Профилактиката и превенцията – приоритет, поставен от здравните специалисти на първа линия
Лекари и магистър-фармацевти сложиха на напред във времето нуждата от незабавни и структурни промени в политиките за предварителна защита на хроничните болести по време на юбилейната 15-та Пролетна маркетингова конференция за аптеки и лекари, проведена от Стинг АД.
Н пъкъл 700 здравни експерти и 65 компании изложители - направиха задълбочена експертна оценка на здравния статус на популацията, като регистрираха обезпокоително високи равнища на заболеваемост през миналата година. Основни участници в полемиката бяха представители на фамилните аптеки от Инициативния комитет от магистър-фармацевти, „ Алианс сървиз " , общопрактикуващите лекари, които като здравни експерти на първа линия имат директен и всекидневен контакт с пациентите и лекари от други специалности.
Особено притеснителни са данните за обществено значимите незаразни хронични болести - артериална хипертония, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), затлъстяване и диабет, които не престават да се характеризират с устойчива висока периодичност.
Изводите на здравната и фармацевтичната общественост бяха изрично подкрепени и от разбори на IQVIA, които удостоверяват наклонността за възходяща тежест на хроничните болести и нуждата от по-ефективни профилактични политики.
В рамките на професионалната полемика здравните експерти изведоха като основен приоритет построяването на по-ефективна система за оценка на риска, която да обезпечи ранно идентифициране на застрашените групи и навременна намеса. Според участниците, неналичието на съгласуван и систематичен метод към профилактиката остава значително предизвикателство пред здравната система.
В този подтекст беше разискван и подсилен меморандум за въвеждане на електронен профилактичен лист и интегриран модел на грижа. Документът ще бъде изпратен до Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и обществената политика, парламентарната Комисия по опазване на здравето и други способени институции.
Предложеният модел планува: систематизирана оценка на самостоятелния здравен риск; дейна роля на общопрактикуващите лекари в скрининга и проследяването; включване на аптеките като налична точка за профилактика; интеграция сред здравната, обществената и осигурителната система; цифрово следене и съгласуваност на лечението.
Като част от ограниченията беше разисквана и опцията за въвеждане на един профилактичен ден годишно, който да бъде ориентиран към ранна диагностика и надзор на обществено значимите болести.
В полемиката присъединяване взеха водещи специалисти от здравната и фармацевтичната общественост, както и представители на институции и пациентски организации. Сред тях бяха кардиологът проф. доктор Борислав Георгиев, пулмологът проф. Коста Костов, фармакологът проф. Георги Момеков, специалистът по здравни политики проф. доктор Татяна Бенишева, адв. Пламен Таушанов от Националния пациентски конгрес, както и представител на Комисията по опазване на здравето към Народното събрание. Общата позиция беше, че самолечението, полипрагмазията и неналичието на съгласуваност сред обособените звена в системата усилват риска за пациентите и изискват систематичен отговор.
Анализът включи и положителни практики от европейски страни и Обединеното кралство, където посредством модели като тези на National Health Service профилактиката е интегрирана като главен детайл на здравната система и води до измерими резултати.
Приетият меморандум слага основите на по-координиран и самодеен модел на здравна грижа, основан на предварителна защита, цифровизация и партньорство сред медицинските експерти.
Общото обръщение от форума е ясно: нужна е навременна промяна на здравната система, в която предварителната защита и оценката на риска да заемат централно място като основен инструмент за възстановяване на публичното здраве.
Н пъкъл 700 здравни експерти и 65 компании изложители - направиха задълбочена експертна оценка на здравния статус на популацията, като регистрираха обезпокоително високи равнища на заболеваемост през миналата година. Основни участници в полемиката бяха представители на фамилните аптеки от Инициативния комитет от магистър-фармацевти, „ Алианс сървиз " , общопрактикуващите лекари, които като здравни експерти на първа линия имат директен и всекидневен контакт с пациентите и лекари от други специалности.
Особено притеснителни са данните за обществено значимите незаразни хронични болести - артериална хипертония, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), затлъстяване и диабет, които не престават да се характеризират с устойчива висока периодичност.
Изводите на здравната и фармацевтичната общественост бяха изрично подкрепени и от разбори на IQVIA, които удостоверяват наклонността за възходяща тежест на хроничните болести и нуждата от по-ефективни профилактични политики.
В рамките на професионалната полемика здравните експерти изведоха като основен приоритет построяването на по-ефективна система за оценка на риска, която да обезпечи ранно идентифициране на застрашените групи и навременна намеса. Според участниците, неналичието на съгласуван и систематичен метод към профилактиката остава значително предизвикателство пред здравната система.
В този подтекст беше разискван и подсилен меморандум за въвеждане на електронен профилактичен лист и интегриран модел на грижа. Документът ще бъде изпратен до Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и обществената политика, парламентарната Комисия по опазване на здравето и други способени институции.
Предложеният модел планува: систематизирана оценка на самостоятелния здравен риск; дейна роля на общопрактикуващите лекари в скрининга и проследяването; включване на аптеките като налична точка за профилактика; интеграция сред здравната, обществената и осигурителната система; цифрово следене и съгласуваност на лечението.
Като част от ограниченията беше разисквана и опцията за въвеждане на един профилактичен ден годишно, който да бъде ориентиран към ранна диагностика и надзор на обществено значимите болести.
В полемиката присъединяване взеха водещи специалисти от здравната и фармацевтичната общественост, както и представители на институции и пациентски организации. Сред тях бяха кардиологът проф. доктор Борислав Георгиев, пулмологът проф. Коста Костов, фармакологът проф. Георги Момеков, специалистът по здравни политики проф. доктор Татяна Бенишева, адв. Пламен Таушанов от Националния пациентски конгрес, както и представител на Комисията по опазване на здравето към Народното събрание. Общата позиция беше, че самолечението, полипрагмазията и неналичието на съгласуваност сред обособените звена в системата усилват риска за пациентите и изискват систематичен отговор.
Анализът включи и положителни практики от европейски страни и Обединеното кралство, където посредством модели като тези на National Health Service профилактиката е интегрирана като главен детайл на здравната система и води до измерими резултати.
Приетият меморандум слага основите на по-координиран и самодеен модел на здравна грижа, основан на предварителна защита, цифровизация и партньорство сред медицинските експерти.
Общото обръщение от форума е ясно: нужна е навременна промяна на здравната система, в която предварителната защита и оценката на риска да заемат централно място като основен инструмент за възстановяване на публичното здраве.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ