Учени направиха сензационно откритие за Мона Лиза
Леонардо да Винчи е нарисувал „ Мона Лиза “, употребявайки специфична техника, с цел да я скицира, откриха френските учени. Те имат вяра, че оригиналът е може да се запази, а от него да се създадат копия на картината.
Леонардо да Винчи е нарисувал „ Мона Лиза “ върху щрихите на схема, откриха откриватели от университета Поатие и френската компания Lumiere Technology, профилирана в мултиспектрална снимка. Авторите описаха за своето изобретение в публикация в Journal of Cultural Heritage.
Други изследвания разкриват някои особености на картината - прерисуването на пръстите на лявата ръка, структурните елементи на подлакътниците, връзките на воала на лявото рамо, само че за следите от щрихите на скицата не са загатва в изявленията, утоянчва в..
„ Лувърът ме предложения, тъй като аз съм откривател на новата мултиспектрална камера с висока резолюция “ изяснява Паскал Кот, един от създателите на работата. Кот е създал технология, способна да открива отразената светлина при 13 дължини на вълната. Той взима за основа метода на инфрачервената снимка, който преди този момент бе употребен за откриване на детайлите, скрити под повърхността на картините.
През 2004 година Кот прави над 1650 фотоси на Мона Лиза. За да ги изучи в елементи, това му лиши 15 години. Използвайки композиция от инфрачервена снимка и инфрачервена рефлектография, Кот съумя да открие въглеродните линии в по-светлите области на картината.
„ Оптичната система ни разрешава да виждаме доста фини елементи, а високата сензитивност обезпечава доста огромно увеличаване на слабия сигнал, - споделя Кот. - Сполверо на челото и на ръката издава следи от линии от схема. Сполверо е техника, зародила в Италия, при която контурите на рисунката се трансферират върху платното, стената или друга повърхнина благодарение на ленена торба, цялостна с мрачен прахуляк (например въглен), която се слага и притиска върху повърхността на перфорираната схема от хартия или пергамент. Прахът прониква през дупките, пробити през хартията и оставя контурите на шаблона под формата на линии, формирани от дребни точки.
По-ранни проучвания демонстрират, че да Винчи е употребявал сполверо и при основаването на други свои известни картини, като ''Дамата с хермелина'', ''Портрет на Джиневра да Бенчи'' и ''Красивата Ферониера''.
Това обаче е първия път, в който на ''Мона Лиза'' бяха открити следи от сполверо, означават създателите на работата. А това значи, че има късмет самата схема, направена от ръката на Леонардо да Винчи, да е оживяла някъде и, евентуално, позата на Мона Лиза върху нея да е друга. От видяните линии на скицата излиза наяве, че Да Винчи е направил някои корекции преди окончателната комбинация.
„ Откритието на сполверо не ни изненада, - пишат създателите на работата. - Този способ се преподава в работилницата, където се учил и Да Винчи, и потреблението му се вижда и в други творби.
Те акцентират няколко аргументи, заради които това изобретение е значимо:
1. Използването на сполверо при основаването на Мона Лиза е демонстрирано за първи път.
2. Това дава на творбата място в историята на живописта от интервала, когато сполверото е било необятно употребявано.
3. Това потвърждава съществуването на истинската схема върху картон, която по-късно може да бъде копирана няколко пъти.
4. Проучването разрешава да се оцени степента на независимост, която да Винчи си е дал при основаването на картината.
5. Резултатите обогатяват базата данни за техниката на Да Винчи - да вземем за пример разстояние сред дупките, черните точки, ширината на линията от молив.
Изследванията на Кот разкриха и други невиждани до момента детайлности. Например, тъкмо над главата на Мона Лиза можете да се видят белези, които могат да бъдат схема на фиба за коса. Във Флоренция, по време на рисуването на картината, те не бяха на мода, тъй че, явно, фибата не е попаднала в окончателната версия на картината.
Според Кот това демонстрира, че картината е била освен портрет, а по-скоро алегорично произведение или изображение на „ нереалната жена, която наподобява на богиня “.
Преди няколко години френските учени организираха послойно рентгеново флуоресцентно сканиране на Мона Лиза в музея на Лувъра. Те считат, че са съумели да разгадаят мистерията на техниката сфумато, която прави картините на Да Винчи толкоз правдоподобни. Техниката включва меко обрисуване на фигурите и предметите, което разрешава да се покаже околния въздух, който ги обгръща.
Както се обясни, Да Винчи е бил кадърен да нанася пластовете багра с дебелина единствено от няколко микрона, като общата дебелина на пласта не надвишава 30-40 микрона. Комбинацията от пластове с друга дебелина и цветове основава размера в картината, и мъглата, която разтваря контурите и ги прави толкоз реалистични, означават откривателите.
Леонардо да Винчи е нарисувал „ Мона Лиза “ върху щрихите на схема, откриха откриватели от университета Поатие и френската компания Lumiere Technology, профилирана в мултиспектрална снимка. Авторите описаха за своето изобретение в публикация в Journal of Cultural Heritage.
Други изследвания разкриват някои особености на картината - прерисуването на пръстите на лявата ръка, структурните елементи на подлакътниците, връзките на воала на лявото рамо, само че за следите от щрихите на скицата не са загатва в изявленията, утоянчва в..
„ Лувърът ме предложения, тъй като аз съм откривател на новата мултиспектрална камера с висока резолюция “ изяснява Паскал Кот, един от създателите на работата. Кот е създал технология, способна да открива отразената светлина при 13 дължини на вълната. Той взима за основа метода на инфрачервената снимка, който преди този момент бе употребен за откриване на детайлите, скрити под повърхността на картините.
През 2004 година Кот прави над 1650 фотоси на Мона Лиза. За да ги изучи в елементи, това му лиши 15 години. Използвайки композиция от инфрачервена снимка и инфрачервена рефлектография, Кот съумя да открие въглеродните линии в по-светлите области на картината.
„ Оптичната система ни разрешава да виждаме доста фини елементи, а високата сензитивност обезпечава доста огромно увеличаване на слабия сигнал, - споделя Кот. - Сполверо на челото и на ръката издава следи от линии от схема. Сполверо е техника, зародила в Италия, при която контурите на рисунката се трансферират върху платното, стената или друга повърхнина благодарение на ленена торба, цялостна с мрачен прахуляк (например въглен), която се слага и притиска върху повърхността на перфорираната схема от хартия или пергамент. Прахът прониква през дупките, пробити през хартията и оставя контурите на шаблона под формата на линии, формирани от дребни точки.
По-ранни проучвания демонстрират, че да Винчи е употребявал сполверо и при основаването на други свои известни картини, като ''Дамата с хермелина'', ''Портрет на Джиневра да Бенчи'' и ''Красивата Ферониера''.
Това обаче е първия път, в който на ''Мона Лиза'' бяха открити следи от сполверо, означават създателите на работата. А това значи, че има късмет самата схема, направена от ръката на Леонардо да Винчи, да е оживяла някъде и, евентуално, позата на Мона Лиза върху нея да е друга. От видяните линии на скицата излиза наяве, че Да Винчи е направил някои корекции преди окончателната комбинация.
„ Откритието на сполверо не ни изненада, - пишат създателите на работата. - Този способ се преподава в работилницата, където се учил и Да Винчи, и потреблението му се вижда и в други творби.
Те акцентират няколко аргументи, заради които това изобретение е значимо:
1. Използването на сполверо при основаването на Мона Лиза е демонстрирано за първи път.
2. Това дава на творбата място в историята на живописта от интервала, когато сполверото е било необятно употребявано.
3. Това потвърждава съществуването на истинската схема върху картон, която по-късно може да бъде копирана няколко пъти.
4. Проучването разрешава да се оцени степента на независимост, която да Винчи си е дал при основаването на картината.
5. Резултатите обогатяват базата данни за техниката на Да Винчи - да вземем за пример разстояние сред дупките, черните точки, ширината на линията от молив.
Изследванията на Кот разкриха и други невиждани до момента детайлности. Например, тъкмо над главата на Мона Лиза можете да се видят белези, които могат да бъдат схема на фиба за коса. Във Флоренция, по време на рисуването на картината, те не бяха на мода, тъй че, явно, фибата не е попаднала в окончателната версия на картината.
Според Кот това демонстрира, че картината е била освен портрет, а по-скоро алегорично произведение или изображение на „ нереалната жена, която наподобява на богиня “.
Преди няколко години френските учени организираха послойно рентгеново флуоресцентно сканиране на Мона Лиза в музея на Лувъра. Те считат, че са съумели да разгадаят мистерията на техниката сфумато, която прави картините на Да Винчи толкоз правдоподобни. Техниката включва меко обрисуване на фигурите и предметите, което разрешава да се покаже околния въздух, който ги обгръща.
Както се обясни, Да Винчи е бил кадърен да нанася пластовете багра с дебелина единствено от няколко микрона, като общата дебелина на пласта не надвишава 30-40 микрона. Комбинацията от пластове с друга дебелина и цветове основава размера в картината, и мъглата, която разтваря контурите и ги прави толкоз реалистични, означават откривателите.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ