Ленивците са известни с това, че не бързат. Те ядат,

Ленивците са известни с това, че не бързат. Те ядат, спят и висят по дърветата по през целия ден, без да се тормозят за нищо на света.

Или най-малко по този начин изглежда…

Оказва се, че има доста основателни аргументи ленивците да са толкоз мързеливи – и мързелът не е една от тях. Ето и някои неща, които би трябвало да знаете за това животно.

Сладкото бебе на фотографията е двупръст безделник, от който има два типа, принадлежащи към семейство Megalonychidae. Четирите типа трипръсти ленивци, въпреки това, са част от семейство Bradypodidae. Двете групи са единствено далечни родственици и сред тях има няколко забележителни разлики. Докато трипръстите са дейни денем, двупръстите са нощни същества; трипръстите са по-малки и по-бавни от двупръстите и имат по-тъмни лицеви белези, които от време на време могат да наподобяват по този начин, като че ли ленивецът се усмихва.

Имената са ненапълно неверни – и двата имат по три пръста, само че единствено на задните крака. Истинската разлика се отнася до пръстите на предните; едното семейство има два, а другото – три.

Megatherium americanum

И двупръстите, и трипръстите са еволюирали от гигантските ленивци, най-големите от които са тежали по няколко тона и са били високи към 3-4 метра. Този тип е липсващ преди към 10 000 години, евентуално заради ловуване от страна на ранните хора.

Те не са известни с изострените си сетива и това важи с особена мощ за зрението им. Майката трипръст безделник не може да забележи личното си бебе от 1,5 метра разстояние, а свадливи мъжки ленивци са следени да се пробват, само че да не съумяват да се ударят един различен от сходно разстояние.

Според учените за това е отговорна генетична разновидност. Трипръстите се раждат без конусовидни кафези в очите си, които са нужни за различаване на цветовете. В резултат на това те виждат нещата в черно и бяло, освен това с по-слаба резолюция. Освен това мъчно се оправят с ярката светлина – което не е най-хубавата линия за на ден създание.

Ленивците са мъчително мудни на сушата. Задните им крайници са слаби, тъй че би трябвало да употребяват ръцете и силата на горната част на тялото, с цел да се теглят напред. Ако ги пуснете във вода обаче, те ще могат да се движат три пъти по-бързо. Дългите им предни ръце ги вършат умели плувци и те могат да задържат дъха си под вода до 40 минути.

Ако наоколо има воден басейн, те могат да скочат в него и да го употребяват като директен път, с цел да се придвижват по-бързо из гората. В горния клип, разказан от сър Дейвид Атънбъро, мъжки безделник плува колкото може по-бързо – което е много бързо за него – с цел да наблюдава брачния вик на женски безделник.

Не е загадка, че ленивците са… мързеливи. Времето им за реакция е към 1/4 от това на индивида и се движат със скорост от 2 до 3 метра в минута. Всъщност трипръстите ленивци са най-бавните животни на Земята, изпреварвайки други пословично мудни животни като гигантските костенурки и охлювите.

Когато са били научно документирани за първи път през XVIII в., те са били грубо разказани като „ най-ниската форма на битие “. Но те не са измрели посредством точно на своята бавност. Ленивците се хранят най-вече с листа, а на стомасите им, които имат четири отдела, може да им отнеме до един месец, с цел да усвоят храната. Зелените листа не са доста хранителни, тъй че те би трябвало да пестят колкото се може повече сила, с цел да оцелеят, а това значи да се движат по-малко. Като бонус бавните им придвижвания им оказват помощ да останат незабелязани от хищници, които разчитат на зрението си, с цел да преследват плячка, като ягуари, оцелоти и орли.

Без камуфлажа, който им обезпечават листата на горските корони, е доста по-вероятно да бъдат видяни от хищници. Около половината от всички смъртни случаи на ленивци се случват, когато те са на земята – а те слизат най-много до тоалетна. Защо обаче би трябвало да слизат? Може би това е обвързвано с размножаването и маркирането на дървото, на което са, с цел да може евентуалната партньорка да го откри. „ Каквато и да е повода, би трябвало да се случва нещо доста значимо, като на живот и гибел “, споделя пред The Washington Post биологът Ребека Клиф. „ Вероятно е нещо обвързвано с размножаването, тъй като това е движещият факт зад безумното държание на множеството животни. “

Ленивците са в симбиоза с водораслите. Проучванията демонстрират, че тази растителност от време на време се предава от майката безделник на нейното бебе, като това е взаимно потребно и за животното, и за водораслите: дългата четина основава комфортен дом за тях като те елементарно гълтам водата, нужна им за живот, а животните получават четина със зелен нюанс, която служи за камуфлаж. Ленивците също по този начин се хранят с водораслите, които им обезпечават по този начин нужния източник на хранителни субстанции.

Женските стартират процеса на ухажване, като издават мощен, висок вик, с цел да оповестят на мъжките, че са подготвени да се чифтосат. „ Този зов е мощно „ иииии “, което продължава към 1 секунда “, споделя откривателят Адриано Киарело. Учените не са сигурни в особеностите на ухажването или копулацията на ленивците, нито даже дали мъжките ще се борят между тях за партньорката (или битките им са териториални). Каквито и да са детайлностите, последващият интервал на бременност е сред 5 и 6 месеца, след което дамата ще роди едно бебе безделник.

Този специфичен гений ги слага в една категория с доста сови – и при двата типа тази дарба се дължи на костната им конструкция. Ленивците имат спомагателни прешлени в основата на шията си, които им разрешават да гледат във всички направления с лекост. Въпреки че те не се пазят изключително изкусно, най-малко могат да видят по кое време се доближава заплаха.

Средно по към 20 години, само че някои типове могат да оцелеят и по-дълго, в плен. Най-възрастният безделник в света – женски, наименуван Мис Си – умря през 2017 година на 43 години. Тя е живяла цялостен живот в австралийския зоопарк в Аделаида.