Съдят за корупция лекари, учители и шефове на фирми
Лекари, учители и шефове на компании ще може да бъдат съдени за корупция, планува план за промени в Наказателния кодекс, който е импортиран в Народното събрание, написа 24chasa.bg.
Той е направен от Министерството на правораздаването и бе оповестен за разискване при започване на октомври предходната година.
Новите оферти, които следва депутатите да гласоподават, засягат корупционните закононарушения. Те ще дадат опция при подкуп и търговия с въздействие на съд да се дават и хора от частния бранш, шефове на консорциуми, шефове на лечебни заведения.
Според експертитe до момента в закона не е намерила място промяната на държавната с частната благосъстоятелност и се получила спорна правосъдна процедура.
Едно от главните оферти в законопроекта е разширение на понятието длъжностно лице.
Досега такива бяха чиновниците в държавните институции като министерствата да вземем за пример.
Министерството на правораздаването предлага като длъжностни лица да бъдат третирани още кметовете и работещите в общинската администрация без значение дали са на шефски пост, или пазят и ръководят непознато имущество, както и шефове на консорциуми.
Увеличаването на категорията длъжностни лица значи, че и те попадат в кръга на разследваните за корупция, излиза наяве от претекстовете на вносителите.
Законопроектът обаче не се посреща еднопосочно от юристите.
Един от критиците му е проф. Пламен Панайтов, който е началник на катедрата по наказателноправни науки в Юридическия факултет на Софийския университет. Той бе ръководител на парламентарната група на Национална движение „Симеон Втори" и вицепремиер в държавното управление на Симеон Сакскобургготски.
“Да си представим – какъвто и да е чиновник или служащ в една компания, която има отношение към реализиране на стопанска активност, без да извърши каквото и да е нарушаване, одобри бонус от насрещната страна, която е извънредно удовлетворена от осъществяването на даден контракт. Ще излезе, че това е закононарушение ”, разяснява той в правния уебсайт lex.bg.
Според него предложенията не трябва да се одобряват, тъй като всяко нарушаване в частния бранш би се третирало като закононарушение.
“Ще създадем голям проблем, защото правоприлагащите органи в наказателната област няма да имат явен и прецизен аршин за разграничение на основанията за наказателна отговорност от основанията за дисциплинарна и административна ”, добави проф. Панайотов.
Според него, в случай че бъдат признати измененията, те може да доведат до недоразумения, само че и “до произвол при реализирането на наказателната принуда ”.
В същото време обаче от интернет страницата на правосъдното министерство излиза наяве, че в едномесечния период не са постъпили оферти по плана. Предстои измененията в Наказателен кодекс да се гледат в правната комисия.
Той е направен от Министерството на правораздаването и бе оповестен за разискване при започване на октомври предходната година.
Новите оферти, които следва депутатите да гласоподават, засягат корупционните закононарушения. Те ще дадат опция при подкуп и търговия с въздействие на съд да се дават и хора от частния бранш, шефове на консорциуми, шефове на лечебни заведения.
Според експертитe до момента в закона не е намерила място промяната на държавната с частната благосъстоятелност и се получила спорна правосъдна процедура.
Едно от главните оферти в законопроекта е разширение на понятието длъжностно лице.
Досега такива бяха чиновниците в държавните институции като министерствата да вземем за пример.
Министерството на правораздаването предлага като длъжностни лица да бъдат третирани още кметовете и работещите в общинската администрация без значение дали са на шефски пост, или пазят и ръководят непознато имущество, както и шефове на консорциуми.
Увеличаването на категорията длъжностни лица значи, че и те попадат в кръга на разследваните за корупция, излиза наяве от претекстовете на вносителите.
Законопроектът обаче не се посреща еднопосочно от юристите.
Един от критиците му е проф. Пламен Панайтов, който е началник на катедрата по наказателноправни науки в Юридическия факултет на Софийския университет. Той бе ръководител на парламентарната група на Национална движение „Симеон Втори" и вицепремиер в държавното управление на Симеон Сакскобургготски.
“Да си представим – какъвто и да е чиновник или служащ в една компания, която има отношение към реализиране на стопанска активност, без да извърши каквото и да е нарушаване, одобри бонус от насрещната страна, която е извънредно удовлетворена от осъществяването на даден контракт. Ще излезе, че това е закононарушение ”, разяснява той в правния уебсайт lex.bg.
Според него предложенията не трябва да се одобряват, тъй като всяко нарушаване в частния бранш би се третирало като закононарушение.
“Ще създадем голям проблем, защото правоприлагащите органи в наказателната област няма да имат явен и прецизен аршин за разграничение на основанията за наказателна отговорност от основанията за дисциплинарна и административна ”, добави проф. Панайотов.
Според него, в случай че бъдат признати измененията, те може да доведат до недоразумения, само че и “до произвол при реализирането на наказателната принуда ”.
В същото време обаче от интернет страницата на правосъдното министерство излиза наяве, че в едномесечния период не са постъпили оферти по плана. Предстои измененията в Наказателен кодекс да се гледат в правната комисия.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ




