Как „Лешникотрошачката“ беше преосмислена, за по-добро и за по-лошо
„ Лешникотрошачката “ е ценена празнична съществена част – такава, която за всяка обичайната обработка въодушевява ляво поле извърнат към актуалното.
Има зрънце истина в коментара на Лиза Симпсън, че всички вършат „ Лешникотрошачката “, „ тъй като не е нужно да плащате за музикалните права. ” Както един път писа критикът Рослин Сулкас в The New York Times, „ Дори и не толкоз страхотните версии на балета упражняват някаква магия посредством партитурата на Чайковски, която предлага същия безконечен капацитет за хореография, както текстовете на велики пиеси за режисура. ”
Този капацитет обаче може да бъде с две остриета. Ето пет случая, в които леки ощипвания и тежки пренаписвания са преформулирали — и понякога съсипвали — известната музика на Чайковски.
Дюк Елингтън и Били Стрейхорн: „ The Nutcracker Suite “
Може...
Прочетете целия текст »
