Д-р Александър Александров: Бих искал да видя отново лекар и пациент в един отбор
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в новата ни графа „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Александър Александров приключва медицина в Медицински университет – София през 2008 година Специализира кардиология в Национална кардиологична болница. Работи като кардиолог в Отделението по незабавна кардиология и Отделението по инвазивна кардиология. Има добита експертна подготовка по инвазивна кардиология и добито научно звание „ помощник “. От 2019 година е шеф на Отделението по инвазивна кардиология. Член е на Дружеството на кардиолозите в България, Дружеството по инвазивна кардиология, ESC (Европейско кардиологично дружество), EuroCTO (Европейската асоциация по хронични оклузии). Автор е на научни публикации в български и интернационалните списания.
Д-р Александров, ръководите поделение по инвазивна кардиология в най-старата кардиологична болница у нас. Живи ли са още традициите в нея, помни ли тя първите?
Ще си разреша да върна малко времето обратно и да опиша за историята на болничното заведение. Националната кардиологична болница е учредена през 1961-1962 година Основната й задача от основаването й до през днешния ден е да развива кардиологичната просвета и процедура в България, паралелно с образуването на фрагменти в три огромни области на медицината: кардиология за възрастни и деца, сърдечна и съдова хирургия. Разбира се, като пионер в кардиологията тук е образувано и първото поделение по инвазивна кардиология. През 1962-1963 година в НКБ са инсталирани първите в страната ангиокардиографи на “Филипс” и “Елема”. Внедрява се в практиката диагностичната сърдечна катетеризация и ангиокардиография от проф. Л. Георгиев, доцент Г. Паникян. По-късно проф. А. Савова, доцент Б. Финков внедряват нови способи на инвазивно проучване и интервентните процедури. През 1988 година е осъществена първата балонна коронарна ангиопластика, а през 1990 година е вграден първия коронарен стент. Оттогава медицината и в частност инвазивната кардиология се е трансформирала неимоверно доста, само че ние се стараем да се придържаме към традициите, които са положили тези светли мозъци, в унисон с това да вървим напред в тази другояче доста динамична и бързоразвиваща се компетентност.
Носи ли Ви задоволство работата в нея?
Удовлетворението е огромно! От една страна имам опцията да се занимавам с една много напредничава компетентност. Инвазивната кардиология се развива непрекъснато и то с все по-бързи темпове. Полето на деяние, което има инвазивната кардиология, обгръща лекуване на от ден на ден болести в кардиологията. Докато първоначално то беше фокусирано най-вече върху лекуване на съдовете на сърцето, в този момент спектърът е и върху структурните заболявания на сърцето, като да вземем за пример лекуване на клапни заболявания, както и лекуване на вродени малформации при възрастни пациенти. Преди 20 години лекуването на клапни заболявания отвън класическата сърдечна хирургия е било единствено концепция и фантазия, в този момент е напълно естествена действителност. И инвазивната кардиология продължава да върви напред и ние, които я практикуваме, сме задължени да учим и вършим непрекъснато нови неща. Тази експерт не търпи застой. Тя е за дейни хора, а аз считам, че съм подобен. От друга страна, имам опцията да виждам непосредствения резултат от работата си. Когато да вземем за пример пристигна пациент с изострен инфаркт и ти свършиш добре работата си, виждаш по какъв начин пациентът си потегля жив и в положително здраве. Това носи огромно професионално, само че и персонално задоволство.
Всъщност, по какъв начин избрахте медицината?
Не мога да посоча някакъв преломен миг в моя живот, който да ме е предиздвикал да избера тази специалност. Но постоянно съм имал интерес към медицината – още от дете. Спомням си два по-фрапиращи момента от моето детство. Много обичах футбола, само че когато играеха по-големите от мен и аз не можех да се включа в играта, седях в профил на игрището с автомобилната аптечка от колата на татко ми, с цел да окажа първа помощ, в случай че някой се контузи. Вторият миг, за който си припомням, е че имах огромен бял мечок, цялостен със стиропор. Доста време прекарвах да си играя с него, като го „ оперирах “ и след това зашивах. Целият беше с петна от риванол и кръпки. И по този начин последователно, като че ли от самосебеси, се случи да се отдам на медицината.
Коя е повода да се посветите на кардиологията?
Мисля, че не аз избрах кардиологията, а тя мен. В първите години като студент трябваше бързо да си намеря работа, с цел да си оказвам помощ финансово. Не бяха леки години. Колега от университета и другар ми предложи място като санитар в интензивно кардиологично поделение на НКБ. Така по чиста случайност се оказах на място, където се практикува медицина и кардиология от най-голям равнище. Не ми лиши доста преди да се влюбя в тази компетентност. Работех в отделението от самото начало, до момента в който бях студент, и по-късно започнах лекарския си път точно там, откакто се явих на асистентски конкурс.
Не е загадка, че страната ни е на водещо място по заболеваемост и смъртност от миокарден инфаркт и мозъчен инсулт в Европа. Коя е повода и какви промени, съгласно Вас, са нужни, с цел да се преобърне тази отрицателна наклонност?
За мое огромно страдание България е на първите места по сърдечно-съдова заболеваемост и смъртност. Около 3000 пациента на 100 000 население в България изискват болнично лекуване по сърдечно-съдова причина, а 65% от всички смъртни случаи са затова. За контрастност ще дам образец с Франция, Холандия, Германия, където този % е сред 20 и 30%. В основата на сърдечно-съдовите болести лежи атеросклерозата. Атеросклерозата съставлява заболяване на огромните и междинните артерии и се характеризира с инфектиране на съдовата стена и натрупването на липиди, холестерол, калций и клетъчни парчета във вътрешния пласт на съдовата стена. Това струпване води до формиране на плаки и стеснения. В нашата процедура ние се борим с следствията на атеросклерозата – инфаркта и инсулта. Но в случай че предотвратим или забавим процеса на атеросклероза и честотата на нейните затруднения, съдбовни или не, също ще намалее. Ключът съгласно мен е в положителната профилактика. Но профилактиката не е едностранен развой. Не може да се чака само от здравната система да обезпечи добра профилактика. Да, здравната система би трябвало да обезпечи опцията. Но здравето е персонална отговорност на всеки. И до момента в който не го изгуби, човек не осъзнава какъв брой е значимо. А персоналната отговорност включва съзнанието, че би трябвало да се върви на профилактични прегледи, профилактични лабораторни проучвания, че би трябвало прецизно да се управляват хронични болести, като артериалната хипертония или захарния диабет. Начинът на живот на българския пациент също би трябвало да се промени. Ние имаме, да вземем за пример, извънредно висока периодичност на тютюнопушене, на приложимост или дори по-лошо, на корист с алкохол. Същевременно сме една от нациите с най-лоши хранителни привички – ядем тлъсти меса и тестени произведения, вместо пресни зеленчуци, плодове и риба. Знам, че здравословното хранене е скъпо наслаждение. Но човек би трябвало да одобри обстоятелството, че би трябвало да влага пари и време за здравето си, в случай че не желае в една по-млада възраст да го изгуби.
Кои са обичаните Ви занимания отвън специалността?
Доста прозаични. На първо място обичам да извозвам време със фамилията си. Обичам спорта и морето и съумявам да ги съчетавам в упражняване на кайт-сърф. За страдание, времето не стига.
Коя е най-голямата Ви фантазия – като доктор и човек, която бихте желал да видите сбъдната в близко време?
В последните години виждам едно разделяне, дори опълчване сред лекари и пациенти. Според мен то е изкуствено основано, само че по този начин или другояче го има. Хората нямат доверие на лекаря. Много са факторите, които доведоха до това. Лекарската специалност се трансформира в синоним на нещо нечисто и покварено. Много бих желал да видя още веднъж доктор и пациент в един тим, дружно да се борят за една по-здрава нация.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в новата ни графа „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Александър Александров приключва медицина в Медицински университет – София през 2008 година Специализира кардиология в Национална кардиологична болница. Работи като кардиолог в Отделението по незабавна кардиология и Отделението по инвазивна кардиология. Има добита експертна подготовка по инвазивна кардиология и добито научно звание „ помощник “. От 2019 година е шеф на Отделението по инвазивна кардиология. Член е на Дружеството на кардиолозите в България, Дружеството по инвазивна кардиология, ESC (Европейско кардиологично дружество), EuroCTO (Европейската асоциация по хронични оклузии). Автор е на научни публикации в български и интернационалните списания.
Д-р Александров, ръководите поделение по инвазивна кардиология в най-старата кардиологична болница у нас. Живи ли са още традициите в нея, помни ли тя първите?
Ще си разреша да върна малко времето обратно и да опиша за историята на болничното заведение. Националната кардиологична болница е учредена през 1961-1962 година Основната й задача от основаването й до през днешния ден е да развива кардиологичната просвета и процедура в България, паралелно с образуването на фрагменти в три огромни области на медицината: кардиология за възрастни и деца, сърдечна и съдова хирургия. Разбира се, като пионер в кардиологията тук е образувано и първото поделение по инвазивна кардиология. През 1962-1963 година в НКБ са инсталирани първите в страната ангиокардиографи на “Филипс” и “Елема”. Внедрява се в практиката диагностичната сърдечна катетеризация и ангиокардиография от проф. Л. Георгиев, доцент Г. Паникян. По-късно проф. А. Савова, доцент Б. Финков внедряват нови способи на инвазивно проучване и интервентните процедури. През 1988 година е осъществена първата балонна коронарна ангиопластика, а през 1990 година е вграден първия коронарен стент. Оттогава медицината и в частност инвазивната кардиология се е трансформирала неимоверно доста, само че ние се стараем да се придържаме към традициите, които са положили тези светли мозъци, в унисон с това да вървим напред в тази другояче доста динамична и бързоразвиваща се компетентност.
Носи ли Ви задоволство работата в нея?
Удовлетворението е огромно! От една страна имам опцията да се занимавам с една много напредничава компетентност. Инвазивната кардиология се развива непрекъснато и то с все по-бързи темпове. Полето на деяние, което има инвазивната кардиология, обгръща лекуване на от ден на ден болести в кардиологията. Докато първоначално то беше фокусирано най-вече върху лекуване на съдовете на сърцето, в този момент спектърът е и върху структурните заболявания на сърцето, като да вземем за пример лекуване на клапни заболявания, както и лекуване на вродени малформации при възрастни пациенти. Преди 20 години лекуването на клапни заболявания отвън класическата сърдечна хирургия е било единствено концепция и фантазия, в този момент е напълно естествена действителност. И инвазивната кардиология продължава да върви напред и ние, които я практикуваме, сме задължени да учим и вършим непрекъснато нови неща. Тази експерт не търпи застой. Тя е за дейни хора, а аз считам, че съм подобен. От друга страна, имам опцията да виждам непосредствения резултат от работата си. Когато да вземем за пример пристигна пациент с изострен инфаркт и ти свършиш добре работата си, виждаш по какъв начин пациентът си потегля жив и в положително здраве. Това носи огромно професионално, само че и персонално задоволство.
Всъщност, по какъв начин избрахте медицината?
Не мога да посоча някакъв преломен миг в моя живот, който да ме е предиздвикал да избера тази специалност. Но постоянно съм имал интерес към медицината – още от дете. Спомням си два по-фрапиращи момента от моето детство. Много обичах футбола, само че когато играеха по-големите от мен и аз не можех да се включа в играта, седях в профил на игрището с автомобилната аптечка от колата на татко ми, с цел да окажа първа помощ, в случай че някой се контузи. Вторият миг, за който си припомням, е че имах огромен бял мечок, цялостен със стиропор. Доста време прекарвах да си играя с него, като го „ оперирах “ и след това зашивах. Целият беше с петна от риванол и кръпки. И по този начин последователно, като че ли от самосебеси, се случи да се отдам на медицината.
Коя е повода да се посветите на кардиологията?
Мисля, че не аз избрах кардиологията, а тя мен. В първите години като студент трябваше бързо да си намеря работа, с цел да си оказвам помощ финансово. Не бяха леки години. Колега от университета и другар ми предложи място като санитар в интензивно кардиологично поделение на НКБ. Така по чиста случайност се оказах на място, където се практикува медицина и кардиология от най-голям равнище. Не ми лиши доста преди да се влюбя в тази компетентност. Работех в отделението от самото начало, до момента в който бях студент, и по-късно започнах лекарския си път точно там, откакто се явих на асистентски конкурс.
Не е загадка, че страната ни е на водещо място по заболеваемост и смъртност от миокарден инфаркт и мозъчен инсулт в Европа. Коя е повода и какви промени, съгласно Вас, са нужни, с цел да се преобърне тази отрицателна наклонност?
За мое огромно страдание България е на първите места по сърдечно-съдова заболеваемост и смъртност. Около 3000 пациента на 100 000 население в България изискват болнично лекуване по сърдечно-съдова причина, а 65% от всички смъртни случаи са затова. За контрастност ще дам образец с Франция, Холандия, Германия, където този % е сред 20 и 30%. В основата на сърдечно-съдовите болести лежи атеросклерозата. Атеросклерозата съставлява заболяване на огромните и междинните артерии и се характеризира с инфектиране на съдовата стена и натрупването на липиди, холестерол, калций и клетъчни парчета във вътрешния пласт на съдовата стена. Това струпване води до формиране на плаки и стеснения. В нашата процедура ние се борим с следствията на атеросклерозата – инфаркта и инсулта. Но в случай че предотвратим или забавим процеса на атеросклероза и честотата на нейните затруднения, съдбовни или не, също ще намалее. Ключът съгласно мен е в положителната профилактика. Но профилактиката не е едностранен развой. Не може да се чака само от здравната система да обезпечи добра профилактика. Да, здравната система би трябвало да обезпечи опцията. Но здравето е персонална отговорност на всеки. И до момента в който не го изгуби, човек не осъзнава какъв брой е значимо. А персоналната отговорност включва съзнанието, че би трябвало да се върви на профилактични прегледи, профилактични лабораторни проучвания, че би трябвало прецизно да се управляват хронични болести, като артериалната хипертония или захарния диабет. Начинът на живот на българския пациент също би трябвало да се промени. Ние имаме, да вземем за пример, извънредно висока периодичност на тютюнопушене, на приложимост или дори по-лошо, на корист с алкохол. Същевременно сме една от нациите с най-лоши хранителни привички – ядем тлъсти меса и тестени произведения, вместо пресни зеленчуци, плодове и риба. Знам, че здравословното хранене е скъпо наслаждение. Но човек би трябвало да одобри обстоятелството, че би трябвало да влага пари и време за здравето си, в случай че не желае в една по-млада възраст да го изгуби.
Кои са обичаните Ви занимания отвън специалността?
Доста прозаични. На първо място обичам да извозвам време със фамилията си. Обичам спорта и морето и съумявам да ги съчетавам в упражняване на кайт-сърф. За страдание, времето не стига.
Коя е най-голямата Ви фантазия – като доктор и човек, която бихте желал да видите сбъдната в близко време?
В последните години виждам едно разделяне, дори опълчване сред лекари и пациенти. Според мен то е изкуствено основано, само че по този начин или другояче го има. Хората нямат доверие на лекаря. Много са факторите, които доведоха до това. Лекарската специалност се трансформира в синоним на нещо нечисто и покварено. Много бих желал да видя още веднъж доктор и пациент в един тим, дружно да се борят за една по-здрава нация.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ