Спасиха единствения бъбрек на 65-годишна жена, чрез робот-асистирана хирургия
Лекари от столична болница избавиха единствения бъбрек на 65-годишна жена, посредством робот-асистирана хирургия, оповестиха от здравното заведение.
Елена е на 65 година През 2020 година стартира да изпитва леки болки в кръста и взема решение да посети нефролог.
„ Като че ли усещах болежка в левия бъбрек и незабавно отидох на обзор при доктор Станислава Илиева, експерт в Клиника по вътрешни заболявания в столична болница, още в същия ден. Преди това в никакъв случай не съм имала проблеми или признаци. Още когато ме прегледа с ехографа, тя видя, че има някакъв проблем. След това направихме скенер и стана ясно, че имам тромб в бъбрека и органът е умрял и не може да бъде избавен. “, споделя Елена.
Така дамата остава с един работещ бъбрек и е належащо да посещава профилактични прегледи при нефролог на всеки 6 месеца. При една от регулярните съвещания с доктор Илиева, при започване на тази година, експертът открива проблем с десния бъбрек.
„ Каза ми, че има някакво леке и още веднъж трябваше да създадем скенер. И макар че нямах никаква симтоматика, разбрах че сигурно има проблем. Не съм пропущала нито един профилактичен обзор през всички тези години и постоянно съм била постоянна “, добави Елена.
Жената е ориентирана към доктор Адриан Попов, шеф на Отделение по урология в болничното заведение, която е посетила пациентката.
УМБАЛ Токуда
“Левият бъбрек не действа, тъй като Елена е имала стеноза на бъбречната артерия, което е довело до афункция на органа, тъй като не е кръвоснабден. Наричаме това положение нефросклероза – органът става доста по-малък и губи всичките си функционалности. На единствения оставащ бъбрек се открива туморна групировка, която е с размери към 4 см. и половина. В тези случаи, без значение от положението на другия бъбрек, когато туморът не обгръща клонове на кръвоносни съдове, не навлиза в мастната тъкан и е изолиран в паренхима, ние дефинираме положението като първи етап на болестта, най-ранния вероятен. Класиката при тумори на бъбрека е да се избере хирургично лекуване за премахване на целия орган, дружно със съдържащия се в него израстък. През последните години обаче парадигмата се промени и по тази причина и в нашата клиника правим главно орган-съхраняващи интервенции, с цел да не понижаваме общата бъбречна функционалност, което би довело до основни опасности за здравето и живота на пациентите. “, изясни доктор Попов.
В случая на Елена орган-съхраняващата интервенция е наложителна, тъй като в противоположен случай дамата остава без бъбреци. Това би довело до финален етап на бъбречна непълнота, която освен ще утежни извънредно здравето ѝ, само че и ще съкрати значимо преживяемостта ѝ.
„ В нейния случай имаше специфичност на разположението на тумора. Тези формирания могат да бъдат ситуирани в разнообразни елементи на бъбрека. Най-благоприятни за интервенция са тези, ситуирани периферно, в най-страничната част на органа, тъй като тогава няма огромен риск от кръвозагуба. Колкото по-навътре, към центъра на органа, се разполага туморът, толкоз повече разклонения на огромните съдове има към него. Колкото по-централно в бъбрека е образуванието, толкоз по-опасно е, в случай че прекъснем някой от съдовете. Това е по този начин тъй като огромните съдове, които са в центъра на органа дават отговор за по-голяма част от тъканта му, за нейното „ хранене “. При Елена туморът беше ситуиран в предната повърхнина, непосредствено върху хилуса (централната зона, в която навлизат двата огромни, съществени съда). Той израстваше от най-централата част на паренхима и огромната част от него стоеше отвън бъбрека, легнал непосредствено върху огромните съдове, в тази ситуация вената. При бъбрека вената се разполага най-отпред, зад нея се намира артерията и де факто върху вената и върху двете ѝ огромни, първични разклонения се разполагаше този израстък, напълно залепнал и покриващ целия хилус. “, добави доктор Попов.
Техническата трудност на интервенцията надвишава доста нормалната намеса за премахване на израстък и опазване на бъбрека. Именно заради тази причина експертът предлага на Елена да бъде осъществена робот-асистирана (роботизирана) интервенция с Da Vinci Xi.
“В случаи като този се постанова първо туморът да се отдели от вената и от нейните разклонения, освен във външната им част, преди да навлязат в бъбрека, само че и във вътрешната. Тоест, откакто вената е навлязла в органа и се е разклонила ние би трябвало да продължим отделянето на тумора. Това е „ маневра “, която дефинираме като рискова, тъй като там където се разклонява вената се появяват и разклонения на артерията. Туморът и бъбречната тъкан покриват извънредно компактно и притискат тези съдове. При самото обособяване, във всеки един миг, може да се повреди огромен клон на бъбречната вена или артерия. Подобно стичане на събитията може да докара до „ скриване “ на съда във вътрешността в паренхима, да стартира кървене, което да не може да бъде открито и следено. Съответно, да се появи доста огромен риск за неотложно премахване на целия орган. “, споделя още доктор Попов.
Бъбрекът е извънредно добре кръвоснабден орган. Всяка минута 20% от цялото кръвообращение на тялото минава точно през бъбреците. Образно казано, в случай че имаме приблизително 5 литра кръв в тялото си, един литър се филтрира през двата органа във всяка една минута. Именно заради тази причина, в случай че стартира кървене в бъбрека, то е извънредно мощно и се постанова доста бърза реакция, с цел да бъде прекратено кървенето.
„ Негативен и лимитиращ фактор е и времето. Когато вършим тази интервенция, ние стопираме цялото кръвообращение на бъбрека със специфични клампи, с които застъпваме съдовете му, с цел да може да не кърви по време на интервенцията. Самият орган обаче не търпи обезкървяване. Загубил кръвоснабдяването си, бъбрекът живее към 30-40 минути, след което настъпват трайни и необратими увреждания в целия орган. За да успеем да запазим функционалността на органа е належащо да правим цялата интервенция за към 30 мин. откакто сме спрели кръвообращението. Тези условия, свързани с орган-съхраняващата хирургия, разположението на тумора и съответно в тази ситуация на Елена, вършат интервенцията с изключение на по-високорискова от нормалното, по-стресираща за хирурга и с доста висока техническа трудност. Ние успяхме да приключим интервенцията в границите на 24 мин. без да увредим нито един съд и отстранявайки напълно тумора. “, добави доктор Попов.
Следоперативните проучвания на Елена демонстрират, че няма никаква загуба на бъбречната функционалност. Жената се възвръща доста добре, стартира да се храни в деня след интервенцията и да се обслужва сама.
„ Радвам се, че всичко е наред макар сложността на интервенцията. Важно е хората да знаят, че би трябвало да се наблюдават и преглеждат, тъй като при мен се случиха доста огромни неприятности и то без да знам и да имам каквито и да било признаци. Работех, всичко беше наред, изгубих единия си бъбрек, а в този момент съумяха да спасят другия “, споделя Елена.
Д-р Попов изясни и че най-хубавият вид за осъществяване на сходна интервенция е имено посредством робот-асистирана (роботизирана) хирургия.
„ Нека оставим настрани мини инвазивния темперамент и обстоятелството, че нямаме огромен прорез, имайки извънредно малко възобновяване, което е безспорен факт при хирургията с Da Vinci Xi. Традиционните преимущества на робота, в тази ситуация огромното оптическо нарастване и опцията да се приближим доста покрай “мястото на събитията ”, ни дават огромни преимущества, изключително за шиенето – там където трябваше да бъде прекарана иглата - директно сред съдовете и “дефекта ” в паренхима, който трябваше да зашием. За мен това е най-хубавият вид в съответния случай. Камерата на робота ни дава повече от 12 пъти нарастване и ние можем да се приближим с нея на сантиметри от мястото където шием, да забележим доста тъкмо къде и какво минава, къде са границите сред тумора и паренхима, както и сред съдовете “, сподели още доктор Попов.
Елена е на 65 година През 2020 година стартира да изпитва леки болки в кръста и взема решение да посети нефролог.
„ Като че ли усещах болежка в левия бъбрек и незабавно отидох на обзор при доктор Станислава Илиева, експерт в Клиника по вътрешни заболявания в столична болница, още в същия ден. Преди това в никакъв случай не съм имала проблеми или признаци. Още когато ме прегледа с ехографа, тя видя, че има някакъв проблем. След това направихме скенер и стана ясно, че имам тромб в бъбрека и органът е умрял и не може да бъде избавен. “, споделя Елена.
Така дамата остава с един работещ бъбрек и е належащо да посещава профилактични прегледи при нефролог на всеки 6 месеца. При една от регулярните съвещания с доктор Илиева, при започване на тази година, експертът открива проблем с десния бъбрек.
„ Каза ми, че има някакво леке и още веднъж трябваше да създадем скенер. И макар че нямах никаква симтоматика, разбрах че сигурно има проблем. Не съм пропущала нито един профилактичен обзор през всички тези години и постоянно съм била постоянна “, добави Елена.
Жената е ориентирана към доктор Адриан Попов, шеф на Отделение по урология в болничното заведение, която е посетила пациентката.
УМБАЛ Токуда “Левият бъбрек не действа, тъй като Елена е имала стеноза на бъбречната артерия, което е довело до афункция на органа, тъй като не е кръвоснабден. Наричаме това положение нефросклероза – органът става доста по-малък и губи всичките си функционалности. На единствения оставащ бъбрек се открива туморна групировка, която е с размери към 4 см. и половина. В тези случаи, без значение от положението на другия бъбрек, когато туморът не обгръща клонове на кръвоносни съдове, не навлиза в мастната тъкан и е изолиран в паренхима, ние дефинираме положението като първи етап на болестта, най-ранния вероятен. Класиката при тумори на бъбрека е да се избере хирургично лекуване за премахване на целия орган, дружно със съдържащия се в него израстък. През последните години обаче парадигмата се промени и по тази причина и в нашата клиника правим главно орган-съхраняващи интервенции, с цел да не понижаваме общата бъбречна функционалност, което би довело до основни опасности за здравето и живота на пациентите. “, изясни доктор Попов.
В случая на Елена орган-съхраняващата интервенция е наложителна, тъй като в противоположен случай дамата остава без бъбреци. Това би довело до финален етап на бъбречна непълнота, която освен ще утежни извънредно здравето ѝ, само че и ще съкрати значимо преживяемостта ѝ.
„ В нейния случай имаше специфичност на разположението на тумора. Тези формирания могат да бъдат ситуирани в разнообразни елементи на бъбрека. Най-благоприятни за интервенция са тези, ситуирани периферно, в най-страничната част на органа, тъй като тогава няма огромен риск от кръвозагуба. Колкото по-навътре, към центъра на органа, се разполага туморът, толкоз повече разклонения на огромните съдове има към него. Колкото по-централно в бъбрека е образуванието, толкоз по-опасно е, в случай че прекъснем някой от съдовете. Това е по този начин тъй като огромните съдове, които са в центъра на органа дават отговор за по-голяма част от тъканта му, за нейното „ хранене “. При Елена туморът беше ситуиран в предната повърхнина, непосредствено върху хилуса (централната зона, в която навлизат двата огромни, съществени съда). Той израстваше от най-централата част на паренхима и огромната част от него стоеше отвън бъбрека, легнал непосредствено върху огромните съдове, в тази ситуация вената. При бъбрека вената се разполага най-отпред, зад нея се намира артерията и де факто върху вената и върху двете ѝ огромни, първични разклонения се разполагаше този израстък, напълно залепнал и покриващ целия хилус. “, добави доктор Попов.
Техническата трудност на интервенцията надвишава доста нормалната намеса за премахване на израстък и опазване на бъбрека. Именно заради тази причина експертът предлага на Елена да бъде осъществена робот-асистирана (роботизирана) интервенция с Da Vinci Xi.
“В случаи като този се постанова първо туморът да се отдели от вената и от нейните разклонения, освен във външната им част, преди да навлязат в бъбрека, само че и във вътрешната. Тоест, откакто вената е навлязла в органа и се е разклонила ние би трябвало да продължим отделянето на тумора. Това е „ маневра “, която дефинираме като рискова, тъй като там където се разклонява вената се появяват и разклонения на артерията. Туморът и бъбречната тъкан покриват извънредно компактно и притискат тези съдове. При самото обособяване, във всеки един миг, може да се повреди огромен клон на бъбречната вена или артерия. Подобно стичане на събитията може да докара до „ скриване “ на съда във вътрешността в паренхима, да стартира кървене, което да не може да бъде открито и следено. Съответно, да се появи доста огромен риск за неотложно премахване на целия орган. “, споделя още доктор Попов.
Бъбрекът е извънредно добре кръвоснабден орган. Всяка минута 20% от цялото кръвообращение на тялото минава точно през бъбреците. Образно казано, в случай че имаме приблизително 5 литра кръв в тялото си, един литър се филтрира през двата органа във всяка една минута. Именно заради тази причина, в случай че стартира кървене в бъбрека, то е извънредно мощно и се постанова доста бърза реакция, с цел да бъде прекратено кървенето.
„ Негативен и лимитиращ фактор е и времето. Когато вършим тази интервенция, ние стопираме цялото кръвообращение на бъбрека със специфични клампи, с които застъпваме съдовете му, с цел да може да не кърви по време на интервенцията. Самият орган обаче не търпи обезкървяване. Загубил кръвоснабдяването си, бъбрекът живее към 30-40 минути, след което настъпват трайни и необратими увреждания в целия орган. За да успеем да запазим функционалността на органа е належащо да правим цялата интервенция за към 30 мин. откакто сме спрели кръвообращението. Тези условия, свързани с орган-съхраняващата хирургия, разположението на тумора и съответно в тази ситуация на Елена, вършат интервенцията с изключение на по-високорискова от нормалното, по-стресираща за хирурга и с доста висока техническа трудност. Ние успяхме да приключим интервенцията в границите на 24 мин. без да увредим нито един съд и отстранявайки напълно тумора. “, добави доктор Попов.
Следоперативните проучвания на Елена демонстрират, че няма никаква загуба на бъбречната функционалност. Жената се възвръща доста добре, стартира да се храни в деня след интервенцията и да се обслужва сама.
„ Радвам се, че всичко е наред макар сложността на интервенцията. Важно е хората да знаят, че би трябвало да се наблюдават и преглеждат, тъй като при мен се случиха доста огромни неприятности и то без да знам и да имам каквито и да било признаци. Работех, всичко беше наред, изгубих единия си бъбрек, а в този момент съумяха да спасят другия “, споделя Елена.
Д-р Попов изясни и че най-хубавият вид за осъществяване на сходна интервенция е имено посредством робот-асистирана (роботизирана) хирургия.
„ Нека оставим настрани мини инвазивния темперамент и обстоятелството, че нямаме огромен прорез, имайки извънредно малко възобновяване, което е безспорен факт при хирургията с Da Vinci Xi. Традиционните преимущества на робота, в тази ситуация огромното оптическо нарастване и опцията да се приближим доста покрай “мястото на събитията ”, ни дават огромни преимущества, изключително за шиенето – там където трябваше да бъде прекарана иглата - директно сред съдовете и “дефекта ” в паренхима, който трябваше да зашием. За мен това е най-хубавият вид в съответния случай. Камерата на робота ни дава повече от 12 пъти нарастване и ние можем да се приближим с нея на сантиметри от мястото където шием, да забележим доста тъкмо къде и какво минава, къде са границите сред тумора и паренхима, както и сред съдовете “, сподели още доктор Попов.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ