Легитимирането на политика, генерираща вражда към една нация и държава

„ Легитимирането на политика, генерираща омраза към една нация и страна в Европейския съюз, е неприемливо в процеса на интеграция на държава-кандидат за участие “.

Това се споделя в заключението на отчет „ Присъединяване на Северна Македония към Европейския съюз: Исторически обзор на връзките сред Република Северна Македония и Република България “ на доцент доктор Милен Михов.

Документът ще бъде показан по време на конференцията „ Западни Балкани “, проведена на 3 декември от фондация „ Нова посока “, благодарение на която се издава и самия отчет. Домакин на петото издание на събитието още веднъж ще бъде нейният заместник-председател, български представител в Европейския парламент и съпредседател на Вътрешна македонска революционна организация Ангел Джамбазки.

„ Българската позиция има за цел използването на европейските критерии без политически целесъобразни взаимни отстъпки, подбудени от ползите на трети страни, което е единствената гаранция за постоянното действие и бъдеще на Европейския съюз “, написа в отчета.

В него се акцентира, че в района на Западните Балкани към момента съществуват нереформирани или по-точно „ нестабилизирани прочувствени народи “.

„ Тази действителност, към момента с черти на „ примитивизъм “ в построяването, е в положение да нанесе съществени провали на районната система за сигурност и на самия Европейски Съюз в бъдеще. От прагматична позиция самите страни не са в положение сами да създадат доста за себе си. За нас въпросът е имаме ли и с какъв инструментариум можем да посрещнем едно такова бъдещо предизвикателство “, споделя доцент Михов.

Той натъртва на обстоятелството, че съхраняването на една евентуално нестабилна сива зона в сърцето на Балканите дава вяра за бъдещето на всеки, който възнамерява дестабилизация, спор и безвремие.

„ Същото важи и в случай че нереформирани страни бъдат признати в Европейски Съюз и вместо източници на непоклатимост и сигурност се трансфорат в генератор на напрежение и проблеми за целия Европейски Съюз.

Решаването на двустранните проблеми в предприсъединителния интервал не е въпрос на двустранна политика, когато се отнася за бъдещето на Съюза. България в връзките си с РСМ има за цел не решение на свои „ национални “ проблеми за история, език и малцинства, а търси трайно споразумяване на въпроси и несъгласия от времето на Студената война, които безспорно биха имали последствия за целия район на Югоизточна Европа “, се акцентира в отчета.

„ Може ли да имаме доверие на Северна Македония, че ще съблюдава европейските правила, когато погазва договорите си със страни-членки? Отговорът на българските институции, политически сили и общество е безапелационен – доверието би трябвало да се построява на основата на действителни дейности и промени в РСМ в интерес на жителите на страната и общото бъдеще в Европейски Съюз “, приключва доцент доктор Михов.

Конференцията „ Западни Балкани “ ще се организира за пета поредна година в София.

Официалното разкриване е в 10 часа на 3 декември в зала 10 на НДК. В събитието ще вземат участие Мария Габриел - Европейски комисар по нововъведения, научни проучвания, просвета, обучение и юноша, Емилия Реджепи - заместител министър-председател на Република Косово за въпросите на малцинствата и човешките права, евродепутати, политици от района, професори, публицисти и общественици.