Леонардо да Винчи рисува картината Мона Лиза“ през 1503-а година.

Защо Пабло Пикасо е основен заподозрян за кражбата на Мона Лиза

Леонардо да Винчи рисува картината „ Мона Лиза “ през 1503-а година. Творението и до през днешния ден се счита за една от най-ценните произведения майстора на изкуството. Не сме сигурни дали съществува закон в тези сфери, който гласи „ Никога не кради изкуството на сътрудник “, само че тъкмо това се случва през 1911-а година. На 22-и август в Лувъра влиза Луис Беру и вижда празното място там, където нормално бихте забелязали Мона. Липсата на мадам Лиза не го тормозила изключително, може би картината е свалена за фотоси на документален филм, помислил си той.

Беру бъркал, било прекомерно рано за фотоси, а и пазачите нямали спомен някой да е влизал в залата същия ден. Полицията била известена и по този начин почнало издирването на емблематичната творба на да Винчи допълнително от 1000-та пространства на музея, картината като че ли имала крайници и напуснала непринудено този храм на човешкото изкуство. Разпитан е целият личен състав и малко по-късно денем, френските вестници пускат публикация, че ще платят 50 000 франка на този, който показа къде се намира Лиза (сумата през днешния ден е приблзително 220 000 долара). Определено не липсвали такива в музея, само че въпреки всичко, Франция плачела за Лиза, мадам Лиза.

И всичко щяло да утихне доста бързо, до момента в който не се появило името на Пабло Пикасо. През 1900-та година, Пабло към този момент бил в Паржи и като доста други създатели, почнал да взе участие в ренесанса на 20-и век. Сприятели се с поета Гийом Аполинер. Гийом имал секретар на име Гери Пиерет. Аполинер знаел, че Пикасо има пристрастеност към френското изкуство и решил да се възползва от слабата защита в Лувъра. Изпратил Пиерет на разходка до музея като му споделил да вземе няколко скулптури от 3-и 4-и век на иберийски създатели.

Пикасо бил впечатлен и платил 100 франка на крадеца (около 440 $ днес). Едно от лицата на тази скулптура ще бъде показано в шедьовъра „ Les Demoiselles d`Avignon “. И всичко щяло да бъде прелестно, до момента в който Пиерет не се оказал опустошен. Печалбата от музея се оказала много лесна и бърза, затова се захванал с противозаконен експорт на изкуство, до момента в който неговият шеф не схванал тайната. В денят на неговото уволняване, изчезва и най-ценната картина в Лувъра.

Гери Пиерет

Снимка: By Неизвестен – Apollinaire: Exhibition, Paris, Bibliothèque nationale, 22 October – 30 November, 1969, [catalogue réd. par Jean Adhémar, Lise Dubief et Gérard Willemetz; préf. par Étienne Dennery, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=29747471

И по този начин стартират всички беди. Пикасо и Аполинер не били изключително дискретни в своите придобивки. Повечето скулптури били изложени на свободен взор и постоянно посетители, в това число публицисти, можели да се полюбуват на творчеството. Да не приказваме, че след изгубването на Мона Лиза, специалисти ревизирали и за останалите неналичия. Пълният лист с изчезнали движимости бил публично поместен във всеки парижки ежедневник, а това въобще не било в интерес на феновете на изкуството.

Първо се появила суматохата, след това тръгнали оферти за бягство от Франция, а на финала, мистичните фенове на изкуството събрали статуите и решили да ги хвърлят в Сена. Сърцето му не разрешавало да се изхвърли статуите, по-стари от самия него и на сутринта, дружно със своя сателит, още веднъж се върнали в квартирата с цялостен куфар. Как да се унищожи нещо, което принадлежи на цялото човечество? Паниката стигнала нови върхове и тогава Аполинер предложил да извикат редактор от Париж-Журнал, с цел да му връчат откраднатите артефакти с едно изискване – да резервира загадка, от кое място ги е намерил.

Андре Салмон в дясно, дружно с Пабло Пикасо (средата) и Амедео Модиляни.

Снимка: By Amedeo Modigliani (1884–1920) – Modigliani Institut Archives Légales, Paris-Rome http://www.museothyssen.org/thyssen/exposiciones/WebExposiciones/2008/modigliani/fundacion/fundacion9_ing.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4766641

И горкият Андре Салмон понесъл търсеното изкуство, дал го на управляващите и вместо благодарности, бедният Андре бил разпънат на кръст от полицията и като същински воин, мигновено издал тайната. Двамата „ донори “ на изкуството били задържани и превърнати в съществени обвинени за осъщественото действие. Вестниците пък се надпреварват да пишат измислици за Пикасо и да го показват като коренен художник, държащ цяла войска от хора, извършващи кражба на картини.

И това не е всичко, в съда, двамата юнаци побързали да се отрекат един от различен, да изясняват, че в никакъв случай не са се познавали, въпреки и всички в Париж да са знаели една по-различна истина. Разбира се, съдията се наслушал на всичките избълвани нелепости, решил да ги пусне и да елементарни кражбата, въпреки всичко всичко е било добре защитавано и върнато в положително положение. Пикасо и неговият сателит Аполинер не разкрили, че Пиерет е минал около Лувара, с цел да набави въпросните произведения. И по този начин, Мона Лиза изчезнала вечно или най-малко по този начин споделят.

Историята продължава в Италия през 1913-а година. Алфредо Гери от Флоренция получил писмо, в което човек на име Леонардо споделя, че има Мона Лиза и е подготвен да я продаде. След замяна на писма, Алфредо (известен търговец на изкуство) почнал да демонстрира интерес. За да няма неприятни изненади, италианският вложител потърсил специалиста и добър другар Джиовани Поджи, който разполагал с истински фотографии на Мона Лиза и можел да разпознае фалшификатите по метода, по който се износва дървото върху оригинала. 3-мата се събират в хотелската стая и в действителност получават правото да видят творбата, в миналото красяла Лувъра, в хотелската стая на този тайнствен Леонардо.

Снимка: By Unknown – http://www.yourbrushwiththelaw.com/_pictures/csac/perugia_mugshot.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2712263

Предложена е сума от 500 000 лири (или 2 милиона долара). По това време, вестниците имат вяра, че действителната стойност е към 20 милиона $. Картината била отнесена в галерията, където ще бъде проверявана от настоящите фотоси. Италианците знаели към този момент истината и предложили на незнайния търговец да се прибере в хотелската стая и да изчака позвъняване – парите въпреки всичко би трябвало да се съберат. Вместо да извадят мечтаната сума, търговците позвънили на полицията и всичко останало е история. Оказало се, че Пиерет нямал нищо общо с въпросния Леонардо. Героят, отмъкнал картината носи името Винченцо Перуджия. От 1910-а до 1911-а година, Вини работил като защита на музея, явно не му плащали изключително добре, с цел да не се изкуши и да се възнагради с творба на изкуството. На въпроса „ Защо тъкмо Мона Лиза? “ Винченцо дал отговор, че това била най-малката картина в целия музей.

Друг забавен въпрос е по какъв начин човек с височина от 160 сантиметра може да повдигне картина с рамка, тежаща 91 кг? Това предиздвикало полицията да има вяра, че причинителят не работил самичък. И по този начин, идващият значим въпрос, прокрадващ се най-вероятно в съзнанието на всички е: за какво никой не помислил по какъв начин да обезопаси толкоз скъпа картина, тъй че кражбата ѝ да не изисква просто събаряне от стената? Френските управляващи желали да бъдат сигурни, че при пожар ще могат да изнесат бързо по-ценните произведения. Наложило се да чака 28 месеца с картината и най-после я преместил в скрито поделение на автомобила си, а по-късно да мине границата.

Пред съда споделя, че желал да върне картината назад в Италия, където принадлежала, само че истината е, че просто желал да изкара пари. Винченцо си мислил, че творбата била открадната от Наполеон, а истината е малко по-различна. Самият Леонардо да Винчи я носи във Франция и я продава на крал Франсоа 1-и. Съдът осъжда Винченцо на година и петнадесет дни затвор, само че откакто делото се проточва, крадецът е прекарал сериозна част от времето си зад решетките, очаквайки присъда, времето се понижава на седем месеца, обжалването от юриста му съумява да анулира напълно присъдата и да освободи грешника Историята на индивида, прекарал към 2 години с Мона Лиза приключва малко тъжно. На 44-годишна възраст, Винченцо умира във Франция като бояджия. Мона Лиза продължава да е тъкмо там, където бихте очаквали да я намерите – Лувъра.