Лекари от Спешна помощ, трескаво прелистващи екселски таблици в опит

Лекари от Спешна помощ, трескаво прелистващи екселски таблици в опит да намерят свободно легло за тежко болен пациент. Джипита, въртящи телефони, с цел да уведомят за издадено направление за безвъзмезден ковид-19 тест. Граждани, молещи се в аптеките да им дадат медикаменти, разказани в изпратена от персоналния доктор по Viber рецепта...

Едва ли има свястно пояснение за тези покъртителни за XXI век картини. Не и след десетките милиони,. Не, и след годините пропиляно в разногласия време. Не и след обещаната през 2015 година електронна рецепта, която през 2020 година, а следващ здравен министър я дава обещание до края на декември. Не, и след бодрите рапорти, че всичко в невижданата здравна рецесия, в която се намираме, е под надзор. Не и след оптимистичните обещания, че даже нещо да не е наред, в идващите дни то като с магическа пръчка ще се оправи.

Всъщност нищо не е наред. Към момента малко над 5% от електронните административни услуги, предлагани 2019 година насам, са в действителност такива .

Е-управлението стана е-гьол , по сходство на АЕЦ " Белене ". И повода за това е простичка - няма по какъв начин с аналогови ръководещи да имаш електронно държавно управление.

За единна здравна осведомителна система се приказва от 2002 година Тогава, а и в този момент, проектът е някой прекрасен ден всички да имаме е-здравни досиета, лекарите, лечебните заведения и аптеките да са свързани в единна система, да има е-рецепти, е-направления и така нататък И пациентите да получават, а медиците да обезпечават качествена грижа с допустимо минимум главоболия.