Легнах за изследване, събудих се с нов черен дроб Легнах

Легнах за проучване, разсъниха се с нов черен дроб

„ Легнах на операционната маса за проучване, а се разсъниха след няколко дни с нов черен дроб. Даваха ми няколко часа живот и се надявахме на знамение. И то се случи. Точно тогава се откри донор – младо момиче, умряло в Пловдивско. Благодарение на нея пребивавам втори живот. И на нейните близки, които се съгласиха да спасят мен и още двама души, дарявайки черния дроб и бъбреците й “.

Миг от трансплантацията на бургазлията във ВМА

С тези думи стартира своята прочувствена изповед пред „ България Днес “ единственият българин с две трансплантации на черен дроб Илиян Пондалов. Лъчезарен, постоянно положителен и приемайки превратностите на ориста с необятна усмивка, бургазлията е характерен образец по какъв начин можеш да пребориш и най-коварното заболяване и да се измъкнеш от най-тежката житейска обстановка жив, здрав и помъдрял.

Пондалов пие по 5 хапчета дневно заран и вечер на поддържаща терапия доживот

Годината е 2013-а. Датата 7 януари. Докато мнозина към момента не са станали от празничните трапези след Богоявление и Ивановден, животът на младия мъж изтича като песъчлив часовник.

Илиян страда от цироза на черния дроб вследствие заболяването на Уилсън – генетично заболяване, при което тялото натрупва мед и поврежда органите. В продължение на близо 18 години положението му се управлява с лекарства.

„ Всичко стартира през 1995 година, когато се появиха проблемите с черния дроб. Близо пет години не можеха да ми слагат диагноза в Бургас и ме лекуваха с общи медикаменти. След това стана ясно, че пострадвам от заболяването на Уилсън, а след това се разви и цирозата “, споделя още борбеният бургазлия.

Въпреки последвалото лекуване, ориентирано съответно против цирозата, при започване на 2012-а заболяването доближава етап, в който единственият излаз е трансплантация на черния дроб.

Със сина си в Бургас, който му дава още по-голяма мощ и опора в живота

От февруари 2012 година Илиян към този момент живее в болница, поддържан жив посредством системи. Неговият брат се оказва подобаващ жив донор. Започва дългата подготовка, двамата минават през десетки проучвания, с цел да се избегнат инфекции след интервенцията.

„ Брат ми подари половината негов черен дроб на 6 юни 2012 година Всичко мина сполучливо, само че нещата се усложниха половин година след интервенцията “, продължава описа си Илиян.

На сватбата на брат му, който първи го избавя с черния си дроб

Мъжът се разсънва в така наречен аквариум, в който трансплантираните са настанени през първите дни, когато към момента са със слаба имунна система. Вижда околните си единствено през стъкло, а сестрите влизат при него с маски и ръкавици.

Скоро стартира да се връща към живота. Три седмици след трансплантацията се постанова оперативна промяна поради скъсани жлъчни пътища. След това нещата като че ли се успокояват. След няколко седмици Илиян се радва на юлското слънце на двора, а през август излиза от болничното заведение. До края на септември му махат дренажа.

Съпрузите в Рим

И когато нещата наподобяват безоблачни пред Илиян и той усеща по какъв начин животът се завръща постепенно, само че несъмнено в тялото му, обстановката се утежнява. Появяват се температура и упорита зараза, а антибиотиците не съумяват да ги успокоят.

На 6 ноември Илиян още веднъж е в болница. Надеждата му е черният дроб да се задържи и действието му да се стабилизира.

Два месеца мъжът е сред живота и гибелта. Така се стига до 7 януари 2013-а. Пондалов още веднъж постъпва в операционната зала на ВМА, когато се постанова да му слагат протеза, с цел да разширят стеснените жлъчни пътища.

Оказва се невероятно. Инфекцията е придобила застрашителни и животозастрашаващи размери. Достигнала е присадения орган, а животът на младия мъж почнал да изтича. Остават му броени часове макар безрезервната работа на медицинския екип, който прави всичко допустимо по силите си да избави отиващия си Илиян.

Лекарите водят спящия Илиян за незабавна интервенция. Черният му дроб стартира да некрозира, а мощното кървене не стопира. Всичко, което остава на екипа на проф. Никола Владов, е да обвие органа в марли, с цел да не се популяризира инфекцията в прилежащите органи, и да запише Илиян в листата за чакащи като незабавен случай за трансплантация.

През предходната 2012 година имало едва-две донорски обстановки за цялата година. Шансът да се появи подобаващ орган от трупен донор за оставащите няколко часа на умиращия Илиян, с вярната кръвна и имунологична група, е едно на милион. На околните на младия мъж остава да чакат неизбежното.

„ Лекарите ми даваха няколко часа живот. Правеха всичко допустимо, с цел да ме спасят. Държаха ме в медикаментозна кома. Въпреки че мнозина чакаха моя край, аз гледах положително на обстановката. Просто настройката ми беше такава. Всички ми се чудеха и даже психоложката във ВМА ме водеше в стаите на други заболели с доста по-леки диагнози, с цел да ме видят по какъв начин се усмихвам и одобрявам позитивно тежката обстановка “, продължава с вълнуващия си роман Илиян.

И тъкмо тази настройка се оказва един от решаващите фактори за чудото. То се случва на прага на живота и гибелта. Младо момиче умира в Пловдивско, а нейните близки се съгласяват да дарят органите. За броени часове е проведено превозването на черния й дроб и бъбреците. Дробът отива при Илиян, а бъбреците за други двама щастливци, на които е писано да живеят още.

„ Легнах за проучване, след това животоспасяваща интервенция. Бях последният, който разбра, че съм трансплантиран, след няколко дни, когато се разсъниха с нов черен дроб. Излъгах гибелта. Преборих я за няколко часа. И това посредством и на настройката ми, и на чудото, и на неуморните старания на блестящия екип на проф. Владов, и на околните на починалото момиче “, споделя бургазлията, който близо 7 години живее съвсем пълностоен живот в родния Бургас, работи в една от най-бързо разрастващите се американски компании у нас в областта на презастраховането и се радва на 8-месечния си наследник Димитър, кръстен на неговия тъст.

Възстановяването на Илиян протича относително леко и напускайки Военномедицинска академия, с околните си по свои канали съумяват да намерят фамилията на своя донор.

„ Тъй като никой няма право да ми заяви кои са те и да ми даде контакти, успяхме да ги открием сами. Заедно отидохме до гроба на момичето. Беше извънредно прочувствено. Момент, който не може да се опише с думи. Оттогава не сме се чували и виждали. Вероятно ще им бъде доста тежко и ще си спомнят за случилото се с момичето, в случай че поддържат контакт с мен. Доживот ще съм им признателен. И на тях, и на лекарите, и на ориста. Но и на моята положителна настройка. Защото всичко потегля от нея. Предадеш ли се вътрешно, изходът постоянно е съдбовен. Животът не стопира, а е прекрасен “, споделя за край Илиян, след което се връща на работното си място в офиса на компанията в Бургас.

Проф. Владов: Илиян е емблематичен случай

„ Това е емблематичен случай за болничното заведение и един от крайъгълните камъни, който ни сподели, че ние към този момент сме подготвени да вършим такива огромни и комплицирани трансплантации, които изискват реорганизация на съдове и други комплицирани операции. “

Това показа пред „ България Днес “ проф. Никола Владов, който управлява екипа, трансплантирал черния дроб на Илиян Пондалов.

Илиян с проф. Владов (вдясно) и проф. Кацаров

„ При него се получи стеноза и тежко кървене, което наложи осъществяване на втора трансплантация. Той си отиваше, беше въпрос на часове. За максимален шанс се откри донор, от който взехме черен дроб. Нещата потеглиха по най-бързия метод. Човек желае ли да се случи нещо, то се случва “, споделя още изтъкнатият професор.

Инфо: ДНЕСБГ