Д-р Цветеслава Гълъбова, директор на Националната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“: Лекуваме психично болните в коптори
Лекарите от държавните психиатрични болница започнаха митинг с претенции за човешки условия на труд и възнаграждение. Дали ще бъдат чути и за какво българинът е толкоз нападателен в последно време, беседваме с доктор Цветеслава Гълъбова.
- Д-р Гълъбова, какви са настояванията ви и смятате ли, че ще бъдат чути от политиците?
- Ние желаеме да бъде основана и внедрена система за оценка на медицинските експерти, работещи в държавните психиатрични лечебни заведения, 50% нарастване на заплатите и да се включи годишна индексация. И не на последно място – трудът ни да бъде приет за второкласен. Смятаме, че настояванията ни ще бъдат чути, тъй като ние няма да няма да останем единствено с този тридневен митинг, който има алегоричен темперамент, твърдо сме решени да доведем нещата до дъно. Имаме поддръжката на Българската психиатрична асоциация, а се включват и сътрудници от другите типове лечебни заведения. Ако не бъдем чути, ще стачкуваме, доколкото ни разрешава законът. Няма да оставим пациентите си без грижа, протестиращите ще бъдат хора в свободен ден или в отпуска.
- Кой е отговорен за тежкото положение на психиатричните лечебни заведения и психиатричната помощ?
- Виновни са всички ръководещи от 25 година насам, когато стартира първата промяна в системата на опазването на здравето през 2000-та година, когато беше въведен здравно-осигурителният модел на финансиране. Оттогава всички ръководещи от всевъзможни обединения, сглобки, взаимни ръководства, еднолично ръководещи, са отговорни. Затова споделяме, че нашият митинг е с политически претенции, тъй като това, което желаеме е въпрос на здравна политика, само че не е партиен митинг и няма да разгадаем нито една партия да го яхне.
- Реформа ли желаете или просто повишение на заплатите?
- Разбира се, че има потребност от промяна, само че най-съществената част от нея е да се усъвършенства кадровото положение на системата. Освен, че работим в мизерни условия на труд, в едни коптори, наречени лечебни заведения, ние нямаме хора, това е огромният проблем на българската психиатрия. Нашата компетентност не изисква някакви скъпи апаратури, скъпи проучвания, лекарства, само че изисква доста повече хора, които да са високо стимулирани. Знаем, че има 2 мотивационни стълба – единият е заплащането, другият е кариерното израстване. И двата при нас са мощно разтърсени. Ние имаме потребност от в пъти повече хора и от в пъти по-добро възнаграждение. Ако тази промяна се направи, тогава системата ще се усъвършенства също в пъти, грижата за психологично болните – също. Тук приказваме и за неналичието на систематична извънболнична грижа, която не е единствено обезпечаване на медикаменти. Има един биопсихосоциален миг на обгрижване на психологично болните хора и от него ние сме изпълнили единствено първата съставния елемент – биологичната. Тоест – медикаментите, там в действителност сме на международно равнище. Всичко най-хубаво за лекуване на тези болести е налично, има го у нас и пациентите го получават гратис по Здравна каса. Но оттова нататък – обществената рехабилитация я няма. Тя се реализира от доста медицински и немедицински експерти, които би трябвало да са чудесно заплатени. Това са клинични обществени служащи, психолози, арттерапевти, трудотерапевти, водещи на случаи, медицински сестри. Тези хора просто ги няма, недокомплектът от психиатри в България е 560. Ние по регистрация сме някъде към 530, значи недокомплекът е 100%. При медицинските сестри пък е цялостна злополука, там възрастта е над 60 година В момента в отделението ни за мъже с остри психози, което е най-тежкото поделение в една психиатрия, имаме петима санитари – 4 мъже и 1 жена. И на промяна остават една сестра с 1 санитар на 30 доста тежко заболели мъже. В нашата болница в този момент е индивидът, който е нападал дами по ул. „ Оборище “, мъжът, която е нападнал метеоролозите. И по какъв начин да се охраняваме? Или нашият живот е по-евтин и по-ненужен от живота на депутатите?
- Но бюджетът не е дефинитивно признат, от кое място да дойдат парите?
- За депутатите се откриха по 800 лева за автоматизирано увеличение на заплатите, а на нас ни се споделя – няма. Защо няма? Защото сме учили по-малко? Защото сме по-малко експерти? Всички, които работят в тази система го вършат, тъй като са отдадени. Погледнете хората на митингите – това са възрастни хора, доста - в пенсионна възраст и не престават да работят. Затова споделям, че ние няма да отстъпим. Ако би трябвало, ще стигнем до групова оставка на всички работещи в държавните психиатрични лечебни заведения. И не да ни питат тогава какво ще вършат 2100 заболели. И това е грижа на страната, принципал на тези лечебни заведения е министърът на опазването на здравето. Този, или различен министър да мине веднъж да ги наобиколи и да види на какви коптори е принципал. Това не може да продължава по този начин.
- Прави ли са правозащитниците, които настояват, че правата на психологично болните се нарушават фрапантно?
- Когато ни вършат инспекции от правозащитни организации и от кого ли не, се натъртва на правата на болните. Чудесно, съгласни сме, нарушават се правата им, тъй като се лекуват в мизерни условия и от нестимулиран личен състав. Затова споделих, че до момента в който не се оправят нещата с личния състав, системата няма да тръгне. Да създадат едни човешки здания с естествени за 21-ви век битови условия, да се обезпечи доста личен състав. За съпоставяне ще кажа, че в Европа, към която ние се причисляваме ужким освен географски, съотношението личен състав – заболели в едно поделение е от 1 към 1, до 1 към 3. Тоест 1 човек от личния състав дава отговор от 1 до трима заболели. Бях в психиатрична клиника в Мюнхен, където има 50 заболели и 50 души личен състав на промяна, което значи, че там има най-малко 250 души личен състав. За съпоставяне ще кажа, че в нашите отделения има 1 сестра и 1 санитар на 30-40 заболели. За какво качество приказваме? И всичките проверяващи по този начин и не означиха този факт и не упорстват пред министерството да ни даде пари, с които да назначим хора. В държавните психиатрични лечебни заведения даже към момента не сме почнали да изплащаме минималната за страната работна заплата, тъй като няма бюджет. Е, по какъв начин автоматизирано за Народното събрание има бюджет, а за нас няма? И в същото време ние сме непрекъснато длъжни и непрекъснато отговорни. Обществеността споделя – що не ги държите, правозащитниците – що ги държите. Въпросът е не за какво тези хора са измежду нас, а за какво са в този тип измежду нас. В Западна Европа няма да разпознаеш психологично болните на улицата. Те са добре гледани, обгрижени, следи се постоянно да си одобряват медикаментите, посещават дневните центрове, доста от тях работят. Това са все неща, които у нас ги няма.
- Какво отключи толкоз доста експанзия у българите?
- Простотията. Нашето общество, за жалост, се психопатизира. Всичко стартира от ранна учебна възраст. Берем плодовете на свърхлибералното образование. Ние от макаренковската парадигма за образование се метнахме в другата прекаленост - да не споделяме „ не “ на децата, всичко да им е разрешено, като се направи забележка на дете, виждате какво става – то са репортажи, то е ужасно. Накарахме учителите да се усещат отговорни, че не са ни възпитани децата, все питаме институциите какво вършат. Ами институциите в една страна са производни на обществото. След като обществото е такова, какви да са институциите. Значи този, който бие жена си у дома или жена, която неглижира фамилията си, какви ще бъдат там, където работят – ами същите. Отвсякъде ни залива експанзия, виждате, че се бият дори в Народното събрание. Какво да чакаме от хората надолу? Нали това са еманацията на нацията - тия 240 души, някои от които не могат да приказват верен български.
- Психично заболели ли са двамата младежи, които са убивали животни, снимали са клипчета и са ги продавали?
- Експертизата ще каже дали имат психическо разстройство. Със сигурност не е обикновено това държание, само че дебело наблягам, че не всяко ненормално държание е психологична болест, т.е. неуравновесеност. При психозата хората не схващат какво правят и не носят наказателна отговорност, само че при психопатията схващат и носят. И най-вероятно тези двамата са психопати. Психопатията не е болест в клиничния смисъл на думата, тя не съдържа психопатология, т.е. налудности, халюцинации и така нататък Голяма част от психопатите са в пандиза, тъй като психопатията допуска асоциално и антисоциално държание. Така че тези двамата допускам, че са тъкмо такива, ще им се направи в хода на наказателното произвеждане експертиза и ще се откри дали има болест, само че съм съвсем сигурна, че тези хора нямат болест, а психопатия. Тя се лекува най-успешно в пандиза. Психопатите са хора, които не се интересуват от страстите на другите, те са подготвени да преминат през трупове в директния и преносния смисъл на думата, с цел да реализиран удоволствено преживяване, в това число и финансово облекчаване. Психопатията не е психологично заболяване, тя е неприятен темперамент. Това са елементарни и неприятни хора, които желаят да предизвикват болежка на другите.
- Има и доста интелигентни психопати.
- Има разлика сред разумен, прочувствен и обществен разсъдък. И взаимосвързаността сред тях не постоянно е право пропорционална. Високият разумен разсъдък, който се придобива с образованието, не е право пропорционална взаимозависимост на високия прочувствен разсъдък, който дефинира нашата дарба да познаваме личните си страсти и да можем да ръководим тяхната изява. Социалният разсъдък съставлява нашата дарба да контактуваме съответно с хора от разнообразни обществени пластове. Високият разумен разсъдък, образованието, не допуска автоматизирано висок прочувствен и обществен разсъдък, това са разнообразни неща.
- Има ли връзка сред психологичното и физическото здраве?
- Разбира се. Всеки един от нас е едно цяло, ние сме едни микросистеми. И нашата биология е в директна връзка с нашата душeвност. Трябва всичко да ни е крепко, с цел да сме изцяло здрави. Не инцидентно Световната здравна организация има един слоган – няма здраве без психологично здраве. И когато някаква част от нас страда – дали физическата, дали психическата, цялото ни тяло страда. Друг е въпросът дали ние можем да интерпретираме мислите, възприятията и прекарванията като болест и като нужда да потърсим способена помощ от съответния експерт.
- Но доста хора се срамят да потърсят за себе си и околните си психиатрична помощ.
- Защото обществото е наложило и продължава да постанова стигма. Защото същото това общество, както има отрицателно отношение към хората с психологично разстройство, има такова отношение към нас, които се грижим за такива заболели. Казват ни, че ставаме като пациентите си. Аз постоянно ги запитвам – добре, ние в случай че сме такива, тъй като контактуваме с психологично заболели, вие от какво сте такива? Обществото ни е незряло, споделям го с голямо страдание, тъй като съм част от него. Правя каквото мога да ограмотя хората, че не трябва да се плашат от психологично болните.
- Много от психологично болните са самотници, кой би трябвало да се грижи за тях?
- По белия цивилизован свят, към който ние географски принадлежим, за психологично болните хора е основана една система от грижи, съществена фигура в която е така наречен водещ на случая. Той се занимава с 10-12 психологично заболели хора. Те си живеят по къщите, само че той има за задача да им се обажда, да ги подсети да отидат на доктор, в случай че би трябвало да ги придружи, да им помогне в всекидневието да си платят сметките, да отидат до банката. В този свят има дневни центрове във всяка община, т.е. в София би трябвало да има 24 такива, а те са 2 с по 30 места. Та за тези хора се грижат водещите на случаи, по тази причина споделям, че нашата система изисква доста, доста хора. Например заболеваемостта от шизофрения е 1%. Това значи, че в София живеят към 12 000 индивида, заболели от шизофрения. Да речем, че половината от тях нямат към този момент близки и за тия 6000 души ни трябват най-малко 500 клинични обществени служащи, но не на минимална работна заплата, а с 4000 лева на месец.
Нашият посетител
Д-р Цветеслава Гълъбова е приключила Медицинския университет в София и бизнес администрация в УНСС. От 1994 година работи в държавната психиатрична болница „ Св. Иван Рилски “ в Курило, започвайки от равнище ординатор и преминавайки през началник-отделение за мъже с остри психози. От 2009 година е шеф на лечебното заведение. Тя е правосъден специалист по психиатрия повече от 20 година и народен специалист по психиатрия на Българския лекарски съюз.
Автор:
trud.bg
- Д-р Гълъбова, какви са настояванията ви и смятате ли, че ще бъдат чути от политиците?
- Ние желаеме да бъде основана и внедрена система за оценка на медицинските експерти, работещи в държавните психиатрични лечебни заведения, 50% нарастване на заплатите и да се включи годишна индексация. И не на последно място – трудът ни да бъде приет за второкласен. Смятаме, че настояванията ни ще бъдат чути, тъй като ние няма да няма да останем единствено с този тридневен митинг, който има алегоричен темперамент, твърдо сме решени да доведем нещата до дъно. Имаме поддръжката на Българската психиатрична асоциация, а се включват и сътрудници от другите типове лечебни заведения. Ако не бъдем чути, ще стачкуваме, доколкото ни разрешава законът. Няма да оставим пациентите си без грижа, протестиращите ще бъдат хора в свободен ден или в отпуска.
- Кой е отговорен за тежкото положение на психиатричните лечебни заведения и психиатричната помощ?
- Виновни са всички ръководещи от 25 година насам, когато стартира първата промяна в системата на опазването на здравето през 2000-та година, когато беше въведен здравно-осигурителният модел на финансиране. Оттогава всички ръководещи от всевъзможни обединения, сглобки, взаимни ръководства, еднолично ръководещи, са отговорни. Затова споделяме, че нашият митинг е с политически претенции, тъй като това, което желаеме е въпрос на здравна политика, само че не е партиен митинг и няма да разгадаем нито една партия да го яхне.
- Реформа ли желаете или просто повишение на заплатите?
- Разбира се, че има потребност от промяна, само че най-съществената част от нея е да се усъвършенства кадровото положение на системата. Освен, че работим в мизерни условия на труд, в едни коптори, наречени лечебни заведения, ние нямаме хора, това е огромният проблем на българската психиатрия. Нашата компетентност не изисква някакви скъпи апаратури, скъпи проучвания, лекарства, само че изисква доста повече хора, които да са високо стимулирани. Знаем, че има 2 мотивационни стълба – единият е заплащането, другият е кариерното израстване. И двата при нас са мощно разтърсени. Ние имаме потребност от в пъти повече хора и от в пъти по-добро възнаграждение. Ако тази промяна се направи, тогава системата ще се усъвършенства също в пъти, грижата за психологично болните – също. Тук приказваме и за неналичието на систематична извънболнична грижа, която не е единствено обезпечаване на медикаменти. Има един биопсихосоциален миг на обгрижване на психологично болните хора и от него ние сме изпълнили единствено първата съставния елемент – биологичната. Тоест – медикаментите, там в действителност сме на международно равнище. Всичко най-хубаво за лекуване на тези болести е налично, има го у нас и пациентите го получават гратис по Здравна каса. Но оттова нататък – обществената рехабилитация я няма. Тя се реализира от доста медицински и немедицински експерти, които би трябвало да са чудесно заплатени. Това са клинични обществени служащи, психолози, арттерапевти, трудотерапевти, водещи на случаи, медицински сестри. Тези хора просто ги няма, недокомплектът от психиатри в България е 560. Ние по регистрация сме някъде към 530, значи недокомплекът е 100%. При медицинските сестри пък е цялостна злополука, там възрастта е над 60 година В момента в отделението ни за мъже с остри психози, което е най-тежкото поделение в една психиатрия, имаме петима санитари – 4 мъже и 1 жена. И на промяна остават една сестра с 1 санитар на 30 доста тежко заболели мъже. В нашата болница в този момент е индивидът, който е нападал дами по ул. „ Оборище “, мъжът, която е нападнал метеоролозите. И по какъв начин да се охраняваме? Или нашият живот е по-евтин и по-ненужен от живота на депутатите?
- Но бюджетът не е дефинитивно признат, от кое място да дойдат парите?
- За депутатите се откриха по 800 лева за автоматизирано увеличение на заплатите, а на нас ни се споделя – няма. Защо няма? Защото сме учили по-малко? Защото сме по-малко експерти? Всички, които работят в тази система го вършат, тъй като са отдадени. Погледнете хората на митингите – това са възрастни хора, доста - в пенсионна възраст и не престават да работят. Затова споделям, че ние няма да отстъпим. Ако би трябвало, ще стигнем до групова оставка на всички работещи в държавните психиатрични лечебни заведения. И не да ни питат тогава какво ще вършат 2100 заболели. И това е грижа на страната, принципал на тези лечебни заведения е министърът на опазването на здравето. Този, или различен министър да мине веднъж да ги наобиколи и да види на какви коптори е принципал. Това не може да продължава по този начин.
- Прави ли са правозащитниците, които настояват, че правата на психологично болните се нарушават фрапантно?
- Когато ни вършат инспекции от правозащитни организации и от кого ли не, се натъртва на правата на болните. Чудесно, съгласни сме, нарушават се правата им, тъй като се лекуват в мизерни условия и от нестимулиран личен състав. Затова споделих, че до момента в който не се оправят нещата с личния състав, системата няма да тръгне. Да създадат едни човешки здания с естествени за 21-ви век битови условия, да се обезпечи доста личен състав. За съпоставяне ще кажа, че в Европа, към която ние се причисляваме ужким освен географски, съотношението личен състав – заболели в едно поделение е от 1 към 1, до 1 към 3. Тоест 1 човек от личния състав дава отговор от 1 до трима заболели. Бях в психиатрична клиника в Мюнхен, където има 50 заболели и 50 души личен състав на промяна, което значи, че там има най-малко 250 души личен състав. За съпоставяне ще кажа, че в нашите отделения има 1 сестра и 1 санитар на 30-40 заболели. За какво качество приказваме? И всичките проверяващи по този начин и не означиха този факт и не упорстват пред министерството да ни даде пари, с които да назначим хора. В държавните психиатрични лечебни заведения даже към момента не сме почнали да изплащаме минималната за страната работна заплата, тъй като няма бюджет. Е, по какъв начин автоматизирано за Народното събрание има бюджет, а за нас няма? И в същото време ние сме непрекъснато длъжни и непрекъснато отговорни. Обществеността споделя – що не ги държите, правозащитниците – що ги държите. Въпросът е не за какво тези хора са измежду нас, а за какво са в този тип измежду нас. В Западна Европа няма да разпознаеш психологично болните на улицата. Те са добре гледани, обгрижени, следи се постоянно да си одобряват медикаментите, посещават дневните центрове, доста от тях работят. Това са все неща, които у нас ги няма.
- Какво отключи толкоз доста експанзия у българите?
- Простотията. Нашето общество, за жалост, се психопатизира. Всичко стартира от ранна учебна възраст. Берем плодовете на свърхлибералното образование. Ние от макаренковската парадигма за образование се метнахме в другата прекаленост - да не споделяме „ не “ на децата, всичко да им е разрешено, като се направи забележка на дете, виждате какво става – то са репортажи, то е ужасно. Накарахме учителите да се усещат отговорни, че не са ни възпитани децата, все питаме институциите какво вършат. Ами институциите в една страна са производни на обществото. След като обществото е такова, какви да са институциите. Значи този, който бие жена си у дома или жена, която неглижира фамилията си, какви ще бъдат там, където работят – ами същите. Отвсякъде ни залива експанзия, виждате, че се бият дори в Народното събрание. Какво да чакаме от хората надолу? Нали това са еманацията на нацията - тия 240 души, някои от които не могат да приказват верен български.
- Психично заболели ли са двамата младежи, които са убивали животни, снимали са клипчета и са ги продавали?
- Експертизата ще каже дали имат психическо разстройство. Със сигурност не е обикновено това държание, само че дебело наблягам, че не всяко ненормално държание е психологична болест, т.е. неуравновесеност. При психозата хората не схващат какво правят и не носят наказателна отговорност, само че при психопатията схващат и носят. И най-вероятно тези двамата са психопати. Психопатията не е болест в клиничния смисъл на думата, тя не съдържа психопатология, т.е. налудности, халюцинации и така нататък Голяма част от психопатите са в пандиза, тъй като психопатията допуска асоциално и антисоциално държание. Така че тези двамата допускам, че са тъкмо такива, ще им се направи в хода на наказателното произвеждане експертиза и ще се откри дали има болест, само че съм съвсем сигурна, че тези хора нямат болест, а психопатия. Тя се лекува най-успешно в пандиза. Психопатите са хора, които не се интересуват от страстите на другите, те са подготвени да преминат през трупове в директния и преносния смисъл на думата, с цел да реализиран удоволствено преживяване, в това число и финансово облекчаване. Психопатията не е психологично заболяване, тя е неприятен темперамент. Това са елементарни и неприятни хора, които желаят да предизвикват болежка на другите.
- Има и доста интелигентни психопати.
- Има разлика сред разумен, прочувствен и обществен разсъдък. И взаимосвързаността сред тях не постоянно е право пропорционална. Високият разумен разсъдък, който се придобива с образованието, не е право пропорционална взаимозависимост на високия прочувствен разсъдък, който дефинира нашата дарба да познаваме личните си страсти и да можем да ръководим тяхната изява. Социалният разсъдък съставлява нашата дарба да контактуваме съответно с хора от разнообразни обществени пластове. Високият разумен разсъдък, образованието, не допуска автоматизирано висок прочувствен и обществен разсъдък, това са разнообразни неща.
- Има ли връзка сред психологичното и физическото здраве?
- Разбира се. Всеки един от нас е едно цяло, ние сме едни микросистеми. И нашата биология е в директна връзка с нашата душeвност. Трябва всичко да ни е крепко, с цел да сме изцяло здрави. Не инцидентно Световната здравна организация има един слоган – няма здраве без психологично здраве. И когато някаква част от нас страда – дали физическата, дали психическата, цялото ни тяло страда. Друг е въпросът дали ние можем да интерпретираме мислите, възприятията и прекарванията като болест и като нужда да потърсим способена помощ от съответния експерт.
- Но доста хора се срамят да потърсят за себе си и околните си психиатрична помощ.
- Защото обществото е наложило и продължава да постанова стигма. Защото същото това общество, както има отрицателно отношение към хората с психологично разстройство, има такова отношение към нас, които се грижим за такива заболели. Казват ни, че ставаме като пациентите си. Аз постоянно ги запитвам – добре, ние в случай че сме такива, тъй като контактуваме с психологично заболели, вие от какво сте такива? Обществото ни е незряло, споделям го с голямо страдание, тъй като съм част от него. Правя каквото мога да ограмотя хората, че не трябва да се плашат от психологично болните.
- Много от психологично болните са самотници, кой би трябвало да се грижи за тях?
- По белия цивилизован свят, към който ние географски принадлежим, за психологично болните хора е основана една система от грижи, съществена фигура в която е така наречен водещ на случая. Той се занимава с 10-12 психологично заболели хора. Те си живеят по къщите, само че той има за задача да им се обажда, да ги подсети да отидат на доктор, в случай че би трябвало да ги придружи, да им помогне в всекидневието да си платят сметките, да отидат до банката. В този свят има дневни центрове във всяка община, т.е. в София би трябвало да има 24 такива, а те са 2 с по 30 места. Та за тези хора се грижат водещите на случаи, по тази причина споделям, че нашата система изисква доста, доста хора. Например заболеваемостта от шизофрения е 1%. Това значи, че в София живеят към 12 000 индивида, заболели от шизофрения. Да речем, че половината от тях нямат към този момент близки и за тия 6000 души ни трябват най-малко 500 клинични обществени служащи, но не на минимална работна заплата, а с 4000 лева на месец.
Нашият посетител
Д-р Цветеслава Гълъбова е приключила Медицинския университет в София и бизнес администрация в УНСС. От 1994 година работи в държавната психиатрична болница „ Св. Иван Рилски “ в Курило, започвайки от равнище ординатор и преминавайки през началник-отделение за мъже с остри психози. От 2009 година е шеф на лечебното заведение. Тя е правосъден специалист по психиатрия повече от 20 година и народен специалист по психиатрия на Българския лекарски съюз.
Автор:
trud.bg
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ