Методът на ластика и как да прогоним негативните мисли
“Леле, какъв брой съм изостанала с графика… Май няма да съумея и с половината запланувани неща. Как може всичко да се случва толкоз бавно… ” Хванах тези отровни мисли да тиктакат в главата ми още със събуждането и незабавно опънах ластика.
Шляк! Доброволно осъществих върху себе си поговорката “Со кротце, со богатство, со малко кютек ”. Да караме подред:
Метод на ластика, с цел да изчистиш мозъка си. Така Робин Шарма назовава техниката, която в кратце ви демонстрирах доскоро. Простичка е – слагаш си един ластик на китката гривничка с мъниста за по-суетните) и всякога, когато в главата ти се появи отрицателна, източваща силата мисъл, дръпваш ластика. Със силата на навика, мозъкът ще асоциира болката с отрицателното мислене и напълно скоро и самичък ще забележиш, че ще имаш доста по-позитивни мисли.
Защо да го правиш? Ако в действителност си задаваш този въпрос, най-подходящият отговор ще е статистически. Според учените мозъкът ни обработва по към 60 000 мисли дневно – по една мисъл на секунда, до момента в който сме будни. И като че ли това не е задоволително, с цел да ни омаломощи, откривателите посочили, че 80% от от нормалните мисли на естествения човек са негативни. Ако сте положителни по математика, към този момент сте пресметнали, че 45 000 отрицателни мисли минават ежедневно през мозъка на множеството хора. В случай, че не сте на „ ти ” с числата, дублирам резултата – 45 000 отрицателни мисли. Ако всякога опъваме ластика, ще ни се разранят китките.
Дай Боже да сме измежду щастливците, които да са пренастроили съзнанието си на по-високи трептения, тъй като е потвърдено, че отрицателните мисли задействат сектори в мозъка, свързани с възприятието на меланхолия и тревога, до момента в който позитивните имат успокоителен, балансиращ резултат. Вероятно към този момент и сами си направихте извода, че отровата, която струи от мозъка ни, прониква в цялата ни физиология и кани на посетители в тялото ни всевъзможни заболявания и неразположения.
Ясно е, че не можем да хващаме всяка отрицателна мисъл, която завърта опашка в главите ни, само че все от някъде би трябвало да стартираме. Нека да опъваме ластиците и да сме признателни на себе си всякога, когато сме осъзнати, че мозъкът ни играе номерца. Няма по какъв начин да реализираме фантазиите си, в случай че живеем в клопката на напрежението. Предлагам да спрем да се вършим на жертви на другите и на събитията и да поемем рула на личния си живот. Като за начало да дисциплинираме мозъците си. Готови ли сте? Започваме ли дружно?
Автор: Елена Димитрова-Ангелова
Инфо: Gnezdoto.net
