Летният сезон е в разгара си, денят е дълъг и

Летният сезон е в разгара си, денят е дълъг и парещ, а нощите са прохладни и приятни за разходка. Любителите на мотоциклети, скутери, колела и тротинетки са яхнали своите „ стоманени коне “ и „ препускат” самоуверено по пътищата на Родината. Всяко занимание има своето уместно място и време през годината, когато да се практикува. За какво обаче би трябвало да внимаваме и по какъв начин да предпазим себе си и близките, карайки транспортно средство на две колела – поучава доктор Иван Георгиев, шеф поделение в Катедрата по ортопедия, травматология, реконструктивна хирургия и физиотерапия на ВМА.

Моторният спорт е високоскоростен, високоадреналинен и изискващ оптимално внимание. Какво първо би трябвало да направи всеки един фен на моторните спортове, с цел да не стане ненадейно пациент на Спешното поделение. Има няколко правила, които въпреки и елементарни, са безусловно наложителни, с цел да сведат до най-малко рисковете от акцидент на пътя.

Ето препоръките на доктор Георгиев:
За водачите на мотоциклети и мотопеди по закон в Република България се изисква годно удостоверение за дееспособност с изкаран курс за съответната категория, както и транспортното средство да е минало през годишен механически преглед;

Подходяща екипировка (каска за главата, ръкавици за дланите и пръстите, специфични обувки, наколенки, кожено яке с протектори за рамената, лактите и гръбначния стълб);

Съобразена скорост и нараснало внимание по отношение на пътната обстановка;

Неупотребата на алкохол – не може да си кажеш „ Аз ще пийна 2 или най-вече три бирички с другари и след това „ деликатно “ ще се прибера с мотора.

Най-честите контузии след рухване с мотор или скутер.
Травмите при пътно-транспортни катастрофи с мотоциклетист постоянно са свързани със сериозен риск, както за здравето, по този начин и за живота на пациента. Клиничната картина доста постоянно е показана от една политравма със засягане на няколко органи и системи по едно и също време (глава, гърди, стомах, крайници), което изисква оптимално бързо превозване на потърпевшия от мястото на злополуката до незабавното поделение. Тук важи правилото за „ Златния 1 час “ – това е времето от настъпване на злополуката до постъпването на пациента в противошокова зала на най-близката огромна болница и започването на дейни реанимационни мероприятия.
Какво включват тези реанимационни мероприятия:
Първият доктор, който посреща пациента в противошокова зала и така наречен „ диригент на спешността “ е реаниматорът. Той се управлява от АBCDE – protocol (airway, breathing, circulation, drugs, exposure – head to toe examination), подсигурявайки главните витални функционалности – дишане и сърдечна активност. Следва разсъбличане и обзор на потърпевшия от неврохирург, гръден хирург, коремен хирург и травматолог, назначение на съответните лабораторни и образни проучвания, като задачата е в границите на 30-40 минути болният да бъде нормализиран, да се дефинира коя е водещата контузия и екипът да може да влезе в операционната зала.

Освен тежко потърпевшите пациенти, всекидневно се сблъскваме и с по-леки и изолирани контузии: счупвания в региона на китката, счупвания и луксации в региона на рамото и ключицата, счупвания в региона на лактите и глезените, разкъсно-контузни рани и охлузвания в региона на крайниците и торса и други.

Апелът на доктор Георгиев към хората, ръководещи транспортни средства на две колела, е да не изпреварват отдясно, да карат със съобразена скорост и в никакъв случай да не не помнят, че за разлика от колите, тези транспортни средства нямат защитни колани, въздушни възглавници и купе, което да ги защищити.