Лена Бориславова: Плашенето, че ще ни вкарат във война, вече не върви
Лена Бориславова от ПП-ДБ излезе с пост в своя Facebook профил, в който съобщи, че " плашенето, че ще ни вкарат във война, към този момент не върви ". Тя засегна с тематиката с латификацията на присъединяване на България в Съвета за мир на Доналд Тръмп, контракта с " Боташ " и работата на служебното правителдтво.
" Румен Радев, Крум Зарков и Наталия Киселова доста добре знаят, че по Конституция първо Министерският Съвет подписва, след това Народното събрание - ратифицира. А не противоположното.
Ратификацията от Народното събрание идва **след подпис** на изпълнителната власт - по този начин работи страната, въпреки предизборното двуличие да пробва да постанова друго. Разбира се, Народното събрание може и да не ратифицира.
По-важното в тази ситуация обаче е, че подписването на това съглашение не е волност на отиващ си длъжностен кабинет (каквато несъмнено бе скъпоструващият контракт с Боташ), а осъществяване на решение на Министерския съвет от 2024 година, минало през всички нужни процедури, съгласувания и стадии.
Тоест - това не е импровизация без време, а ДЪЛГОГОДИШНА държавна политика, провеждана от разнообразни кабинети.
И още нещо: плашенето, че „ ще ни вкарат във война “, към този момент не върви. Тази изразителност се изтърка още в края на 2022 година, когато стана ясно, че поддръжката за Украйна не е смелост, а позиция на страна от Европейски Съюз и НАТО, каквато е България.
По-странното и жалкото е друго — фактът, че рецензията към това съглашение идва от индивида (и неговите съветници), който подписа „ Боташ “ и задължи народа и страната си да заплащат по 1 000 000 лева/ДЕН, без да получат нищо в подмяна.
Странно е и да плашиш с замесване във война, само че да не можеш да си “поделиш ” с Бойко Борисов заслугите за завода на „ Райнметал “ у нас, който ще създава … барут и снаряди. За какво си мислиш, че ще се употребяват тия снаряди? В каква паралелна действителност изнасянето на военна помощ за Украйна от другите фабрики в България било рисково, а тук нямало проблем по логиката на някогашния главнокомандващ?
Избирателният национализъм към този момент е прекомерно транспарантен. Което е добре.
Хубавото на опита за скандал към това съглашение с двугодишна подготовка е, че изобличава предизборното двуличие и политически игрички.
Лошото е, че България още веднъж стои “странно ” пред сътрудниците, а и вложителите от Европейски Съюз и НАТО. "
" Румен Радев, Крум Зарков и Наталия Киселова доста добре знаят, че по Конституция първо Министерският Съвет подписва, след това Народното събрание - ратифицира. А не противоположното.
Ратификацията от Народното събрание идва **след подпис** на изпълнителната власт - по този начин работи страната, въпреки предизборното двуличие да пробва да постанова друго. Разбира се, Народното събрание може и да не ратифицира.
По-важното в тази ситуация обаче е, че подписването на това съглашение не е волност на отиващ си длъжностен кабинет (каквато несъмнено бе скъпоструващият контракт с Боташ), а осъществяване на решение на Министерския съвет от 2024 година, минало през всички нужни процедури, съгласувания и стадии.
Тоест - това не е импровизация без време, а ДЪЛГОГОДИШНА държавна политика, провеждана от разнообразни кабинети.
И още нещо: плашенето, че „ ще ни вкарат във война “, към този момент не върви. Тази изразителност се изтърка още в края на 2022 година, когато стана ясно, че поддръжката за Украйна не е смелост, а позиция на страна от Европейски Съюз и НАТО, каквато е България.
По-странното и жалкото е друго — фактът, че рецензията към това съглашение идва от индивида (и неговите съветници), който подписа „ Боташ “ и задължи народа и страната си да заплащат по 1 000 000 лева/ДЕН, без да получат нищо в подмяна.
Странно е и да плашиш с замесване във война, само че да не можеш да си “поделиш ” с Бойко Борисов заслугите за завода на „ Райнметал “ у нас, който ще създава … барут и снаряди. За какво си мислиш, че ще се употребяват тия снаряди? В каква паралелна действителност изнасянето на военна помощ за Украйна от другите фабрики в България било рисково, а тук нямало проблем по логиката на някогашния главнокомандващ?
Избирателният национализъм към този момент е прекомерно транспарантен. Което е добре.
Хубавото на опита за скандал към това съглашение с двугодишна подготовка е, че изобличава предизборното двуличие и политически игрички.
Лошото е, че България още веднъж стои “странно ” пред сътрудниците, а и вложителите от Европейски Съюз и НАТО. "
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ