Лена Бориславова: Почивай в мир, приятелю!
Лена Бориславова уважи Асен Григоров с къс пост във Facebook.
" Почивай в мир, приятелю ", написа тя.
" Почивай в мир, приятелю. Много научих от теб и беше същинска привилегия да те познавам! ", показва и Кирил Петков.
Ето какво написа Захара Карабашлиев:
За трима мъртъвци. Преди малко разбрах, че е умрял чудесния Асен Григоров, ненавършил 60. Рак. Винаги ми е напомнял външно на татко ми Тодор, който също умря на днешния ден на 60 и няколко, също от рак, преди да прочете моя книга, или види пиеса… Баща ми не беше най-положителния облик за мен, само че беше мощен облик и се появява съвсем на всички места, във всичко, което съм писал.
Третият мъртъв, който загатвам през днешния ден е Иван Петров — шеф на издателство и печатница “Абагар ” във Велико Търново — интелектуалец, експерт, другар, чието заравяне е на следващия ден. Всеки диалог с Иван завършваше с поздрава на късните римски стоици: “Бъди здрав! ” В неговата печатница излиза и това томче на Сенека (превод: Анма Шелудко), което прелиствам през днешния ден, колкото поради мъртъвците, толкоз и поради живота, който споделяме всички. И няма страница, в която да не намирам какво да подчертая:
“… лови всяка минута. И ще стане така, че в случай че овладееш днешния ден, ще си по-малко подвластен от утрешния. Докато го отлагаме, животът си минава. ”
“Заблуждаваме се, гледайки на гибелта като на нещо идно - огромна част от нея към този момент е отминала. Годините зад тила ни принадлежат на гибелта. ”
Мир на душите им!
Ето и думите на Ралица Ковачева:
През 2007 година работех в един утринен блок. Никак не бях щастлива там, нито персонално, нито професионално. Реших да напусна и започнах да си диря работа. Тогава ми се обади Асен Григоров и сподели, изчакай, не мога да ти кажа какво и докога, само че изчакай. И аз изчаках. Така създадохме Ре:тв, която и до през днешния ден е най-скъпият на сърцето ми професионален план. Тогава, с помощта на Асен, се научих да скачам и да поемам професионални опасности. Направих го още доста пъти по-късно, с цел да науча най-важния урок - не е ужасно да почваш изначало, вълнуващо е. Години по-късно, в " Булевард България " за първи път започнах интензивно да се занимавам с инспекция на обстоятелствата, което се трансформира в следващото ми професионално предизвикателство. Пак там Асен ми даде късмет, въпреки и жена, да приказвам за футбол, което не се среща постоянно в българските медии. Така ще го запомня - като индивидът, научил ме, че би трябвало да се скача високо. Почивай в мир, Асене!
