Тайван: Азиатската Украйна?
Лесно е да се види за какво някои американски генерали считат, че Китай ще нахлуе в Тайван през идващото десетилетие. Опасността от нахлуване е надвиснала над самоуправляващия се остров още от 1949 година, когато победеният режим на китайските националисти там е пропъден от комунистите на Мао Цзедун. Президентът Си Цзинпин би желал да се окичи с окончателната победа в гражданската война. Нито един водач след Мао не е отдавал по-голямо значение на обединяването, което Си свързва с желанието си за " национално обновяване ". Въоръжените сили на Китай са оборудвани и подготвени за сходна атака и са инструктирани да се приготвят за нея до 2027 година, когато завършва третият петгодишен мандат на Си като водач на партията. Обединението не може да се отсрочва до безспир, споделя той.
Изминалата 2022 година донесе нови терзания, откакто ръководителят на Камарата на представителите на Съединени американски щати Нанси Пелоси посети Тайван. В очите на китайските управляващи визитата на Пелоси, въпреки и не невиждана, наруши статуквото, върху което се крепи сложният мир. Съединени американски щати не признават китайския суверенитет над Тайван, само че също по този начин не признават Тайван като самостоятелна страна. Дипломатически връзки се поддържат единствено с континентален Китай (въпреки че Тайван бива въоръжаван). Пелоси е най-високопоставеният американски политик, посещавал Тайван от десетилетия. След като тя си потегли, Китай показва възмущението си по трагичен метод. Армията му изстреля балистични ракети над острова, изпрати десетки военни кораби и самолети към териториалните му води и организира тренировки с бойни стрелби на всички места към него, като че ли се готви за обсада.
Войната сякаш наподобява неизбежна частично тъй като Китай вижда по какъв начин Тайван се отдалечава от него. Преди две генерации островът се от управляваше от военна тирания, ръководена от националистическата партия " Гоминдан " (или KMT), която най-малко на доктрина приема, че Тайван е част от Китай. Днес Тайван е витална народна власт, ръководена от президента Цай Инг-вен и нейната Демократична прогресивна партия, защитаваща независимостта. Брутният вътрешен артикул на глава от популацията е съвсем три пъти по-голям от този на континентален Китай. Свободата и просперитетът на Тайван с население към 24 млн. души (почти всички китайци от етноса хан) са имплицитно предизвикателство за автократите в Пекин. Обещанието на Китай за автономност на Тайван по модела " една страна, две системи " наподобява неубедително, откогато централната власт смачка Хонконг, с който преди този момент имаше същата договорка. Според социологически изследвания по-малко от 7% от тайванците желаят обединяване.
Отношението на Съединени американски щати също се трансформира. Страната няма формален контракт за защита с Тайван. През 70-те години на предишния век, когато Вашингтон стартира да признава държавното управление в Пекин, Ричард Никсън даже обмисляше да изостави Чан Кайши - деспотичния водач на партията КМТ. Последните американски президенти възприеха политика на " стратегическа несигурност ", целяща да спре провокациите на всички забъркани страни. Но трансформацията на Тайван направи по този начин, че е по-вероятно Съединени американски щати да им се притекат на помощ при положение на нахлуване. Президентът Джо Байдън също дава обещание да го направи (въпреки че всякога когато го споделя, съветниците му увъртат във връзка неговото изявление). Съюзниците на Съединени американски щати преглеждат всеки спор като евентуален тест за решимостта на Америка да поддържа архитектурата за сигурност в Азиатско-Тихоокеанския район.
Реклама
Според някои анализатори въпросът за войната се свежда до това дали Китай счита, че може да завоюва. И защото става все по-силен (китайският флот към този момент има повече кораби от американския), рискът се усилва. Но войната в Украйна може да повлияе върху стратегическите сметки на всички страни.
Съединени американски щати се надяват, че спорът ще убеди Тайван да показва по-голяма подготвеност за самоотбрана и да формулира по-добра тактика. Островът към този момент реши в по-малка степен да разчита на наборната войска и да построи по-мащабни професионални въоръжени сили. Но също по този начин Тайпе може да усили и военния си бюджет, който в този момент е единствено 2% от Брутният вътрешен продукт. Би могъл да схване " тактиката на таралежа ", основана на мобилни и лесни за прикриване защитни оръжейни системи, изключително противокорабни и зенитни ракети, а не да купува скъпи самолети, огромни плавателни съдове и подводници, желани от тайванските военни стратези сега. Такъв комплициран боен хардуер надали ще оцелее дълго, в случай че или когато стрелбата стартира.
От своя страна Китай преглежда нашествието на Русия като потребно предизвикателство към Запада. Но някои водачи в Пекин съпоставят обстановката с Тайван и се чудят дали той, сходно на Украйна, при възможна инвазия би могъл да се трансформира в тресавище с пагубни последствия за комунистическата партия. Като за начало поддържането на атака през водна бариера с широчина 160 км би било по-трудно, в сравнение с пресичането на сухопътна граница.
Войната с Тайван се възприема в Пекин като неприятен вид, до момента в който на масата има други варианти. Но доста специалисти считат, че другите възможности за континентален Китай понижават. Законът против сепаратизма, признат през 2005 година, задължава ръководещите в Пекин да употребяват военна мощ, в случай че считат, че мирното обединяване към този момент е невероятно. Затъването на Русия в Украйна обаче ще ги накара да натиснат бутона за пауза.
Реклама
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор The Economist
Изминалата 2022 година донесе нови терзания, откакто ръководителят на Камарата на представителите на Съединени американски щати Нанси Пелоси посети Тайван. В очите на китайските управляващи визитата на Пелоси, въпреки и не невиждана, наруши статуквото, върху което се крепи сложният мир. Съединени американски щати не признават китайския суверенитет над Тайван, само че също по този начин не признават Тайван като самостоятелна страна. Дипломатически връзки се поддържат единствено с континентален Китай (въпреки че Тайван бива въоръжаван). Пелоси е най-високопоставеният американски политик, посещавал Тайван от десетилетия. След като тя си потегли, Китай показва възмущението си по трагичен метод. Армията му изстреля балистични ракети над острова, изпрати десетки военни кораби и самолети към териториалните му води и организира тренировки с бойни стрелби на всички места към него, като че ли се готви за обсада.
Войната сякаш наподобява неизбежна частично тъй като Китай вижда по какъв начин Тайван се отдалечава от него. Преди две генерации островът се от управляваше от военна тирания, ръководена от националистическата партия " Гоминдан " (или KMT), която най-малко на доктрина приема, че Тайван е част от Китай. Днес Тайван е витална народна власт, ръководена от президента Цай Инг-вен и нейната Демократична прогресивна партия, защитаваща независимостта. Брутният вътрешен артикул на глава от популацията е съвсем три пъти по-голям от този на континентален Китай. Свободата и просперитетът на Тайван с население към 24 млн. души (почти всички китайци от етноса хан) са имплицитно предизвикателство за автократите в Пекин. Обещанието на Китай за автономност на Тайван по модела " една страна, две системи " наподобява неубедително, откогато централната власт смачка Хонконг, с който преди този момент имаше същата договорка. Според социологически изследвания по-малко от 7% от тайванците желаят обединяване.
Отношението на Съединени американски щати също се трансформира. Страната няма формален контракт за защита с Тайван. През 70-те години на предишния век, когато Вашингтон стартира да признава държавното управление в Пекин, Ричард Никсън даже обмисляше да изостави Чан Кайши - деспотичния водач на партията КМТ. Последните американски президенти възприеха политика на " стратегическа несигурност ", целяща да спре провокациите на всички забъркани страни. Но трансформацията на Тайван направи по този начин, че е по-вероятно Съединени американски щати да им се притекат на помощ при положение на нахлуване. Президентът Джо Байдън също дава обещание да го направи (въпреки че всякога когато го споделя, съветниците му увъртат във връзка неговото изявление). Съюзниците на Съединени американски щати преглеждат всеки спор като евентуален тест за решимостта на Америка да поддържа архитектурата за сигурност в Азиатско-Тихоокеанския район.
Реклама
Според някои анализатори въпросът за войната се свежда до това дали Китай счита, че може да завоюва. И защото става все по-силен (китайският флот към този момент има повече кораби от американския), рискът се усилва. Но войната в Украйна може да повлияе върху стратегическите сметки на всички страни.
Съединени американски щати се надяват, че спорът ще убеди Тайван да показва по-голяма подготвеност за самоотбрана и да формулира по-добра тактика. Островът към този момент реши в по-малка степен да разчита на наборната войска и да построи по-мащабни професионални въоръжени сили. Но също по този начин Тайпе може да усили и военния си бюджет, който в този момент е единствено 2% от Брутният вътрешен продукт. Би могъл да схване " тактиката на таралежа ", основана на мобилни и лесни за прикриване защитни оръжейни системи, изключително противокорабни и зенитни ракети, а не да купува скъпи самолети, огромни плавателни съдове и подводници, желани от тайванските военни стратези сега. Такъв комплициран боен хардуер надали ще оцелее дълго, в случай че или когато стрелбата стартира.
От своя страна Китай преглежда нашествието на Русия като потребно предизвикателство към Запада. Но някои водачи в Пекин съпоставят обстановката с Тайван и се чудят дали той, сходно на Украйна, при възможна инвазия би могъл да се трансформира в тресавище с пагубни последствия за комунистическата партия. Като за начало поддържането на атака през водна бариера с широчина 160 км би било по-трудно, в сравнение с пресичането на сухопътна граница.
Войната с Тайван се възприема в Пекин като неприятен вид, до момента в който на масата има други варианти. Но доста специалисти считат, че другите възможности за континентален Китай понижават. Законът против сепаратизма, признат през 2005 година, задължава ръководещите в Пекин да употребяват военна мощ, в случай че считат, че мирното обединяване към този момент е невероятно. Затъването на Русия в Украйна обаче ще ги накара да натиснат бутона за пауза.
Реклама
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор The Economist
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ