Извънземни картини в Югозапада раждат легенди
Легендите са възникването на Стобските пирамиди са доста и разнообразни. Сред тях има и такава, която съвсем наподобява на онази от кърджалийското Бели слой и Каменната женитба там, случила се след греховна целувка. Преди доста години на мястото на днешните Стобски пирамиди се простирала огромна низина. Когато имало женитба или друго събитие, хората от селото се стичали на площада и се веселели. В селото живеели двама влюбени младежи. Майката на момичето не била съгласна щерка й да се омъжи за своя обичан, само че все пак двойката решили да вдигнат женитба. В момента, в който майката схванала, отишла в равнината, забила дълбоко огромен кръст и проклела щерка си, когато целуне свекъра си, всички посетители на сватбата да се трансфорат в камъни.
Денят на сватбата пристигнал, всички били доста щастливи, единствено майката си останала у дома и се молела горещо клетвата й да застигне щерка й. Когато хорото се извило чак до равнината и пристигнал моментът булката да целуне свекъра си, в този миг всички сватбари се трансформирали в камъни. От този ден в с. Стоб се издигат приказни пирамиди, напомнящи за жестоката майчина клетва.
Друго поверие споделя, че в миналото сватовете от с. Колибите взели мома от прилежащото с. Стоб. Той като в тези времена младите де женели, без да се познават, девойката била забулена съгласно обичая. Когато сватбеното шествие минавало по южния скат на Кулския хълм, духнал планински вятър, повдигнал аленото покривало на невястата и разкрил лицето й. Тя била толкоз красива, че кумът не се сдържал и понечил да я целуне. Ужасени от прегрешението, който кумът щял да извърши, сватовете се вкаменили и вечно останали по този начин – красиви и величествени със своите каменни шапки.
Носи се легенда и за невъзможната обич сред българска госпожица и турско момче. Двамата сънували, че обичта им е обречена поради разликите в религиите. Отчаяно, момичето се хвърлило от скалата, а на мястото се образувала пирамида, която хората нарекли Невястата. Разказва се също и за каменна кула – наблюдателница, издигала се в миналото на мястото, което през днешния ден се назовава Стобски пирамиди. От изток й съперничела Рила, а от запад се простирал необятен аспект чак до Македония. Кулата била от огромно значение за локалното население по това време и макар красивите формирания, местността била - по-известна като Кулата. През 1904 година мощен земетръс пропукал кулата и тя се сринала.
Но естествени бедствия тук се случвали и по-рано. Друга локална легенда споделя, че в антично време село Стоб се знаело като град Стоби. Заможни и горди били жителите му. Натрупали огромни благосъстояния, само че и огромни грехове. Затова Бог ги санкционирал с наводняване, което заличило града и по този начин античните изкупили греховете, гордостта и високомерието.
Някогашният град-крепост е обуздан за пръв път от Българското канство, от кан Пресиян, в IХ век. През 1190 година българо-влахо-куманските войски надвиват над византийците, само че през 1254 година е причислен към Никейската империя от Йоан III Дука Ватаци. В местността Църквището е открит кръст с надпис от 1373 година През 1019 година Стоб е упоменат като част от Велбъждката епархия, която постоянно е била част от Охридската архиепископия.
През 1190 година е включен към Сръбската страна от сръбския популярен жупан Стефан Неманя и унищожен от Асеневци.
Древните летописи изобилстват от сведения за град Стоби, за неговите крепостни стени и кули, рудници и водопроводи. Константин Иречек разказва видяното още при първите. си обиколки по тези земи в края на ХХ век.
„ Стоб лежи на левия бряг на река Рила. Насреща на десния стърчат в ливадите три високи тревисти могили. Над селото на върха се виждат отломки от остаряла цитадела, от която е останал още един пай от кула с прозорец; тази кула от някои се наричаше Петрова кула, което може би е по отношение на разказите за българския цар Петър и легендите за Св. Иван Рилски. Исках да се изкача горе, само че жителите твърдяха, че градището е напълно непристъпно вследствие смъкването на глинестия, с конгломерат запълнен терен. Една морава под крепостта се назовава Сарай, отсам сякаш в миналото крепостта била превзимана. Няма подозрение, че това е крепостта Стоб, добре позната от паметниците от XI-XIV век “, написа в своите „ Пътувания по България “ Иречек.
Източник: Уикенд
