Д-р Александър Стефанов: Пътят ми към Пирогов започна още като студент
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Александър Стефанов приключва медицина в Медицински университет - гр. Варна през 2016 г.В интервала м. ноември 2016 година - м. февруари 2017 година работи в Център за незабавна здравна помощ (ЦСМП) – гр. Варна. От пролетта на 2017 година специализира в I-ва Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛСМ " Н. И. Пирогов ". Работи в Давос, Швейцария от 09.2019 до 01.2020, където организира биомеханични проучвания върху фрактури на петата – разнообразни способи на оперативна стабилизация. През м. май 2022 година доктор Стефанов придобива компетентност ортопедия и травматология.
Членува в Българската асоциация по ортопедия и травматология – БОТА, Швейцарско съдружие по остеосинтеза – АО Фондация – Травма и Български лекарски съюз. Има приключени квалификационни курсове - AO Basic Principles (Унгария), AO Advanced Principles of Fracture Management (Словения), AO Masters – Foot and Ankle (България). Взима редица участия като презентатор на конгреси в България, Швейцария, Румъния, Турция.
Професионалните ползи на доктор Александър Стефанов са в региона на лекуване на контузиите на гален и стъпало.
Д-р Стефанов, по какъв начин избрахте да специализирате ортопедия и травматология?
По време на следването ми по медицина знаех, че желая да се развъртвам в хирургична компетентност. Ортопедията и травматологията ме завоюва с две съществени неща – естеството на работата (оперативна и неоперативна) и резултата от нея. Силно ме впечатли това, че при един пациент, претърпял тежка контузия на опорно-двигателния уред, актуалните способи на лекуване в нашата компетентност водят в доста огромна част от случаите до съвсем цялостно възобновяване. А под възобновяване разбирам връщане към предходния метод на живот – персонален и професионален. До наскоро това е било невероятно.
Самите интервенции при нас изискват няколко неща – преди всичко обширни познания и непрестанно осъвременяване на тези познания с новите способи на лекуване, новите концепции. Разбира се, пространственото мислене, сръчността и ясното схващане каква е крайната цел на интервенцията са наложителни. Всички те са умения, които ненапълно са вродени, само че в доста по-голяма степен се развиват с мисленето и работата. Това са факторите от страна на оператора. Тези умения са не по-малко значими и за неоперативното лекуване, което постоянно се подценява изключително напоследък.
От страна на контузията – няма такава, която да е идентична с друга. Всяка може да бъде вписана в обща подредба, само че все пак има особености, които я отличават от другите. Поради тази причина лекуването на всяка контузия е самостоятелно, няма по какъв начин да се разчита напълно на заучен модел. Той би трябвало да се приспособява съгласно съответната патология и съответния пациент. Патологията на костта или ставата принадлежи на човек, който има функционални условия, съпътстващи болести, доста постоянно повреди на други органи и системи. Поради тази причина би трябвало в проекта си за лекуване да се съобразим с всички тези фактори, да мислим сложно.
Точно това ми харесва в работата ни – провокациите, които всички тези фактори изправят пред нас, превъзмогването на тези провокации с мислене, труд и неизменност, и най-много – крайният резултат от този развой – пациент, върнал се към оптимално положително качество на живот.
Кои Ваши учители способстваха за този избор?
Докато бях студент асистентите ми по Ортопедия и травматология в МУ Варна – доктор Светослав Добрилов и доктор Преслав Пенев възпламениха интереса ми към специалността. Благодарен съм и на доктор Тодор Табаков и екипа му във Велико Търново. Всички те ми демонстрираха, че тази работа, въпреки и да е съществено предизвикателство, носи огромно задоволство. То идва най-много от това да видиш своя пациент възобновен, върнал съм към своята работа и спорт, към своите обичани занимания.
След като започнах специализацията си, голяма роля в оставането ми по този път изигра моят наставник проф. Диян Енчев, който ме подтиква да се развъртвам освен на практика, само че и академично.
Роден сте в Бургас, приключил сте медицина във Варна, а в този момент сте част от екипа на огромна столична болница. В чисто човешки проект липсва ли Ви морето, онази атмосфера, с която сте израсъл?
В гонене на някои цели и фантазии, човек неизбежно би трябвало да се раздели с нещо. Не мога да отрека, че атмосферата на морските градове, в които съм прекарал 26 години, ми липсва. Все по-често пътувам към родния дом, само че в това време – строя новия си дом тук. Приятелите, любовта, сътрудниците – всички те вършат живота ми в София подобен, какъвто желая да бъде. Също, София предлага благоприятни условия за развиване, които на този стадий в живота ми са основни. Не знам какво крие бъдещето за мен, само че несъмнено виждам в него и много пътешестване. Особено в днешните времена, в случай че човек стои на едно място, при всички положения не доближава максимума на опциите си. Досега съм прекарал месеци в Швейцария по научна стратегия, пътувал съм до няколко Европейски страни за обучителни курсове и конгреси, от които съм научил доста. Ще се постарая оттук насетне това освен да продължава, само че и да зачестява.
Какво намерихте тук, в „ Пирогов “?
Като се обърна обратно, си давам сметка, че тук съм намерил всичко значимо в живота си през последните 6 години. Пътят ми към „ Пирогов “ стартира още до момента в който бях студент, когато използвах всяка една даже дребна опция да пътувам от Варна до София и да доброволствам в незабавния травматологичен кабинет на болничното заведение. След като се реалокирах дефинитивно, тук срещнах другари, своята обич, едно същинско семейство. Разбира се, срещнах и доста провокации, които трансформираха метода ми на мислене към по-добро. Най-важното за мен – разбрах, че фантазиите могат да се трансфорат в цели, а тези цели да се реализиран с воля, труд и неизменност. Разбрах също, че е извънредно значимо един младеж да получи поддръжка в развиването си – поддръжка, която аз персонално съм признателен, че имах.
Вече имате взор върху развиването на една хирургична област, в която новите технологии навлизат с доста огромна експедитивност. Как трансформираха те всекидневната работа на ортопеда-травматолог?
През последните десетилетия научните достижения навлизат с цялостна мощна в нашата практическа работа. Разбирането за лекуването на травматизма се промени – задачите ни през днешния ден са връщане на анатомичните измерения на костите и ставите, стабилната им фиксация със актуален имплант, оптималното щадене на меките тъкани по време на интервенцията и ранното изправяне на крайници на пациента. Силно се разви и ендопротезирането – промяната на ставите тогава, когато функционалността на биологичните такива не може да бъде върната. При нас функционалният резултат от лекуването е най-важната последна цел, а тъкмо тези способи на лекуване го реализират.
Работата ни се е трансформирала с няколко съществени неща – качествена, обстойна и налична образна диагностика, нови, потвърдени в големи биомеханични и клинични изследвания импланти, по-добра и по-малка травматична оперативна техника. Също, нахлуване на цифровото обмисляне на интервенциите, а към този момент и на аугментираната 3D действителност при опериране. Все още последната технология е в стадий на развиване, само че се надявам в околните години да навлезе в набора ни.
Изключително скъпа е богатата база данни на АО Фондацията – асоциация, основана в Швейцария, която към този момент има представителства във всички развити страни. Една от задачите й е развиването на имплантите и оперативните техники в нашата компетентност. Като членове на тази организация, аз и сътрудниците ми имаме цялостен достъп до най-хубавите, международно одобрени стандарти на лекуване. Работи се доста върху цифрови приложения за преносим компютър и смарт телефон, с които обменяме опит с сътрудници в Германия, Швейцария, Америка мигновено, безусловно на правилото на Instagram и Twitter.
Искам да загатна и още една фундаменталната смяна – медицината на доказателствата. Вече не се цени толкоз мнението на обособения хирург с опит, колкото потвърденият способ на лекуване въз основата на голям брой изследвания в разнообразни страни, включващи голям брой пациенти. Тези пациенти се наблюдават по 5-10 и повече години след интервенцията и по този начин можем в действителност да си дадем сметка дали даден метод работи.
Травматизмът несъмнено има и различен аспект – човешкото държание – обществената и здравна просвета, способността на обособения човек да преценя съответно и в точния момент обстановки, които крият висок риск за него. Как мислите – развива ли българинът през последните години това значимо качество – да бъде по-внимателен на пътя, по време на работи и в ежедневните битови действия?
Има прогрес в културата ни в това отношение, само че за жалост има още доста какво да се желае. Много постоянно лекуваме пациенти, потърпевши при тежки пътно-транспортни катастрофи, хора, които са се самонаранили със строителни машини, височинни контузии, огнестрелни пострадвания. Най-голямо внимание съгласно мен би трябвало да се насочи към високоскоростните произшествия – те са най-големият %. Изглежда, доста хора не си дават сметка, че моментно наслаждение от ускорението може да докара до тежка инвалидизация и гибел. Погледът на хората в моята компетентност е различен, тъй като ние виждаме същинските последствия, а освен слушаме черната статистика по новините вечер. Важно е сигурността на пътя да се усъвършенства и това преди всичко идва от водача. Забелязва се, че злополуките с максимален травматизъм най-често са от остарели транспортни средства, които са направили рискова маневра при висока скорост. Мотористите също са изложени на огромен риск – освен от своите дейности, само че и от невниманието на другите участници в придвижването.
Кое качество цените най-вече у сътрудниците си – хората, с които посрещате болката и се борите за човешкия живот?
За мен най-важната част от процеса на лекуване на един пациент е екипната работа. Способността за работа в екип е незаменима – самичък един оператор рядко може да направи каквото и да било. Всеки член на екипа – от хирурга до санитаря, е значим и би трябвало ясно да знае ролята си, с цел да крайната цел бъде реализирана. Това не е толкоз елементарно осъществимо, защото неизбежно се събираме група от 5-10 индивида с разнообразни характери. Разбирателството е основно и аз съм се убедил, че това изисква съзнателна работа. Взаимното почитание и доверие са базата на това съгласие.
От персоналните качества на сътрудниците си най-вече оценявам това, че не се отхвърлят и не се предават пред компликациите в работния развой. Както споделя моят наставник – би трябвало да можеш да намериш излаз от всяка една сложна обстановка. Точно това се стараем да реализираме.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Напоследък работата и образованието заемат съвсем цялото ми всекидневие, само че през дребното оставащо свободно време се старая да се стоварвам оптимално от напрежението. Постигам го със спорт, време с приятелите и околните ми, в което се пробвам да не приказвам за работа (много мъчно постижимо в нашата сфера), пътувания в България и чужбина, разходки измежду природата. Не обичам да заставам на едно място и намирам най-голямо задоволство в промяната на ситуацията, най-много когато го върша с обичания човек.
Коя своя фантазия бихте желал да видите осъществена в близко бъдеще?
В момента най-силно ме вълнува професионалното ми развиване, въпреки и да се старая да не занемарявам персоналния си живот. Този баланс, въпреки и да звучи клиширано, фактически е много сложен. Но популярност Богу вероятен с подобаващия човек.
Целите ми в близко бъдеще са няколко квалификационни курса, с които ще мога да разширя знанията и уменията си и да стартира да церя все по-сложна патология. Важно за мен е да защитя докторантура, която сама по себе си е времеемко и трудоемко начинание. На сърце от известно време насам ми е няколкомесечно образование в Германия, което желая да осъществявам скоро. Обичам провокациите и желая да надграждам постигнатото с всяка последваща година.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Александър Стефанов приключва медицина в Медицински университет - гр. Варна през 2016 г.В интервала м. ноември 2016 година - м. февруари 2017 година работи в Център за незабавна здравна помощ (ЦСМП) – гр. Варна. От пролетта на 2017 година специализира в I-ва Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛСМ " Н. И. Пирогов ". Работи в Давос, Швейцария от 09.2019 до 01.2020, където организира биомеханични проучвания върху фрактури на петата – разнообразни способи на оперативна стабилизация. През м. май 2022 година доктор Стефанов придобива компетентност ортопедия и травматология.
Членува в Българската асоциация по ортопедия и травматология – БОТА, Швейцарско съдружие по остеосинтеза – АО Фондация – Травма и Български лекарски съюз. Има приключени квалификационни курсове - AO Basic Principles (Унгария), AO Advanced Principles of Fracture Management (Словения), AO Masters – Foot and Ankle (България). Взима редица участия като презентатор на конгреси в България, Швейцария, Румъния, Турция.
Професионалните ползи на доктор Александър Стефанов са в региона на лекуване на контузиите на гален и стъпало.
Д-р Стефанов, по какъв начин избрахте да специализирате ортопедия и травматология?
По време на следването ми по медицина знаех, че желая да се развъртвам в хирургична компетентност. Ортопедията и травматологията ме завоюва с две съществени неща – естеството на работата (оперативна и неоперативна) и резултата от нея. Силно ме впечатли това, че при един пациент, претърпял тежка контузия на опорно-двигателния уред, актуалните способи на лекуване в нашата компетентност водят в доста огромна част от случаите до съвсем цялостно възобновяване. А под възобновяване разбирам връщане към предходния метод на живот – персонален и професионален. До наскоро това е било невероятно.
Самите интервенции при нас изискват няколко неща – преди всичко обширни познания и непрестанно осъвременяване на тези познания с новите способи на лекуване, новите концепции. Разбира се, пространственото мислене, сръчността и ясното схващане каква е крайната цел на интервенцията са наложителни. Всички те са умения, които ненапълно са вродени, само че в доста по-голяма степен се развиват с мисленето и работата. Това са факторите от страна на оператора. Тези умения са не по-малко значими и за неоперативното лекуване, което постоянно се подценява изключително напоследък.
От страна на контузията – няма такава, която да е идентична с друга. Всяка може да бъде вписана в обща подредба, само че все пак има особености, които я отличават от другите. Поради тази причина лекуването на всяка контузия е самостоятелно, няма по какъв начин да се разчита напълно на заучен модел. Той би трябвало да се приспособява съгласно съответната патология и съответния пациент. Патологията на костта или ставата принадлежи на човек, който има функционални условия, съпътстващи болести, доста постоянно повреди на други органи и системи. Поради тази причина би трябвало в проекта си за лекуване да се съобразим с всички тези фактори, да мислим сложно.
Точно това ми харесва в работата ни – провокациите, които всички тези фактори изправят пред нас, превъзмогването на тези провокации с мислене, труд и неизменност, и най-много – крайният резултат от този развой – пациент, върнал се към оптимално положително качество на живот.
Кои Ваши учители способстваха за този избор?
Докато бях студент асистентите ми по Ортопедия и травматология в МУ Варна – доктор Светослав Добрилов и доктор Преслав Пенев възпламениха интереса ми към специалността. Благодарен съм и на доктор Тодор Табаков и екипа му във Велико Търново. Всички те ми демонстрираха, че тази работа, въпреки и да е съществено предизвикателство, носи огромно задоволство. То идва най-много от това да видиш своя пациент възобновен, върнал съм към своята работа и спорт, към своите обичани занимания.
След като започнах специализацията си, голяма роля в оставането ми по този път изигра моят наставник проф. Диян Енчев, който ме подтиква да се развъртвам освен на практика, само че и академично.
Роден сте в Бургас, приключил сте медицина във Варна, а в този момент сте част от екипа на огромна столична болница. В чисто човешки проект липсва ли Ви морето, онази атмосфера, с която сте израсъл?
В гонене на някои цели и фантазии, човек неизбежно би трябвало да се раздели с нещо. Не мога да отрека, че атмосферата на морските градове, в които съм прекарал 26 години, ми липсва. Все по-често пътувам към родния дом, само че в това време – строя новия си дом тук. Приятелите, любовта, сътрудниците – всички те вършат живота ми в София подобен, какъвто желая да бъде. Също, София предлага благоприятни условия за развиване, които на този стадий в живота ми са основни. Не знам какво крие бъдещето за мен, само че несъмнено виждам в него и много пътешестване. Особено в днешните времена, в случай че човек стои на едно място, при всички положения не доближава максимума на опциите си. Досега съм прекарал месеци в Швейцария по научна стратегия, пътувал съм до няколко Европейски страни за обучителни курсове и конгреси, от които съм научил доста. Ще се постарая оттук насетне това освен да продължава, само че и да зачестява.
Какво намерихте тук, в „ Пирогов “?
Като се обърна обратно, си давам сметка, че тук съм намерил всичко значимо в живота си през последните 6 години. Пътят ми към „ Пирогов “ стартира още до момента в който бях студент, когато използвах всяка една даже дребна опция да пътувам от Варна до София и да доброволствам в незабавния травматологичен кабинет на болничното заведение. След като се реалокирах дефинитивно, тук срещнах другари, своята обич, едно същинско семейство. Разбира се, срещнах и доста провокации, които трансформираха метода ми на мислене към по-добро. Най-важното за мен – разбрах, че фантазиите могат да се трансфорат в цели, а тези цели да се реализиран с воля, труд и неизменност. Разбрах също, че е извънредно значимо един младеж да получи поддръжка в развиването си – поддръжка, която аз персонално съм признателен, че имах.
Вече имате взор върху развиването на една хирургична област, в която новите технологии навлизат с доста огромна експедитивност. Как трансформираха те всекидневната работа на ортопеда-травматолог?
През последните десетилетия научните достижения навлизат с цялостна мощна в нашата практическа работа. Разбирането за лекуването на травматизма се промени – задачите ни през днешния ден са връщане на анатомичните измерения на костите и ставите, стабилната им фиксация със актуален имплант, оптималното щадене на меките тъкани по време на интервенцията и ранното изправяне на крайници на пациента. Силно се разви и ендопротезирането – промяната на ставите тогава, когато функционалността на биологичните такива не може да бъде върната. При нас функционалният резултат от лекуването е най-важната последна цел, а тъкмо тези способи на лекуване го реализират.
Работата ни се е трансформирала с няколко съществени неща – качествена, обстойна и налична образна диагностика, нови, потвърдени в големи биомеханични и клинични изследвания импланти, по-добра и по-малка травматична оперативна техника. Също, нахлуване на цифровото обмисляне на интервенциите, а към този момент и на аугментираната 3D действителност при опериране. Все още последната технология е в стадий на развиване, само че се надявам в околните години да навлезе в набора ни.
Изключително скъпа е богатата база данни на АО Фондацията – асоциация, основана в Швейцария, която към този момент има представителства във всички развити страни. Една от задачите й е развиването на имплантите и оперативните техники в нашата компетентност. Като членове на тази организация, аз и сътрудниците ми имаме цялостен достъп до най-хубавите, международно одобрени стандарти на лекуване. Работи се доста върху цифрови приложения за преносим компютър и смарт телефон, с които обменяме опит с сътрудници в Германия, Швейцария, Америка мигновено, безусловно на правилото на Instagram и Twitter.
Искам да загатна и още една фундаменталната смяна – медицината на доказателствата. Вече не се цени толкоз мнението на обособения хирург с опит, колкото потвърденият способ на лекуване въз основата на голям брой изследвания в разнообразни страни, включващи голям брой пациенти. Тези пациенти се наблюдават по 5-10 и повече години след интервенцията и по този начин можем в действителност да си дадем сметка дали даден метод работи.
Травматизмът несъмнено има и различен аспект – човешкото държание – обществената и здравна просвета, способността на обособения човек да преценя съответно и в точния момент обстановки, които крият висок риск за него. Как мислите – развива ли българинът през последните години това значимо качество – да бъде по-внимателен на пътя, по време на работи и в ежедневните битови действия?
Има прогрес в културата ни в това отношение, само че за жалост има още доста какво да се желае. Много постоянно лекуваме пациенти, потърпевши при тежки пътно-транспортни катастрофи, хора, които са се самонаранили със строителни машини, височинни контузии, огнестрелни пострадвания. Най-голямо внимание съгласно мен би трябвало да се насочи към високоскоростните произшествия – те са най-големият %. Изглежда, доста хора не си дават сметка, че моментно наслаждение от ускорението може да докара до тежка инвалидизация и гибел. Погледът на хората в моята компетентност е различен, тъй като ние виждаме същинските последствия, а освен слушаме черната статистика по новините вечер. Важно е сигурността на пътя да се усъвършенства и това преди всичко идва от водача. Забелязва се, че злополуките с максимален травматизъм най-често са от остарели транспортни средства, които са направили рискова маневра при висока скорост. Мотористите също са изложени на огромен риск – освен от своите дейности, само че и от невниманието на другите участници в придвижването.
Кое качество цените най-вече у сътрудниците си – хората, с които посрещате болката и се борите за човешкия живот?
За мен най-важната част от процеса на лекуване на един пациент е екипната работа. Способността за работа в екип е незаменима – самичък един оператор рядко може да направи каквото и да било. Всеки член на екипа – от хирурга до санитаря, е значим и би трябвало ясно да знае ролята си, с цел да крайната цел бъде реализирана. Това не е толкоз елементарно осъществимо, защото неизбежно се събираме група от 5-10 индивида с разнообразни характери. Разбирателството е основно и аз съм се убедил, че това изисква съзнателна работа. Взаимното почитание и доверие са базата на това съгласие.
От персоналните качества на сътрудниците си най-вече оценявам това, че не се отхвърлят и не се предават пред компликациите в работния развой. Както споделя моят наставник – би трябвало да можеш да намериш излаз от всяка една сложна обстановка. Точно това се стараем да реализираме.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Напоследък работата и образованието заемат съвсем цялото ми всекидневие, само че през дребното оставащо свободно време се старая да се стоварвам оптимално от напрежението. Постигам го със спорт, време с приятелите и околните ми, в което се пробвам да не приказвам за работа (много мъчно постижимо в нашата сфера), пътувания в България и чужбина, разходки измежду природата. Не обичам да заставам на едно място и намирам най-голямо задоволство в промяната на ситуацията, най-много когато го върша с обичания човек.
Коя своя фантазия бихте желал да видите осъществена в близко бъдеще?
В момента най-силно ме вълнува професионалното ми развиване, въпреки и да се старая да не занемарявам персоналния си живот. Този баланс, въпреки и да звучи клиширано, фактически е много сложен. Но популярност Богу вероятен с подобаващия човек.
Целите ми в близко бъдеще са няколко квалификационни курса, с които ще мога да разширя знанията и уменията си и да стартира да церя все по-сложна патология. Важно за мен е да защитя докторантура, която сама по себе си е времеемко и трудоемко начинание. На сърце от известно време насам ми е няколкомесечно образование в Германия, което желая да осъществявам скоро. Обичам провокациите и желая да надграждам постигнатото с всяка последваща година.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ