Приказният коледен балет „Лешникотрошачката“ ще се играе през ноември и декември в Софийската опера
„ Лешникотрошачката " е баснословен балет в 2 дейности, с хореография на Мариус Петипа и Лев Иванов, по музика на Пьотър Илич Чайковски. Либретото е по приказката на Ернст Теодор Амадеус Хофман „ Лешникотрошачката и царят на мишките ". Премиерата се е състояла в Мариинския спектакъл в Санкт Петербург на 18 декември 1892 година, дружно операта на Чайковски - „ Йоланта ".
Въпреки че първичното зрелище не е било сполучливо, 20-минутната сюита, която Чайковски обособява настрана от балета, реализира триумф. Пълната версия на „ Лешникотрошачката " се радва на голяма известност от средата на 20-ти век насам и през днешния ден се извършва от доста балетни трупи, основно към Коледа.
Княз Феликс Юсупов, който живее в заточение в Лондон и Париж, е парещ обожател на Чайковски и желае да запознае западния свят с съветския талант. Князът дава солидна сума от своето благосъстояние, с цел да се слага години наред по Коледа, във Англия и във Франция, „ Лешникотрошачката ". Юсупов написа следното за композитора: „ Няма различен талант като Чайковски. Аз мога и би трябвало да бъда постоянно на страната на неговите велики творби. "
„ Лешникотрошачката " на Чайковски се трансформира в едно от неговите най-известни творби, изключително частите включени в сюитата. Произведението е известно с това, че се употребява челеста, инструмент, с който композиторът работи в неговата по-малко известна симфонична балада „ Войвода ". Въпреки че е прочут основно като отличителния солов инструмент в „ Танцът на Захарната самодива " от второ деяние на „ Лешникотрошачката ", той е употребен и на други места в същото деяние.
За балета Чайковски сплотява сили с Мариус Петипа, с който си сътрудничи и за „ Спящата хубавица ". Материалът, който Петипа избира, е акомодация на описа на Ернст Теодор Амадеус Хофман „ Лешникотрошачката и царят на мишките " от Александър Дюма-баща, наречена „ Приказка за лешникотрошачката ". Сюжетът на приказката на Хофман (и акомодацията на Дюма) е значително банален за задачите на балет в 2 дейности.
Петипа дава на Чайковски извънредно подробни указания за композирането на всяка част от творбата, в това число темпото и такта. Завършването на творбата се забавя и заради обстоятелството, че Чайковски посещава Съединени американски щати за 25 дни, с цел да дирижира концертите по откриването на Карнеги Хол.
Премиерата в България на „ Лешникотрошачката " е през 1962 година в Русенската опера. Хореографията е на Асен Манолов. Диригент тогава е Христо Станишев.
В Софийската опера „ Лешникотрошачката " ще се играе на 29.11 от 19 ч. и на 30. 11. от 11 и 19 ч., 22. 12 от 11:00 часа и на 22.12 от 19 часа, на 23.12 от 11 ч. и на 23.12 от 19 ч.,на 26.12 от 11 часа
Участват:
Марта Петкова, Никола Хаджитанев, Боряна Петрова, Емил Йорданов, Цецо Иванов, Катерина Петрова, Матю Уитъл, Вяра Иванчева, Людмила Илиева, Кристина Чочанова, Марина Маринова, Еленко Иванов, Георги Банчев и други
Художествен началник на балета на Софийската опера е Марта Петкова
Оркестър на Софийската опера и балет
Въпреки че първичното зрелище не е било сполучливо, 20-минутната сюита, която Чайковски обособява настрана от балета, реализира триумф. Пълната версия на „ Лешникотрошачката " се радва на голяма известност от средата на 20-ти век насам и през днешния ден се извършва от доста балетни трупи, основно към Коледа.
Княз Феликс Юсупов, който живее в заточение в Лондон и Париж, е парещ обожател на Чайковски и желае да запознае западния свят с съветския талант. Князът дава солидна сума от своето благосъстояние, с цел да се слага години наред по Коледа, във Англия и във Франция, „ Лешникотрошачката ". Юсупов написа следното за композитора: „ Няма различен талант като Чайковски. Аз мога и би трябвало да бъда постоянно на страната на неговите велики творби. "
„ Лешникотрошачката " на Чайковски се трансформира в едно от неговите най-известни творби, изключително частите включени в сюитата. Произведението е известно с това, че се употребява челеста, инструмент, с който композиторът работи в неговата по-малко известна симфонична балада „ Войвода ". Въпреки че е прочут основно като отличителния солов инструмент в „ Танцът на Захарната самодива " от второ деяние на „ Лешникотрошачката ", той е употребен и на други места в същото деяние.
За балета Чайковски сплотява сили с Мариус Петипа, с който си сътрудничи и за „ Спящата хубавица ". Материалът, който Петипа избира, е акомодация на описа на Ернст Теодор Амадеус Хофман „ Лешникотрошачката и царят на мишките " от Александър Дюма-баща, наречена „ Приказка за лешникотрошачката ". Сюжетът на приказката на Хофман (и акомодацията на Дюма) е значително банален за задачите на балет в 2 дейности.
Петипа дава на Чайковски извънредно подробни указания за композирането на всяка част от творбата, в това число темпото и такта. Завършването на творбата се забавя и заради обстоятелството, че Чайковски посещава Съединени американски щати за 25 дни, с цел да дирижира концертите по откриването на Карнеги Хол.
Премиерата в България на „ Лешникотрошачката " е през 1962 година в Русенската опера. Хореографията е на Асен Манолов. Диригент тогава е Христо Станишев.
В Софийската опера „ Лешникотрошачката " ще се играе на 29.11 от 19 ч. и на 30. 11. от 11 и 19 ч., 22. 12 от 11:00 часа и на 22.12 от 19 часа, на 23.12 от 11 ч. и на 23.12 от 19 ч.,на 26.12 от 11 часа
Участват:
Марта Петкова, Никола Хаджитанев, Боряна Петрова, Емил Йорданов, Цецо Иванов, Катерина Петрова, Матю Уитъл, Вяра Иванчева, Людмила Илиева, Кристина Чочанова, Марина Маринова, Еленко Иванов, Георги Банчев и други
Художествен началник на балета на Софийската опера е Марта Петкова
Оркестър на Софийската опера и балет
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ