва – погледни в какво си сбъркал.Сигурен съм, че смисълът на живота за всеки от нас е просто да пораства в обич.Всички вършат проекти и никой не знае дали ще доживее до вечерта.Всеки мечтае да промени света, само че никой не си слага за цел да промени себе си.Лицето и на най-злия човек разцъфтява, когато му кажат, че го обичат. Като че ли в това е щастието...
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ