Леонид Исаев - арабист, преподавател във Висшето училище за икономика

Леонид Исаев - арабист, учител във Висшето учебно заведение за стопанска система в Москва, разяснява за " Събота 150 " обстановката в Сирия:

Първо, интервалът на дейни военни дейности е към края си. Всички имат интерес от това, тъй като Иран, Русия и Турция са доста изтощени от присъединяване си в продължаващия няколко години спор. Второ, на прага сме на договаряния и би трябвало да се подготвим за тях. Има и някои проблеми, тъй като до момента всички тези страни са имали разнообразни визии за следвоенното бъдеще на Сирия. Както и разнообразни цели. Можем да приказваме единствено за някакви ситуативни сходства в позициите по някои въпроси. Глобалните цели са разнообразни. И по редица от противоречивите въпроси по този начин и не успяхме да се споразумеем. Мисля, че всяка от страните ще постави оптимални старания да обезпечи по-добри позиции на тези сили, на които ще залага по време на договарянията.

Доколко предлаганият от Русия конгрес на националния разговор в Сирия е съчетаем с женевския преговорен развой?

Доколкото знам, срещата в Сочи е отсрочена за януари и по този метод се разминава със срещата в Женева, която е на 28 ноември. Във всеки случай това е опция, която не е напълно ясна. Проблемът е, че до момента няма ясно виждане и схващане по какъв начин да се реализира тази среща, поради което тя беше отсрочена. Тази концепция за първи път беше изказана от Путин през октомври в границите на Валдайския клуб и към този момент, коства ми се, тя виси във въздуха и не намира практическо олицетворение. Големият въпрос е до каква степен въобще ще бъде осъществена срещата в Сочи. Със сигурност обаче тя не би трябвало да подменя женевския преговорен развой. В противоположен случай ще забележим формализация на преговорния развой и политическият разговор ще загуби всевъзможен смисъл. Могат да се водят спомагателни съвещания, само че освен това всички страни би трябвало да си дават сметка, че крайните решения за сирийското бъдеще би трябвало да се вземат единствено в Женева. При посредничеството на Организация на обединените нации и при отсъствието или минималното въздействие на външните играчи, извънредно от сирийските политически играчи.


Каква ще бъде ориста на сирийския президент Башар Асад?

Това е добър въпрос. Мисля, че можем да установяваме следния факт: Асад победи в тази война. Може би не изцяло, само че в този момент, в навечерието на преговорния развой, неговите позиции са за предпочитане пред тези на опозиционните сили. Това не е нито положително, нито неприятно, а факт, който би трябвало да отчитаме. Какво в действителност значи това? Означава, че ще ни бъде доста мъчно да намерим някакво дълготрайно решение за Сирия, тъй като страната се нуждае от същински общонационален разговор сред всички страни в спора. Трябва да бъдат решени в същността им етническите, верските, политическите и обществените спорове в Сирия. За задачата е нужен същински разговор, в който страните да са подготвени на взаимни отстъпки. Този разговор е доста мъчно изпълним, когато имаме ясно изразени победител и надвит. Не виждам никакви благоприятни условия или сили, които биха могли да накарат Асад да търси компромис. Той не желае взаимни отстъпки, тъй като се усеща победител. Проблемът на Сирия е, че можем да намерим някакво краткосрочно решение, само че не и дълготрайно стратегическо решение за целия сирийски народ. С други думи, на този стадий можем най-вече да приключим войната, само че не и да реализираме мира. От тази позиция не се колебая, че Асад и неговото баасистко държавно управление ще се задържат на власт.

Цялото изявление чуйте в звуковия файл.