Рени Славова с ужасяващ разказ за Спешното в Бургас: Не им пука дали човек умира
Лекарката Оксана Стоименова ме посрещна с викове да си вървя в Сунгурларе и да диря персоналния си доктор, написа дамата
Един път ми се наложи да потърся незабавна здравна помощ, а получих непоносимо отношение и безусловно бях изгонена като куче от Спешното в Бургас. Това написа в рубриката ни " Вашият сигнал до ФЛАГМАН " Рени Славова. Жената дава цялостни детайлности от неприятната обстановка, в която попада и застава с името си.
" 40 години работя и се обезпечавам. Социално зает човек съм и доста пъти съм го доказвала, защото в моята дребна винарна в сунгурларско работят няколко фамилии, които подкрепям и си оказваме помощ взаимно. Този четвъртък се наложи да пътувам по работа от село Славянци до Бургас. По пътя се почувствах доста зле, сърцето ми щеше да изскочи, нямах въздух, имах възприятието, че душата ми се е събрала в гърлото. Бях към този момент съвсем в града, по тази причина позвъних на моя позната - доста добър доктор, който ми изясни какво може да се случва с мен и ме посъветва да отида незабавно в Спешния център, където да ме прегледат и да ми създадат кардиограма. Били длъжни. Да, но не. Държах се за гърдите с една ръка, с другата карах към болничното заведение. Помня, че тук-там на магия успявах да задържа колата в вярното пътно платно. Стигнах до Центъра за незабавна здравна помощ в Бургас и там ме посрещна защитата. След това излезе сестрата, която сподели, че надали ще ми създадат кардиограма, камо ли да ме преглеждат и съветват. Аз настоях, споделих, че ме е насочил техен сътрудник, че съм пристигнала от 100 км разстояние и няма по какъв начин сега да отида при персоналния си доктор.
Излезе и дежурният доктор - доктор Оксана Стоименова. Именно тя изрично отхвърли да се погрижи за мен, беше груба и даже невъзпитана. Аз настоявах за кардиограма, с цел да се види какво би трябвало да подхваща, а тя крещеше да се махам и да отивам в Сунгурларе да си диря персоналния доктор. Потворих няколко пъти коя е лекарката, която ме насочи и че няма по какъв начин да се прибера в това положение до Славянци, до момента в който не подхваща някакви ограничения. Отново викове и обиди - този път по адрес на колежката им, чието име загатнах.
В този миг сестрата, която стоеше в стаята, стана и ми пусна кардиограма. Тогава доктор Стоименова се разкрещя още повече и сподели незабавно да се стопира. За тези няколко секунди се видяха обаче екстрасистолите, за които моята позната изясни, че би трябвало да взема няколко валидола и да си умря, а не получавам инфаркт.
Отидох за лекарска помощ, а си потеглих разтреперана и още по-зле, в сравнение с бях. Затова желая да разкажете тази история и се надявам управлението на Спешния център да вземе ограничения против това непоносимо отношение. Сигурна съм, че не го получавам единствено аз, а десетки хора всеки ден.
И знам едно - в случай че бях отишла в Спешното в Сунгурларе никой нищо нямаше да ми откаже. И освен на мен, на който и да било жив човек, а тук наподобява не им пукаше, че може да умра ", написа до Флагман.бг Рени Славова.
Коментарите оставяме на Вас.
Един път ми се наложи да потърся незабавна здравна помощ, а получих непоносимо отношение и безусловно бях изгонена като куче от Спешното в Бургас. Това написа в рубриката ни " Вашият сигнал до ФЛАГМАН " Рени Славова. Жената дава цялостни детайлности от неприятната обстановка, в която попада и застава с името си.
" 40 години работя и се обезпечавам. Социално зает човек съм и доста пъти съм го доказвала, защото в моята дребна винарна в сунгурларско работят няколко фамилии, които подкрепям и си оказваме помощ взаимно. Този четвъртък се наложи да пътувам по работа от село Славянци до Бургас. По пътя се почувствах доста зле, сърцето ми щеше да изскочи, нямах въздух, имах възприятието, че душата ми се е събрала в гърлото. Бях към този момент съвсем в града, по тази причина позвъних на моя позната - доста добър доктор, който ми изясни какво може да се случва с мен и ме посъветва да отида незабавно в Спешния център, където да ме прегледат и да ми създадат кардиограма. Били длъжни. Да, но не. Държах се за гърдите с една ръка, с другата карах към болничното заведение. Помня, че тук-там на магия успявах да задържа колата в вярното пътно платно. Стигнах до Центъра за незабавна здравна помощ в Бургас и там ме посрещна защитата. След това излезе сестрата, която сподели, че надали ще ми създадат кардиограма, камо ли да ме преглеждат и съветват. Аз настоях, споделих, че ме е насочил техен сътрудник, че съм пристигнала от 100 км разстояние и няма по какъв начин сега да отида при персоналния си доктор.
Излезе и дежурният доктор - доктор Оксана Стоименова. Именно тя изрично отхвърли да се погрижи за мен, беше груба и даже невъзпитана. Аз настоявах за кардиограма, с цел да се види какво би трябвало да подхваща, а тя крещеше да се махам и да отивам в Сунгурларе да си диря персоналния доктор. Потворих няколко пъти коя е лекарката, която ме насочи и че няма по какъв начин да се прибера в това положение до Славянци, до момента в който не подхваща някакви ограничения. Отново викове и обиди - този път по адрес на колежката им, чието име загатнах.
В този миг сестрата, която стоеше в стаята, стана и ми пусна кардиограма. Тогава доктор Стоименова се разкрещя още повече и сподели незабавно да се стопира. За тези няколко секунди се видяха обаче екстрасистолите, за които моята позната изясни, че би трябвало да взема няколко валидола и да си умря, а не получавам инфаркт.
Отидох за лекарска помощ, а си потеглих разтреперана и още по-зле, в сравнение с бях. Затова желая да разкажете тази история и се надявам управлението на Спешния център да вземе ограничения против това непоносимо отношение. Сигурна съм, че не го получавам единствено аз, а десетки хора всеки ден.
И знам едно - в случай че бях отишла в Спешното в Сунгурларе никой нищо нямаше да ми откаже. И освен на мен, на който и да било жив човек, а тук наподобява не им пукаше, че може да умра ", написа до Флагман.бг Рени Славова.
Коментарите оставяме на Вас.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ