Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е

Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в новата ни графа „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Станимир Георгиев е роден в Разград, приключва медицина през 2012 година в МУ - Варна. Започва кариерата си в отделението по вътрешни заболявания на регионалната болница в родния си град. Придобива компетентност " Ортопедия и травматология " и остава на работи в същото поделение на болничното заведение.

Д-р Георгиев, разкажете в резюме за себе си - какво Ви стимулира да станете доктор?

За разлика от доста сътрудници, аз не съм от лекарско семейство. Завърших гимназия в родния си Разград, в паралелка с интензивно проучване на биология и британски език. Имах прелестни учители, възпламених се по биологията и по този начин незабелязано направих своя избор. Начинът на преподаване, общата атмосфера, поддръжката, която ми даваха преподавателите ми сътвори у мен чувството, че мога да се оправя и по този начин взех решението.

Има ли принос фамилията Ви в този избор?

Огромен. Дължа им благодарност, за това, че застанаха зад мен и бяха моя опора през цялото ми следване и по-късно, когато потеглих по пътя си на доктор и взех решение да специализирам ортопедия и травматология.

А по какъв начин се случи това?

Първоначално ползата ми беше към кардиологията. Започнах работа в Кардиологичния бранш на Вътрешното поделение в разградската болница. След това прекосих в Спешното поделение, работата ме увлече и по този начин разбрах, че призванието ми е да бъда ортопед травматолог. Тръгнах по този път и не скърбя.

Кои са учителите Ви в специалността?

Д-р Борислав Борисов, който от първия ми работен ден ми подаде ръка и стартира да ме вкарва в специалността. Започнахме от дребните неща – по какъв начин се прави превръзка, що е това рана. На пръв взор наподобява обикновено, само че е доста значимо. И до през днешния ден той е най-големият ми преподавател, индивидът, който ми дава кураж и опора.

Искам обаче да прибавя и още нещо – с изключение на положителният преподавател е значима и положителната работна атмосфера. Благодарен съм на сътрудниците си за доверието и поддръжката. Знам, че постоянно мога да разгадавам на тях и че в никакъв случай няма да ме подведат.

Разкажете за забавен случай от практиката Ви, който е оставил дълготраен спомен в съзнанието Ви?

Имахме случай в отделението с малко дете – бебе, на няколко месеца, с контузия на едно от пръстчетата на ръката. Въпреки напъните на целия ни екип, не успяхме да спасим цялото пръстче, наложи се да ампутираме част от него. Реакцията на родителите беше изненадваща, одобриха обстановката, довериха ни се, поддържаха решението, което взехме. Две години по-късно те пристигнаха при нас с детето, благодариха ни. Дори бяха написали писмо до локалния вестник. Такива случаи не се не помнят, те носят мощ и задоволство. Всички в отделението помним този случай, освен аз.

Как се промени съгласно Вас специалността през последните години, по какъв начин новите технологии прекатурнаха опциите за сполучливо лекуване на тежкия травматизъм?

Специалността се промени доста, тя се развива извънредно бързо в позитивна посока. Сега интервенциите са доста по-щадящи и по-малко травматични, а връщането към естествен живот е доста по-бързо.

Какви пациенти най-често търсят помощ в ортопедията?

Все повече доста възрастни хора идват при нас с тежки фрактури и, за жалост, в тежко повредено общо положение, самотни, изоставени, от време на време безпомощни. Лечението им е мъчно, възобновяване също. А за детската патология мога да кажа, че тя е сезонна, нещо като грипна вълна. Като цяло имаме доста пациенти, които имат потребност от нас.

Кое съгласно Вас е най-важното в общуването с пациента и неговите близки?

Освен професионализма, професионалното отношение, това са доверието и човечността. Да накараш болния да ти повярва, да си подадете ръце и да вървите дружно към общата цел. Ще кажа и това, че лекуването в ортопедията не се свежда единствено до интервенцията, значим е и следоперативният интервал. И тогава ортопедът би трябвало да е покрай пациента, изрично.

Кои качества цените най-вече у сътрудниците си?

Умението да схващат другия, да бъдат доброжелателни във всевъзможни обстановки.

В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?

Автомобилите и футболът.

Ако би трябвало да обобщите в резюме - коя е най-истинската полезност, в която вярвате, правилото, който се стараете да отстоявате постоянно като човек и доктор?

Честността и искреността.