Постковид състояние – опасности, превенция и за какво трябва да внимаваме
Лекари упорстват да се основат рехабилитационни центрове за пациенти с постковид синдром. Около тази теза се сплотиха пулмолози , които участваха в полемиката „ Белият дроб и COVID-19 – опитът в България “, проведена от вестник „ 24 часа “. Медиците показаха наблюденията си и споделиха опита си, насъбран през последните две години на пандемия, отчитайки потребността от основаване на центрове за рехабилитация и сложно следене на преболедувалите коронавирусната зараза.
Вирусът нападна целия организъм, като е изумен освен белият дроб, а и сърцето, мозъкът, бъбреците, черният дроб, сподели проф. Даниела Петрова, шеф на Отделението по белодробни заболявания в Александровската болница. Дългият коронавирус е положение, в което недоволствата не престават 4-12 седмици.
Постковид е положение, при което пациентът е изписан от болничното заведение здрав, само че след повече от два месеца се появяват нови недоволства , добави лекарят.
При дълъг коронавирус пациентите имат най-често временен миокардит , като при 80 на 100 от пациентите се открива малко количество излив в обвивката на сърцето. Те имат и голям брой разнообразни ритъмни и проводни нарушавания . Често се случва пациенти, които не са имали никакви недоволства, „ да излизат “ от естествения сърдечен темп, изясни проф. Петрова.
По думите й, през последните две години най-големият проблем е бил засягането на най-малките съдове в белия дроб на пациента , което води до нарушение на газообмена – прекосяването на О2 към тъканите. При тези пациенти са се получавали тромбози в най-малките съдове и са били в положение на нараснала съсирваемост, сподели още тя. Най-голяма периодичност измежду срещаните затруднения е имал белодробният тромбоемболизъм , като това е била една от главните аргументи за гибел, добави проф. Петрова. По думите й, чести са били и случаите на инсулти . В хода на коронавирусната зараза пациенти са развивали и остра бъбречна непълнота.
Проф. Петрова посочи, че тежки затруднения в организма може да се появят, без значение от метода, по който е минала коронавирусната зараза .
При постковид положението пациентите се връщат в болничното заведение с недоволства от зной, тежка уморяемост, развиване на автоимунни болести , засягане на мускулите на цялото тяло, най-много на бедрата , белодробна фиброза , саркоидоза , туберкулоза , уточни проф. Петрова. По думите й, най-голямо терзание измежду лекарите провокира зачестяването на гъбични инфекции, които предизвикват болести на белия дроб. Зачестяват и лимфомите, които също обгръщат белия дроб, уточни още тя.
Често пациентите идваха в лечебните заведения, откакто дни наред са се лекували у дома и евентуално промените в организма настъпват и поради късно почнало лекуване, а такива положения мъчно се компенсират, сподели проф. Димитър Костадинов, началник на Катедрата по белодробни заболявания в Медицинския университет – София. Проф. Костадинов също означи, че би трябвало да се построи диспансерна мрежа, с цел да може пациентите с постковид синдром да бъдат следени, изследвани и рехабилитирани. Направили сме оферти до НЗОК и до Министерството на здравеопазването да се основат и специфична клинична пътека и амбулаторна процедура, добави той. По думите му, огромна част от хората с постковид синдром имат и психоемоционални проблеми. Задължително би трябвало да се намерения за сходна помощ и рехабилитация за личния състав на лечебните заведения, акцентира проф. Костадинов.
Началникът на Отделението по гръдна хирургия в болничното заведение „ Токуда “ - доцент Цветан Минчев, означи, че през двете години на пандемия, в които са били направени доста рентгенови фотоси на белите дробове, са били открити р анни белодробни карциноми . Трансплантация на бял дроб след коронавирусна зараза към този момент не е опция, защото инфекцията е засегнала и доста други органи, добави той. Доц. Минчев уточни, че единственият пациент, на който в България беше трансплантиран бял дроб, е умрял от COVID-19. " Този вирус бързо мутира и чакам да има нов вид, който ще заобикаля имунизациите и лекуването " , и не съм доста окуражен, разяснява лекарят.
Продължаваме да се срещаме с нови провокации в диагностиката, в лекуването и в последствията от този вирус, сподели доцент Милена Енчева, шеф на Клиниката по белодробни заболявания към Военномедицинска академия. По думите й няма общопризнат протокол, по който се диагностицира и лекува инфекцията във всички звена. Не е елементарно да се направи подобен протокол заради разнообразни аргументи, а този вирус сложи здравната ни система пред голямо предизвикателство и сподели, че тя би трябвало да действа по различен модел, добави доцент Енчева. Тя също прикани да се основат рехабилитационни центрове за пациенти с пост коронавирус синдром.
Пулмологът, работещ в доболничната помощ, доктор София Ангелова напомни за неналичието на пулмолози в цялата страна. По думите й през есента е допустимо още веднъж повишение на броя на инфектираните с коронавирусната зараза, които още веднъж ще засилят натиска върху доболничната помощ, дружно с болните от други респираторни болести. Лекарят уточни, че пулмолозите в доболничната помощ разполагат с малцина посоки.
Вирусът нападна целия организъм, като е изумен освен белият дроб, а и сърцето, мозъкът, бъбреците, черният дроб, сподели проф. Даниела Петрова, шеф на Отделението по белодробни заболявания в Александровската болница. Дългият коронавирус е положение, в което недоволствата не престават 4-12 седмици.
Постковид е положение, при което пациентът е изписан от болничното заведение здрав, само че след повече от два месеца се появяват нови недоволства , добави лекарят.
При дълъг коронавирус пациентите имат най-често временен миокардит , като при 80 на 100 от пациентите се открива малко количество излив в обвивката на сърцето. Те имат и голям брой разнообразни ритъмни и проводни нарушавания . Често се случва пациенти, които не са имали никакви недоволства, „ да излизат “ от естествения сърдечен темп, изясни проф. Петрова.
По думите й, през последните две години най-големият проблем е бил засягането на най-малките съдове в белия дроб на пациента , което води до нарушение на газообмена – прекосяването на О2 към тъканите. При тези пациенти са се получавали тромбози в най-малките съдове и са били в положение на нараснала съсирваемост, сподели още тя. Най-голяма периодичност измежду срещаните затруднения е имал белодробният тромбоемболизъм , като това е била една от главните аргументи за гибел, добави проф. Петрова. По думите й, чести са били и случаите на инсулти . В хода на коронавирусната зараза пациенти са развивали и остра бъбречна непълнота.
Проф. Петрова посочи, че тежки затруднения в организма може да се появят, без значение от метода, по който е минала коронавирусната зараза .
При постковид положението пациентите се връщат в болничното заведение с недоволства от зной, тежка уморяемост, развиване на автоимунни болести , засягане на мускулите на цялото тяло, най-много на бедрата , белодробна фиброза , саркоидоза , туберкулоза , уточни проф. Петрова. По думите й, най-голямо терзание измежду лекарите провокира зачестяването на гъбични инфекции, които предизвикват болести на белия дроб. Зачестяват и лимфомите, които също обгръщат белия дроб, уточни още тя.
Често пациентите идваха в лечебните заведения, откакто дни наред са се лекували у дома и евентуално промените в организма настъпват и поради късно почнало лекуване, а такива положения мъчно се компенсират, сподели проф. Димитър Костадинов, началник на Катедрата по белодробни заболявания в Медицинския университет – София. Проф. Костадинов също означи, че би трябвало да се построи диспансерна мрежа, с цел да може пациентите с постковид синдром да бъдат следени, изследвани и рехабилитирани. Направили сме оферти до НЗОК и до Министерството на здравеопазването да се основат и специфична клинична пътека и амбулаторна процедура, добави той. По думите му, огромна част от хората с постковид синдром имат и психоемоционални проблеми. Задължително би трябвало да се намерения за сходна помощ и рехабилитация за личния състав на лечебните заведения, акцентира проф. Костадинов.
Началникът на Отделението по гръдна хирургия в болничното заведение „ Токуда “ - доцент Цветан Минчев, означи, че през двете години на пандемия, в които са били направени доста рентгенови фотоси на белите дробове, са били открити р анни белодробни карциноми . Трансплантация на бял дроб след коронавирусна зараза към този момент не е опция, защото инфекцията е засегнала и доста други органи, добави той. Доц. Минчев уточни, че единственият пациент, на който в България беше трансплантиран бял дроб, е умрял от COVID-19. " Този вирус бързо мутира и чакам да има нов вид, който ще заобикаля имунизациите и лекуването " , и не съм доста окуражен, разяснява лекарят.
Продължаваме да се срещаме с нови провокации в диагностиката, в лекуването и в последствията от този вирус, сподели доцент Милена Енчева, шеф на Клиниката по белодробни заболявания към Военномедицинска академия. По думите й няма общопризнат протокол, по който се диагностицира и лекува инфекцията във всички звена. Не е елементарно да се направи подобен протокол заради разнообразни аргументи, а този вирус сложи здравната ни система пред голямо предизвикателство и сподели, че тя би трябвало да действа по различен модел, добави доцент Енчева. Тя също прикани да се основат рехабилитационни центрове за пациенти с пост коронавирус синдром.
Пулмологът, работещ в доболничната помощ, доктор София Ангелова напомни за неналичието на пулмолози в цялата страна. По думите й през есента е допустимо още веднъж повишение на броя на инфектираните с коронавирусната зараза, които още веднъж ще засилят натиска върху доболничната помощ, дружно с болните от други респираторни болести. Лекарят уточни, че пулмолозите в доболничната помощ разполагат с малцина посоки.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ