Светият крал Ерик
Летописите и хрониките са ни оставили много малко информация за някои исторически персони. Такъв е и свети Ерик – именит шведски крал, който приел мъченическа гибел през XII-ти век. Обикновено в скандинавските летописи такива крале, за които има съмнения по кое време и дали въобще са съществували, са наричани „ кралете от сагите “.
Основният източник на информация за светия крал Ерик е неговото житие, написано през XIII-ти век, повече от 100 години след гибелта му. Историците считат, че поначало той не е бил от кралски жанр, само че се е омъжил за Кристина Харалдсен от датското кралско семейство, която била внучка на шведския крал Инге I. След като през 1156 година законният крал Сверкер І бил погубен от личния си коняр, Ерик седнал на кралския престол.
Той бил деятелен, самоуверен и обективен държател. Едно от най-известните му каузи е неговият поход във Финландия, където Ерик покръстил доста езичници. Също по този начин, основал кодекс шведски закони, който, за жалост, не достигнал до нас.
Тази активност, от една страна, му донесла популярност и прякора „ Ерик Законникът “. От друга страна, тя станала и причина за гибелта му, тъй като законите му задължавали богатите да дават 10% от приходите си на Църквата. Това му спечелило доста врагове измежду благородниците, които организирали скрит план за неговото ликвидиране.
На 18 май 1160 година Ерик отишъл в Катедралата на Упсала за празника Възнесение. Докато се молел, катедралата била заобиколена от враговете му. Той имал два разновидността за деяние в основаната обстановка. Първият бил да остане в катедралата и да се надява на милостта на съперниците си, защото убийствата в черква по това време се смятали за осквернение. Вторият: да излезе и посрещне ориста си в явно неравната идна битка.
Ерик предпочел втория вид, излязъл и даже съумял да яхне коня си, подкрепят от своята защита, която съумяла за малко да образува защитна стена към него. Но заговорниците били прекомерно доста и след късия конфликт той бил погубен.
Това подло ликвидиране го трансформирало в страдалец. В очите на народа той бил обективен и почтен крал, който се стремял да облекчи живота на елементарните си жители. Ерик бил заровен в катедралата в Упсала и определили ден за честване на паметта му – 18 май.
Едно от многото изображения на Свети Ерик в Стокхолм като алегоричен патрон на града.
Източник: Уикипедия
Въпреки това, дълго време шведски историци, най-вече с антихристиянски убеждения, изказвали подозрения дали всичко това в действителност се е случило или просто е квази-историческа легенда. Затова, през 2014 година гробницата на светия крал Ерик била отворена, а останките му – подложени на радио-въглероден разбор.
Легендата се оказала вярна. Ерик в действителност бил погубен през 1160 година. По времето на гибелта си той бил на 35-40 години. Установено е също, че височината му достигала 171 сантиметра, имал мощно тяло, хранел се добре и водел деен метод на живот. Заедно с останките разкрили кралски регалии, измежду които и кралската корона.
Именно тя провокирала най-голяма изненада. В интерес на истината, короната на светия крал Ерик разочаровала даже някои от почитателите на краля, които очаквали тя да бъде цялата от злато, скъпа, изискана и луксозна.
Но очевидно житието разказвало самата истина – Ерик бил същински християнски крал от онази ера: самоуверен боец и непретенциозен човек. Затова короната била най-обикновена, направена от мед и покрита с позлата, с груба изработка и украсена единствено с няколко скъпоценни камъка. Но това още един път припомня за скромността и кралската чест, които за същинския монарх са по-ценни от всяко богатство.
