Закъсняват ли линейките?
Лекар: Искам да ви опиша за нашата работа на анонимните спасители в сянка
През последните дни по отношение на автобусната злополука в автомагистрала Тракия и удареното от гръмотевица момиче в Приморско, медиите вадят на предните редици очевидци като спасители на потърпевшите, а за екипите на незабавна помощ се приказва като закъснели и и не се разяснява техния принос за това потърпевшите да стигнат живи до болничното заведение.
Представяме ви другата позиция, показана от Националната асоциация на работещите в незабавна здравна помощ:
Аз съм доктор с съвсем 30 годишен стаж по коли за спешна помощ и незабавни отделения. Оценявам ролята на образования очевидец на случай, който знае да прави триаж, знае по кое време да пипа и мести пациента и по кое време не, знае да прави сърдечен масаж. Тези очевидци са единици, повече некадърно вадят езици, тикат медикаменти в устата на пациента, държат седнал примрял пациент или ни пречат.
За 30 години по коли за спешна помощ и шокови зали желая да ви опиша за нашата работа на анонимните спасители в сянка.
Знаете ли за какъв брой време изминава 50 км кола за спешна помощ при специфичен режим? По света междинната скорост на придвижване на кола за спешна помощ със специфичен режим е от 100- 80 км/ч., на хеликоптер 200 км/ч. У нас без значение дали в градския трафик или по второкласните ни и третокласни пътища колата за спешна помощ не може да реализира повече от 80 км/ч.При състояние,че ПТП- то на автомагистралата и Приморско отстоят от най- близкия център на 50 км, за какво обществото ни чака колата за спешна помощ да дойде на третата минута.
Защо медиите не описаха за това по какъв начин екипите ни са нормализирали пациентите и са се борили за живота им в колата за спешна помощ, в незабавното, в операционната. Защото несъмнено това ни е работата и не е героизъм. Но, уви това е анонимен героизъм зад кулисите тъй като:
Знаете ли по какъв начин се преглежда и стабилизира травматичен пациент пред аудитория от очевидци, които от време на време са нападателни, от време на време пречат, от време на време подлагат на подозрение дейностите ти.
Знаете ли какъв брой е значимо да извадиш и да фиксираш вярно един човек от смачкана кола, с цел да не го оставиш неработоспособен за цялостен живот?
Знаете ли какъв брой е значимо да спреш външното кървене, да предвидиш вътрешното кървене, с цел да го компенсираш с вливания и закараш този смачкан от ПТП човек жив до болница?
Знаете ли какъв брой болежка изпитват пациенти с повече от една фрактура и какъв брой кръв се губи от всяка една открита или закрита фрактура?
Знаете ли по какъв брой пъти пациент с мозъчно разтърсване задава един и същи въпрос и по този начин и не може да запомни отговора и какъв брой смут има в очите му, като го осъзнае?
Знаете ли какво е да следиш витални индикатори в движеща се с 100 км/ч. кола за спешна помощ на травматичен пациент в безсъзнание? От звуковия сигнал не чуваш дишането и сърдечната му активност. Апаратурата се тресе и от време на време не вярваш на регистрираните индикаторите на монитора, само че няма метод да измериш на ръка кръвното в придвижване, да чуеш ритъма на сърцето.
Знаете ли по какъв начин се привключва банка в придвижване в колата за спешна помощ? Знаете ли, по какъв начин се намира точното лекарство, аспирира се и се ползва в придвижване?
Знаете ли, че от време на време извозваме по двама,трима потърпевши и би трябвало да предвидиш при утежняване кого къде ще преместиш, че да има и малко пространство за теб да действаш?
Знаете ли какво е да докарат в незабавното за 20 минути 10 потърпевши? Знаете ли по какъв начин един доктор и една или две сестри преглеждат, медикират, превързват, следят, взимат кръв за проучване, да викат консултанти, координират образни и лабораторни проучвания и хоспитализират?
Знаете ли на какво мирише колата за спешна помощ, шокова зала след такова ПТП на СТРАХ, НА БОЛКА, НА КРЪВ?
Затова не смейте да ни нападате и анализирате какъв брой време пътуваме към вас, по какъв начин си вършим работата. Защото след такива наряди стигаме до къщи, с помощта на мисълта за СПАСЕНИТЕ ЖИВОТИ. Защото след такива наряди не спим, тъй като мислим за изгубените животи. Даваме най- положителното от себе си съгласно предоставените ни благоприятни условия и същинските ви спасители нямат имена и лица, тъй като мястото им не е по медиите, а в колата за спешна помощ и в незабавното.
През последните дни по отношение на автобусната злополука в автомагистрала Тракия и удареното от гръмотевица момиче в Приморско, медиите вадят на предните редици очевидци като спасители на потърпевшите, а за екипите на незабавна помощ се приказва като закъснели и и не се разяснява техния принос за това потърпевшите да стигнат живи до болничното заведение.
Представяме ви другата позиция, показана от Националната асоциация на работещите в незабавна здравна помощ:
Аз съм доктор с съвсем 30 годишен стаж по коли за спешна помощ и незабавни отделения. Оценявам ролята на образования очевидец на случай, който знае да прави триаж, знае по кое време да пипа и мести пациента и по кое време не, знае да прави сърдечен масаж. Тези очевидци са единици, повече некадърно вадят езици, тикат медикаменти в устата на пациента, държат седнал примрял пациент или ни пречат.
За 30 години по коли за спешна помощ и шокови зали желая да ви опиша за нашата работа на анонимните спасители в сянка.
Знаете ли за какъв брой време изминава 50 км кола за спешна помощ при специфичен режим? По света междинната скорост на придвижване на кола за спешна помощ със специфичен режим е от 100- 80 км/ч., на хеликоптер 200 км/ч. У нас без значение дали в градския трафик или по второкласните ни и третокласни пътища колата за спешна помощ не може да реализира повече от 80 км/ч.При състояние,че ПТП- то на автомагистралата и Приморско отстоят от най- близкия център на 50 км, за какво обществото ни чака колата за спешна помощ да дойде на третата минута.
Защо медиите не описаха за това по какъв начин екипите ни са нормализирали пациентите и са се борили за живота им в колата за спешна помощ, в незабавното, в операционната. Защото несъмнено това ни е работата и не е героизъм. Но, уви това е анонимен героизъм зад кулисите тъй като:
Знаете ли по какъв начин се преглежда и стабилизира травматичен пациент пред аудитория от очевидци, които от време на време са нападателни, от време на време пречат, от време на време подлагат на подозрение дейностите ти.
Знаете ли какъв брой е значимо да извадиш и да фиксираш вярно един човек от смачкана кола, с цел да не го оставиш неработоспособен за цялостен живот?
Знаете ли какъв брой е значимо да спреш външното кървене, да предвидиш вътрешното кървене, с цел да го компенсираш с вливания и закараш този смачкан от ПТП човек жив до болница?
Знаете ли какъв брой болежка изпитват пациенти с повече от една фрактура и какъв брой кръв се губи от всяка една открита или закрита фрактура?
Знаете ли по какъв брой пъти пациент с мозъчно разтърсване задава един и същи въпрос и по този начин и не може да запомни отговора и какъв брой смут има в очите му, като го осъзнае?
Знаете ли какво е да следиш витални индикатори в движеща се с 100 км/ч. кола за спешна помощ на травматичен пациент в безсъзнание? От звуковия сигнал не чуваш дишането и сърдечната му активност. Апаратурата се тресе и от време на време не вярваш на регистрираните индикаторите на монитора, само че няма метод да измериш на ръка кръвното в придвижване, да чуеш ритъма на сърцето.
Знаете ли по какъв начин се привключва банка в придвижване в колата за спешна помощ? Знаете ли, по какъв начин се намира точното лекарство, аспирира се и се ползва в придвижване?
Знаете ли, че от време на време извозваме по двама,трима потърпевши и би трябвало да предвидиш при утежняване кого къде ще преместиш, че да има и малко пространство за теб да действаш?
Знаете ли какво е да докарат в незабавното за 20 минути 10 потърпевши? Знаете ли по какъв начин един доктор и една или две сестри преглеждат, медикират, превързват, следят, взимат кръв за проучване, да викат консултанти, координират образни и лабораторни проучвания и хоспитализират?
Знаете ли на какво мирише колата за спешна помощ, шокова зала след такова ПТП на СТРАХ, НА БОЛКА, НА КРЪВ?
Затова не смейте да ни нападате и анализирате какъв брой време пътуваме към вас, по какъв начин си вършим работата. Защото след такива наряди стигаме до къщи, с помощта на мисълта за СПАСЕНИТЕ ЖИВОТИ. Защото след такива наряди не спим, тъй като мислим за изгубените животи. Даваме най- положителното от себе си съгласно предоставените ни благоприятни условия и същинските ви спасители нямат имена и лица, тъй като мястото им не е по медиите, а в колата за спешна помощ и в незабавното.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ