Ангел в бяло: Тя е вече 50 години лекар в Ловеч, майки и деца я обожават
Лекарят би трябвало да работи с мозък и душа, сподели в изявление за Българска телеграфна агенция доктор Наташа Шопова, която по решение на Общинския съвет в Ловеч на празника на града – 11 май, ще бъде удостоена със званието „ Почетен жител на Ловеч “.
По думите ѝ, младите експерти би трябвало да обичат специалността си, да обичат пациентите си и непрекъснато да се усъвършенстват. Пациентите от своя страна би трябвало да имат доверие в лекаря, който са избрали.
Д-р Шопова към този момент 50 години е отдадена на тази специалност , като повече от 40 години лекува децата на Ловеч и района. Тя познава поименно всяко дете, неин пациент, и знае проблемите му. Това ѝ коства самообладание, съпричастност, отговорност и безрезервност, само че ѝ дава задоволство.
Званието „ Почетен жител на Ловеч “ приема със разстройване , тъй като съгласно нея това е премия, която признава труда ѝ, само че и задължава , тъй като хората чакат от нея да не се трансформира и да работи по същия метод. „ Това е оценка, че съм сторила положително на хората. Не мога да кажа, че единствено аз знам и върша някакви чудеса. Мога това, което и моите сътрудници. Но на мен особено доста ми оказва помощ любовта към децата. Аз ги обичам всичките. Ние се прегръщаме, целуваме в края на прегледа “, споделя педиатърът.
Д-р Наташа Шопова от април 1981 година работи в детска стая към родилното поделение на Окръжна болница – Ловеч. През 1985 година, под управлението на доктор Шопова, в ловешката болница се разкрива едно от първите неонатологични отделения в страната. От 1989 година до 30 декември 2014 година е завеждащ на Детското поделение в Многопрофилната болница за интензивно лекуване „ Проф. доктор Параскев Стоянов “ в Ловеч.
След пенсионирането си през 2014 година доктор Шопова се връща в неонатологичното поделение на ловешката болница, с цел да го резервира.
По думите ѝ, бялата престилка в някои моменти доста тежи. „ Като ти се усмихне дете или майка обаче, към този момент не тежи. Има деца, които познавам от самото им раждане до раждането и порастването и на техните деца. И това е доста огромно задоволство. В такива моменти човек не помни всичките безсънни нощи, проблеми, сълзи, най-вече към кувьозите и детските креватчета “, споделя доктор Шопова.
Тя споделя, че е от лекарите, които основават доста непосредствен контакт с дребните пациенти и с майките им, тъй като желае доста от близко да следи положението им. „ Искам позволение да им звъня когато и да е, когато съм обезпокоена за положението на детето “, споделя експертът.
През грижите на доктор Наташа Шопова са минали хиляди деца от Ловеч, само че и от Троян. Затова и всеки в Ловеч я познава и стопира на улицата. „ Това е уважението на хората и удовлетворението, че нещо си приключил положително. Преди няколко години бях на бала на Езиковата гимназия. Оказа се, че там най-малко десетина от завършващите ме познават и пристигнаха при мен да си приказваме. Познавам по-голяма част от пациентите си, знам по какъв начин боледуват и какво мога да чакам “, прибавя лекарят.
Тя споделя, че към този момент е изтощена, само че хората не престават да я търсят и това още повече я ангажира и я прави по-отговорна. „ От 15 години вземам решение да спирам да работя, само че все пак не преставам. Ако спра, несъмнено няма да се усещам добре и може да стартира да болен съм от старческите заболявания “, показва доктор Шопова.
През годините веднъж лекарката е била разколебана и е желала да прекъсне практикуването на своята специалност . „ В персонален проект имам едно доста тежко прекарване , което продължава да ми тежи и ще ми тежи, до момента в който съм жива. Когато разбрах, че едната ми внучка е доста болна, и още повече когато научих диагнозата, взех решение, че повече няма да работя с деца. Няма да мога да ги церя, при изискване че не мога на нея да оказа помощ. И известно време в действителност стопирах. Останах си у дома. Докато в един миг без да мисля, се усетих, че съм пред асансьора, взела съм си чантата и са озовах пред кабинета. Продължавам да работя, да обичам децата и се старая да им направя най-хубавото “, споделя доктор Шопова, която е разполагаем на своите пациенти 24 часа седем дни в седмицата.
„ Аз имам училищен нрав. Преди, когато идваха стажанти, доста обичах да работя с тях. Така и на майките в никакъв случай не споделям единствено какви медикаменти да приема детето, а изяснявам какво му е положение и по какъв начин може да се развие. Това има значение и за търпението, и за грижете на майката, а и по този начин си обезпечавам и моето успокоение “, прибавя педиатърът доктор Шопова, която постоянно се стреми детето да оздравее, а майката да се усмихне.
Болно ѝ е обаче за това, което се случва в ловешката болница. Към момента са прекратили активност Неонатологичното и Детското отделения. Колегите ѝ са в пенсионна или предпенсионна възраст. Млади експерти не идват освен поради ниското възнаграждение, само че и поради незадоволителното здравното съоръжение.
Д-р Наташа Шопова е основател на Неонатологията, а 25 години е завеждащ доктор на Детско поделение. „ Боли ме за Детско поделение, само че повече за новородените. Там беше интензивната медицина. Аз не преставам да мисля, че неонатологията е принцесата на медицината, тъй като един неонатолог би трябвало да знае и акушерство, и педиатрия, и анестезиология, и реанимация. Беше доста хубаво поделение, с доста добър екип. Плакахме, когато разбрахме, че няма да се отвори отделението “, споделя доктор Наташа Шопова.
Тя обаче не се отхвърля да е покрай своите пациенти, само че и до майките им, като на всички желае да пазят здравето си и да има повече предварителна защита.
По думите ѝ, младите експерти би трябвало да обичат специалността си, да обичат пациентите си и непрекъснато да се усъвършенстват. Пациентите от своя страна би трябвало да имат доверие в лекаря, който са избрали.
Д-р Шопова към този момент 50 години е отдадена на тази специалност , като повече от 40 години лекува децата на Ловеч и района. Тя познава поименно всяко дете, неин пациент, и знае проблемите му. Това ѝ коства самообладание, съпричастност, отговорност и безрезервност, само че ѝ дава задоволство.
Званието „ Почетен жител на Ловеч “ приема със разстройване , тъй като съгласно нея това е премия, която признава труда ѝ, само че и задължава , тъй като хората чакат от нея да не се трансформира и да работи по същия метод. „ Това е оценка, че съм сторила положително на хората. Не мога да кажа, че единствено аз знам и върша някакви чудеса. Мога това, което и моите сътрудници. Но на мен особено доста ми оказва помощ любовта към децата. Аз ги обичам всичките. Ние се прегръщаме, целуваме в края на прегледа “, споделя педиатърът.
Д-р Наташа Шопова от април 1981 година работи в детска стая към родилното поделение на Окръжна болница – Ловеч. През 1985 година, под управлението на доктор Шопова, в ловешката болница се разкрива едно от първите неонатологични отделения в страната. От 1989 година до 30 декември 2014 година е завеждащ на Детското поделение в Многопрофилната болница за интензивно лекуване „ Проф. доктор Параскев Стоянов “ в Ловеч.
След пенсионирането си през 2014 година доктор Шопова се връща в неонатологичното поделение на ловешката болница, с цел да го резервира.
По думите ѝ, бялата престилка в някои моменти доста тежи. „ Като ти се усмихне дете или майка обаче, към този момент не тежи. Има деца, които познавам от самото им раждане до раждането и порастването и на техните деца. И това е доста огромно задоволство. В такива моменти човек не помни всичките безсънни нощи, проблеми, сълзи, най-вече към кувьозите и детските креватчета “, споделя доктор Шопова.
Тя споделя, че е от лекарите, които основават доста непосредствен контакт с дребните пациенти и с майките им, тъй като желае доста от близко да следи положението им. „ Искам позволение да им звъня когато и да е, когато съм обезпокоена за положението на детето “, споделя експертът.
През грижите на доктор Наташа Шопова са минали хиляди деца от Ловеч, само че и от Троян. Затова и всеки в Ловеч я познава и стопира на улицата. „ Това е уважението на хората и удовлетворението, че нещо си приключил положително. Преди няколко години бях на бала на Езиковата гимназия. Оказа се, че там най-малко десетина от завършващите ме познават и пристигнаха при мен да си приказваме. Познавам по-голяма част от пациентите си, знам по какъв начин боледуват и какво мога да чакам “, прибавя лекарят.
Тя споделя, че към този момент е изтощена, само че хората не престават да я търсят и това още повече я ангажира и я прави по-отговорна. „ От 15 години вземам решение да спирам да работя, само че все пак не преставам. Ако спра, несъмнено няма да се усещам добре и може да стартира да болен съм от старческите заболявания “, показва доктор Шопова.
През годините веднъж лекарката е била разколебана и е желала да прекъсне практикуването на своята специалност . „ В персонален проект имам едно доста тежко прекарване , което продължава да ми тежи и ще ми тежи, до момента в който съм жива. Когато разбрах, че едната ми внучка е доста болна, и още повече когато научих диагнозата, взех решение, че повече няма да работя с деца. Няма да мога да ги церя, при изискване че не мога на нея да оказа помощ. И известно време в действителност стопирах. Останах си у дома. Докато в един миг без да мисля, се усетих, че съм пред асансьора, взела съм си чантата и са озовах пред кабинета. Продължавам да работя, да обичам децата и се старая да им направя най-хубавото “, споделя доктор Шопова, която е разполагаем на своите пациенти 24 часа седем дни в седмицата.
„ Аз имам училищен нрав. Преди, когато идваха стажанти, доста обичах да работя с тях. Така и на майките в никакъв случай не споделям единствено какви медикаменти да приема детето, а изяснявам какво му е положение и по какъв начин може да се развие. Това има значение и за търпението, и за грижете на майката, а и по този начин си обезпечавам и моето успокоение “, прибавя педиатърът доктор Шопова, която постоянно се стреми детето да оздравее, а майката да се усмихне.
Болно ѝ е обаче за това, което се случва в ловешката болница. Към момента са прекратили активност Неонатологичното и Детското отделения. Колегите ѝ са в пенсионна или предпенсионна възраст. Млади експерти не идват освен поради ниското възнаграждение, само че и поради незадоволителното здравното съоръжение.
Д-р Наташа Шопова е основател на Неонатологията, а 25 години е завеждащ доктор на Детско поделение. „ Боли ме за Детско поделение, само че повече за новородените. Там беше интензивната медицина. Аз не преставам да мисля, че неонатологията е принцесата на медицината, тъй като един неонатолог би трябвало да знае и акушерство, и педиатрия, и анестезиология, и реанимация. Беше доста хубаво поделение, с доста добър екип. Плакахме, когато разбрахме, че няма да се отвори отделението “, споделя доктор Наташа Шопова.
Тя обаче не се отхвърля да е покрай своите пациенти, само че и до майките им, като на всички желае да пазят здравето си и да има повече предварителна защита.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ