Историята на бебето, родено в забранената зона на...
Лекарите споделят на майка й, че има израстък, а се оказва, че е Мария - единственото дете, родено в Чернобил след нуклеарна злополука, написа jenata.blitz.bg. Изхвърляли я на студа, заключвали я в неотоплена барака, увивали я в мръсни чували, само че тя оживяла и през днешния ден е прелестна 19-годишна жена, която учи в университета в Киев.
Тя е трябвало да се роди като мутант. Но се оказва прелестно крепко дете със сини очи, руси коси, розови бузки и бяла кожа - като ангелче от кутия за бонбони.
Властите не я признават. Но тя дава вяра на хората: Чернобил ще се прероди и ще върне вкъщи някогашните си жители.
Чернобилската работничка Лидия Савенко ражда Мария на 47 години. Жената обаче не се готви за раждане, а за гибел.
Лекарите споделят на Лида, че има израстък, който не може да бъде отхвърлен, тъй като е прекомерно късно. " Туморът " си растял и след 9 месеца се родило малко момиченце.
" Лекарите ме убедиха, че съм толкоз болна, че не мислех за бременност, макар че Марийка беше третото ми дете. В Жълти води останаха да живеят 24-годишната ми щерка и 18-годишният ми наследник ", споделя Лидия.
Чернобил й дава Марийка, откакто й е лишава всичко, което е имала: брачен партньор, който изчезва, до момента в който тя е на дежурство в Чернобилската АЕЦ; деца, които към този момент не се нуждаят от нея...
Така през 1993 година Лидия Савенко се озовава в неразрешената зона в нежеланото състояние на неомъжена жена без жилище и вероятности. Тя се заселва в изоставена сграда и стартира новия си живот. Там среща нова обич и заживява дружно с Михаил Ведерников. Постепенно нещата сред тях стават доста съществени. " Направих си видеозон и лекарят сподели: израстък. Аз обаче се съмнявах. Вече имах две деца и знаех защо в действителност става въпрос ", споделя тя.
Бременността на 46-годишната жена минава леко и напълно незабележимо за близките. Марийка се ражда на 25 август 1999 година в 1:25 часа след среднощ в радиационната селска къщичка.
" Когато ми изтекоха водите, се досетих, че не съм болна, а бременна. Със брачна половинка ми пресякохме цялостен Чернобил, с цел да търсим копринена нишка, с която да срежем пъпната шнур. Докато я търсехме, стана време да раждам. Родих бързо, Миша взе детето, само че нямаше с какво да го повие. Нямахме нито пелени, нито дрешки. Все отново не сме чакали бебе ", спомня си Лидия в едно свое остаряло изявление.
Мистериозната поява на бял свят на Марийка се трансформира в легенда. Към порутената къщичка на родителите й всеки ден прииждат хора, които носят по нещо за бебето - дрешки, играчки, събрани от изоставените къщи в региона... Биберон обаче по този начин и не се намерил, тъй като в Чернобил от дълго време нямало бебета.
Още на втория ден след раждането тя се връща на работа. " Покрай ежедневните задания минаха 10 дни. Едва по-късно се обадих в администрацията, с цел да оповестя за раждането на детето. А там изпаднаха в смут. Започнаха да ни заплашват, да ни се карат, че държим дете в място с радиация ", споделя Совенко.
" Идваха при нас по два пъти на ден. След това започнаха да се появяват приятелките ми. Бяха ги уволнили от работа, тъй като не са съумели да ме принудят да отведа Марийка. След това пристигна и шефът на предприятието, за което работихме. Каза ми, че ни закриват, тъй като работя там. Полицията ми направи капан. А най-после другари ме излъгаха, като ми споделиха, че ще ми оказват помощ да отида до най-близкия огромен град - Иванков, да запиша детето.
Докато пътувах натам, са споделили на Миша, че повече няма да се върна, че съм се заселила в село, което е отвън зоната. Накарали го да си събере нещата, качили го в колата дружно с детето и го извели от неразрешената зона. Настанили ги в изоставена и студена барака ", споделя още дамата.
Малко по-късно тримата още веднъж се другар. Точно тогава Марийка се разболява съществено. Всички си мислят, че дребната няма да оцелее. Лида не може да се върне в рисковата си, само че топла къща: по КПП-тата са получили заповед да не я пускат. В избавител на Марийка се трансформира чернобилската журналистка Нина Мелник. Тя е тази, която през 1986 година афишира по радиото за повредата и потребността от незабавна евакуация. Нина се обажда на другари в Киев, които одобряват при себе си майката и бебето за три месеца - за лекуване. След като стъпват на краката си, Лида взема решение, че е време да се върнат в неразрешената зона.
Жената влиза в Чернобил с кола. Целта на пътуването й - засаждане на картофи. Савенко изяснява, че на никое място по чистата земя не е намерила градина, в която да засади картофите си. Странното й пояснение обаче сработило. Докато Лида спори с охранителите, дребната добродушно спи на пода в колата, увита в чувал - живият и топъл " посадъчен материал " на Савенко.
Светът приема детето й извънредно мъчно. Дълго време тя и Миша не могат да кръстят Мария: локалният духовник не се появявал в енорията си, а киевският протоиерей Всеволод не желал да взе участие в ориста на детето. Единствената жена, която се взема решение да стане кръстница на момиченцето, е съседката на Лидия - Надежда Николаева.
Тя е и индивидът, който шест години оказва помощ на Лида да крие сполучливо детето в неразрешената зона, тя кара Марийка в Киев, демонстрира я на кубински лекари, които лекуват чернобилски деца през океана. Специалистите ги канят на обзор и дават обещание да платят полета им. Но Лида, привикнала към подлостта на управляващите, не има вяра на чужденците в престилки. Решава, че лекарите желаят да вършат опити върху рожбата й и да й я лишават. Чернобилските управляващи към този момент били създали опит да лишат Лидия от наставнически права. Те завеждат дело против нея, заявявайки, че тя издевателства над малолетно лице, като го храни с радиационна храна.
" Проверявам картофите, рибата и дивеча с дозиметър. Всичко е чисто ", отвръща на обвиняванията дамата. И не се интересува, че дозиметърът й не регистрира вярно, а чернобилските сомове и диви прасета са бъкани с радиация.
Марийка пораства в рисковата радиационна зона, плува в реката, от която татко й лови риба, с цел да изхранва фамилията, пие мляко от крава, която пасе по чернобилските пасища, облъчени от нуклеарната детонация.
А майка й е принудена да отхвърли слуховете за здравето на щерка си. " Ако хората мислят, че тя е мутант или че има две глави, доста бъркат ", споделя тя в едно свое изявление.
В последна сметка Лидия и Михаил съумяват да се преборят за правото да отглеждат и възпитават детето си. Въпреки дългото гонене и обвинявания, че пробват „ да убият щерка си ”.
" Тя е прелестно дете, което е безусловно крепко ", безапелационна е Лидия.
Днес Марийка не желае да дълбае в предишното. Работи като сервитьорка в бар, с цел да заплаща образованието си. " Всичко ми е наред. Работя, изкарвам си пари, това е! ", споделя 19-годишното момиче.
" Тя в действителност не се интересува от това, че е неповторима, тъй като е родена в Чернобил ", прибавя неин другар.
" Всъщност, тя знае, че е единственото дете, родено тук след детонацията, и което е израсло в Чернобил, и това е много мъчително за нея. Приема го като стигма ".
" Хората тук имат вяра, че Марийка е знак на възраждането на Чернобил, знак от Бога, който те интерпретират като благословия и че животът се връща в това осакатено място ", споделя през днешния ден Лидия.
Тя е трябвало да се роди като мутант. Но се оказва прелестно крепко дете със сини очи, руси коси, розови бузки и бяла кожа - като ангелче от кутия за бонбони.
Властите не я признават. Но тя дава вяра на хората: Чернобил ще се прероди и ще върне вкъщи някогашните си жители.
Чернобилската работничка Лидия Савенко ражда Мария на 47 години. Жената обаче не се готви за раждане, а за гибел.
Лекарите споделят на Лида, че има израстък, който не може да бъде отхвърлен, тъй като е прекомерно късно. " Туморът " си растял и след 9 месеца се родило малко момиченце.
" Лекарите ме убедиха, че съм толкоз болна, че не мислех за бременност, макар че Марийка беше третото ми дете. В Жълти води останаха да живеят 24-годишната ми щерка и 18-годишният ми наследник ", споделя Лидия.
Чернобил й дава Марийка, откакто й е лишава всичко, което е имала: брачен партньор, който изчезва, до момента в който тя е на дежурство в Чернобилската АЕЦ; деца, които към този момент не се нуждаят от нея...
Така през 1993 година Лидия Савенко се озовава в неразрешената зона в нежеланото състояние на неомъжена жена без жилище и вероятности. Тя се заселва в изоставена сграда и стартира новия си живот. Там среща нова обич и заживява дружно с Михаил Ведерников. Постепенно нещата сред тях стават доста съществени. " Направих си видеозон и лекарят сподели: израстък. Аз обаче се съмнявах. Вече имах две деца и знаех защо в действителност става въпрос ", споделя тя.
Бременността на 46-годишната жена минава леко и напълно незабележимо за близките. Марийка се ражда на 25 август 1999 година в 1:25 часа след среднощ в радиационната селска къщичка.
" Когато ми изтекоха водите, се досетих, че не съм болна, а бременна. Със брачна половинка ми пресякохме цялостен Чернобил, с цел да търсим копринена нишка, с която да срежем пъпната шнур. Докато я търсехме, стана време да раждам. Родих бързо, Миша взе детето, само че нямаше с какво да го повие. Нямахме нито пелени, нито дрешки. Все отново не сме чакали бебе ", спомня си Лидия в едно свое остаряло изявление.
Мистериозната поява на бял свят на Марийка се трансформира в легенда. Към порутената къщичка на родителите й всеки ден прииждат хора, които носят по нещо за бебето - дрешки, играчки, събрани от изоставените къщи в региона... Биберон обаче по този начин и не се намерил, тъй като в Чернобил от дълго време нямало бебета.
Още на втория ден след раждането тя се връща на работа. " Покрай ежедневните задания минаха 10 дни. Едва по-късно се обадих в администрацията, с цел да оповестя за раждането на детето. А там изпаднаха в смут. Започнаха да ни заплашват, да ни се карат, че държим дете в място с радиация ", споделя Совенко.
" Идваха при нас по два пъти на ден. След това започнаха да се появяват приятелките ми. Бяха ги уволнили от работа, тъй като не са съумели да ме принудят да отведа Марийка. След това пристигна и шефът на предприятието, за което работихме. Каза ми, че ни закриват, тъй като работя там. Полицията ми направи капан. А най-после другари ме излъгаха, като ми споделиха, че ще ми оказват помощ да отида до най-близкия огромен град - Иванков, да запиша детето.
Докато пътувах натам, са споделили на Миша, че повече няма да се върна, че съм се заселила в село, което е отвън зоната. Накарали го да си събере нещата, качили го в колата дружно с детето и го извели от неразрешената зона. Настанили ги в изоставена и студена барака ", споделя още дамата.
Малко по-късно тримата още веднъж се другар. Точно тогава Марийка се разболява съществено. Всички си мислят, че дребната няма да оцелее. Лида не може да се върне в рисковата си, само че топла къща: по КПП-тата са получили заповед да не я пускат. В избавител на Марийка се трансформира чернобилската журналистка Нина Мелник. Тя е тази, която през 1986 година афишира по радиото за повредата и потребността от незабавна евакуация. Нина се обажда на другари в Киев, които одобряват при себе си майката и бебето за три месеца - за лекуване. След като стъпват на краката си, Лида взема решение, че е време да се върнат в неразрешената зона.
Жената влиза в Чернобил с кола. Целта на пътуването й - засаждане на картофи. Савенко изяснява, че на никое място по чистата земя не е намерила градина, в която да засади картофите си. Странното й пояснение обаче сработило. Докато Лида спори с охранителите, дребната добродушно спи на пода в колата, увита в чувал - живият и топъл " посадъчен материал " на Савенко.
Светът приема детето й извънредно мъчно. Дълго време тя и Миша не могат да кръстят Мария: локалният духовник не се появявал в енорията си, а киевският протоиерей Всеволод не желал да взе участие в ориста на детето. Единствената жена, която се взема решение да стане кръстница на момиченцето, е съседката на Лидия - Надежда Николаева.
Тя е и индивидът, който шест години оказва помощ на Лида да крие сполучливо детето в неразрешената зона, тя кара Марийка в Киев, демонстрира я на кубински лекари, които лекуват чернобилски деца през океана. Специалистите ги канят на обзор и дават обещание да платят полета им. Но Лида, привикнала към подлостта на управляващите, не има вяра на чужденците в престилки. Решава, че лекарите желаят да вършат опити върху рожбата й и да й я лишават. Чернобилските управляващи към този момент били създали опит да лишат Лидия от наставнически права. Те завеждат дело против нея, заявявайки, че тя издевателства над малолетно лице, като го храни с радиационна храна.
" Проверявам картофите, рибата и дивеча с дозиметър. Всичко е чисто ", отвръща на обвиняванията дамата. И не се интересува, че дозиметърът й не регистрира вярно, а чернобилските сомове и диви прасета са бъкани с радиация.
Марийка пораства в рисковата радиационна зона, плува в реката, от която татко й лови риба, с цел да изхранва фамилията, пие мляко от крава, която пасе по чернобилските пасища, облъчени от нуклеарната детонация.
А майка й е принудена да отхвърли слуховете за здравето на щерка си. " Ако хората мислят, че тя е мутант или че има две глави, доста бъркат ", споделя тя в едно свое изявление.
В последна сметка Лидия и Михаил съумяват да се преборят за правото да отглеждат и възпитават детето си. Въпреки дългото гонене и обвинявания, че пробват „ да убият щерка си ”.
" Тя е прелестно дете, което е безусловно крепко ", безапелационна е Лидия.
Днес Марийка не желае да дълбае в предишното. Работи като сервитьорка в бар, с цел да заплаща образованието си. " Всичко ми е наред. Работя, изкарвам си пари, това е! ", споделя 19-годишното момиче.
" Тя в действителност не се интересува от това, че е неповторима, тъй като е родена в Чернобил ", прибавя неин другар.
" Всъщност, тя знае, че е единственото дете, родено тук след детонацията, и което е израсло в Чернобил, и това е много мъчително за нея. Приема го като стигма ".
" Хората тук имат вяра, че Марийка е знак на възраждането на Чернобил, знак от Бога, който те интерпретират като благословия и че животът се връща в това осакатено място ", споделя през днешния ден Лидия.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ