Дар за Дара
Лесно е да си БезБожник в актуалната месомелачка на развлекателната промишленост, но е необходим малко „ натурален разсъдък “ измежду продуцентската машина /дружина/ на Дара, с цел да се сетят, че това надарено, красиво и „ уместно “ за задачите им момиче е И българка…
А, може би тъкмо този факт е предиздвикал интернационалната машина да употребява българския байрак /„ парчето Дара “/, с цел да легитимира цели и послания посредством текстове и държание – надълбоко непознати на националните ни полезности. Този безпорядък и мрак бе показан „ отлично “ от „ българското злато “ Дара, на непознат език, което осведомителната матрица превъплъти в идол на „ остаряло и младо “ и заложи България на „ дузпата “ за огромния шлем на геополитическия мач догодина…
Победата на „ Евровизия 2026 “ не е успех за българска просвета. Това е Евро з/Л/ов за духовно проваляне, победа на една добре смазана система, която легитимира политики за въздействие. От „ Джангъра “ /шума/ на „ Бангаранга “– няма по какъв начин да се скриеш, както от пошлостта на чалгата, тъй като както се споделя в песента „ …не ни би трябвало душа, ние просто чупим сърца… “ и даже на „ британски “, ние сме Дара.
И през днешния ден, в български учебни заведения, звънецът звънни с Бангаранга… „ изгаряме олтара “ на детското схващане и „ освобождаваме звяра вътре “ в българското школо – в детското подсъзнание… Залагаме вероятност, фантазии за бъдеще… И не като Георги Господинов – там е нужно най-малко да се чете. При Дара е нуклеарна бомба – злокобни внушения, маскирани в „ художествена форма “, която за 3 минути те прави „ международен “ /БезБожник/.
Но, в случай че това „ задкулисие “ имаше обикновена емпатия към „ националната “ принадлежност, към българската аудитория, нямаше да допусне това културно чуждопоклонничество. При ясно изразените цели на фестивала и лансиране на пошлото, сатанинското, извратеното, ненормалността – „ обикновено “ е първото място да се присъди „ по заслуги “ на „ продукта “, покриващ тези критерии.
Явно, продуцентската машина и „ AI “ биха били „ съвършени “ в избора си! …Стига постигането на тази „ цел “ да не осквернява българската просвета и българските деца…
/тоест бъдещето/. А Българска национална телевизия е социална медия и би следвало /не Дара/, а Институцията да е стожерът на националното ни достолепие.?! /Всъщност в космополитната /английска сатанинска/ ария на Дара, българско беше единствено знамето, което извади на финала. И което и знаме да беше развяла „ нашата “ надарена сладурка – „ БанГаРанга щеше да му отива “…Това е шоу бизнес и машината няма народност! Скандалът продава. Точка!Затова, нашето момиче, пред хиляди, събрани проведено на площада в София деца, възпитаници и почитатели – се самопредложи на английски музикален продуцент/Фредерик Гибсън/, а не на Иван Лечев и Делян Пеевски.
И в тази връзка, насочваме един ДАР, едно предизвикателство към/ за ДАРА – нашето слънчево и положително момиче..! Понеже световната „ PR “ машина ще превъплъти „ Бангаранга “ в международен шлагер, Дара, по един съвременен и вълнуващ метод да пресъздаде, посредством прелестния си глас и фолклорни умения, един български формат на това парче… И тази „ Бангаранга “ да стане една „ Тангра Ванга “, една българска молитва за помилван на „ изгорения български олтар “ в навечерието на 24 май…
Aвтор: Лазар Мурджев
Източник:
А, може би тъкмо този факт е предиздвикал интернационалната машина да употребява българския байрак /„ парчето Дара “/, с цел да легитимира цели и послания посредством текстове и държание – надълбоко непознати на националните ни полезности. Този безпорядък и мрак бе показан „ отлично “ от „ българското злато “ Дара, на непознат език, което осведомителната матрица превъплъти в идол на „ остаряло и младо “ и заложи България на „ дузпата “ за огромния шлем на геополитическия мач догодина…
Победата на „ Евровизия 2026 “ не е успех за българска просвета. Това е Евро з/Л/ов за духовно проваляне, победа на една добре смазана система, която легитимира политики за въздействие. От „ Джангъра “ /шума/ на „ Бангаранга “– няма по какъв начин да се скриеш, както от пошлостта на чалгата, тъй като както се споделя в песента „ …не ни би трябвало душа, ние просто чупим сърца… “ и даже на „ британски “, ние сме Дара.
И през днешния ден, в български учебни заведения, звънецът звънни с Бангаранга… „ изгаряме олтара “ на детското схващане и „ освобождаваме звяра вътре “ в българското школо – в детското подсъзнание… Залагаме вероятност, фантазии за бъдеще… И не като Георги Господинов – там е нужно най-малко да се чете. При Дара е нуклеарна бомба – злокобни внушения, маскирани в „ художествена форма “, която за 3 минути те прави „ международен “ /БезБожник/.
Но, в случай че това „ задкулисие “ имаше обикновена емпатия към „ националната “ принадлежност, към българската аудитория, нямаше да допусне това културно чуждопоклонничество. При ясно изразените цели на фестивала и лансиране на пошлото, сатанинското, извратеното, ненормалността – „ обикновено “ е първото място да се присъди „ по заслуги “ на „ продукта “, покриващ тези критерии.
Явно, продуцентската машина и „ AI “ биха били „ съвършени “ в избора си! …Стига постигането на тази „ цел “ да не осквернява българската просвета и българските деца…
/тоест бъдещето/. А Българска национална телевизия е социална медия и би следвало /не Дара/, а Институцията да е стожерът на националното ни достолепие.?! /Всъщност в космополитната /английска сатанинска/ ария на Дара, българско беше единствено знамето, което извади на финала. И което и знаме да беше развяла „ нашата “ надарена сладурка – „ БанГаРанга щеше да му отива “…Това е шоу бизнес и машината няма народност! Скандалът продава. Точка!Затова, нашето момиче, пред хиляди, събрани проведено на площада в София деца, възпитаници и почитатели – се самопредложи на английски музикален продуцент/Фредерик Гибсън/, а не на Иван Лечев и Делян Пеевски.
И в тази връзка, насочваме един ДАР, едно предизвикателство към/ за ДАРА – нашето слънчево и положително момиче..! Понеже световната „ PR “ машина ще превъплъти „ Бангаранга “ в международен шлагер, Дара, по един съвременен и вълнуващ метод да пресъздаде, посредством прелестния си глас и фолклорни умения, един български формат на това парче… И тази „ Бангаранга “ да стане една „ Тангра Ванга “, една българска молитва за помилван на „ изгорения български олтар “ в навечерието на 24 май…
Aвтор: Лазар Мурджев
Източник:
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ